сряда, декември 16, 2015

Отдел И – Петър Тушков

Дългоочакваната поява на „Отдел И“ в стилен хартиен вид зарадва мнозина посветени, а доста щастливци успяха да получат и автографи от лично от автора на щанда на издателство „Ерго“ на Зимния панаир на книгата миналата седмица. Дойде времето приключенията на Руслан Кригер от Министерство на туризма да запленят още фенове.:)

За какво става дума.
„Отдел И“ е първият роман на Петър Тушков, но за разлика от други дебюти, за този четящата общественост беше подготвена тематично и стилово от множеството разкази по темата, с които авторът обогати световната литература. Романът не може лесно да се класифицира като конкретен тип жанрова литература, защото изкусно прелива през цяла палитра от алтернативна история, трилър, криминале, шпионски роман и какво ли още не – истински литературен фюжън, радостна тръпка за ума на интелектуалеца. Затова колкото и мнения да прочетете за него, всяко ще ви се стори различно, защото различните хора са видели и харесали различни неща в него.

1957. Втората световна е приключила, Германия е загубила, но надпреварата във въоръжаването е кривнала не в посока към обуздаване на атома, а към биотехнологиите. В резултат лабораториите на световните сили разполагат с щамове за какво ли не, включително и за превръщане на вражеската войска в зомбита. На този фон нашето момче - другарят Кригер - се оказва завъртян във вихрушка от събития, привидно несвързани едно с друго, които обаче рязко го изтръгват от мухлясалото му ежедневие в службите и отделите на българското контраразузнаване. Скучните дни и рутинните задачи отстъпват пред по-голяма загадка, в която явно са замесени няколко чужди разузнавания, „случайно“ мащабно учение на Съветската армия в Добруджа, премрежени погледи от страна на... ама хей, нали не очаквате чуете всичко интересно в един абзац?:)

Похвалих ли ви диалозите със секретарката, езика на героите въобще? А пък за специфичните стил и атмосфера на романа продължавам да настоявам, че са страшна сила и авторът няма абсолютно никаква конкуренция в създаването на автентичен и вълнуващ текст в този дух от 60-те години. Не знам дали още го привлича идеята за писане във вселената на Отделите, но според мен това си е адската златна мина. Тепърва се е задало младо четящо поколение, което приема зомбитата, вампирите и върколаците за даденост, и освен това изпитва безпочвени сантименти към „онова време” с всичките му волги с перденца, столово хранене, измъчени служебни фикуси, препълнени пепелници на работното място и опростения мироглед от типа нашите са добри, а всички други - лоши. Затова, а и не само, според мен трябва след успеха на този роман да има продължение, всъщност _настоявам_ за това. Дали нов роман, или нови разкази, няма значение. Само да има още приключения с Русланчо. Нека пак го повишават, нека го разжалват, да се влюбва нещастно, да го бият здравата, да го раняват и да катастрофира, да го лъжат и да го използват, каквото и да е, но накрая на кътни зъби да им го връща на всичките. Прикрит зад блюдата със супа топчета, руло „Стефани” и розов крем нишесте дреме един от най-великите контраразузнавачи на KLETA MAJKA BALGARIQ. :)

Потърсете овреме това бижу в книжарниците или чрез сайта на романа, защото подочух, че бройките са на изчерпване.

Още едно мнение за "Отдел И" в Шедоуденс и откъс ето тук

понеделник, декември 07, 2015

Партньори - Джон Гришам

Сам човек не е за никъде.

Много книги и филми разказват за изкушението човек да посегне към чужди милиони и безнаказано да се измъкне с тях. Тази не е от тях. Тази разказва какво се случва след това, когато най-накрая все пак те заловят.

Младши съдружник в голяма адвокатска кантора успява да измъкне 90 милиона долара от фирмата, да инсценира собствената си смърт и безнаказано да се измъкне нейде в топлите страни, където да се радва на нещата от живота. Не, с това не ви издавам нищо, защото действието на романа започва четири години по-късно, когато някой все пак влиза в дирите му. Той е нужен жив, защото всички (бивши съдружници, клиенти, застрахователи, частни детективи, щатска полиция и даже ФБР) търсят първо парите. Сумата е твърде голяма, за да му се размине просто ей така, по давност. Само че човекът не е случаен и е имал достатъчно време, за да измисли план на действие, който махни, че ще изненада преследвачите, той ще учуди и вас.

Адвокатски трилър от най-висока класа. Чел съм твърде малко от романите на Гришам, но и без да ги познавам ми се струва, че този ще да е от най-добрите му. Изненади, постройка, подготовка, дозиране на напрежението – всичко е безупречно премерено. Страшно интересно четиво, което се чете за отрицателно време. Спокойно може да се постави в категория "Задължителни".:)


Тримата имаха доста солиден опит в политиката и бяха научили един основен урок — трябва ли да предприемеш нещо, което може да се окаже непопулярно, действай бързо. Приключи веднага. Колебанието позволява на болното място да загнои. 

пп
Що за корица е това? Да не е сборник със закони?

петък, декември 04, 2015

Вещици в чужбина – Тери Пратчет

– Жълти павета – обяви Леля. – Къде се е чуло и видяло да се прави улица с жълти павета?

Това е книгата, в която Баба и Леля укориха Маграт за това, че иска да носи панталони и да „ходи по крака“, които панталони впоследствие бяха наречени магралони. Пак в тази книга вещиците откриха, че в чужбина хората се завиват да спят с юргам, което си е много хубава дума, нали? :):)

Как става така, че човек като се оплаче от нещо в салатата си, излиза, че точно това е поръчал!
***
Маграт казва, че [Баба] ще напише книга озаглавена Пътуване за Един Долар Дневно, при туй си е все същия долар.
***
Същността на прогреса е в това, че лошото се случва по-бързо.
***
Гутен ден, голем брато! Майне Домакине, троа бири пер нас, порке е мор. Силну зле.
***
Не харесвам приказките. Те не са истински.

Ламот също е писъл по темата по темата тук. А пък то вече имало и постановка по „Вещици в чужбина“ на Видинския театър, моля ви се, ше извинявате много.

четвъртък, ноември 26, 2015

Трябва просто да убиваш - Хироши Сакуразака

По този роман е направен емблематичният холивудски блокбъстър „На ръба на утрешния ден“ със звездното участие на Том Круз (!) и Емили Блънт (!!), на който ние така силно се зарадвахме в Сборището.

Странно или не, но историята във филма не повтаря тази от книгата, да не кажа, че доста се различава. Да, завръзката е сходна. Младият японски войник Кейджи Кириа влиза в първа битка във войната с чуждоземните нашественици, които всички наричат мимикс. За много като него битката се оказва и последна, но в неговия случай убийството на един по-специален мимик, вкарва Кейджи във времеви капан – да се връща и да преживява този ден отново, докато не умре в битката. Отново и отново. С натрупване на опит в тези повторения на битката Кейджи усвоява умения, които го превръщат във все по-ефикасна бойна машина, макар все така да остава пленник на този ден. Или поне остава, докато случаят не го среща с митичната Рита Вратаски от американските въоръжени сили, която е избила повече врагове на човечеството, отколкото всички други войници взето заедно. Как е възможно това? Можете да се сетите и сами – просто тя също е попаднала в такъв времеви капан. Оттук нататък обаче съдбите на двамата герои макар и преплетени, съществено се различават от филмовата версия. Какъв е изходът, още колко врагове трябва да убиеш, за да се спасиш? А дали само врагове? Доста драма и трудни решения, загуби и тръпчив хепиенд, който не радва особено.

