Юбик - Филип Дик

Не мога де си представя как съм успявал да чета разни елементарни глупости, когато Филип Дик е бил на разположение?! Десетилетия са минали, а книгите му са толкова … остро докосващи, не – “ровещи из” е по-точно, ума. (Когато не ми идват точните думи, а бързам, за да не ми избяга чувството, се налага да действам описателно.) Също си мисля, че неговите книги, воглаве с Юбик, не са за четене от по-млада публика, или поне не биха въздействали така пълно. Самото проследяване на нишката не е лесно, но ако успеете не само да разбирате ставащото, но и да се осмелите да размислите какво значи всичко това и оттам да прогнозирате какво ще се случи и наистина действието да тръгне натам. О, блаженство! Можете ли от хаоса на оскъдни и противоречащи си факти да изградите сложен и с дълбок смисъл сюжет? Щом видите две-три пъзелчета и да си представите цялата картина? По формата на няколко парчета счупени тухли да си представите цялата многоетажна сграда, която ще се получи? Колко верни хода напред можете да мислите за каквото и да се случва около вас?
Мисля си все пак, че Филип Дик е наистина пророк, нещо от калибъра на Жул Верн. Само че не толкова в техническите нововъведения, а в игрите на мозъка, които ще занимават хората след него. Малкото негови неща, които четох са толкова напредничави, че стават разбираеми десетилетия след като ги е написал. Може би му е помогнало това, че все пак е живял и писал в и за Америка, най-прогресивната икономика по онова време. Но все пак заедно с него там са живели още стотици милиони хора и никой не е бил с толкова ходове напред в играта.
А, за сюжета ли? Нищичко няма да ви кажа, освен че който е рисувал корицата, наистина е почувствал книгата. И ако сте чули слуха, че Филип Дик е предвестник на киберпънка, от мен да знаете, че е вярно.

Жертвата - Майкъл Крайтън

Някъде през XXI в. нашата безразсъдна самозаблуда (относно Еволюцията и мисълта, че знаем какво вършим, пояснителната бележка моя) ще се сблъска с растящото ни техническо могъщество. Една от точките на този сблъсък ще е областта на нанотехнологията, биотехнологията и компютърната технология. Общото между трите е способността да разпространяват самовъзпроизвеждащи се същества в околната среда.

Майкъл Крайтън
Лос Анжелис, 2002 г.
Майкъл Крайтън ми е запазена марка за книги от типа “получаваш точно каквото очакваш”. Никога не съм бил разочарован. (Затова и нарочно не четох 13-тия воин.;) След удоволствието от “Щамът Андромеда”, всяка следваща (защото аз като наркоман се вкопчих в него) беше на ниво. Пише книги, които се четат за един ден, дори от мен, който обичам да не си превишавам дневния лимит от 100 странички. Много динамика, потапяне в област, съвсем различна от предишните, и то със степен на задълбочаване, която предполага, че дълго се е образовал по въпроса. Забелязал съм, че обича да пише вместо или заедно със заглавията на отделните части, и точния час на действието. И ако си направите труда да изкалкулирате, сумарно ще ви се стори удивително малко. Да разбира се, всекиму прави впечатление препускащото действие, има си хас! Обаче при толкова случващи се събития, някак на човек му се разтяга представата за време. А може би авторът и точно за това слага часа и минутите в началото на главата – за сверка на часовниците? Харесва ми подходът с малко герои в спретнат екип от експерти – хем лесно ги запомняш кой кой е, хем има мегдан за развитие на характерите. Смесен състав, но без разни любови, които да разлигавят мъжкарския епос. И най-вече – научният елемент да е сервиран топъл-топъл от кухнята. Говори ти за нови технологии и постепенно така умело прелива в измисленото от него, че да не можеш да разбереш къде е границата на действително установеното от науката, и откъде натам те лъготи. Важно е да говори за съвременни неща. На малко хора би им било интересно да преоткриват колела и парни машини, ако другата алтернатива са наноботове, чужд разум и програми за разпределена обработка, които симулират биологични процеси. Не съм ли прав? Е, има и ортодоксални фенове на фентъзито, на които не им пука много-много за отговорите на въпросите “защо?” и “как?” и не помирисват истинско sci-fi, но не може всички да сме инженери, неспа?:)

п.п.

Не е ли глупава корицата?

И още едно - заглавието според мен би трябвало да клони повече към "Плячка".

Бунището - Григор Гачев

Разказ е, приятен киберпънк, под СС и автор му е Григор Гачев. Други неща от неговите почти не съм чел, ама тоя си струваше всеки видян пиксел, честно. Той казва, че имало чужди влияния и не знам си какви други несполуки, ама вие не обръщайте внимание - само скромничи. Разказът е бетон - марка Б20 с няколко тона армировка от дебели здрави фи-та! Някак много леко те увлича и през цялото време те кара да си мислиш (вярваш), че историята ти е толкова близка, все едно ти говори за някой общ познат. Хем мирише на Гибсън, хем стивънкинговски нюх докарва. Наноелементите, бунището и сърфирането на героя много ми допаднаха. Чувствах се все едно съм го сънувал вече това. Ама сън от ония, които идват след много дни с много часове в тях сърфиране из данни, потапяне в светове, за които допреди минути не си подозирал, че съществуват, а в края на седмицата вече си вътрешен човек. Съчетано с Thievery Corporation и Kyoto Jazz Massive, ядене на засищаща храна без нито един витамин или минерал, опакована с полиетилен, никаква физическа активност и накрая едно киберпънк-романче, за да се включи машината за щастие. За целта трябва човек предварително да си е изключил защитите на съмнението и бариерите на предразсъдъците и да приема всичко, което му се поднася директно и без уговорки. Винаги да е на ръба на познаването, да те засипва куп информация, която нищо не ти говори, а малкото което схващаш само отваря хиляди линкове в мозъка ти и те пришпорва да провериш какво има зад всичките. Нов свят ли? Нямащ нищо общо с настоящия? Кажи ми само граничните условия и аз започвам да оцелявам в него.

