вторник, май 26, 2015

Скарида – Димитър Коцев – Шошо

Почудих се известно време как да определя маниера на писане на Димитър Коцев и по едно време ми дойде на ум думата „благо“. Пише културно, неагресивно, внимава да не засегне някого (по възможност всички), хем е забавно, хем премерено.

Иначе пак (след възторга ни по „Лора от сутрин до вечер“) слушаме от него градска история, само че този път за бизнес, мафия, ДС, гадателство и още нещо. Ярките герои тук са водещото в романа, макар и изненадите в посоката на действието също да не са за пропускане. А героите са интересни още от момента на споменаването си, такива имена им е избрал Димитър Коцев.

  • Дива Мила – Как да го забравиш, хем е интересно, хем отговаря на характера и професията на героинята точ в точ. Оценка на името по удачност: 8/6
  • Бор – Ама моля ви се, какво е това име? Ако беше Пън или Чвор, щеше да е пак толкова смешно и несериозно. Как да вземеш на сериозно човек с такова дърводелско заглавие, още повече, ако той се опитва да спечелва сърцата и други органи на разни жени, или пък има бизнес-планове за покоряване на Европа и света. Но иначе пък ти става симпатичен по критерии смотаност и загубеност. Оценка на името по удачност: 1/6
  • Асистента – Доста добре. Името му приляга да публичния образ, който си е изградил сам, действията, па даже и на развръзката. Доволен съм, а още по-доволен съм от развръзката с жената на Асистента. Оценка на името по удачност: 5/6

В този му роман Димитър Коцев не се отплесва толкова със странични размишления и описания. Действието е по същество и то какво. Дива Мила работи като гадателка и предсказва учудващо точно разни работи на хората. Бедата е, че понякога се случва да я посещават хора, на които е леко неудобно да им кажеш какво точно им предстои, особено ако са видни фигури в доходоносен и крайно незаконен бизнес. Разбира се, за да се дозасили емоционалното напрежение до още по-високи волтажи, авторът е оплел професионалните проблеми на Дива Мила с няколко лични такива и плетката се е получила изключително свежа. Няма видими дупки, шарките радват окото и въобще се получава много весела и приятна за четене история. С привидно мимолетното участие на една ухилена скарида.

четвъртък, май 21, 2015

Аутопсия - Патриша Корнуел

Когато не помага нищо друго, започвам да готвя.

Това е първата книга от много успешна поредица криминални романи с главен герой д-р Кей Скарпета. Не се чудете за името, докторката е с италианско потекло и, освен че прави страшни домашни пици, които полива обилно с червено вино, прави и аутопсии в Ричмънд като се оказва лично въвлечена в разследването на продукцията на местен сериен убиец. Жертвите са все жени, които живеят сами, а за лош късмет нашата лекарка също минава в тази категория. Леко необичайно е лекар да разследва убийства и наистина основната работа и в този роман е на един чичка от полицията на име Пит Марино, но д-р Скарпета има толкова съществен принос в откриването на убиеца, че направо я пишем като главен следовател.

Освен че авторката разказва интересно, написаното звучи и в голяма степен достоверно. Самата тя дълги години пише за криминалния отдел на местен вестник, а известно време доброволчества и в полицията, та има поглед върху материята отвътре. По-интересното и приятното обаче е, че героите са подплатени с толкова лични проблеми и несъвършенства, че веднага ни стават симпатични и провокират интереса ни „да видим какво ще стане“ с тях. Самата криминална нишка допълва действието с достатъчно напрежение, за да не придобие историята излишна бозявост.

Мястото също е нетрадиционно, защото сцена не са Ню Йорк или Лос Анжелис, където си знаем какъв граждански мир цари, а скромният за американските размери град Ричмънд (200 000 души население), който макар и да е столица на щата Вирджиния, има крайно провинциален вид – широк, разпръснат, с много къщи и зеленина. Нравите там също са достатъчно провинциални и затова всяко престъпление шокира повече, а пък разкрилите го се превръщат в местни легенди.

Та така, приятна работа се оказа и най-вероятно ще се чете още от леля ви Патриша.

Книгата оригинално се казва Postmortem. Ако ви интересува.

понеделник, май 11, 2015

Диамантената колесница – Борис Акунин

Най-лошото е, щом
тоз, който знае всичко,
не отговори.

Романът е №11 по ред от приключенията на Ераст Фандорин, но хронологически действието е от самото начало на следователската му кариера. В разгара на Руско-японската война (1904-1905) дълбоко в територията на Русия се случват някои загадъчни произшествия, които по-мнително око би разгледало като саботажи. На Ераст Фандорин е възложено да установи дали всичко е случайност, или японското разузнаване е внедрило агенти за подривна дейност. Но дори и извършителите да са наистина чужди агенти, те са доста странни и почти неуловими.

За да схванем обаче защо другарят Фандорин разбира толкова от японските работи, действието ни връща през 1878, веднага след премеждията му в Руско-турската война („Турски гамбит“), когато е изпратен като заместник-консул в Йокохама, Япония. Пламенният му младежки нрав и любопитството му го тласкат в поредица от опасности, в които се сблъсква със самураи, нинджи, атентати, заговори, засади, нечувани бойни изкуства и въобще се просвещава по много далекоизточни въпроси. Разбира се, както подобава, най-изненадващият финт е оставен за накрая, внимавайте много.:)

Не знам кой е класифицирал романа като „масова литература за интелектуалци“, но според мен интелектуалният елемент доста удачно би могъл да бъде заменен със „за юноши“. Купищата опасни приключения, включително онези по тънката част, в които се накисва главният герой, според мен биха допаднали идеално на тинейджърското войнство, както и на  всички онези, които вътрешно сме останали на тази възраст.

А Борис Акунин всъщност бил грузинец с оригинално име Григорий Чхартишвили и е завършил японска филология. Разбирам го за псевдонима.:)

Ераст Петрович си помисли, че мъжът, дори да има най-мирната професия, вземе ли веднъж оръжие в ръка, никога не забравя това усещане.

четвъртък, май 07, 2015

.99 истории - Петър Тушков

– Следвай парите, Кригер.

По света има няколко системи за обозначаване на калибъра на оръжията, но най-популярната от тях е като десетична дроб от инча. Такива са .22 за малокалибрените пушки, .308 Win за познатия по цял свят Калашников и дори .577 Magnum Nitro Express за Голямата петорка африкански дивеч (лъв, слон, бивол, леопард и носорог). При сборника на Петър Тушков се сблъскваме с нещо ултимативно, това са цели .99 или иначе казано 99% от инча. Това не е просто рядкост, това е нечувано предизвикателство. Необуздана мощ, която не е за всеки ловец (разбирай - читател). Куршум с такава маса носи ужасно много енергия на несравними разстояния, на практика на Земята няма дивеч, който да понесе изстрел от пушка с толкова едър калибър, и затова авторът е посегнал към фантастичното. Само там предизвикателствата са достатъчно големи, само там на масите няма лимит.

99 ще бъдат разказите в този сборник и в това може да не се съмнявате. Той винаги ще струва $0,99 - в това също. Както при старта си с една история, така и при финала си с 99-тата. Като четящ човек аз се интересувам и от историята на книжнината, и от новите тенденции, но си признавам, че за такова нещо не съм чувал. И понеже формата е новост, мисля и ревютата за книгата също да бъдат различни. Ще има по едно на всеки няколко разказа като за 99-ия ще има специално събитие. Нека играта започне сега!
  • Лаборатория "Ц" очаквано кърти. Познатата ни страхотна контраразузнаваческа атмосфера от вселената на Отдел "З" сервира поредно предизвикателство за разкриване пред Руслан Кригер. На фона на тежката лятна жега постъпва оплакване от безчовечната дейност на Лаборатория "Ц" в малък провинциален град. Тънкият момент е, че такава просто не съществува. Летен грип, безпочвени слухове и изчезнали агенти усложняват ситуацията до момента, когато на Руслан не му просветват някои неща. За съжаление точно тогава събитията набират обороти и аха да бъдат изпуснати в административния батак на Министерството. Но не на нас тия, не и на Кригер.
  • Фу Ми е нова звезда от вселена, за която досега не сме подозирали, и без която сега изнемогваме. Намираме се на колонизирания Марс, който обаче никак не изглежда високо технологичен или лъскав. Напротив, изглежда повече като прашно място, на което те очакват рак и мускулна атрофия. И Фу Ми, за които никой не знае какво са и кога са се появили. Безобидни, поне до момента с инцидента с котката на Клинт. Искаме още за този Марс!
  • Неботичник има дух на класически киберпънк с някои мултинационални подобрения. Шарено новогодишно парти събира на едно място най-нови информационни технологии, видни хакери и случайно попаднали наивници. Случайно или не събитията имат изненадващ завършек, който при недостатъчно внимаване може да остане и недоразбран.
  • Вазев: Пиротският караконджул е четвъртото и засега последно попълнение в сборника. Не, Вазев не е караконджул. Заглавието следва да се чете така: поредицата от истории за приключенията на Вазев започва с тази за Пиротския караконджул. Езикът на книгата отправя предизвикателство, на което по качество и удачна употреба би могло да съперничи може би само "Възвишението" на Милен Русков. Тук обаче освен езиково инженерство имаме и действие по същество, случка, война, опасности и дори любов, развитието и неизвестните в които будят нашия читателски интерес. Думите не са чак толкова селско-архаични, модата и събитията са по-други, най-малкото защото става дума за малко по-късна история, пък макар и алтернативна (сръбско-австрийската армия напада и завзема части от България). Героите са уж оригинални, но все имат по нещо, с което ни напомнят на евентуални прототипи от истинската ни история. Което намирам за доста хитър ход, най-малкото защото спестява обяснения кой какъв е, ний сами си се догаждаме. Образът на главния герой (Вазев, Йоан Вазев) би могъл спокойно да понесе още няколко истории, на което със скромна читателска пристрастност смеем да се надяваме. 
Както и сами виждате, всеки би могъл да завиди на многообразието от теми и стилове в сборника. И това е само началото. Очаквайте продълженията и се абонирайте овреме, на сайта на автора има подробности къде и как.:)