След като така се влюбих в историята от филма, отначало ми беше малко трудно да възприема тази „нова“ версия. Ама защо така, не може ли без свидни жертви, хайде да го преиграем още веднъж, нали може? Дори и в подобни полуигрови ситуации обаче идва момент, в който трябва да прецениш дали това, което си спечелил, те удовлетворява и си готов да сложиш черта на всичко, които си загубил. Може би някои цели оправдават известни загуби, колкото и да ни тежат...

Изненадах се и от разликата в оръжията. Да, високотехнологичните бойни екзоскелети бяха запазени с целия им арсенал, но когато героите попадаха в примката на времето и им се налагаше да воюват по-дълго от предвиденото, боеприпасите им свършваха рано-рано. Затова във филма Рита Вратаски въртеше гигантски меч за две ръце, а пък в книгата и двамата се сражаваха с огромни бойни брадви, самото замахване с които би могло да ти счупи кръста.

Но както и да е, въпреки (или благодарение на?) разликите прочитането на тази книга остави доста приятно чувство. Препоръчва се само за настоящи или бъдещи геймъри (бивши така или иначе няма). Извод: тренирайте умовете си, телата ще ви предадат по-лесно.

пп Заглавието All You Need Is Kill прави една напълно неслучайна препратка към бийтълсовото All You Need Is Love. 

петък, ноември 20, 2015

Дългото сбогуване – Реймънд Чандлър

Изключително картинен език и нестандартни сравнения, както ще видите от цитатите по-долу. Самото действие в някои моменти ми е една идея по-неясно отколкото обичам, но като цяло е ок. Паяжина със сложна плетка, по която са накацали милионери, изчезващи съпрузи, няколко самоубити персонажи, неприятни босове от Вегас, полиция, прокуратура, зашеметяващи блондинки, изневери, пистолети и много уиски. Картината е толкова сложна, че макар във всеки от моменти на четенето да сме доволни от откритото дотук, чак след последните страници ни се изяснява цялата текстура. На моменти Марлоу наистина изглежда чак прекалено многострадален, защото и на него нещата не са му особено ясни, но въпреки това все действа против предупрежденията на по-силни от него хора. Нищо не обяснява, държи се глупаво, в резултат го бият и после хоп – разкрива още някоя улика. Така придобива някакъв неясен ореол на праведник, макар да продължава да се бие, да пие и да посяга към чужди жени.

В заключение цялостното развитие на историята ми прилича на изчерпателна оратория. На нещо изключително мащабно, в което свирят множество музикални инструменти, всеки от които се бори за постигането на някакви свои си цели, но въпреки резултатът е приятна и хармонична мелодия. Всичко си застава на мястото, всеки си получава заслуженото. Как и защо? Внушението е, че защото Марлоу (волно или не, не знаем) така е задвижил сложната плетеница от отношения между героите.

Допускам, че стилът на Чандлър допада на интелектуалци от бранша на точните науки. Има нещо математическо в действията и схемите на детектива му, макар да не мога да обясня какво точно. Вероятно има нещо общо с това, че дори когато ситуацията около поредния труп има приемливо за всички обяснение, Марлоу не се задоволява с него, ако има дори дребно съмнение или някакво подозрително случайно съвпадение. Истината и само истината, корава и безупречна.:)

пп
Алвине, благодаря за препоръката.:)

Очите му бяха като дупки в снега.
***
[Милионерите] Никога нищо не желаят истински освен може би нечия жена, което направо бледнее пред начина, по който жената на водопроводчика желае нови пердета за всекидневната.
***
Това им е лошото на полицаите. Тъкмо се настроиш да ги мразиш и вземеш, че срещнеш някой свестен.
***
Той се надвеси още повече над мен и ме лъхна на пот и корупция.
***
После седна до чантата си на другия край на издрасканата дъбова маса, която явно бе скована от дъските на ковчега, купен от Ной на старо.
***
И аз толкова се връзвах с Айдъл Вали, колкото чесън с мелба.
***
Някъде в долината изкряка яребица. После гургулица се оплака от живота.
***
После се помъчих да се сетя за нещо забавно, та да се посмея. Нищо не излезе.
***
Трудна работа е да си полицай. Никога не знаеш кого можеш да мачкаш до насита.
***
Нека юристите измислят нещо. Те създават закони, които други юристи правят на пух и прах пред трети юристи, наречени съдии, така че други съдии да могат да заявят, че първите съдии били сбъркали, или върховният съд да може да заяви, че вторите съдии били сбъркали. Разбира се, има закони. До шия сме затънали в тях. Единствената полза от тях е, че създават работа за адвокатите. Как смяташ, колко щяха да просъществуват големите гангстери, ако адвокатите не ги учеха как именно да действуват?
***
Беше спокоен като тухлена стена на лунна светлина.
***
Аз съм на четирийсет и две години. Разглезен съм от продължителна независимост. 

понеделник, ноември 09, 2015

Пепел от кости – Кати Райкс

Дългът никога не зове. Той блъска по вратата, облечен в пълно бойно снаряжение.

10-ти епизод от случаите на д-р Тамперанс Бренан, котаракът на име Бърди и тяхното говорещо какаду с речник от долнопробен бардак. А да, разполагаме също с един брой вятърничава сестра, полубивш любовник и стар приятел, като последните двама го играят полицаи. Този път работата на д-р Темпи да изследва по-нови или по-стари кокали се оказва преплетена с трагичните съдби на няколко млади момичета, изчезнали в района на Монреал.

Хареса ми как Кати Райкс борави с факти, че се обляга на науката, но същевременно не изпитвам нужда да знам чак толкова подробности от обработката на труповете в патоанатомията. Поне добре, че престъпленията са приключили и вървим по следите, но все пак предпочитам решаването на загадки, а не създаването им. 

Докторката е интересен човек, образът й е с доста детайли и човек лесно я възприема като главен герой със специфичен характер. Монреал също е интересно място, франкофонските особености, места, реки, наречия, история, все неща, за които не съм подозирал нищичко. Не съм подозирал, че в такава близост до така английския остров Принц Едуард, има район, който е може би по-френски от всичко друго в Канада – Акадия. 

Начинът на писане на Кати Райкс е страшно увлекателен и със сигурност ще чета още от нея. Единствено ме дразни маниерът на модерните криминалета да посягат за сюжет към все по-отвратителни престъпления. Предполагам, че го правят понеже считат, че съвременната публика вече е претръпнала от страхотии и трябва да се измисли нещо още по-ужасно, за да бъдеш забелязан в навалицата. Хора, моля ви, не е нужно. 

