Киберпънк, евристика, футурология (К.Е.Ф.) - Иван Попов

Иван Попов е много специален автор, не мога дори да кажа просто писател, защото това би прозвучало някак незаслужено ограничаващо. Още по-незаслужено и преждевременно той си отиде от този свят миналата година, а този сборник е благороден жест от страна на негови приятели и близки да се запази и даде малко по-голяма разгласа на част от роденото от блестящия му ум. Вие може да познавате българи, които умеят да разсъждават и пишат за бъдеще, философия и наука на такова високо и все пак разбираемо за масовия читател ниво, ала аз не знам други. Той беше българинът, от когото за пръв път съм чел високо стойностни материали по теми като киберпънк, футурология, телевизионни вируси, трансхуманизъм. Чрез този сборник статии, есета и интервюта Иван Попов ще провокира любопитните умове по неподозиран и неповторим начин, а за нелюбопитните разсъжденията му ще бъдат скучни и неясни. Надявам се, че ако четете тук, вие ще сте от първата категория и думите му ще послужат за детонатор на верижна реакция и във вашите глави.

Сборникът съдържа изкусителни размисли по теми като киберпънк, компютърни и телевизионни вируси, защо бъдещето трябва и ще дойде с взлом, какво ще им бъде по-различното на икономиката, войните, психиката и щастието на бъдещето? Какво значение имат иновациите, броят и качеството им? Защо е необходимо хуманизмът да бъде разгромен? Щастието въпрос само на хормони ли е? Богомилите били ли са хакери? За езиковото инженерство и ТРИЗ, както и що за фантастични текстове би могъл да продаде човек на списание Playboy?

Ще се изненадате приятно от това колко едновременно забавни и добре аргументирани са всичките му тези, макар първоначално да ви изглеждат странни и противоречащи на общоприетите схващания. Както вече казах, удивителен ум, който се надявам да ви провокира да поразсъждавате с усмивка върху нещата, които ни предстоят в най-най-близко бъдеще.

Всички произведения на автора могат да се открият за безплатно четене и наслаждаване чрез връзката към името му най-горе.

Лутащи се мравки – Иван Попов

Знаех си, че не трябваше да я чета. Увлекателна е, има много интересни идеи, но аз вече бях минал това ниво, по дяволите!

Малко от към скорост на действието и подредба на сцените ми беше странна, иначе идеите с пръст не могат да се пипнат. Прилича на саката черно-бяла крава. Има си участъци, които са си очевидно силни и издути, но има и някои рязко контрастиращи, които някак сивеят и хлътват като поразмислиш. А на места, където аз очаквам действие, то пък всичко забива и нишката е като ампутиран крайник.

Усещам, че ще кажа силни лоши думи, а книгата (и гениалния и автор най-вече), не ги заслужават. Затова ще изчакам малко и друг път ще пиша не първи, а по-скоро отлежали впечатления.

При всички случаи книгата е интересна, оригинална и се чете бързо. Може би оригиналността и е най-същественото. Пък и аз обичам да чета за това каква пародия са научните институти (или поне у нас), за военни операции, които се объркват катастрофално, за момчета-хакерчета, които от добри намерения събарят правителството и даже и не разбират. Също обичам да ми се говори за научни новости и алтернативни на общоизвестните клонове на познанието, но без да се обясняват. Ако са разказани увлекателно като тук, човек започва сам да търси и постепенно да събира пъзела. Малко по малко със собствени усилия е по-интересно. Неформални компютри или пък как се играе четиримерен тетрис, а?;)

И друго, стилът седи малко като на текст, превеждан от руски, ама само малко.;)

По-добре прочетете пак „Хакери на човешките души“. 2х“Хакерите“+1х“Мравките“ е добро, здравословно съотношение.

Апропо, много удачно заглавие, като ръкавица лепва.

Бях си приготвил няколко мъдри цитата, но всичките са много обемни и затова само нещо кратичко:

"Времето на тесните специалисти безвъзвратно отмина, за да дойде времето на комплексните модели. Сега много по-добри резултати се постигат, ако човек просто развива някоя абстрактна теория или модел, и то най-добре не една, а няколко свързани една с друга теории, и да се оглежда наоколо за евентуални техни приложения."

Хакери на човешките души - Иван Попов

В читателската ми биография периодично се мяркат такива ярки петна, които ме карат да чета до малките часове, а на другия ден да досаждам на всичките си познати как не бива да допускат да живеят повече и ден, без да са прочели въпросната книга.
Е, Иван Попов е написал такава книга.
Така очарован и приятно замаян от киберпънк съм се чувствал само след невромансърската трилогия на Гибсън и първата Матрица...
В началото леко ме притесняваше стила с дългите изречения, които все пак не бяха от типа "забрави ми началото", но докарваха впечатлението, че е писано предимно за собствено удоволствие. (А не са ли най-добрите книги точно такива?)
Приятни ми бяха и кибер страната на сюжета, и жаргона, и това, че така умело и на място намеси "мърлявата ни татковина".

Идеята за езиковото инженерство обаче направо обра точките!
Това ми се струва, че е от ония точни попадения, за които си казваш, че ако не е бил той да ги открие, то аз със сигурност скоро бих се сетил сам. А като добавиш и това, че някой може да програмира мозъците на хората и да ги кара да му решават задачки, без те дори да заподозрат...

Свалям ти шапка, Иване!