Поради все още незатихващи фенски чувства и симпатии към романа, лани се зарекох тази година да пробвам четивото в оригинал за традиционното ритуално октомврийско четене. Като резултат мога да споделя, че съм доволен, приятно се получи.
Отново имаше позабравени моменти, например пак да се учудя кое е голямото куче, което се представя за Лари, но не е той, а нарича Смрък по име. Имаше и незабравени, но все така приятни такива, като когато Смрък беше окован на масата на вивисектора и вече носеха инструментите, а отвън се чу заветното ДЗЪП! Научих и доста нови неща за името Greymalk(in) - от Шекспир, Емили Бронте, даже и в премеждията на Хари Дрезден - истории за жени, котки, езици и комиксови герои.
Въпреки всичко приятно, има и някакво усещане на (може би временно) пресищане и най-вероятно догодина ще пропусна да затварям и да спасявам света. В обществено-политически план също се чувствам отчаян и обезверен, което не е в пряка връзка, но резултатното настроение е в унисон. Да кажем, че ще се отдам на събиране на съставки и подготовка.
И пак - честит ви Ден на народните будители!