По творчеството на г-жа Райкс имало дори крайно популярен сериал по FOX.

вторник, ноември 03, 2015

Хотел "При загиналия алпинист" - Аркадий и Борис Стругацки

Изборът е основната тема в цялото творчество на братя Стругацки и тази книга не прави изключение. И както обикновено, контекстът на избора го прави сложен. Моралните парадигми са приложими, само когато са в една плоскост. Да следваме ли човешкият морал, да се водим ли по нов от усещане за необходимост или да ги смесим? Може ли един човек да избира за всички? Правилно ли е да се търси "доброто" в личностен порядък или студеният канон на всеобщата сигурност има превес? Сложно...

Отделни части на книгата ми напомняха на Удхаус, други на Дж. К. Джером, редувайки самоиронията с буржоазен хумор и май леко неуместни гангстер вметки. Персонажите са странни и целенасочено трудни за характеризиране, с очевидни няколко (но неразгадаеми) пласта, с което силно ми напомни като усещане на "Самотният октомври". Дори си има голямо, по не/човешки умно куче.

Забавна е думата, която до голяма степен определя книгата. До голяма степен, защото финалът идва изневиделица. А братята са много добри, дори когато става дума за това, как човек човърка нарочно раната си, така че никога да не зарастне.


Дано не срещна никого. Утрото е прекалено хубаво за двама.

понеделник, ноември 02, 2015

Червеношийката - Ю Несбьо

Това е първи роман от поредицата на Ю Несбьо (норвежкият крал на криминалните трилъри) за детектив Хари Хуле. Главният герой е саможив стар ерген със слабост към алкохола, а социалният му живот е в руини. Обича първо да действа, а после да пита, което професионално му носи доста негативи, но от друга страна пък го свързва с хубави жени. Нали забелязахте приликата? Не мога да кажа, че е копие на Хари Бош, но маниерът му на действие е също доста интригуващ, а щастливата развръзка е малко по-щастлива.

В началото действието на романа прескача между съвременна Норвегия и проблемите й с неонацистки групировки и съдбата на няколко млади норвежки доброволци, които се бият заедно с фашистите под стените на Ленинград. Там ми беше малко трудно да следя нишките, особено докато се преборя с незапомняемите норвежки имена, но постепенно Ю Несбьо така умело и логично ги сплете една с друга в една единствена, че на резултата би могъл да завиди всеки майстор гайтанджия. Раните, които нанася войната, не винаги са по телата на хората и не винаги заздравяват. Фатални странични ефекти може да се проявят и след 50 и повече години...

Преводът е дело на Ева Кънева, която превежда на високо ниво и с преводите си е заслужила не една и две награди. 

И една дреболия, която наистина е само това:

Пръстите му напипаха дръжката на служебния револвер „Смит&Уесън“, 38-ми калибър с шест патрона. На колана си носеше още два пълнителя, всеки с по шест патрона.

Как може револвер да има пълнител аз не знам.

Ще се четат и следващите книги, умовете ни са жадни за още северни гатанки.:)

По темата вече са ни изпреварили момичетата и разбира се Копо.

— Дрехите са един от най-силните ни сигнали — Ауне поглади с ръка ревера на сакото си. — Туидът сигнализира мъжественост и самоувереност. 
— А папийонката? — подметна Хари, като извади бележник и химикалка. 
— Интелектуална небрежност и арогантност. Сериозност със самоиронична нотка, ако така предпочиташ. Оказва се напълно достатъчно, за да впечатля второразредните си колеги.

четвъртък, октомври 29, 2015

Джийвс и търтеите – П. Г. Удхаус

Не можеш да правиш шоу с фойерверки, което да трае часове или дни. То трябва да бъде кратко и впечатляващо. По същата причина са изобретени и разказите на Удхаус. В тях концентрацията и нивото на смешките са очевидно по-високи в сравнение с романите му и затова тази книга я препрочитам толкова редовно. Както може би съм споделял и друг път, тя се явява и единствената изобщо, в която съм си позволил да драскам. Оскверняването се изразява в три ченгелчета с молив в съдържанието, които отбелязват най-любимите ми три разказа - "Историята на Уилям" (за първото напиване на чичото на г-н Мълинър в Сан Франциско), "Лечението на Джордж" (за онзи пелтек с кръстословиците) и "Благородството задължава" (за перипетиите на Фреди Уиджън в Кан). 

Преводите са на Жечка Георгиева, така че очаквано всичко е на страхотна висота.

Няма какво повече да се каже, просто четете, а ще ми благодарите някой друг път. :)

- Тя била издънка на редица поколения епископи и архиепископи и пламенна противничка на всички форми на хазарт, тютюнопушене и алкохолопиене. А Фреди й направил отлично впечатление от самото начало благодарение на факта, че никога не залага, не пуши и капка в уста не слага. 
- Фреди?! – едногласно се изумиха присъстващите.
- Това твърдял пред нея и ако питате мен, от стратегическа гледна точка е постъпил напълно оправдано. Ако не пуснете малко аванта на нежния персонал в началните етапи на сближаването, какво ще постигнете, питам ви аз?

четвъртък, октомври 15, 2015

Норвежка гора – Харуки Мураками

Много се дразня, когато хората вършат глупости, освен това не обичам истории за луди, а комбинацията от двете е направо без конкуренция. Объркани и нестройни мисли и действия, които не водят до нищо добро, както самите мислещи, така и околните. Неприятно ми е да ги чета и не разбирам нуждата здрави хора да се потапят в подобни кошмари. Чух, че романът има дълбочина. Сигурно е така, но в подобна тематика аз не бих търсил дори плитчина.

Още Платон е писал, че е вредно за изграждането на характера и психиката на младите да се пеят и слушат песни с подобно деструктивно съдържание. Считайте, че сме го казали и двамата.

Освен действието, което не харесах особено, понякога Мураками формулира и мисли, които имат особено съчетание между смисъл и форма. За мен много пъти творбите от далекоизточни автори изглеждат създадени с чувствителен превес на формата, на изящния изказ, на точно подбраните думи и средства. Харуки Мураками е добавил към това изящество и лек философски уклон, от което размишленията на героите му понякога добиват особен вид на нещо привлекателно и мистично. Хем казват умни и верни неща, хем им се възхищаваш как елегантно и красиво са се изразили.

Харесах също детайлите от японския начин на живот от 1969, които се мяркаха. Храната, музиката, университетите, общежитията. Доста, доста интересни. Заради действието обаче едва ли скоро или изобщо някога ще чета пак книга от Мураками.

понеделник, октомври 12, 2015

Законът на Устър - П. Г. Удхаус

Кога най-сетне ще се отуча да правя благородни жестове?

Най-просто казано това е историята за кравешката сметаниера. Тук Бърти беше несправедливо набеден за крадец на куфари, чадъри и старо сребро, като, разбира се, не беше виновен за нито едно от тях. Беше заплашен още от пореден годеж, опита се да помогне на старо приятелче, на любимата леля и на кого ли още не, като неизбежният хепиенд отново беше осигурен от Джийвс.

Главни герои: Бърти, Джийвс, Маделин Басет (онази лигла с цветчетата, феите и другите глупости), татко Басет (когото познаваме от преди, когато глоби Бърти 5 лири за кражба на полицейски шлем), гласовитата леля Далия, калпавата братовчедка Стифи, начинаещият диктатор Родерик Споук, смотан курат и полицай на име Оутс. А, и Гъси Финк-Нотъл, когото лелята винаги нарича небрежно Джин-Ботъл. Можете да не се съмнявате, че в един момент полицаят остава без шлем.:)

Изводи: Винаги знайте за противника си някоя тайна повече, отколкото той знае за вас. И в изнудването е важна последната ръка...

Силна и укрепваща здравето доза най-висококачествен Удхаус. Да се прилага често и безразборно. Прави света съществено по-ведър.

неделя, септември 27, 2015

Панагюрци в Цариград през Възраждането – Атанас Шопов

Тази книжка представлява енциклопедичен справочник, в който по азбучен ред са изброени панагюрците, които по различни поводи и през различни периоди от живота си за известно време са пребивавали в столицата на турската империя. Както се вижда от посочените данни, събрани от най-различни достоверни източници, това не са случайни хора - просветени, образовани за времето си, прогресивно мислещи и не на последно място - богати. Голямата част от тях са имали възможността да поживеят в този град-водовъртеж благодарение на търговията, която са развивали, и печалбите от която са им давали възможността да се занимават например с финансиране на книжовна дейност и организиране на революция.

Уводната част предоставя интересна информация за град Панагюрище и населението му през епохите, различните версии за името му, а даже и за поминъка и привилегирования статут на жителите му през турско. Не са били много градовете по онова време, в които е било забранено дори да пренощува турчин. Много местни са работели за различни звена от турската държава - за войската, за осигуряване със сено и провизии, имали са право да събират данъци и какви ли не други привилегии. Някои от посочените данни за имотното състояние на панагюрци обаче здраво ми завъртяха главата, като например наличието на цели 31 еснафа в града, както и това, че ежегодно местните джелепи са събирали 200 000 (двеста хиляди, няма грешка) овце за Цариград и от продажбата им са се връщали с около 1 000 000 златни гроша.

Книгата, която четох аз, е второ издание и според мен спокойно може да претърпи още някое, защото съм убеден, че сега има доста панагюрци, които не знаят подробности за живота на своите прадядовци, макар да носят същите имена като тях.

Лично мен най-силно ме впечатли пасажът за Павел Бобеков. Голям човек, голям! Учи гимназия, Робърт колеж и Военно-медицинско училище, издава възрожденска литература, главен учител в Панагюрище по история, география и френски в класното училище, председател на читалище "Виделина" (завчера празнуваха 150 години от основаването му), поставя редица драми, помага за основаването на женско дружество "Надежда", хилядник и Председател на революционното правителство и Военния съвет, редактор, автор и преводач за различни вестници и списания (превежда Молиер и Сервантес), работи за Червения кръст, участва в Сръбско-турската и Руско-турската войни. Всичко това само за 25 години, роден на 14.10.1852, умрял на 17.10.1877 даже без да види Освобождението. 

Ето тук има малко повече подробности за книгата.

вторник, септември 22, 2015

Рисковете на професията - Майкъл Конъли

Един от малкото самостоятелни романи от ранните години на Майкъл Конъли, който аз бях оставил за десерт. 

Млад изследовател и собственик на набираща обороти компания в сферата на био-технологиите се нанася в ново жилище и на чисто новия му телефонен номер почват да звънят разни мъже и да търсят Лили. Тя се оказва звезда от популярен сайт за компаньонки, която по неизвестни причини е спряла да си плаща телефона и телефонната компания го е дала на нашия главен герой. Нездравото любопитство така характерно за героите на Конъли задвижва и този, който почва да се чуди какво се е случило с Лили и се опитва да я издири, опасявайки се от най-лошото. Момчето е добронамерено и леко наивно, но тук в картината се намесват и агресивни ченгета с непочтени маниери, още по-неприятни сводници и капризни инвеститори, които незабавно биха отдръпнали милионите си от компания, чийто двигател е замесен в обвинения в убийство. Очаквано нещата се заплитат по най-неприятния за нашето момче начин и трябва да стане малко чудо, за да отърве кожата.

Най-дълбокото място в трилърите е на 70тия процент от обема, нали знаете? :)

сряда, септември 16, 2015

Живот и политика – Маргарет Тачър

В тази книга Маргарет Тачър разказва важни моменти от живота си преди да влезе в политиката, а и след това. Особено интересно може да ви бъде да прочетете как се правят избори в Обединеното кралство, как се работи в тяхната политика, за Фолклендската война, за срещите й с Горбачов, за икономиката по принцип, за войните на Балканите, за обединена Европа и даже за глобалното затопляне.

Все повече добивам вяра в правилността на простите християн-демократически ценности, които изповядва и г-жа Тачър. Либералното и по-социално мислене може и понякога да изглеждат по-хуманни на пръв поглед, но те водят до измамно благополучие само когато има някой друг, който да плаща сметките. И също така все повече добивам вяра в пълната погрешност на мнението й против Европейския съюз, еврото и смисъла от обединяването на европейските държави.

Сух и делови стил, винаги говори по същество, а твърденията й са подкрепени с факти. Силно его, което може би е задължителен елемент, когато човек иска да бъде успешен управник от такъв калибър. Тук-там се срещат нейни крилати цитати, които извадени от контекста изглеждат още по-силни и създават впечатление колко корав човек е била. Леко пренебрежителното отношение в някои от тях към джентълменството и мъжкото племе като цяло изглеждат особено безсмислени, ако човек е прочел книгата и е установил колко много дължи Желязната лейди на баща си и мъжа си. В цялата книга разказва как животът над бакалницата на баща й е създал правилното усещане за света и бизнеса, а не по-малка е била и важността на Денис Тачър за развитието й като човек и политик. Едва ли е за пренебрегване, когато човек борави с такива силни личности.

Не може да не направи впечатление, че успешна премиерка като Маргарет Тачър е по образование химичка, а не по-малко успешната Ангела Меркел, която дори според мен е още по-интересна и важна фигура, е физичка. Все пак, физика >>> химия, нали? :) Така че сега чакаме книга и за Меркел.

Да се чете само от заклети почитатели, не е художествено четиво.

Пророците от Стария завет не са се обръщали към хората с думи като: "Братя, искам от вас консенсус." Те са заявявали: "Ето, в това вярвам аз и това е изходът, който виждам. Ако и вие вярвате в същото, елате с мен."
***
Икономиката е толкова важна, че не може да бъде оставена само на икономистите.
***
Семействата и правителствата си приличат много повече, отколкото биха признали повечето политици и икономисти.
***
Няма по-добра школа за изучаване на пазарната икономика от живота в една бакалница на кьоше.
***
Въпреки че в Русия вече няма комунизъм, нито има шанс да се възроди, тя все още не може да се нарече "нормална страна".
***
Всички тези факти [от биографията му] нищо не ни говорят, с изключение на това, че г-н Путин е упражнявал професия, в която измамата и дезинформацията са всичко.
***
Златното правило е: всякаква правителствена намеса е проблематична, затова действай само когато каузата ти е доказана.
***
Задължението на политика, а още повече на държавника, е да служи. Отначало и докрай.

