Съвременна българска митология - Самуил Петканов

Най-вероятно сте чували за автора, за сайта НЕ!Новините (медия №37 в България, 32 в света) със специфичния му хумор, както и за способността му да отправя подозрително достоверни прогнози за абсурдните събития в обществено-политическия ни живот. Едноименното предаване по Дарик с Дюзев и Райчев пък добавя към образа му и умението бързо да импровизира сполучливи смешки, което го издига доста над категорията на обикновения режисиран ситком.

И ето този неслучаен човек започва да пише книги. Какви книги, ще кажете, аман от книги, всеки псевдо интелектуалец започна да пише, то вече и Криско и Кобилкина прописаха. Това е ключов момент, защото главното действащо лице в по-предишното изречение беше определено като "неслучаен".

За какво пише? За познати на всички ни персонажи от приказките, които са заживели в съвремието ни. На пръв поглед изглежда като клише, оригиналничене на чужд гръб, но това е само преди да започнете да четете. Веднага ви става любопитно как биха изглеждали Баба Яга, Торбалан и Крали Марко, ако ги пременим в дънки с ниска талия, плетено поло или костюми slim fit, още по-любопитното е с какво биха се занимавали, защото днес то е също така митично, както е било някога.

За кого пише? Краткият отговор е за всеки любопитен. А ако чета само менюто в механата, хороскопа и последната страница на вестника с голата мацка? Да, и за теб, ти също би го разбрал. Донякъде.

Поне в моите капризни очи книгата изглеждаше наистина като първа рожба с всичките си плюсове и минуси - на места оригиналното и забавно действие ми се губеше сред пасажи със забавено темпо, отслабена интрига или скучноват персонаж. И преди съм бил склонен тези камъни да ги хвърлям в градината на редактора, чиято намеса си представям като на човек с моторна резачка, а не на такъв с четчица за нанасяне на грим. Особено когато работи с млади автори.

Както и да е, в заключение, Сами е много интересен и забавен човек, който продължава да пише, а аз не съм убеден, че ще продължавам да чета под формата на романи. Кратки смешки - определено да, дълга проза, в която ми се губи основната сюжетна линия - хм...

Макар и минималистична откъм дизайн, корицата също крие своите малки загадки.

Вълчата царица - Петър Бобев

Приказка за млада хайдутка, която има да отмъщава на кръвожадния турчин, който тормози селото им, а единствен съюзник има в лицето/муцуната на една вълчица. 

Досега не бях чел нищо от Петър Бобев и имах нагласата, че това са четива с някак изкуствен тон, писани насила и неувлекателни. Е, тази книга ме опроверга, че и отгоре. Да, пълна беше с традиционните за жанра клишета, за изедници, конаци, душмани, чорбаджии и клети сиромаси, обаче нишката за вълците, поведението и нравите им беше чудесна. Толкова детайлно и натурално описана, че за мен беше главният плюс от цялата история.

Аудио книгата може да бъде чута тук.

Тайната градина - Франсис Бърнет

Господарката Мери все се чумери.

Малко момиченце е изпратено за отглеждане в имението на чичо си в Йоркшир, след като остава сираче при холерна епидемия в Индия, където е живяло с родителите си. И психически, и физически детето е пострадало достатъчно, за да се чувства не на мястото си в това и без друго странно здание - огромна сграда, пусти коридори и стаи, запуснати градини, едната от които дори оградена със зид и заключена, а стопанинът на всичко това страда вече над десетилетие по загиналата си съпруга и е занемарил всичко, включая невъзпитания си и набеден за фатално болен син.

Децата обаче са си деца, търсят себеподобни, любопитни са, играе им се навън и нищо не може да спре изцелителното действие на всичко това. Рецептата е проста: 1. Намерете градина. 2. Пуснете децата в нея да се занимават както си решат. 3. Събирайте плодовете.

Любопитно ми беше да забележа как в книгата възрастните с голямо задоволство отбелязваха как децата започват да надебеляват и как това е единствено повод за радост. В днешни дни дебелината на децата е по-скоро повод за тревоги и събужда подозрения за нездравословен живот и диабет от тип 2.:)

Няколко изненади ме сполетяха при прочита на тази книга. Първо, тя се оказа детска приказка, а не някаква мистерия за възрастни читатели, и второ, Франсис Бърнет се оказа жена! Ето:

Приятна история, която нормализира сетивата и преценките, калибрира мирогледа и провокира спонтанна доброта в човешките отношения. Хубаво е да се прочете, а вероятно и да се посетят ливадите в Йоркшир, когато цъфти пиренът.

Приключенията на Пинокио – Карло Колоди

Доброто, което правим, винаги се връща. 

Кучето Алидоро към Пинокио

Това е една от най-мъдрите приказки, които някога съм слушал. Нарочно не казвам чел, защото според мен приказките трябва единствено да бъдат слушани.

