Книгата представлява сборник с кратки текстове (статии, есета?) със свободни размисли по различни теми, разгледани през окото на антрополог, който обича да разсъждава върху културата и политиката. Текстовете не претендират за категоричност и изчерпателност, а само намекват за интересни причини и обяснения за нещата от живота.
Разглежданите теми са достатъчно общи, за да попадат в интересите на повечето хора - за културата, местата, въображението и смъртта, за празниците, легитимността, тюмоса, народа, харизмата и смеха, за другадето, за единството, за чуждите и враговете, за равенствата, антропологията и разбира се - България.
Четох книгата доста бавно (150 страници за близо месец. Впрочем, цената от 15лв прави всяка страница да струва по 10 стотинки, само споменавам) и не беше възможно погледът ми да сърфира из текста като из роман. Статиите на Ивайло Дичев от "Културни сцени на политическото" са като своеобразно енфие за мозъка - има дразнение, има и награда, скрита зад него. Изказът и закодираните зад него идеи са точно толкова леко по-сложни от ежедневно мисленото и изговорено от повечето от нас, че хем леко те затрудняват, хем те карат да си припомняш първите значения на думите. Това дразнение отминава, когато получиш наградата си чрез разбиране на смисъла на казаното, което, неочаквано, се оказва на една и съща честота със собствените ти схващания.
В цялата медийна палитра от култури, от понякога очевидно глупави гледни точки, претендиращи за равна тежест с обективното, човек започва да изпитва почти физическа нужда някой авторитет да му потвърди, че е прав. В последните поне 10 години от обществено-политическия живот у нас рядко ми се случва да наблюдавам събития и решения, които да съвпадат с моята мярка за правилност, и затова то беше едно от големите удоволствия, които изпитах от прочита. Благодаря, проф. Дичев!:)
Откъс от книгата може да се прочете тук в сайта на Култура.бг.