понеделник, септември 07, 2015

Човекът във високия замък – Филип Дик

Първо правило: не ще сгрешиш, ако на нов гост в къщата си поднесеш пържола.

Алтернативна история от 1962, в която Германия и Япония (или Епоние, както го произнася Сашо Йовков) са спечелили Втората световна и са си поделили света. Картината на света е доста интересна и пълнокръвна, а за времето си вероятно е била и интересна на населението, особено представяйки една коренно различна Америка, повлияна от японските нрави, разбирания и вкус. Проследяваме няколко сюжетни нишки, за които имаме очаквания, че ще се обединят около Човека във високия замък. В книгата така наричат автора на полунелегален алтернативен роман, в който се разказва как войната всъщност е спечелена от Америка и Русия. Четивото е силно провокативно и се издирва и популяризира от най-будните слоеве на японо-американското общество. В Германия е напълно забранена.

Чии съдби следим:
а) на талантлив шлосер, който е и евреин под прикритие;
б) на бившата жена на шлосера;
в) на търговец на оригинални американски произведения на изкуството от преди войната, който купува разни неща от евреина;
г) на агент на германското контраразузнаване, който е пратен в Америка със специална тайна задача.

Съдбите на всички герои търпят големи промени, което е ок, но крайната развръзка за мен остава малко неясна. Състезанието между всички герои не прилича на дългите бягания, когато от един момент нататък всички бегачи се събират в един коридор. В края на този роман ние ставаме свидетели на един финиширал и други трима, които нещо са постигнали и са доволни от това, но въобще не са разбрали, че е имало състезание, и са си тръгнали от пистата рано-рано.

Накратко, интересна за четене спекулация от типа „Какво би било ако...“ с приятни герои и подходящ брой загадки, но с финал, който от уважение към автора ще наречем само особен.

В годината след издаването Филип Дик печели за този роман наградата „Хюго“, което веднага го изстрелва в кръга на известните. Славата обаче е нещо спорно, защото след това по негови произведения ще бъдат направени филми-икони като „Blade Runner“, „Total Recall“, „Minority Report“ и „The Adjustment Bureau“, а повечето от зрителите им никога не са чували името му.

Ако изображението на корицата и съдържанието имаха допирни точки, бих коментирал и тях.

Още за романа можете да прочетете при Христо и Облачето.

понеделник, август 03, 2015

Революция с аритмия – Йордан Свеженов

Циганин, котка и енергия в природата не се губят. Те само преминават от едно ангренажно състояние в друго.

Асен Езиклопедията

Непопулярен съвременен български автор на хумористичен роман. Как се продава такова нещо аз не знам, а предполагам, че и издателите също, защото обикновено бягат от такива писатели като дявол от тамян. Единствената реклама на книгата е от Христо Блажев, който по това време е част от издателство „Изток-Запад“, т.е. хвали своя стока, както в предговора, така и в блога си.

Множество сюжетни линии, които започват на различни места из европейския континент, ще бъдат завършени там, където започва първата от тях – в забутано село край Стражица, съдържащо само трима престарели жители – полковник от запаса, бивш касапин и един обикновен малоумен. Освен тях канонадата от смешки ни среща с двама автоджамбази, които внасят коли от Англия, цигански екип зидаро-мазачи, които са изгонени пак оттам поради крадливост, комично пленена руска бабуля, други отвлечени рускини, но на доста по-млада възраст, чиито тела се предвижда да бъдат експлоатирани някъде из западна Европа, компания германски младежи на почивка в Испания, на които им се е дощяло нещо русо, и трима афганистанци, които да играят ролята на лошите. Така де, все някой трябва да обере и негативите и за предпочитане е като ще е лош, поне да е много лош.

Имам известни резерви към непретенциозното заглавие, но като изключим него, книгата е доста приятна, с наситено действие, хуморът (макар да простее на места) като цяло не е излишно дебелашки и не влиза в особени конфликти с „интонационната среда“ и възпитанието на читателя. Леко, забавно и доста подходящо четиво за плажа, където ще можете да си се хилите на воля. Не е особено изискана и едва ли ще я прочетете втори път, но то пък последното за коя ли нова българска книга може да се каже...

П.п.
Поправка, книгата е била отразена и тук в блога на Ylith.

понеделник, юли 27, 2015

Текила на разсъмване - Михаил Вешим

Тази книга беше предвидена да се чете на морския бряг. Пътуването обаче се забави с един ден и четивото беше довършено още вкъщи. Голяма част от разказите са за там, за Черното море от преди бетона, за къмпингите, созополските бабички-гъркини, мискета и безгрижните младини на автора. По тази тема сме чели подобни неща и в още по-носталгичната "Стари хипари", а и не само. Мен обаче като че ли повече ме грабнаха няколко неочаквани истории, както като сюжет, така и като развръзка. А даже и като настроение и нагласа за харесването им.
  • "Тежка пръст" (за каолина, мамка му!)
  • "Фина настройка" (за провинциалния писател и награждаването му)
  • "Въглищарят Мунк" (за "бизнесмена" с дървените въглища) 
  • "Хотел "Аризона" (за младежката американска афера на бате Весо)
  • "Родителска среща" (за фалшивият родител и диванчето)
Първите два са в най-добрите традиции на О'Хенри, третият е по-отмъстителен, а четвъртият и петият - силно искрени и лични. 

Искам да ловя паламуд в Созопол през септември.

Тази книга е една от малкото, които имам с автограф от автор. Другата, която имам, е от същия автор.

Коктейлът Текила сънрайз (Текила на разсъмване) изглежда така и може да бъде изпит в бар "При Майкъл" в Несебър, както направих аз.;)
Най-общо съдържа: 
  • лед
  • текила
  • портокалов сок
  • гренадин (налива се внимателно, за да падне на дъното и да не се смеси с другата чорба)
  • портокалов резен за украса.

понеделник, юли 20, 2015

Само напред - Майкъл Маршал Смит (2)


Това е първата книга на британския писател М. М. Смит, който постъпи леко заблуждаващо с мен.

Какво е характерно за дебютните книги – често се случва те да са по-кратки от следващите произведения на автора (+) и в тях да има вплетени лично преживяни истини (+), които две неща я правят лесна за прочитане и те предразполага да й повярваш.

В „Само напред” аз преживях приятна първа третина, наситена с приключения и силен главен герой. През нея се почудих защо книгата е подредена в графа фентъзи. Какво общо имат с фентъзито градовете на бъдещето, с всичките им странности, обществено разслоение, банди, технологии, корпорации и дори изобилие от котки? После нещата се поизясниха, защото в изследването и експериментирането със сънищата на героите във втората и трета третини книгата заприлича на Кастанеда, а в справянето с ужасите, които са в собствените ни глави – на Стивън Кинг. По разпиляността и фантастично-нестандартния британски хумор стилът и езикът на М. М. Смит ми заприличаха донякъде на Дъглас Адамс, което макар и приятно, за моя вкус не е бог знае какъв комплимент.

Макар в самия край главният герой да обясни на какво и защо сме станали свидетели и фентъзийното начало да намери своето обяснение, за мен цялата история доби неприятен привкус. Просто не обичам такива неща със сънуване и кошмари. Като ще е фентъзи, нека да има меч и/или магия, а то на какво прилича така? А корицата пък е просто "феноменална", какви работи се раждат в главите на някои хора...

Ето и впечатленията на Алвин, Тери и не на последно място на Алмаак за същата книга, прочетена когато й е било времето.

Мисля, че скоро няма да чета други книги от Майкъл Маршал Смит.

Някой трябваше да играе героя, да знае малко повече, да движи историята напред. Винаги в моя живот този някой съм бил аз. Понякога ми се ще да поспя, да ме пазят. Иска ми се някой да бди над съня ми, всеки миг да е готов да ме хване за ръката и да ми помогне. Бих искал да съм този, който ще бъде успокоен, обичан. Да съм дете, което се протяга в прегръдката на слънцето и вярва, че то завинаги ще бъде топло. Но не можеше да стане така. Защо? Ще разберете, може би. Когато му дойде времето.

сряда, юли 15, 2015

8 1/2 разкази – Даниел Вълчев

Минисборник с разкази от бившия образователен министър и настоящ професор по право в СУ Даниел Вълчев. Много хора в образователната сфера още пазят негативните спомени от надменното му отношение като министър (нали се сещате как двамата с феномена Орешарски разваляха „седенката“ по време на най-голямата и продължителна учителска стачка през 2007) и тази книжка не помага особено да се оправи впечатлението.  

Но да се съсредоточим все пак върху разказите, които са 8 на брой и като цяло са приятни, с известно оригинално зрънце, но даже и без такова пак е хубаво да се прочетат. Обикновени истории без претенции за обикновени хора. Историите най-общо се разказват за угрижени бабички („Сърцето й трепна“), езикови недоразумения („Дебюси“), туристи, които мечтаят за плажа отвъд река Резовска, за студенти, пенсионери, загадъчни стари бръснари и други хора. Най-общо, пак казвам, се разказват за хората. Няма да изпопадате от смях, да се впечатлите от стил и език или да се шашнете от невероятните съдби на героите. Понякога не е лошо да се четат и истории за по-обикновени хора.

В една от историите с главен герой Лазар Георгиев в един момент почнахме да го наричаме Марин, но това са дреболии. Както и това, че не става ясно защо е избрано заглавие "8 1/2 разказИ"

Някои от разказите можете да прочетете в страницата им във фейсбук.

понеделник, юли 06, 2015

Кратка история на почти всичко - Бил Брайсън

Кой е Бил Брайсън? Той е никой – не е физик, не е историк, не е никакъв учен и едвам е завършил първи курс в университета. Защо тогава да четем книга за история на науката от него? Защото разказва интересно верни неща. Той е американски писател, който прави опознавателна експедиция в миналото на човешкото познание и припомня кой какво и кога в естествените науки. Защо да четем книгата му? Защото в увода сам е написал, че има много хора (допускаме, че и той е бил сред тях), които не правят разлика между протон и протеин, кварк и квазар и други такива, а той ни помага да се ориентираме в нАуката. И наистина е само това – ориентиране.

Според споделеното от чичо Бил има и друга светлина, в която да бъдат разгледани животът и делото на великите учени. Например Исак Нютон съвсем не е бил такова цвете за мирисане, каквото ни го представи Карл Сейгън в „Космос“, а пък Дарвин си написал „Произход на видовете“, 15 години дремал, после го публикувал и се отдал на изследвания върху птичите курешки и как влияе музиката върху поведението на червеите. Други хора пък са постигали важни неща без никой да им обърне внимание и стойността на откритото от тях е преоткривана доста по-късно.

Малко се изненадах, когато забелязах, че беше изминала само първата 1/3 от книгата, а чичо Бил вече беше успял да ни преразкаже всичко важно от историята на физиката. Бре, викам си, ми то какво остана да четем сега? Оказа се, че слабост на автора е познанието за Земята. Кога е възникнала, как, как се е оформила и променяла, кой какво е откривал през вековете по тези въпроси. Кои видове кога са се появили и какво са населявали, за камбрийския взрив, за опустошенията и много други такива интересни работи, които обаче няма да видите в никоя подобна книга, понеже обикновено учените като си заплюят едно парче от тортата с човешко познание и все на него си държат. Как физик да ти разкаже за Земята, континентите, климата, скалите и видовете през триас? Ми не може, както и геологът няма да може ясно да се изрази по въпросите за квантовите числа. Затова е силен чичо Бил и книгата му е интересна, защото е събрал на едно място енциклопедичното многообразие на достъпен език. И повече да не съм чул критики на широката обща култура и възхвали на тясната специализация!:)

Установих обаче, че лично на мен вече не ми се четат книги за това кой какво е открил, колкото и да са интересно разказани. Ако е достатъчно важно, аз това вече го знам.

Бил Брайсън изглежда така:
Ако го видите да пие бира на бара в английска кръчма бихте му повярвали, каквото и да ви разкаже, нали?:)

В заключение се убедих, че за да има човек всеобхватно широка обща култура, е нужно максимум гимназиално образование и много любопитство.

Александър фон Хумболт отбелязал, че има три стадия при едно научно откритие: първо, хората оспорват верността му; след това оспорват важността му; накрая приписват заслугите не на когото трябва.

четвъртък, юли 02, 2015

Танц с дракони - Джордж Р. Р. Мартин

След искреното разочарование от „Пир за врани“ и липсата на посока в повествованието на Джордж Мартин се бях зарекъл повече да не му чета глупостите. След големия успех на сериала обаче, който аз продължавам да не искам да гледам, се поддадох на масовата истерия и прочетох и петия том. Така е, прави сте, всички правим грешки.

Събитията очаквано не намериха посока, героите не постигнаха нищо, само дето Джон Сняг беше намушкан от братята му на Вала (ох!), а пък Церсей мина един тегел по без дрехи по улиците на столицата (ах!). Тези две неща като че ли най-силно са впечатлили зрителите на сериала и съм сигурен, че Джордж Мартин може да осигури още достатъчно такива, за да изравни и бие рекорда на „Дързост и красота“. Но какво от това? За какво ми е да чета стотици страници за герои без всякакво значение не само за мен, ами и за действието като цяло? Затова вече ако изобщо захвана да чета евентуален следващ том, той ще бъде филтриран до главите за Аря и може би Денерис, като за последната не е никак сигурно, баси тъпото същество...

