Почудих се известно време как да определя маниера на писане
на Димитър Коцев и по едно време ми дойде на ум думата „благо“. Пише културно,
неагресивно, внимава да не засегне някого (по възможност всички), хем е
забавно, хем премерено.
Иначе пак (след възторга ни по „Лора от сутрин до
вечер“) слушаме от него градска история, само че този път за бизнес, мафия,
ДС, гадателство и още нещо. Ярките
герои тук са водещото в романа, макар и изненадите в посоката на действието
също да не са за пропускане. А героите са интересни още от момента на
споменаването си, такива имена им е избрал Димитър Коцев.
- Дива Мила – Как да го
забравиш, хем е интересно, хем отговаря на характера и професията на
героинята точ в точ. Оценка на името по удачност: 8/6
- Бор – Ама моля ви се,
какво е това име? Ако беше Пън или Чвор, щеше да е пак толкова смешно и несериозно.
Как да вземеш на сериозно човек с такова дърводелско заглавие, още повече,
ако той се опитва да спечелва сърцата и други органи на разни жени, или
пък има бизнес-планове за покоряване на Европа и света. Но иначе пък ти
става симпатичен по критерии смотаност и загубеност. Оценка на името по
удачност: 1/6
- Асистента – Доста добре.
Името му приляга да публичния образ, който си е изградил сам, действията,
па даже и на развръзката. Доволен съм, а още по-доволен съм от развръзката с жената на Асистента. Оценка на името по удачност: 5/6
В този му роман Димитър Коцев не се отплесва толкова със
странични размишления и описания. Действието е по същество и то какво. Дива
Мила работи като гадателка и предсказва учудващо точно разни работи на хората.
Бедата е, че понякога се случва да я посещават хора, на които е леко неудобно
да им кажеш какво точно им предстои, особено ако са видни фигури в доходоносен и
крайно незаконен бизнес. Разбира се, за да се дозасили емоционалното напрежение
до още по-високи волтажи, авторът е оплел професионалните проблеми на Дива Мила
с няколко лични такива и плетката се е получила изключително свежа. Няма
видими дупки, шарките радват окото и въобще се получава много весела и приятна за
четене история. С привидно мимолетното участие на една ухилена скарида.