Тери Пратчет
- Ринсуинд, мисля че в този шкаф има метла.
- Е и какво толкова необичайно има в това?
- Тази има кормило.
* * *
- Мислиш ли, че има нещо за ядене в тази гора?
- Да – каза горчиво магьосникът, - ние.
* * *
- … някакви големи гъби. Могат ли да се ядат?
Ринсуинд предпазливо ги огледа.
- Не, изобщо не стават за ядене.
- Защо? – извика Двуцветко. – Да не би жълтият цвят на ръбчетата отдолу да не е какъвто трябва да бъде?
- Не, не е това…
- Сигурно браздите по пънчетата им не отговарят тогава.
- Съвсем нормално изглеждат, всъщност.
- Шапките тогава. Сигурно цвета им не е както трябва, а? – попита Двуцветко.
- Не съм сигурен за това.
- Е, добре де, тогава защо да не могат да се ядат?
Ринсуинд се изкашля.
- Ами заради вратичките и прозорчетата – каза нещастно, - веднага ги издават.
* * *
Въпросът е, че описателната литература много рядко е съвсем точна и по време на царуването на Олаф Куимбли II като Патриций на Анкх бяха прокарани някои закони с решимостта да се прекратят неща от тоя сорт и да се въведе правдивост в репортажите. Така, ако в една легенда се казва за прочут герой, че „всички хора славели неговата юначност“, всеки мислещ за живота си бард би добавил незабавно „с изключение на някои хора от родното му село, които го мислели за лъжец, и доста много други хора, които изобщо не били го и чували“. Поетичното сравнение стриктно се ограничаваше в твърдения като: „могъщият му жребец беше бързоходен като вятъра в един сравнително тих ден, да речем сила на вятъра Трета Степен“.
Куимбли най-накрая бил убит от раздразнен поет по време на един експеримент, проведен в палата, за да се докаже оспорваната точност на поговорката — „Перото е по-силно от сабята“, която после в негова памет била поправена да включва фразата „само ако сабята е много малка, а перото много остро“.
* * *
Особено по-младите магьосници никога не пропускаха случай да изтъкнат, че е време магията да осъвремени имиджа си и че всички те трябва да престанат да се туткат с парченца восък и кости, а да поставят цялата работа на правилно организирана основа, с научноизследователски програми и тридневни конференции в добри хотели, където биха могли да се четат доклади със заглавия като „Съвременни тенденции при Врачуване с Пръст“ или „Ролята на Бързоходните ботуши в хуманното общество“.
* * *
— Велики боже! Истинска захарна къщичка! Ринсуинд, истинска.
Ринсуинд кимна нещастно.
— Ъхъ, Сладкарската школа в Архитектурата — каза. — Няма много последователи.