От другата страна на стъклото - Михаил Караиванов

Може би знаете, че поезията в общия случай не е моето нещо и старателно избягвам да я чета. Мишо е едно от изключенията, защото сме приятели от години и си мисля, че разбирам и разпознавам някои от образите и емоциите в стиховете му. Даже не знам дали е коректно да ги наричам стихове/стихотворения, защото при него рима няма, което също идва малко модерно за моите представи как трябва да изглежда поезията, но като се има предвид, че мен пък ме вълнуват примитивните ми разбирания за хайку, съм склонен да приема липсата на рима за нещо допустимо.

Както и да е, това е трета негова книжка и в нея очаквано става дума за рок, музика като цяло, италианско кино, жени, а вече даже и за дъщери. За граници, събирания и раздели. За мимолетни картини встрани от руслото. Няма излишъци от тъга или неудачи, а сякаш малко повече философски размисъл и приемане на нещата, които ни се случват, независимо от заряда им. 

Премиерата беше в кафене "Модерен театър", където музикантите от "Модика" допълваха впечатленията от представяната поезия сред аплодисменти от вярна публика и цигарен дим. Последното вече е твърде демоде, да не кажа лош вкус, но както е известно и за този влак си има пътници.

Пожелавам на Мишо да не спира да пише, свири и да търси още изяви да артистичната си натура, защото го умее и си струва. Такива неща пълнят душата на човека и правят разликата между пълноценен живот и просто съществуване с работа от 8 до 5.

#53 пъти любов и други важни неща - Михаил Караиванов

Михаил Караиванов има втора книжка с още по-изпипана поезия, която ще бъде и втората с подобно съдържание, коментирана в този блог. Първата е пак негова. Причината за това не е, че страстно съм залюбил жанра (не, с него все така се гледаме под вежди строго), а просто защото Мишо е написал интересни неща, и защото е страхотен човек, на когото е неприятно да се отказва. 

Дори и да го познавате, имайте едно на ум, че Михаил Караиванов ще ви излъже. Не, не в реалния живот, имам предвид само какво ще очаквате да напише. Ще ви подведе да повярвате в бронираната му с трезвост душа и после ще ви напише стих, завършекът на който ще разтопи нещо у вас. Нещо малко, но няма да го забравите. След това вече забелязали лиричното у него, ще бърза да ви заблуди, че изцяло е такъв (аха, още един поет...), че само целувки и рози са му в главата, и после ще ви сюрпризира с някаква математическа точност, научен факт, графична изненада или нещо друго, което да върне вниманието ви обратно от розовите облаци на грешната земя. Такива са стиховете му - разнообразни, неочаквани, приятни. Едновременно логични, дори в подредбата им, и нежни. Кратки. Точни. Мъжки. Очевидно е, че голяма част от тях са били вдъхновени от конкретни събития и конкретни жени. Предполагам, че авторът би могъл да сподели и по-пикантни подробности относно бройката на любовите му, с която ни шашка и ни кара да му завиждаме още от заглавието, но като се има предвид образцовото му джентълменство, едва ли ще разкрие каквото и да е. Тъй че, мили дами, не се притеснявайте, вашите романи с Мишо ще си останат само ваши.:)

Не едно и две от нещата в стихосбирката ми връщаха погледа, за да ги препрочитам, и то не от неразбиране, а просто защото ми харесаха. И съм почти сигурен, че и вие ще си намерите нещо, което да дърпа вашите тънки струни.

ОГЪРЛИЦА

нищо не стои

така добре

на една жена

както

красивите думи

на един мъж

***

ЛЮБОFF

каза ми

че ще се върнеш

да събереш

каквото е останало от теб

с книгите 

и старите касетки

с чашите с червило

вземи си и последното

обичам те

заема

прекалено много

място

Зависимост - Михаил Караиванов

Михаил Иванов е млад професионалист в добрия смисъл на думата, наслаждаващ се днес на онзи кратка погранична зона между безгрижието на младостта и предимствата на натрупания разнообразен житейски опит. Чувствителна и впечатлителна натура, благословена със заразителен смях. Човек, който не само усеща поетичните моменти в така прозаичния ни живот, ами и съумява да им придаде подходяща словесна форма, да я запише и дори издаде в стилно и елегантно книжно тяло. Да, това е тази книга. И нека корицата на талантливата Моника Димитрова не задържа вниманието ви само върху черно-бялото внушение, обърнете внимание и на нюансите, на онази загадъчна аура около нещата и хората, която никога няма едно-единствено значение. Така е и със стиховете в книгата, за които самият автор коментира, че макар винаги да има конкретни причини за написването им, това как всеки читател ще разкаже историята им за себе си, зависи само от него.

"Зависимост" е първата книга на автора и това е така, не поради творческа суша, а просто защото изкушенията на поетичното слово са го докоснали сравнително скоро - "най-възрастните" стихове в книгата не са навършили и година. Общо над 50 произведения са намерили място в книжката, като повечето имат така характерния за автора стегнат и компактен вид. Темата очаквано е за зависимостта ни от Нея, от тази, която често кара нас - уж по-трезвата и разумна половина от човечеството - да правим планини от глупости в стремежа си да я спечелим. Формата е разнообразна, неограничавана от стриктни канони и правила, а във внушенията освен еуфорията на имането и тъгата по нямането прозира и още нещо категорично мъжкарско. Жените просто не могат и не пишат такива стихове. Не мога да дефинирам каква е причината за това, но този характерен нюанс не може да бъде сгрешен. Решителен и настъпателен, когато трябва, нежен и внимателен, когато Тя (музата, строфата?) го изисква.

И това не е всичко. защото поетичните натури често намират повече от един начин за изява. Така е и с Мишо и групата "Модика", където той заедно с няколко приятели превръща емоциите в мелодии. Някои са вече познати ни от репертоарите на звездите в рок-жанра, а други - чиста проба оригиналност, композирана върху текста на същите тези стихове от "Зависимост". Точно така, някои автори скромно са се надявали техните стихове пак да се четат, а тези на Мишо вече се пеят.:)

Книгата си има и местенце във фейсбук ето тук, а тук пък можете да прочетете интервю с автора.

Успех, Мишо, и до нови книги!

на кардиограмата ми 

се разчита 

твоето име

***

ще я открадна за вкъщи

така лятото 

никога няма да напусне 

дома ми

***

не е късно
да постъпиш
като
джентълмен