Обаче за да не бъдат неволно проспани, приказките трябва първо да са интересни и забавни и затова тази разказва за невероятния житейски старт на една малка дървена кукла, родена от сръчните ръце на самотен дърводелец, която после не го слуша, глези се и върши всевъзможни бели. Бяга от къщи, не цени бащините грижи, събира се с лоши другари, не желае да ходи на училище или да работи, а само да се забавлява, и като резултат гладува, отнася бой, преследват я убийци, изяжда я акула и ѝ се случват куп други подобни неприятни възмездия.

В коя друга приказка разглезените деца заслужено губят всичките си пари, или пък попадат за месеци в затвора? Тази ще ви припомни, че за сериозни провинения, човек може да бъде обесен без много обяснения, както и че най-нормалното нещо на света е да останеш беден и гладен на старини, когато вече не можеш да работиш, а пенсията не е съществувала като понятие през цялата история на човечеството без последните 100 години. Че в реалния финансов свят няма начин да превърнеш 4 парички в 1000 за една нощ, и ако някой ти обещава друго, трябва да знаеш, че иска да те обере. Ако искаш да се сдобиеш дори с едно петаче, за да се нахраниш, трябва да свършиш някаква работа, а пък който бяга от училище и лентяйства, накрая се превръща в магаре, понякога дори буквално.

Тежко и горко на ония деца, които не слушат родителите си и напускат родната си къща, когато им скимне.

***

Ох, каква ужасна болест е гладът!

пп.

Не са ли разкошни старите илюстрации на Либико Марайа?

Приказка за Долната земя – Ирена Първанова

Пряко волята си тринайсетгодишният Александър от София е изпратен за лятната ваканция в затънтеното село на баба си, която никога не е виждал. Всичко там се оказва много по-странно и загадъчно от нормалния свят, който познава, и той с героично любопитство се впуска да разбере каква е голямата тайна на село Вратня. 

И аз, както много други доволни читатели, се изненадах приятно колко хубава може да бъде една модерна българска детска книга. Има някои дребни песъчинки в салатата, които биха могли да бъдат отсети от по-жесток редактор или по-рутинирано писателско око от рода на „снежнобели“ бабешки коси, дете да заблуждава баба си, че си пише домашните през лятото и т.н., но цялостното впечатление остана изключително положително.

Имаше и много силни оригинални хрумвания, като това с имената на близначките Димана и Огняна (Ана и Яна), които супер много ми допаднаха. Даже самият главен герой не беше толкова интересен, колкото другите странни обитатели на селото, които включваха завеян млад поет с преследващи го ученички, грубиян-бакалин, който продава продукти от несъществуващи другаде марки, четири гаменчета с нахлупени до ушите шапки посред лятото, злокобна ханджийка и трите баби Ясна, Весна и Красна, които седят денонощно на пейка на площада, предат, плетат и все нещо разправят, макар винаги да звучи, като че е казано извън времето – ту е за нещо минало, ту за още неслучило се.

От нетърпение да продължа прочита си държах книгата в колата и я четох малко като ученик – в откраднати моменти. Сутрин спирах на паркинга пред работата и четях до последната възможна минута, през обедната почивка гълтах обяда надве-натри като мисир и отскачах до паркинга да открадна още някоя минута време за село Вратня и разпрострялата се пред Алекс загадка. 

В заключение, това е една много хубава приказна книга и очаквам от авторката да пише още, защото явно ѝ е работа и освен това има много интересни идеи. Нека продължи да пише спонтанно и без задръжки за натуралните неща и хора в България, такива невероятни места и чешити има тук! Пазарът наистина е микроскопичен и ще ѝ е по-трудно скоро да стане милионерка като колежката Дж. К. Роулинг, но важното е, че доброто из страниците ѝ категорично няма да си остане сред тях, защото такива книги винаги ще се четат.

Както обича да казва Гугъл, създавайте оригинално съдържание, това е най-ценното.

Приказка без край - Михаел Енде

Вечен е само мигът.

"Приказка без край" има доста култов статут сред възрастните, които са били очаровани от нея на младини. Подозирам обаче, че съм пропуснал най-подходящата възраст за нея и затова сега не можа да ме заплени особено. Наистина ми беше интересно да проследя премеждията на смотания ученик Бастиан, който спонтанно открадна странна книга от книжарницата и вместо да влезе в час, се скри на тавана на училището да я чете, оказа се вътре в историята и от смотан, стана супер як. 

Историята е нестандартна и бяга от клишетата, а опасностите и предизвикателствата пред героя бяха неочаквани и възпитателни. Имаше всевъзможни приказни същества - бял дракон на щастието, зеленокож индианец, дребосъци, върколаци, зли магьосници, замъци, лабиринти, вълшебни зверове, загадки, гатанки. Когато след всичко преживяно Бастиан се завърна в своята действителност, той изглеждаше променен и даже възмъжал, макар да излезе, че е прекарал в Приказката без край само един ден.

