понеделник, април 06, 2015

Стари хипари – Михаил Вешим

20 разказа, някои нови, някои по-стари, които сме чели от страниците на овехтели тънки книжки, и все за къмпингуващите край „любимото синьо“. За мен това е древна епоха, която не съм заварил, но винаги ми е приятно да чета за хипарския живот от младините на автора. Ключови фрази от разказите му така са се вплели в речника ми, че ги употребявам без обяснения, който разбрал – разбрал. Нотингам Форест!

Характерният хумор на Михаил Вешим явно му е природно умение, защото го е демонстрирал в щедри дози, както на младини в ранните разкази от преди промените, така и в по-съвременните му неща. Лайтмотив - морето и свободата, която то дава на летуващите. Някога е било така, единствената държавна граница, до която може да припариш свободно, да общуваш с хора от другаде, да ходиш гол и да не се притесняваш, че някой ще те преследва заради дължината на косата, кройката на панталоните или музиката, която слушаш.

Заглавието „Стари хипари“ вероятно е рожба на Сиела, които са преопаковали и преиздали тези попораснали рожби на Михаил Вешим след пазарния успех на по-новите му произведения. В книгата старите хора не са много, главните герои са все разни млади градски интелектуалци, за които вероятно хипарството е останало само в онези древни лета, които са прекарвали безгрижно край морето. Нашето, Черното. Леко носталгичният тон по него го има в по-новите разкази, в които макар и не толкова стари героите само си спомнят за буйната младост.

Къмпингуването за мен е тера инкогнита, палатка съм виждал само на картинка, а шумните компании с китари и други такива лагерни аксесоари никога не са били моето нещо. Въпреки това обаче всеки път ми е приятно да чета за тях, когато ги разказва Михаил Вешим.

В заключение ви омагьосвам със следното заклинание: Нека бъде лято! И по възможност по-скоро, че вече не се трае...

Няма коментари: