събота, април 30, 2016

Зависимост - Михаил Караиванов

Михаил Иванов е млад професионалист в добрия смисъл на думата, наслаждаващ се днес на онзи кратка погранична зона между безгрижието на младостта и предимствата на натрупания разнообразен житейски опит. Чувствителна и впечатлителна натура, благословена със заразителен смях. Човек, който не само усеща поетичните моменти в така прозаичния ни живот, ами и съумява да им придаде подходяща словесна форма, да я запише и дори издаде в стилно и елегантно книжно тяло. Да, това е тази книга. И нека корицата на талантливата Моника Димитрова не задържа вниманието ви само върху черно-бялото внушение, обърнете внимание и на нюансите, на онази загадъчна аура около нещата и хората, която никога няма едно-единствено значение. Така е и със стиховете в книгата, за които самият автор коментира, че макар винаги да има конкретни причини за написването им, това как всеки читател ще разкаже историята им за себе си, зависи само от него.

"Зависимост" е първата книга на автора и това е така, не поради творческа суша, а просто защото изкушенията на поетичното слово са го докоснали сравнително скоро - "най-възрастните" стихове в книгата не са навършили и година. Общо над 50 произведения са намерили място в книжката, като повечето имат така характерния за автора стегнат и компактен вид. Темата очаквано е за зависимостта ни от Нея, от тази, която често кара нас - уж по-трезвата и разумна половина от човечеството - да правим планини от глупости в стремежа си да я спечелим. Формата е разнообразна, неограничавана от стриктни канони и правила, а във внушенията освен еуфорията на имането и тъгата по нямането прозира и още нещо категорично мъжкарско. Жените просто не могат и не пишат такива стихове. Не мога да дефинирам каква е причината за това, но този характерен нюанс не може да бъде сгрешен. Решителен и настъпателен, когато трябва, нежен и внимателен, когато Тя (музата, строфата?) го изисква.

И това не е всичко. защото поетичните натури често намират повече от един начин за изява. Така е и с Мишо и групата "Модика", където той заедно с няколко приятели превръща емоциите в мелодии. Някои са вече познати ни от репертоарите на звездите в рок-жанра, а други - чиста проба оригиналност, композирана върху текста на същите тези стихове от "Зависимост". Точно така, някои автори скромно са се надявали техните стихове пак да се четат, а тези на Мишо вече се пеят.:)



Книгата си има и местенце във фейсбук ето тук, а тук пък можете да прочетете интервю с автора.

Успех, Мишо, и до нови книги!

на кардиограмата ми 
се разчита 
твоето име
***
ще я открадна за вкъщи
така лятото 
никога няма да напусне 
дома ми
***
не е късно
да постъпиш
като
джентълмен

петък, април 29, 2016

Свят на смъртта I - Хари Харисън

При такова скучно име на автора е направо чудно какви незабравими истории пише. Специално тази е от 1960-та и съм сигурен, че ще изненада приятно всеки съвременен читател с модерните си тематика и стил. Модерни не за тогава, а за сега, днес. Хора, това чудо е писано преди повече от половин век, а действието му е по-живописно от "Аватар" и по-епично от "Титаник"!

Специалните таланти на един виден мошеник и майстор на галактическия хазарт неочаквано го отвеждат на бореща се за оцеляване човешка колония на една от най-жестоките планети във вселената. Двойно по-силната гравитация и ужасните опасности (вулкани, земетресения и най-агресивната жива природа, която можете да си представите, която буквално воюва на живот и смърт със заселниците) са довели бойните умения на хората там до абсолютния им връх, но въпреки това те бавно и сигурно губят битката с истерично воюващата с тях местна природа. Защо става така? Има ли спасение, или всичко е обречено? Възможно ли е един кекав комарджия, на когото никой не вярва, да се справи с голямата загадка, с която и най-калените воини не могат?

Изключително вълнуващото действие не те оставя да си поемеш дъх. Човечност и благородство, които те блазнят да им подражаваш. Удивителна жена, която... но нека останем джентълмени и да не коментираме дамите.:)

Напълно очаквано и основателно това е само първа част от епичните приключения на Джейсън дин Алт, като едва ли ще ви изненадам с намека, че големите опасности в живота му съвсем не са приключили.:)

Авторът е носител на "Небюла" и много други награди, което само потвърждава, че знае как се пише качествена фантастика.

четвъртък, април 14, 2016

Чужди звезди – Ерик Симон

Малко сборниче с разкази от преди близо 40 години. Още тогава Ерик Симон е бил сериозно име не само в писателските среди на тогавашното ГДР. През годините след това той нерядко е номиниран за престижни конкурси и продължава да печели какви ли не награди. Преди няколко години берлинското издателство Шайол започна да издава поредица томове с негови разкази, като досега май са стигнали до №5, което е явно доказателство, че неговите песни пак ще се четат. Ако ме разбирате...

Разказите в тази книжка са разделени условно на два цикъла – за чуждото и за звездите. И в двата се усеща някакъв неопределен полъх от времената на класическите съветски автори, но не само. Героите са често смели и себеотрицателни учени, фрашкано е с ракети, космически кораби, а понякога дори и безрезултатна борба с безхаберието на чиновника и бюрокрацията. Тук-там малко любов, времеви парадокси, класически неща, които са вълнували още и компанията азимовци, шеклевци, бредбърци и т.н. Не рядко в историите на Ерик Симон има изненадващ край или обрат в действието, който да ни провокира с предположението, че не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед. На няколко пъти се среща предположението, че след първоначалния ентусиазъм по овладяването на космоса скоро тази мода ще премине и само след няколко години никой няма да се интересува от това до степен да няма кой да посрещне завръщащите се от звездите герои...

В заключение, това са няколко приятни фантастични истории (особено ме грабна последната - "Пришълецът"), които е интересно да се прочетат. Както споменах, вече не се пише така. Не знам дали е за добро или зло, но най-малкото сверява часовника на читателя.

петък, април 08, 2016

Дневник от панелните блокове - Никола Крумов

Никола Крумов разказва смешни кратки истории във фейсбук и в един момент се натрупва критична маса от щастливи читатели, която го тласва към издаването на историите му в книга. А те, фейлетоните му, са основно за: него, годеницата му Нора и котката им Ивелина.

Главният герой е уж типичен представител на клишето за вида неандерталци от северозападна България, но същевременно това е външна черупка, която в моменти на крайна мобилизация може да бъде отстранена, за да блесне ранима и човеколюбива същност. Високо морална и справедлива. Но нея обикновено я мяркаме за кратко, в повечето от кратките и смешни историйки заварваме героя по потник, да пуши и пие от сутринта, да за мърля и троши неловко всичко, до което се докосне, да забърква каши, трудни за обясняване, но всичко му се прощава великодушно от годеницата с божествено тяло, която на всичкото отгоре всеки път неизменно го награждава с плътско щастие. Защо ли? Защото е Мъж!

Авторът е самороден талант. Той не е литератор и не пише така книжовно и премерено, както би очаквал човек, когато чете нещо написано в книга. Стилът е по-скоро като на онези духовити образи, каквито всички сме срещали, които без да питат започват да ти разправят за собствените си подвизи от казармата, за успехите им сред жените, за колите, спорта... Видимо липсва школуваното писане на професионален писател. Метафорите са оригинални и най-често смешни, но с прочитането на няколко разказа постройката става предвидима и леко доскучава, защото винаги е една и съща.

Освен кратките фейлетончета за Суперкольо, Норка и Ивелина, книжката съдържа и няколко по-дълги истории, както и известен брой стихчета. Последните не ги четете, ще си развалите впечатлението от духовитостите от първата част.


четвъртък, април 07, 2016

Търсене на съкровища с модерна електроника – Джони ван Норден

Тази книга е изключително странна. Моят екземпляр няма корица, модерната й електроника е остаряла с 20-30 години, а авторът се подписва с псевдоним, защото дейността му не е от най-законните... Въпреки всичко е интересно да се прочете (мерси, Васко!), защото разпалва онази приключенска искра, която е карала всеки в младежките си години да мечтае как търси и намира заровени древни съкровища. Или годежни пръстени с диамант. Или поне стотинки по плажа. :)

Електронното устройство на различните модели металотърсачи мен изобщо не ме вълнува и затова приятната част от четенето за мен беше само в резултатите от търсенето. Какви интересни неща е намирал авторът, къде, как... Със сигурност по света има много места, където днешната цивилизация се е застъпила с много други преди нея и подобна техника би разкрила интересни предмети от живота на предишните наематели. Защото на фона на мащаба на историята на човешката цивилизация, обитаването ни на днешна България си е точно това. Днес ни има, утре ни няма и след време други ще живеят след нас по тия места и ще се чудят дали не сме си забравили нещо, преди да си тръгнем.