Приятно и възпитателно четиво, което вероятно ще се хареса на много по-малки и по-големи читатели и ми е малко неудобно, че не ми идват повече похвални слова. За съжаление обаче на днешното ми аз (преситено от всевъзможни четива) през голяма част от прочита му беше леко скучно, а някои от нишките на действието дори ми се видяха излишни. Книгата със сигурност си струва и сигурен знак за това са многото доволни читатели и успешни екранизации.

Маниерът на Бастиан да се скатава от часовете, за да чете любимата книга, не е новост. Историята познава и случая на един младеж от техникума в Кюстендил, който преди повече от половин век посетил с неудобство участъковия лекар, за да помоли за извинителна бележка, въпреки че бил напълно здрав. Защо ти е? За да мога още сега да дочета "С огън и меч" на Сенкевич. Лекарят бил човек на място и книгата била дочетена.

Повече добри думи за същата книга от признателна читателка има в Приумици.

И най-глупавата вещица е в състояние да раздели добри приятели.

***

Най-обичам, когато пациентите започнат да ми обясняват кое има значение. За да оздравееш, трябва още да те боли.

***

На света има хиляди радости, но те се свеждат само до една - радостта да обичаш.

Мечо Пух - Алън А. Милн

Някои са умни, а някои не са.

Всички знаят за Мечо Пух, затова няма нужда от още преразказване на тази приказка. Тя е достатъчно кратка и ясна, за да няма нужда от много обяснения.

Преди 25-30 години сутрин по радиото имаше радиотеатър за деца. Приказка за десет минути, предшествана от едно характерно кукуригане - закусваш попара от бисквити с мляко и слушаш. Тогава за пръв път слушах историите за глупавия Мечо, Прасчо, депресираното магаре Ийори и Кенга с бебето Ру. Приятни бяха, макар да не помня нищо повече.

Следващото няма нищо общо с приказката, но ми стана интересно, когато потърсих повече информация за автора. Оказа се, че Алън Милн е бил сред най-видните критици на П. Г. Удхаус. Когато Удхаус е заловен от нацистите в окупирана Франция, той е интерниран, първо в Белгия, а след това в Тост (днес Toszek) в Горна Силезия (днес в Полша). В текст от това време Удхаус коментира принудителното си място на пребиваване по следния начин: „Ако това е Горна Силезия, един Бог знае какво трябва да е Долна Силезия...“ След това започва излъчването на хумористично радиопредаване относно интернирането си, което се излъчва от Берлин. Макар обект на хумора му да са нацистите, той е критикуван от Милн за този своего рода акт на измяна спрямо родината, чрез своеобразното съюзяване с окупаторите. Сред защитниците на Удхаус са Ивлин Уо и Джордж Оруел. Разследване на британската служба за сигурност MI5 съвпада със становището на Оруел, заключавайки че Удхаус е бил наивен и глупав по време на работата си в пленничество, но не и предател.

— Какво значи да живееш под име? — попита Кристофър Робин.

— Това значи, че името е написано със златни букви над вратата и ти живееш под него.

***

— И понеже, стари приятелю, заемаш почти половината ми къща, ще имаш ли нещо против, ако използвам задните ти крака да си простирам на тях прането? И без това те за нищо не ти служат сега, а на мен ще ми е много удобно!

***
Най-краткото описание на правилната подготовка за каквото и да е пътуване:
— О, Прасчо — каза Пух възбуден, — отиваме всички на Екседиция с неща за ядене, за да открием нещо!
***
— Има Южен Полюс — каза Кристофър Робин — и смятам, че има Източен Полюс и Западен Полюс, при все че хората не обичат да говорят за тях.

Последният еднорог - Питър Бийгъл

Приказката

Началото на книгата беше трудно. След толкова очаровани отзиви и очакване… Трудното идваше от пренаситения с вълшебство изказ. Според рецензентите П. Бийгъл вплитал във всяка дума магия и мелодия, за да се оплете сам и да съчини: "снега, който се сипе в лунните нощи ". Тези езикови особености за някои читатели сигурно са вдъхновение. За мен бяха препятствието, въпреки което продължих. И както става с други хубави неща, които се случват не заради, а въпреки… На стр.18 се появи Шмендрик Магьосника. На това място и аз се присъединих към приказката.

Героите
Разбирате ли, за истинска приказка трябва неудачник, който да се превърне в герой ("а това е занаят и нищо повече":), не бутафорни облаци за сняг, през които прозира луната :). И така Шмендрик ми стана любимец, следван от Моли Гру и на трето място принц Лир. Най-размишляващ беше епизодът с жителите на Хагсгегейт. Не е задължително и вие да сте белязани от същото място. Сюжетът изобилства от капани за размисъл, предвидени за всякакви възрасти и нрави:).

