Това е една много хубава книга. Изключително лека и приятна за четене и в същото време много съдържателна. Разказва се за много неща - за едно индийче със странно име, което по стечение на обстоятелствата помъдрява преждевременно, за животните и животът им в зоологическата градина, както и когато са на свобода, за религиите по света, а също и малко за история и политика. Богата работа, с две думи. Заслужава си всеки ред, както от философска гледна точка, така и от литературна.
Едно от чудните неща в книгата е, че историята е толкова проста, че може да бъде преразказана в пет изречения, но с това ще се изчерпи една съвсем микроскопична част от смисъла. Приемам това като неоспоримо доказателство за майсторството на автора. Друго много прекрасно нещо е, че в книгата няма излишна драма, въпреки драматични събития. Направи ми впечатление, че това е постигнато по един много интересен начин - с много случаи, силно натопорчените моменти не се предават на живо, ами с известно закъснение във вид на преразказ. Това ти дава възможност да помислиш по същество над случилото се, като прескочиш момента на емоционално вцепенение. Подобен вид похвати в книгата има много и удоволствието да ги откриваш е голямо.
Харесаха ми още доста неща - погледът върху религията, описанията на природата, демократичното отношение към различните култури - това, че главният герой е индиец в голяма степен прави това възможно и реалистично. Със сигурност има много неща, които могат да се кажат за книгата след първия прочит. Подозирам, че на второ и трето четене, ще наизлязат още купища детайли, които също заслужават да бъдат споменати.
Животните заемат много централно място в книгата и аз намирам това за много хубаво нещо от образователна гледна точка. Нека обясня. Съвременният живот на децата е изключително едностранчив от гледна точка на комуникацията с живи същества. Когато едно дете пораства, в общия случай вижда около себе си само хора. Това създава у него погрешното впечатление, че на света има само една истина и един път и това е човешкия, с всичките му положителни и отрицателни страни. Затова си мисля, че общуването с други видове е изключително полезно. Само така хората развиват гъвкавост и адаптивност.
My suffering left me sad and gloomy.
Academic study and the steady, mindful practice of religion slowly brought me back to life.
The three-toed sloth is not well informed about the outside world. On a scale of 2 to 10, where 2 represents unusual dullness and 10 extreme acuity, Beebe (1926) gave the sloth's senses of taste, touch, sight and hearing a rating of 2, and its sense of smell a rating of 3. If you come upon a sleeping three-toed sloth in the wild, two or three nudges should suffice to awaken it; it will then look sleepily in every direction but yours. Why it should look about is uncertain since the sloth sees everything in a Magoo-like blur. As for hearing, the sloth is not so much deaf as uninterested in sound. Beebe reported that firing guns to sleeping or feeding sloths elicited little reaction. And the sloth's slightly better sense of smell should not be overestimated. They are said to be able to sniff and avoid decayed branches, but Bullock (1968) reported that sloths fall to the ground clinging to decayed branches "often".
"I don't see why I can't be all three. Mamaji has two passports. He's Indian and French. Why can't I be a Hindu, a Christian and a Muslim?"
"That's different. France and India are nations of earth."
"How many nations are there in the sky?"
She thought for a second. "One. That's the point. One nation, one passport."
"One nation in the sky?"
"Yes. Or none. There's that option too, you know. These are terribly old-fashioned things you've taken to."
"If there's only one nation in the sky, shouldn't all passports be valid for it?"
A cloud of uncertainty came over her face.
"Bapu Gandhi said - "
"Yes, I know what Bapu Gandhi said." She brought a hand to her forehead. She had a weary look, Mother did. "Good grief, " she said.
And I survived because I made a point of forgetting. My story started on a calendar day - July 2nd, 1977 - and ended on a calendar day - February 14th, 1978 - but in between there was no calendar. I did not count the days or the weeks or the months. Time is an illusion that only makes us pant. I survived because I forgot even the very notion of time.
I'll tell you, that's one thing I hate about my nickname, the way that number runs on forever. It's important in live to conclude things properly.
ПП. В последния момент ми направи впечатление, че в оригинал заглавието не е членувано. Не ми хрумва защо е така, но ми се струва хубаво.
Едно от чудните неща в книгата е, че историята е толкова проста, че може да бъде преразказана в пет изречения, но с това ще се изчерпи една съвсем микроскопична част от смисъла. Приемам това като неоспоримо доказателство за майсторството на автора. Друго много прекрасно нещо е, че в книгата няма излишна драма, въпреки драматични събития. Направи ми впечатление, че това е постигнато по един много интересен начин - с много случаи, силно натопорчените моменти не се предават на живо, ами с известно закъснение във вид на преразказ. Това ти дава възможност да помислиш по същество над случилото се, като прескочиш момента на емоционално вцепенение. Подобен вид похвати в книгата има много и удоволствието да ги откриваш е голямо.
Харесаха ми още доста неща - погледът върху религията, описанията на природата, демократичното отношение към различните култури - това, че главният герой е индиец в голяма степен прави това възможно и реалистично. Със сигурност има много неща, които могат да се кажат за книгата след първия прочит. Подозирам, че на второ и трето четене, ще наизлязат още купища детайли, които също заслужават да бъдат споменати.
Животните заемат много централно място в книгата и аз намирам това за много хубаво нещо от образователна гледна точка. Нека обясня. Съвременният живот на децата е изключително едностранчив от гледна точка на комуникацията с живи същества. Когато едно дете пораства, в общия случай вижда около себе си само хора. Това създава у него погрешното впечатление, че на света има само една истина и един път и това е човешкия, с всичките му положителни и отрицателни страни. Затова си мисля, че общуването с други видове е изключително полезно. Само така хората развиват гъвкавост и адаптивност.
My suffering left me sad and gloomy.
Academic study and the steady, mindful practice of religion slowly brought me back to life.
The three-toed sloth is not well informed about the outside world. On a scale of 2 to 10, where 2 represents unusual dullness and 10 extreme acuity, Beebe (1926) gave the sloth's senses of taste, touch, sight and hearing a rating of 2, and its sense of smell a rating of 3. If you come upon a sleeping three-toed sloth in the wild, two or three nudges should suffice to awaken it; it will then look sleepily in every direction but yours. Why it should look about is uncertain since the sloth sees everything in a Magoo-like blur. As for hearing, the sloth is not so much deaf as uninterested in sound. Beebe reported that firing guns to sleeping or feeding sloths elicited little reaction. And the sloth's slightly better sense of smell should not be overestimated. They are said to be able to sniff and avoid decayed branches, but Bullock (1968) reported that sloths fall to the ground clinging to decayed branches "often".
"I don't see why I can't be all three. Mamaji has two passports. He's Indian and French. Why can't I be a Hindu, a Christian and a Muslim?"
"That's different. France and India are nations of earth."
"How many nations are there in the sky?"
She thought for a second. "One. That's the point. One nation, one passport."
"One nation in the sky?"
"Yes. Or none. There's that option too, you know. These are terribly old-fashioned things you've taken to."
"If there's only one nation in the sky, shouldn't all passports be valid for it?"
A cloud of uncertainty came over her face.
"Bapu Gandhi said - "
"Yes, I know what Bapu Gandhi said." She brought a hand to her forehead. She had a weary look, Mother did. "Good grief, " she said.
And I survived because I made a point of forgetting. My story started on a calendar day - July 2nd, 1977 - and ended on a calendar day - February 14th, 1978 - but in between there was no calendar. I did not count the days or the weeks or the months. Time is an illusion that only makes us pant. I survived because I forgot even the very notion of time.
I'll tell you, that's one thing I hate about my nickname, the way that number runs on forever. It's important in live to conclude things properly.
ПП. В последния момент ми направи впечатление, че в оригинал заглавието не е членувано. Не ми хрумва защо е така, но ми се струва хубаво.