понеделник, ноември 12, 2018

Фантом - Ю Несбьо

Плътта е по-силна от духа. 

След като в предишния том старши инспектор Хари Хуле успешно се справи с поредния сериен убиец в Осло, този път детективът си има работа с дрога, наркомани, пласьори и техните неуловими босове. И отново всичко е повече от лично, защото след тригодишен рахат в Хонконг вече извън редиците на полицията, Хари е призован да се върне и да спасява света, защото пълнолетният Олег е арестуван за убийство. В Осло се вихри нарко-война, а на пазара тържествува нова дрога на име виолин, която по загадъчен начин тръгва да се разпростира и да завладява света точно оттам. Защо, как и заради кого Олег е загазил така, научаваме както от постепенните разкрития на Хари, така и от паралелната изповед на убития, които два източника се редуват през глава. Телесата на Хари пак понесоха доста, като за една бройка да бъде заклан, за още една удавен, за още няколко застрелян, като нетипично отвореният край не ни позволи да разберем какво става в крайна сметка с него и Олег. Моля те, г-н Несбьо, никога не прави повече така, срамота е криминале да се зарязва недовършено!

Плетката на действието беше традиционно сложна и добре заплетена, та да не може по-будни читатели да се сетят сами кой кой е. За пореден път гнили ябълки от високите етажи на полицейската кошница останаха незасегнати, но така чичо Ю си оставя достатъчно материал за следващи романи, в които корумпирани ченгета ще играят важна роля.

Научихме още, че кралят на Норвегия е роден през 1937. Също не се опитвайте да си играете с широкоплещест двуметров човек, който има титанова протеза на отрязания си пръст, и зараснал белег от разпорване на бузата от ъгъла на устата, та почти до ухото. Тези признаци само показват, че други хора преди вас са се провалили в опитите си да си играят с него и сега най-вероятно вече не са част от този прекрасен свят.

Стана ми интересно и проследих известна част от действието чрез Гугъл и неговото Стрийтвю. Осло наистина е интересно място за посещение, дано някоя нискотарифна авиокомпания скоро да проправи пътека и за натам.

Този път ми харесаха учудващо много фрази за цитиране, не знам защо.

И последно, до всички автори, преводачи, редактори и коректори: химичният елемент Ti на български се казва титан, не е е нито титаний, нито титаниум, а съответното му прилагателно е титанов, а не титаниев или всичко друго, което срещнах. Благодаря за вниманието.

Юли. По дяволите. Не е ли срамота човек да пукне точно през юли? 
***
На света няма по-хубаво място от Осло през септември. 
*** 
Истинското лице на Осло — един от европейските градове с най-високо потребление на хероин.
***
Подаде на младежа червения си норвежки паспорт с разръфани краища и множество печати. Премного, та животът на притежателя му да се нарече щастлив.
***
Всичко се бе променило и същевременно си течеше постарому… В съботните вечери мъжете стояха до барбекюто с престилки и аперитиви в ръка. От отворените прозорци на кухните се разнасяха веселите женски гласове на съпругите им, докато приготвяха салата и пиеха кампари. 
***
Един поет беше казал, че след голямата любов идват малките. 
***
Животът не ни научава на много, но едно ни показва със сигурност: няма връщане назад.
***
По стълбите и коридора Хари остави кървава диря. Червените точки по синия линолеум приличаха на морзов сигнал.
***
Хари опипа бузата си. В кожата се бе забило пластмасово парче. Той го отскубна. За щастие, новата рана се намираше от страната на белега и нямаше опасност да срине драстично акциите му на пазара за женско внимание. 
***
Хари обаче не вярваше в съвпаденията, а в способността на човешкия мозък да открива причинно-следствени връзки — дори там, където те не съществуват. 
***
Асансьорът прозвъня и по коридора отекнаха стъпки: категорични, къси стъпки с висока честота. Така вървят жени с тесни поли. 
***
— Моята мисия е да разпръсквам слънчева светлина, скъпа.
***
Защото богатството прилича на грима: прикрива недостатъците, подсигурява ти всичко, дори онова, което уж не се продавало: уважение, възхищение, любов. Накъдето и да погледнеш, ще видиш доказателства, че красотата се жени за пари. 
***
В Трюлс Бернтсен се бяха приковали три очи. Две със светлосини, измити от алкохола ириси, и едно черно — дулото на собствения му щаер. 

Единствената музика, която запомних, беше „Palladium“ в изпълнение на „Weather Report“. Другото бяха някакви подтиснати металяги, които крещят и се карат.

вторник, ноември 06, 2018

Списъкът „Октомври“ - Джефри Дивър


Изобщо кой е наясно със себе си, преди да навърши трийсет?

Кое е най-характерното за тази книга? Тя има необикновена постройка - разказва се отзад напред. В първия, втория и (n-1)-вия момент това е изключително дразнещо, защото, за да разбереш мотивите за действията на някой човек, трябва да знаеш какво му се е случило, за да реагира така, нали? Е, тук няма как това да се случи, защото първо прочитате финала на действието, после действието от преди един час, после от по-предишния и така до последната глава, с която всъщност започва историята хронологически. В един момент на четенето обаче авторът много умело контрира радостта, че вече горе-долу сте схванали какво се случва, с нови факти, които обясняват събитията по съвсем различен начин. Обрат и изненада? О, да, и то какви! Точно този финт е голямото умение на Джефри Дивър и трябва да му се признае, че го е направил адски добре. Това прави историята още по-интересна и дори след последната страница те кара да се върнеш в самото начало на книгата, за да си припомниш как завършва в светлината на новите обяснения на действието.

Светът на Джефри Дивър ми хареса, интересен е и вероятно в други негови книги може да се проследи още от него, защото явно го познава добре. Това е Ню Йорк с трафик по авенютата, заведения, миризми, полицаи, престъпност, яхти с нова тапицерия, индийци, геймъри, инвестиционни фондове, източноевропейски перачници за пари... Ню Йорк, който може би вече бих искал да видя.

Стегнато и дори доста напрегнато действие само в рамките на три дни. Добре написан роман, твърде добре. Без да мога да кажа дали благодарение или въпреки нестандартната си постройка, която през повечето време дразни и радва чак в последните страници.

пп.
Забравих да кажа, книгата разказва за отвлечената дъщеря на главната героиня, която трябва да осигури половин милион долара откуп и един таен списък на 32-ма души, който да открадне от офиса на мистериозно изчезналия си шеф. Отчаяната жена е преследвана от похитителите, други кандидати за списъка и полицията, която пък гони шефа й. Или поне за известно време е така.:)

Животът може да бъде разбран само като се върнем назад; но трябва да се гледа напред.
Сьорен Киркегор
***
Тя не слушаше много съвременна музика, поп — изобщо. Обичаше класическа и джаз. Много от изпълнителите на стари сантиментални шлагери и кабаретни парчета. Синатра, Каунт Бейзи, Нат Кинг Коул, Розмари Клуни, Дениз Дарсъл.
***
Габи отвори чантичката си. Кеплър забеляза кълбо прежда, синя и зелена. Спомни си, че тя се успокоява с плетене. Отначало му се беше сторило странно, но пък той си губеше времето с „Енгри бърдс“ и судоку, и да, с гледане на голф.
***
Репутацията бе нещо излишно. Като похвалите, обидите или спортните трофеи от гимназията.