Задругата

Браво! Невероятно е, че само с добра воля и желание се правят книги като тази. Сигурно трябва и труд, и талант, и часове пред компютъра, и ровене в речника. Любими преводачески попадения:

• гойни стада,
• лицето му бе меко и приятно като бонбон,
• мисля, че те те обичат повече, макар че и аз се старая колкото мога

Стиховете, илюстрациите, хартията, разпространението – всичко е обмислено в подробности.

Толкова красиви думи вече са използвани в безброй комбинации в текста и коментари. Не мога да пиша заключение на такава висота. Само ще си призная, че вече и аз се допитвам до Еднорогата "за онези доводи на сърцето, при които разумът немее".

Илюстрация: Ст. Димова

Мили бате!...: Писма на един дакел - Станка Пенчева

Ще се позова на класиката – голям човек е дакелът!

И друг път съм си мислил, че трудното на това, да се пише литература за деца, е че възрастните забравят как разсъждават децата и пишат от своята си гледна точка, която на тях може и да им изглежда детска, ама за самите деца е смотана. И номерът е, според мен, човек да не се е променил с възрастта и някаква част от съзнанието му още да работи по оня, детския начин. Тогава той ще може да я впрегне и да прекарва през нея всичко, което иска да разкаже на детската аудитория, та наистина да звучи детско. Като един вид превод на друг език.

(Джери напуска столицата.)

Писмо първо: Сбогом навеки!

3 април 1993, София

Бате, мили бате, ще се видим ли пак някога? Сбогом навеки!

Помни своя верен до гроб приятел

Джери

…

Писмо седемнадесето

18 юли

Мили бате, забелязваш ли – откакто съм тук, все ми се случва нещо интересно. Пък като тръгвахме от София, всички ни се чудеха: “Какво ще правите в това загубено село!” Хич даже не е загубено. Тук е място за приключения!

Така. Това беше засилката. Сега ако не се откажете и скочите през оградата на собствените си предразсъдъци, ще се бухнете в един обрасъл селски двор във Воденичане. Там ще чакат баба ви Станка и Джери.

Приказки - Ръдиърд Киплинг

Какво знаеш ти за Ръдиърд Киплинг? Книга за джунглата, нали? И нищо друго, нали? Естествено, това никак не е малко, обаче какво пиршество за душата те чака...:) И за да не съм повече така ехидно-обещателен, ще ти подметна какво намерих аз, малко човече.

"Хъм, детски приказки!", ще си кажеш. О, да, приказки! И то какви!
От тях ще научиш какво става, когато пеперудата тропне с крак (не, не е тайфун в Китай), защо устата на кита е такава, защо слонът има толкова дълъг хобот, защо леопардът е на петна, защо е набръчкана кожата на носорога, защо котката е толкова различна от другите домашни животни (тук ще издам малко - защото договорът и е такъв!) и други полезни неща. Ами рисунките и коментарите им, как можах да забравя! Та те не само илюстрират и украсяват, ами и продължават историята и добавят още няколко степени по скалата на нарастване на кефа.
Голям автор и голям преводач...

И за завършек, ще ти поднеса едно малко десертче, пък макар и от друга книга. Естествено, като толкова добро то се предлага и среща на много места, но този вариант аз лично намирам за най-добър. И моля те, ако изобщо го четеш, чети го внимателно и до края. Аз също не уважавам много лириката, и за да се спра на нещо римувано, значи наистина е по-особено. Така че, моля, уважи желанието ми.



Ако

Ако владееш се, когато всички треперят,

а наричат теб страхлив;

Ако на своето сърце едничко

се довериш, но бъдеш предпазлив;

Ако изчакваш, без да се отчайваш;

наклеветен - не сееш клевети;

или мразен - злоба не спотайваш;

но... ни премъдър ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;

ако си умен, без да си умник;

Ако посрещаш краха - зъл предател -

еднакво с Триумфа - стар циник;

Ако злодеи клетвата ти свята

превърнат в клопка - и го понесеш,

или пък видиш сринати неща,

градени с кръв - и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш

спечеленото, смело хвърлиш зар,

изгубиш, и започнеш пак,

и можеш да премълчиш за неуспеха стар;

Ако заставиш мозък, нерви, длани

и изхабени да ти служат пак,

и крачиш, само с Волята останал,

която им повтаря: "Влезте в крак"!

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,

в двореца - своя прост човешки смях;

Ако зачиташ всеки, но не лазиш;

ако от враг и свой не те е страх;

Ако запълниш хищната Минута

с шейсет секунди спринт, поне веднъж;

Светът е твой! Молбата ми е чута!

И главно, сине мой - ще бъдеш Мъж!

1895, Ръдиърд Киплинг