Кой точно си въобразяваш, че си?
— Стражът на стените. Мечът в тъмното.
***
— Пророчеството е като опърничаво муле — измърмори той на Джора Мормон. — Струва ти се, че може да е от полза, но в момента, в който му се довериш, те ритва в главата.
***
Човек може да направи лапа от кал и да охлади треска. Може да засади зърно в кал и да отгледа жито, за да изхрани децата си. Калта може да нахрани човек, докато огънят само ще го погълне, но глупаците, децата и младите момичета винаги избират огъня.
***
Никой мъж няма нужда от свещи, щом го чака слънцето.

сряда, юли 01, 2015

Туристически забележителности в Панагюрското Средногорие - Владимир Натов

Този сборник с туристически маршрути из Панагюрския край е издаден през 2014 с финансиране от община Панагюрище и като такъв е едно от малкото полезни неща, които съм видял досега от тяхната инициатива за подпомагане на местните творци.

В книжката са подробно описани 17 популярни дестинации, по които човек може да се разходи около града. За всеки от маршрутите са дадени карта, характерни точки с GPS-координати, снимки и кратка историческо-географска справка за района или забележителността. Описани са пътищата и пътеките, маркировките, хижите и заслоните и са дадени телефони за връзка. Информацията е поднесена компетентно (авторът е председател на дружеството за алтернативен туризъм "Павел Делирадев"), в практичен вид и ще бъде полезна на любителите туристи. Единственото важно нещо, което според мен липсва тук, а по принцип се указва във всички подобни текстове с туристическа насоченост, е ориентировъчната продължителност на прехода, измерена в часове. Това помага доста, за да знае човек дали изобщо да тръгва, както и да прецени как да се движи.

В заключение вече съм си набелязал няколко по-интересни, по които не съм минавал доста отдавна, а за един от тях дори имам предложение за лека корекция, за да стане още по-приятен.:)

вторник, май 26, 2015

Скарида – Димитър Коцев – Шошо

Почудих се известно време как да определя маниера на писане на Димитър Коцев и по едно време ми дойде на ум думата „благо“. Пише културно, неагресивно, внимава да не засегне някого (по възможност всички), хем е забавно, хем премерено.

Иначе пак (след възторга ни по „Лора от сутрин до вечер“) слушаме от него градска история, само че този път за бизнес, мафия, ДС, гадателство и още нещо. Ярките герои тук са водещото в романа, макар и изненадите в посоката на действието също да не са за пропускане. А героите са интересни още от момента на споменаването си, такива имена им е избрал Димитър Коцев.

  • Дива Мила – Как да го забравиш, хем е интересно, хем отговаря на характера и професията на героинята точ в точ. Оценка на името по удачност: 8/6
  • Бор – Ама моля ви се, какво е това име? Ако беше Пън или Чвор, щеше да е пак толкова смешно и несериозно. Как да вземеш на сериозно човек с такова дърводелско заглавие, още повече, ако той се опитва да спечелва сърцата и други органи на разни жени, или пък има бизнес-планове за покоряване на Европа и света. Но иначе пък ти става симпатичен по критерии смотаност и загубеност. Оценка на името по удачност: 1/6
  • Асистента – Доста добре. Името му приляга да публичния образ, който си е изградил сам, действията, па даже и на развръзката. Доволен съм, а още по-доволен съм от развръзката с жената на Асистента. Оценка на името по удачност: 5/6

В този му роман Димитър Коцев не се отплесва толкова със странични размишления и описания. Действието е по същество и то какво. Дива Мила работи като гадателка и предсказва учудващо точно разни работи на хората. Бедата е, че понякога се случва да я посещават хора, на които е леко неудобно да им кажеш какво точно им предстои, особено ако са видни фигури в доходоносен и крайно незаконен бизнес. Разбира се, за да се дозасили емоционалното напрежение до още по-високи волтажи, авторът е оплел професионалните проблеми на Дива Мила с няколко лични такива и плетката се е получила изключително свежа. Няма видими дупки, шарките радват окото и въобще се получава много весела и приятна за четене история. С привидно мимолетното участие на една ухилена скарида.

четвъртък, май 21, 2015

Аутопсия - Патриша Корнуел

Когато не помага нищо друго, започвам да готвя.

Това е първата книга от много успешна поредица криминални романи с главен герой д-р Кей Скарпета. Не се чудете за името, докторката е с италианско потекло и, освен че прави страшни домашни пици, които полива обилно с червено вино, прави и аутопсии в Ричмънд като се оказва лично въвлечена в разследването на продукцията на местен сериен убиец. Жертвите са все жени, които живеят сами, а за лош късмет нашата лекарка също минава в тази категория. Леко необичайно е лекар да разследва убийства и наистина основната работа и в този роман е на един чичка от полицията на име Пит Марино, но д-р Скарпета има толкова съществен принос в откриването на убиеца, че направо я пишем като главен следовател.

Освен че авторката разказва интересно, написаното звучи и в голяма степен достоверно. Самата тя дълги години пише за криминалния отдел на местен вестник, а известно време доброволчества и в полицията, та има поглед върху материята отвътре. По-интересното и приятното обаче е, че героите са подплатени с толкова лични проблеми и несъвършенства, че веднага ни стават симпатични и провокират интереса ни „да видим какво ще стане“ с тях. Самата криминална нишка допълва действието с достатъчно напрежение, за да не придобие историята излишна бозявост.

Мястото също е нетрадиционно, защото сцена не са Ню Йорк или Лос Анжелис, където си знаем какъв граждански мир цари, а скромният за американските размери град Ричмънд (200 000 души население), който макар и да е столица на щата Вирджиния, има крайно провинциален вид – широк, разпръснат, с много къщи и зеленина. Нравите там също са достатъчно провинциални и затова всяко престъпление шокира повече, а пък разкрилите го се превръщат в местни легенди.

Та така, приятна работа се оказа и най-вероятно ще се чете още от леля ви Патриша.

Книгата оригинално се казва Postmortem. Ако ви интересува.

понеделник, май 11, 2015

Диамантената колесница – Борис Акунин

Най-лошото е, щом
тоз, който знае всичко,
не отговори.

Романът е №11 по ред от приключенията на Ераст Фандорин, но хронологически действието е от самото начало на следователската му кариера. В разгара на Руско-японската война (1904-1905) дълбоко в територията на Русия се случват някои загадъчни произшествия, които по-мнително око би разгледало като саботажи. На Ераст Фандорин е възложено да установи дали всичко е случайност, или японското разузнаване е внедрило агенти за подривна дейност. Но дори и извършителите да са наистина чужди агенти, те са доста странни и почти неуловими.

