20 разказа, някои нови, някои по-стари, които сме чели от
страниците на овехтели тънки книжки, и все за къмпингуващите край „любимото
синьо“. За мен това е древна епоха, която не съм заварил, но винаги ми е
приятно да чета за хипарския живот от младините на автора. Ключови фрази от
разказите му така са се вплели в речника ми, че ги употребявам без обяснения,
който разбрал – разбрал. Нотингам Форест!
Характерният хумор на Михаил
Вешим явно му е природно умение, защото го е демонстрирал в щедри дози,
както на младини в ранните разкази от преди промените, така и в по-съвременните
му неща. Лайтмотив - морето и свободата, която то дава на летуващите. Някога е
било така, единствената държавна граница, до която може да припариш свободно,
да общуваш с хора от другаде, да ходиш гол и да не се притесняваш, че някой ще
те преследва заради дължината на косата, кройката на панталоните или музиката,
която слушаш.
Заглавието „Стари хипари“ вероятно е рожба на Сиела, които
са преопаковали и преиздали тези попораснали рожби на Михаил Вешим след пазарния
успех на по-новите му произведения. В книгата старите хора не са много,
главните герои са все разни млади градски интелектуалци, за които вероятно
хипарството е останало само в онези древни лета, които са прекарвали безгрижно
край морето. Нашето, Черното. Леко носталгичният тон по него го има в по-новите
разкази, в които макар и не толкова стари героите само си спомнят за буйната
младост.
Къмпингуването за мен е тера инкогнита, палатка съм виждал
само на картинка, а шумните компании с китари и други такива лагерни аксесоари никога
не са били моето нещо. Въпреки това обаче всеки път ми е приятно да чета за тях,
когато ги разказва Михаил Вешим.
В заключение ви омагьосвам със следното заклинание: Нека бъде лято! И по възможност
по-скоро, че вече не се трае...
Няма коментари:
Публикуване на коментар