Тялото е тигър, а дракон е умът. Нахрани единия, за да запазиш другия.
Романът е рожба на далечната 1985, когато противопоставянето
Запад срещу СССР е било основна тема. Съответно и реминисценцията с „Рама“ на
Артър Кларк е пречупена вече през призмата на Студената война. Как биха
реагирали и едните, и другите, ако в околоземна орбита се появи гигантски кух
астероид, в чиято вътрешност са поместени цели празни градове. Кой е построил
този цилиндричен свят, защо, кога? Чия собственост е той и какво може да се
почерпи от него? Може ли да се избегне планетарното унищожение от евентуална
ядрена война или всяка цивилизация е обречена да приключи дотам?
Книгата не е особено лесна за проследяване и проумяване,
особено като идеи и обяснения за съществуването на Пътя. На мен чисто физически
ми е трудно да си представя темата с множеството вселени и връзките между тях,
макар да не мога да отрека, че логиката на автора макар и в опростен вид беше
ясно проследима. Това ми е като да се опитвам да мисля многодимензионално в познатото
ми и уютно 4D.
Чисто субективно малко ме подразни моментът, когато авторът
заряза така хубавото действие с колонизаторите на Камъка и препирните помежду
им, и ни завря в обществото от бъдещето, което така се беше оплело в
политически интриги, адвокати и дизайнерски апартаменти, че направо беше постигнало
световен рекорд по противност. И ни остави там, за да се борим със секти, раси,
недомлъвки и не на последно място с края на света. Интересното обаче беше, че
различните герои избраха различни решения с различен краен резултат, като
всичките бяха разбираеми и оптимистични.
След успеха на „Еон“ Грег Беър логично
продължава да пише за Пътя и изкуствените вселени и до 1999 е успял да издаде
три продължения. Българската корица няма да коментирам.
Благодарностите този път са изцяло за А, който ми запали
интереса по книгата само в рамките на едно слизане по камъните под Мальовица.
:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар