понеделник, август 31, 2020

Светът се нарича дъбрава - Урсула Ле Гуин

Представете си свят, населен с безобидни дребни хуманоиди, в езика на които, думите за "свят" и за "гора" са една и съща, просто защото цялата суша на планетата им е плътно обрасла с дървета. А сега изпратете на този свят земляни, които да осекат гората, за да засеят новата планета. Оставете ги да се държат като завоеватели и да мачкат всичко и всички с мачовски ентусиазъм, все едно трябва да усвояват прериите на Дивия Запад или джунглите на Индокитай. Получилата се картина не е особено приятна, особено от гледната точка на местните, които имат доста пацифистко поведение и много специфичен цикъл на сънуване и будуване, а третирането им като човешки роби не се вписва по никакъв начин в него. Конфликтът изглежда неизбежен.

Кратичко, ала доста емблематично произведение, което идва от зимата на 1968 и печели награда "Хюго" през 1973. Виетнамската война е в разгара си, а екологичните движения едва прохождат. Авторката споделя, че самата тя не била особено очарована от клишетата в него, но пък времената са били такива, че приемът от страна на читателите е бил повече от радушен. Заслугата за великолепното заглавие пък е на Харлан Елисън, който е бил и първият редактор. 

Книжката страшно ми хареса някога, когато я четох за пръв път. Очаквах годините да се ме направили по-критично-циничен към такава материя, но ми беше много приятно да установя, че 2 десетилетия по-късно произведението е все така прелестно и четенето му доставя същата наслада. 

В августовския брой на NG тази година има силна статия, която потвърждава връзката между зачестилата поява на нови вирусни заболявания с унищожаването на все повече диви територии. Здравето на хората на нашата планета буквално зависи от това да има балансирани екосистеми, които сами да се справят с опасностите.

Силно препоръчителна книга!

сряда, август 19, 2020

Кръгът на омразата - Кийт Р. А. Декандидо

Действието в "Кръгът на омразата" ни препраща след епохата, когато хора и орки заедно едва са надвили поредната визита на Пламтящия легион на Сарджерас. Привидното спокойствие и мирно съжителство на двете раси обаче изглежда крехко и нетрайно, особено когато навред започват уж спонтанно и без връзка да избухват дребни разпри и конфликти. За по-внимателното око тези провокации ще се окажат организирани от фигура, която подозрително намирисва на сяра. Точно така, демоните имат хитър план как да подсилят старата неприязън между хора и орки, за да се изтребят сами в подкладения от тях конфликт. За голямо демонско съжаление Джейна Праудмуър неволно откри невероятен съюзник, за когото нямам смелост да издам повече, освен това, че е на над 800 години.:) Тяхната комбинация беше подсилена и от решителната полковник Лорена, което доста засили позициите на феминизма в тази книга, но беше приятно разнообразие за традиционно препълнените с мъжки образи фентъзита.

Отново ми направи приятно впечатление какви достоверни психологически похвати и нормални човешки склонности са претворени за пореден път в света на Уоркрафта. Толкова лесно е да им повярваш, толкова предразполагащо е да прегърнеш грешната кауза. Колко е лесно понякога хората да се плъзнат по патриотична, национална или някаква друга наклонена повърхност. Уж мислейки и действайки за благото първо на своите, често се оказва, че няма такъв филм и направените компромиси ще засегнат всички. Дори и във фантастичните светове трябва да се мисли глобално и да не се жертват принципите, да не говорим за нашия си.

четвъртък, август 06, 2020

Ди Гунан - Роберт ван Хюлик

Това е първата по ред на написване книга на Роберт ван Хюлик за случаите на съдията Ди. Хронологически тя се пада малко по-назад в списъка с приключенията му, но за щастие прочитането ѝ извън редицата не влияе изобщо на удоволствието от великото майсторство на автора.

Заварваме съдията Ди още като магистрат на Джанпин, където му се падат два съвсем странни случая на убийства, както и един, за който никой освен съдията не твърди, че изобщо има убийство. Случайно преминаващ търговец на коприна изчезва в неизвестна посока, след като спътникът му е намерен на пазара обран и заклан, млада вдовица отрича до последно вината да е убила собствения си мъж, макар духът му да твърди друго, а самата тя е подложена на мъчения и стягане на крайниците в дървени менгемета, а пък една младоженка умира отровена от неизвестна ръка още през първата си брачна нощ, като е пила единствено чаша чай. Няма улики, няма свидетели, няма дори слухове.

Съдията Ди за пореден път демонстрира прословутата си прозорливост, като тя отново не се явяваше като някаква сила свише, а винаги беше в резултат на солидни проучвания и разследване. Не бяха пожалени сили, хора, разходи и пътувания, за да се изяснят случаите, като асистентите му Цяо Тай и Ма Жун изтъркаха по един чифт сандали, докато изпълняваха поръченията му. В резултат усилията и таланта на съдията не останаха незабелязани от най-висшата инстанция, писмата от която се четат винаги вдигнати над нивото на главата на четящия.

Много приятна книга! Малко по-засукана и на моменти докарваща любимия ни персонаж почти до безнадеждност, ала може би затова още по-удовлетворителна.

вторник, август 04, 2020

Историята на Артър Гордън Пим - Едгар Алън По

Колкото и да е странно за толкова древен приключенски роман (първото издание е от 1838!), вероятно първият такъв в историята на западната цивилизация, той наистина става за четене и доставя очакваното напрежение, неизвестности, изненади и ново познание, които би могъл да очаква човек от такъв тип четиво. Един младеж от Нантъкет с трудно утолима жажда за приключения се скрива в трюма на заминаващ кораб, като се надява на нови гледки, преживявания и интересен живот. Приключенията му се оказват доста по-драматични и не така романтични, както си ги е представял, на няколко пъти животът му е в опасност от болести, метежи, пирати, кръвожадни зверове и други неподозирани страхотии в най-далечния юг, който дотогава си е абсолютна тера инкогнита. Спекулациите на автора за земите в посока на Антарктида и обитателите им днес може да ви се сторят дори смешни, но само докато си припомним епохата, както и това, че на романа може да се гледа като на фантастичен такъв.

На моменти книгата може да ви се стори твърде архаична с всичките мореплавателски подробности, но за времето си те са били ежедневието на всички, които са искали да идат малко по-далеч от родния си дом.

Географската отправна точка на действието е остров Нантъкет, който се намира близо до американския бряг в района на Бостън. Това е едно от местата, които По познава най-добре, защото самият той е роден там. Книгата, която е и единственият завършен роман на автора, излиза в първата половина на 19-ти век и още тогава съчетава реални факти и художествена измислица в здравословното за всеки днешен трилър или приключенски роман съотношение. Умението да пленява и елегантно да заблуждава не е имало от кого да бъде видяно, просто защото По вероятно е бил пръв.

Десетилетия след него Хърбърт Уелс, Жул Верн и Артър Конан Дойл с признание коментират епохалната роля на Едгар Алън По на пионер, който е проправил пътя за тяхното творчество, като последният казва:

Всеки [от детективските разкази на По] е корен, от който се развива цяла литература... Къде беше детективският разказ преди По да му вдъхне живот?

Помня, че четох книгата за пръв път в крехка тийнейджърска възраст на чужд за мен език, и борбата с архаизмите и терминологията беше твърде неравна. Сега я слушах на български, но качеството на записаната аудиокнига беше такова, че ми домиля за първия прочит.