Оръжията и човекът - Бърнард Шоу

Тази старовремска пиеса вероятно щеше да бъде прочетена от малцина и видяна от съвсем малко повече хора, ако, няма какво да се лъжем, не бяха хибридните атаки на днешна Русия да финансира разни лумпени и псевдопатриоти да бунят мира из Европа и по света. Е, като резултат вече театралната постановка е гледана от много повече хора, а аз прочетох пиесата на Джордж Бърнард Шоу в оригинал, за да съм сигуран, че съм прочел всичко, преводът не ми е спестил нищо и имам всичкото право на света да си съставям собствено мнение и да коментирам от душа.

Историята е доста обикновена и е забавна по онзи познат начин, по който със серия от случайни недоразумения британските автори обичат да сглобяват драматични ситуации с множество създадени и разтурени годежи сред млади хора в подходящата възраст за това. От друга страна историята има и местен план, който може да ви заприлича донякъде на "Крадецът на праскови", защото чужд войник от Сръбско-българската война инцидентно търси и намира спасение в къщата на млада българка. 

По принцип имам лека алергия към старовремски (възрожденски) пиеси и съм откровено скептичен към ползите от поставянето им пред съвременна публика. Тази почти успява да се класира в същата категория, но си остава забавна и ненатоварваща, накрая почти всички млади са щастливо сгодени, всеки си получава заслуженото и читателят се наслаждава на удовлетворителен завършек.

Толкова е просто. Всичко друго е фалш и измама. Четете повече книги.

Текстът може да се открие и прочете напълно безплатно от библиотеката на "Проекта Гутенберг".

A Night in the Lonesome October - Roger Zelazny

Поради все още незатихващи фенски чувства и симпатии към романа, лани се зарекох тази година да пробвам четивото в оригинал за традиционното ритуално октомврийско четене. Като резултат мога да споделя, че съм доволен, приятно се получи.

Отново имаше позабравени моменти, например пак да се учудя кое е голямото куче, което се представя за Лари, но не е той, а нарича Смрък по име. Имаше и незабравени, но все така приятни такива, като когато Смрък беше окован на масата на вивисектора и вече носеха инструментите, а отвън се чу заветното ДЗЪП! Научих и доста нови неща за името Greymalk(in) - от Шекспир, Емили Бронте, даже и в премеждията на Хари Дрезден - истории за жени, котки, езици и комиксови герои.

Въпреки всичко приятно, има и някакво усещане на (може би временно) пресищане и най-вероятно догодина ще пропусна да затварям и да спасявам света. В обществено-политически план също се чувствам отчаян и обезверен, което не е в пряка връзка, но резултатното настроение е в унисон. Да кажем, че ще се отдам на събиране на съставки и подготовка.

И пак - честит ви Ден на народните будители!