понеделник, януари 29, 2018

Червената клетка - Марк Хеншоу

"Червената клетка" е специално звено в ЦРУ, което има задачата да мисли извън канона, да предлага алтернативни обяснения задачите, върху които мислят останалите. Тяхната работа е своеобразна застраховка, че разузнавателната общност в Америка няма да пропусне някоя опасност, независимо колко невероятно би изглеждала.

В това звено се озовава младата агентка Кира, след като на косъм се измъква от компрометирана операция в Каракас. Там се очаква тя да бъде оставена на спокойствие за известно време, докато се възстанови, но не така се случват нещата. Традиционното напрежение между Тайван и Китай се изостря още повече заради политическите амбиции на тайванския президент, а пък един дълбоко законспириран американски агент в китайското правителство докладва за нещо крайно обезпокоително в развойната дейност на китайската отбрана. Напрежението се натрупва, припламналите искри заприличват все повече на истинска война, а Кира е захвърлена в далеч по-опасни и непознати води. 

Малко самолетоносачи в действие, малко повече стелтове, разиграване на китайското контраразузнаване на негов терен, а бе имаше си доста вълнуващи моменти. Не мога да кажа, че е на нивото на Том Кланси, може би защото съм пристрастен, но определено е интересно четиво.

Най-неочаквано се оказа, че авторът наистина е бил дълги години в ЦРУ и е работил точно в такива звена. Странен бизнес.

Късметът е за хора, които не притежават умения.
***
Работата на един политик зависи от усмивките.

вторник, януари 23, 2018

Ковчег от Хонгконг – Джеймс Хадли Чейс

Изключително интересен роман, който ме изненада много приятно. Отдавна знам, че Чейс си е класа, от онези майстори, които създават собствена разпознаваема атмосфера и стил, но този път е надскочил себе си. Плюс ненатрапчивия хумор, който винаги е на правилните места.

Частният детектив Нелсън Райън получава обаждане в офиса си в Пасадина да проследи нечия съпруга, докато мъжът й е в командировка. И той отива на адреса, дреме в колата цяла нощ пред тъмната къща и чак на сутринта научава от разносвача на млякото, че там от месеци не живее никой. Не е разочарован, защото си е получил парите предварително, само е учуден защо го разиграват. Това учудване обаче е нищо, в сравнение с онова, когато заварва офиса си отворен, на стола му седи непозната китайка с дупка в челото, а пистолетът му го няма в бюрото. И тук вече въртележката на събитията тръгва със 100 от място.

След челен сблъсък с некадърната полиция и личния интерес към разследването на местен милиардер, действието ни отвява в Хонгконг с цялата му екзотика от рикши, шотландски полицаи, компаньонки, плажове, странни ястия и не на последно място – дрога. Опасностите са гарнирани с цицини, а единственото сигурно е, че всички лъжат, само дето не се знае защо. Завръщането на финала обратно в Калифорния е само, за да наместим най-последното парченце от пъзела.

Интересна, твърде интересна. Искам да детективствам в югоизточна Азия!

петък, януари 19, 2018

Кукувица кука - Георги Божинов

Това са разкази без действие, само с описания. На хора, села, колиби, планини, дерета, рекички, пътеки. На забутани места, които имат своя красота, на изпаднали хора, които имат своя доброта. Тонът не е идиличен, няма възвеличаване, не е и като за нещо безвъзвратно отишло си, за което човек да се чувства длъжен да каже или добро, или нищо. Тук всичко е поднесено документално, всяка махала, всяка човешка история. Това не са разкази за най-високите върхове, най-смелите хора, най-дългите реки, не, тези са най-обикновени. Ще попитате какво тогава прави тези разкази различни от статии в Уикипедия или друга някоя енциклопедия и аз ще ви кажа. Това е любовта, с която Георги Божинов говори за хората, които е срещнал и местата, които е посетил. Същите тези запустели села и баири може да са извор на тъга и съжаление за отминали времена и младост, но може и да са истинско богатство за очи, уши и умове, които са жадни за свойски споделените богатства, каквито още се намират там. Дали старец ще ти разкаже за някогашен приказно необичаен лов, или за актуалните си болки, или ще се разговориш с някой друг непознат, докато чакате автобус на несъществуваща официално горска спирка. Може проблясъкът да е за куче, което ходи да се мокри в реката и после идва при теб да си изтръска козината, може да е за узряла джанка или за набедена мечка-стръвница, или за помашки майстор-дюлгерин, няма значение, във всички тях личи внимание и сърдечна усмивка, човещина сред дивото. Да харесваш нещо, дори и когато не е най-, а само защото го чувстваш свое.

Харесах всичките разкази, а някои повече от другите, като например онзи, за младежа, който беше успял да купи гайда от човек, който няма гайда, както и "Дири се куче свинар", който започва така: Капчуците заломотиха изведнъж, зачукаха с точки и тирета. Нали си го спомнихте този звук, то направо си се чува. Езикът на Георги Божинов навсякъде из книгата е видимо много звучен, ако прочетеш изреченията му на глас и веднага ще чуеш звуците, които е искал да опише, шумовете, животните, гората.

Оттам, от нея (природата) тръгва всичкото онова хубаво и добро, което завинаги остава в пътната житейска торба на човека като мярка за хубавото и доброто.
***
Гори, а в горите се заселил българинът. Колиби тук и там, разсеяни из най-скритото, най-дивото. Дивото си останало пак диво, като го гледаш отстрани. А като го разгърнеш, виждаш: българинът го опитомил. Тук овошка забол, там нивка лепнал в брега - то Господ го дал да бъде бряг, а не нива. Но българинът поправил Господ. Всичко огледал, премерил на око, опипал и опитал всичко. Може да се живее, рекъл българинът. И заживял.

вторник, януари 16, 2018

Четирима справедливи мъже - Едгар Уолъс

Четиримата справедливи мъже, както се наричат самите те, е група от хора, които са се заели да раздават справедливост там, където законите и обществата като цяло по някаква причина се провалят. Насилници, на които някак им се е разминало, развилнели се диктатори, корумпирани политици, които прекаляват и какви ли още не. В този епизод Британският парламент се кани да приеме закон, в резултат на който ще бъдат експулсирани множество чужденци обратно в родните им страни, една част от които всъщност са борци за свобода, избягали от жестоки и кръвожадни режими, които биха ги обесили веднага щом ги видят. Вносител на закона е сър Филип, който получава писмо с предупреждение да оттегли спорния закон, защото в противен случай ще бъде убит. Заплахата не е празна работа, защото досега из цяла Европа, а и из Новия свят, прочутите Четирима справедливи мъже са се доказали като краяно ефикасни убийци. За един английски благородник обаче е под достойнството да бъде изнудван от шайка бандити и той продължава да държи на своето. Останалото в книгата е дебненето между полицията и заговорниците, като колкото едните взимат все по-засилени мерки за охраната на министъра, толкова плановете и действията на другите стават по-сложни и загадъчни. Ще успеят ли четиримата? Справедлива ли е наистина каузата им? Ще разгадае ли навреме полицейският инспектор плановете им? По какъв начин изобщо може да се стигне до министъра, когато кабинетът му на Даунинг стрийт е обграден от хиляди полицаи?

Сега не се четат такива криминалета и не знам дали въобще някога пак ще им дойде модата.

понеделник, януари 01, 2018

Без правила - Том Кланси

Джак Райън е кандидат за втори президентски мандат, а във фокуса на бясното действие е вече Джак Райън - младши, който работи в нелегалната организация за специални операции известна като Колежа. Джак Джуниър е съвсем млад аналитик, но вече го пращат и на операции по света. В този случай изключително опасен генерал от пакистанското разузнаване с екстремистки наклонности е забъркал такава мащабна каша, която подхвърля героите ни между размирен Дагестан, Вашингтон, Египет, лъскавия Дубай, северен Пакистан и даже най-стария космодрум на земята в Байконур. Не стига това, че светът е на ръба на ядрена заплаха, ами и в самата Америка безскрупулен милиардер работи с всички сили срещу Райънови, а средствата му са буквално неограничени.

Завършекът ми се стори леко късметлийско-мелодраматичен, но предполагам, че това вече е нещо като запазена марка на автора. Иначе уменията му за писане на адски вълнуващ роман с много действие и опасни ситуации не са се изтъркали изобщо. Този човек може да пише бестселъри за ЦРУ още сто години!

Любопитни факти: бреговата ивица на пустинното емирство Дубай е само 49 километра. Продължавам да не разбирам с какво това място е интересно и привлекателно за милиони хора по света. То е малко като случая с Джъстин Бийбър, който е известен с това, че е известен.