За да схванем обаче защо другарят Фандорин разбира толкова от японските работи, действието ни връща през 1878, веднага след премеждията му в Руско-турската война („Турски гамбит“), когато е изпратен като заместник-консул в Йокохама, Япония. Пламенният му младежки нрав и любопитството му го тласкат в поредица от опасности, в които се сблъсква със самураи, нинджи, атентати, заговори, засади, нечувани бойни изкуства и въобще се просвещава по много далекоизточни въпроси. Разбира се, както подобава, най-изненадващият финт е оставен за накрая, внимавайте много.:)

Не знам кой е класифицирал романа като „масова литература за интелектуалци“, но според мен интелектуалният елемент доста удачно би могъл да бъде заменен със „за юноши“. Купищата опасни приключения, включително онези по тънката част, в които се накисва главният герой, според мен биха допаднали идеално на тинейджърското войнство, както и на  всички онези, които вътрешно сме останали на тази възраст.

А Борис Акунин всъщност бил грузинец с оригинално име Григорий Чхартишвили и е завършил японска филология. Разбирам го за псевдонима.:)

Ераст Петрович си помисли, че мъжът, дори да има най-мирната професия, вземе ли веднъж оръжие в ръка, никога не забравя това усещане.

четвъртък, май 07, 2015

.99 истории - Петър Тушков

– Следвай парите, Кригер.

По света има няколко системи за обозначаване на калибъра на оръжията, но най-популярната от тях е като десетична дроб от инча. Такива са .22 за малокалибрените пушки, .308 Win за познатия по цял свят Калашников и дори .577 Magnum Nitro Express за Голямата петорка африкански дивеч (лъв, слон, бивол, леопард и носорог). При сборника на Петър Тушков се сблъскваме с нещо ултимативно, това са цели .99 или иначе казано 99% от инча. Това не е просто рядкост, това е нечувано предизвикателство. Необуздана мощ, която не е за всеки ловец (разбирай - читател). Куршум с такава маса носи ужасно много енергия на несравними разстояния, на практика на Земята няма дивеч, който да понесе изстрел от пушка с толкова едър калибър, и затова авторът е посегнал към фантастичното. Само там предизвикателствата са достатъчно големи, само там на масите няма лимит.

99 ще бъдат разказите в този сборник и в това може да не се съмнявате. Той винаги ще струва $0,99 - в това също. Както при старта си с една история, така и при финала си с 99-тата. Като четящ човек аз се интересувам и от историята на книжнината, и от новите тенденции, но си признавам, че за такова нещо не съм чувал. И понеже формата е новост, мисля и ревютата за книгата също да бъдат различни. Ще има по едно на всеки няколко разказа като за 99-ия ще има специално събитие. Нека играта започне сега!
  • Лаборатория "Ц" очаквано кърти. Познатата ни страхотна контраразузнаваческа атмосфера от вселената на Отдел "З" сервира поредно предизвикателство за разкриване пред Руслан Кригер. На фона на тежката лятна жега постъпва оплакване от безчовечната дейност на Лаборатория "Ц" в малък провинциален град. Тънкият момент е, че такава просто не съществува. Летен грип, безпочвени слухове и изчезнали агенти усложняват ситуацията до момента, когато на Руслан не му просветват някои неща. За съжаление точно тогава събитията набират обороти и аха да бъдат изпуснати в административния батак на Министерството. Но не на нас тия, не и на Кригер.
  • Фу Ми е нова звезда от вселена, за която досега не сме подозирали, и без която сега изнемогваме. Намираме се на колонизирания Марс, който обаче никак не изглежда високо технологичен или лъскав. Напротив, изглежда повече като прашно място, на което те очакват рак и мускулна атрофия. И Фу Ми, за които никой не знае какво са и кога са се появили. Безобидни, поне до момента с инцидента с котката на Клинт. Искаме още за този Марс!
  • Неботичник има дух на класически киберпънк с някои мултинационални подобрения. Шарено новогодишно парти събира на едно място най-нови информационни технологии, видни хакери и случайно попаднали наивници. Случайно или не събитията имат изненадващ завършек, който при недостатъчно внимаване може да остане и недоразбран.
  • Вазев: Пиротският караконджул е четвъртото и засега последно попълнение в сборника. Не, Вазев не е караконджул. Заглавието следва да се чете така: поредицата от истории за приключенията на Вазев започва с тази за Пиротския караконджул. Езикът на книгата отправя предизвикателство, на което по качество и удачна употреба би могло да съперничи може би само "Възвишението" на Милен Русков. Тук обаче освен езиково инженерство имаме и действие по същество, случка, война, опасности и дори любов, развитието и неизвестните в които будят нашия читателски интерес. Думите не са чак толкова селско-архаични, модата и събитията са по-други, най-малкото защото става дума за малко по-късна история, пък макар и алтернативна (сръбско-австрийската армия напада и завзема части от България). Героите са уж оригинални, но все имат по нещо, с което ни напомнят на евентуални прототипи от истинската ни история. Което намирам за доста хитър ход, най-малкото защото спестява обяснения кой какъв е, ний сами си се догаждаме. Образът на главния герой (Вазев, Йоан Вазев) би могъл спокойно да понесе още няколко истории, на което със скромна читателска пристрастност смеем да се надяваме. 
Както и сами виждате, всеки би могъл да завиди на многообразието от теми и стилове в сборника. И това е само началото. Очаквайте продълженията и се абонирайте овреме, на сайта на автора има подробности къде и как.:)

четвъртък, април 30, 2015

Блудна луна – Майкъл Конъли

Един нетипичен ранен роман на Конъли, макар да личи слабостта му към млади жени с характер, които вадят пари от Вегас. Няма Хари Бош, няма Мики Холър, няма я дългата ръка на закона, защото тук нашите са лоши, а враговете им са още по-лоши.

Каси Блек е блондинка, още няма 30 и е на изпитателен срок след 5 години в Хай Дезърт за серия обири на хотелски стаи във Вегас. Заварваме я да продава поршета в автокъща в ЛА. Извънредни обстоятелства я принуждават да зареже всичко и пак да звънне на старите дружки, които да я уредят с един последен удар, след който да изчезне завинаги. Подготовката на обира започва трудно и с доста компромиси, а нататък нещата загрубяват все повече. Оказва се, че ще трябва да иде в същия хотел, където са я арестували преди няколко години и където е умрял партньорът й. Все пак целта е открита, планът е задействан, но заветното куфарче се оказва пълно с много повече пари от очакваното. Има и такива случаи, когато парите са прекалено много и просто не бива да ги крадеш, защото последствията обикновено са лавина от трупове. Има някаква клопка, някаква зловеща комбинация и хората, които я организират, винаги държат лопати в багажника, за всеки случай.

Лас Вегас вече е друг, но все пак се мяркат и някои сенки от миналото, когато там са били мафията, Синатра е пеел Summer Wind и казината са били от друга класа.

Темпото на романа също е по-друго, има доста повече екшън и не бих се учудил, ако вече е филмирано, защото би било много лесно. В колата Каси слушаше Лусинда Уилямс, но плейърът прескачаше на всяка неравност и трябваше да се задоволим с радиото. Там чухме Роузан Кеш със Seven Year Ache, което вероятно трябваше да ни напомни за загубата на любимия човек и превратностите след това.

Напрегнато действие и удовлетворителна развръзка, макар и с недоизказан завършек. Хепиенд с многоточие. Много пъти по-важна е не последната дума, а как се е стигнало до нея.