Пардон, бая се отплеснах...

С три думи - много хубав разказ. Прогнозирам, че ще спечели някоя награда из българските sci-fi конкурси, стига да се накани да участва.

Дядо Прас - Тери Пратчет

Проба, шест, шест! Включване от детския отдел на читалнята.
Ще ви разкажа за Дядо Прас. Нищо, че наближи Заговяване. Кой е казал, че Възкресение се чете само по Великден?

Тук за пръв път се срещнах със Сюзън. Няма как да не ви е симпатична с добре скроеното палто, ръжена ... и безпогрешните възпитателни методи. Ако не сте родител, но имате поне малко неделна гувернантска практика, ще се съгласите, че децата не са aнгелски създания, които миришат на мляко и прах за пране. В такива образи се стараят да ги превърнат майките поне в празничен ден. През останалото време децата са просто малки човеци с голям инат и собствено мнение по въпросите за храненето, спането, игрите и всички животоподдържащи дейности. Книгата е повече от резюме на Др. Спок. В нея ще намерите определения на понятията
- Светъл празник,
- Подарък,
- Благотворителност,
kакто и отговор на въпросите
"Защо мисълта « Можеше да е и по-зле. » е равна по енергийна стойност на « Надеждата е най-добрият ти приятел.»? " и
"Щеше ли да протестира ангелският синдикат, ако линейките пристигаха на време ?".

Когато действието набра скорост, обстановката заприлича на open bar: изпити xxx вермута и наоколо оповръщано. Тогава се явиха сладурите от НУ – свежи и неподравени. За чорапите не им съчувствах до миналата седмица, когато след преобличане за The Blues Sisters загубих един с ликра (с чорапогащниците е по-кофти, защото ако липсва нещо, се оказваш бос и с двата крака едновременно :).

Може би ще откриете още безброй препратки, но това зависи предимно от вас и мaлко от онези “диагонални светлини на зимните следобеди”… ;) Приятно четене.

Бонус трак: не прахосвайте в преговорите с децата изречението «Ще ти кажа една тайна.» извън форсмажорни условия. Действа силно ограничен брой пъти.

Фантастична светлина - Тери Пратчет

Тери Пратчет

- Ринсуинд, мисля че в този шкаф има метла.
- Е и какво толкова необичайно има в това?
- Тази има кормило.
* * *
- Мислиш ли, че има нещо за ядене в тази гора?
- Да – каза горчиво магьосникът, - ние.
* * *
- … някакви големи гъби. Могат ли да се ядат?
Ринсуинд предпазливо ги огледа.
- Не, изобщо не стават за ядене.
- Защо? – извика Двуцветко. – Да не би жълтият цвят на ръбчетата отдолу да не е какъвто трябва да бъде?
- Не, не е това…
- Сигурно браздите по пънчетата им не отговарят тогава.
- Съвсем нормално изглеждат, всъщност.
- Шапките тогава. Сигурно цвета им не е както трябва, а? – попита Двуцветко.
- Не съм сигурен за това.
- Е, добре де, тогава защо да не могат да се ядат?
Ринсуинд се изкашля.
- Ами заради вратичките и прозорчетата – каза нещастно, - веднага ги издават.
* * *
Въпросът е, че описателната литература много рядко е съвсем точна и по време на царуването на Олаф Куимбли II като Патриций на Анкх бяха прокарани някои закони с решимостта да се прекратят неща от тоя сорт и да се въведе правдивост в репортажите. Така, ако в една легенда се казва за прочут герой, че „всички хора славели неговата юначност“, всеки мислещ за живота си бард би добавил незабавно „с изключение на някои хора от родното му село, които го мислели за лъжец, и доста много други хора, които изобщо не били го и чували“. Поетичното сравнение стриктно се ограничаваше в твърдения като: „могъщият му жребец беше бързоходен като вятъра в един сравнително тих ден, да речем сила на вятъра Трета Степен“.
Куимбли най-накрая бил убит от раздразнен поет по време на един експеримент, проведен в палата, за да се докаже оспорваната точност на поговорката — „Перото е по-силно от сабята“, която после в негова памет била поправена да включва фразата „само ако сабята е много малка, а перото много остро“.
* * *
Особено по-младите магьосници никога не пропускаха случай да изтъкнат, че е време магията да осъвремени имиджа си и че всички те трябва да престанат да се туткат с парченца восък и кости, а да поставят цялата работа на правилно организирана основа, с научноизследователски програми и тридневни конференции в добри хотели, където биха могли да се четат доклади със заглавия като „Съвременни тенденции при Врачуване с Пръст“ или „Ролята на Бързоходните ботуши в хуманното общество“.
* * *
— Велики боже! Истинска захарна къщичка! Ринсуинд, истинска.
Ринсуинд кимна нещастно.
— Ъхъ, Сладкарската школа в Архитектурата — каза. — Няма много последователи.