неделя, януари 20, 2019

Истанбулска загадка - Лорънс О'Брайън

Интересно ми се стори, когато човек пише такива трилъри, да посегне към място на действието от рода на Истанбул, където църквата "Света София" в продължение на хиляда години е била най-големия християнски храм в света. Или пък да ни запрати в Мосул, който днес е в Ирак и го свъзваме с радикални ислямисти, но в миналото е бил най-ранния християнски град извън територията на Израел, а целият район наоколо е истинска съкровищница за находки от древността.

И така, използвайки този екзотичен фон, така богат на податки за загадъчност, забравено познание, съкровища и опасности, авторът е успял да сътвори едно голямо нищо. Американски учен препуска из тези земи, съпровождан от очарователната си партньорка от британското консулство, но за разлика от персонажите на Дан Браун, в приключенията на тези герои липсва притегателна сила, последователност, интрига, а понякога дори и логика. Дай да препускаме, да бягаме от някого, да се мушим навред из разни мазета и тунели, църкви и коридори, да подмятаме тук-там по нещо от историята на Византия, християнството и завоеванията на турците и то току-виж станало бестселър. Да, ама не баш. Да, имаше интересни моменти, но отговорите на въпроса "защо" липсваха на прекалено много места. И това, че заговорите и опасностите накрая ни доведоха до развръзка в Лондон (защо пък не?), не помогна особено много за засилване на положителните качества на романа. Не знам авторът друго дали е писал и дали си общува със сериозни редактори, но от читателска гледна точка би било хубаво да се замисли по въпроса.

В послеписа фигурираха дори имена и имейли на истанбулски хотели и ресторанти, които да посетим, барабар с цените. Дори и това да стане някой ден, трудно заслугата би била на Лорънс О'Брайън.

петък, януари 18, 2019

Отклонение - Блага Димитрова

Годината е 1967. Двама студенти, Неда и Боян, се събират и изживяват десет страстни дни в импровизираната му квартира. Отбелязват ги като затворници - с драснати чертички. Един ден седемнайсет години по-късно се срещат случайно в провинцията и той я закарва до София. Това е всичко, действието в този роман не е най-впечатляващото нещо, а останалите двеста страници са изпълнени с размисли. Какво не е казала тя, какво не е казал той, защо, как. Облаци, небеса, клони и листа сред руините на следвоенна София. Единствена рокля, грозни обувки, красиви мигове, другарски съд, сълзи.

Изслушах тази аудио-книга, но я завърших само и единствено, защото беше такава. На хартия никога не бих я завършил. Когато прочетох какво са харесали в нея възторжените читателки, та я определят като най-обичания роман на Блага Димитрова, установих, че точно тези неща мен са ме дразнили най-много. Безкрайни описания на чувства и мисли, романтични детайли от една епоха, която не обичам особено, комсомолски плам и фалшиви приказки за качествата и делата "новия човек". Моля?! 

Любовната история на Неда и Боян, която е хем в миналото, хем в бъдещето, а това обикновено значи, че е никъде. Започнати и недовършени отношения, студентски трепети и страсти, броени дни от две младости, а по-късно и един от зрелостта на същите тези двама - клиширани прагматик и романтичка.

Вероятно за любовните истории изобщо не бива да се мисли и коментира трезво и да се търси смисъл там, където и без друго вилнеят предимно чувства. Сигурно тя е като поезията, която също не разбирам и съответно не ценя. Изобщо пък няма да коментирам подобни случки през мирогледа на днешните студенти или които и да е други по света.

Както и да е, скоро мислех да чета "Лавина", но ако стилът е същият, най-вероятно ще пропусна.

По романа има филм с Невена Коканова и Иван Андонов.

По-мили думи за същата книга са писали Йоланда, Мария, а цитирани откъси има тук.

вторник, януари 15, 2019

Спомени зад оградата. Непознати софийски истории - Искра Ценкова

Това е сборник с истории за различни софийски къщи от близкото минало, които са били построени от (или поне там са пребивавали) различни известни люде. Повечето къщи и сега са си там и човек може да се разходи и да си представи средата, в която са живели тези интересни българи. Историите са излизали в пресата и сега са събрани в сборник. 

Любопитно е да се проследи накратко съдбата на тези известни българи, да се припомни кои с какво са били значими и каква следа са оставили в историята. Има го обаче и известен клюкарски уклон на написаното, т. нар. пикантни подробности, за ухажвания, изневери, кой с коя е живял, какви деца са имали, какви професии са получили те, какво си спомнят за живота на родителите си. Факти, не всички от които извисяват особено образа на когото и да е, но са любима тема за поколения журналисти. В крайна сметка това книга за личностите от началото на миналия век ли е, за къщите им или за това какво е видял някой, който е надничал през оградата?

Трябва да се отдаде и дължимото на авторката, която е събирала материалите си от най-различни източници, архиви, спомени на наследници и каквото друго се е сетила. Книгата е по-добре да се чете бавно, за да не ви се омешат различните персонажи и къщи, защото са доста, а периодът е все един и същ - началото на миналия век, когато София експлозивно расте. Някои от по-известните персонажи са:

Ангел Сладкаров, Ана Каменова, Петко Стайнов, Атанас Буров, Никола Гешев, Александър Балан, Благоев и Жендов, Змей Горянин, Султана и Рачо Петрови, Сирак Скитник, Боян Пенев, Мими Балканска, Райко Алексиев, Йордан Йовков, Кръстьо Сарафов и още много други.

Не е лошо да се припомнят в кратък и неотегчителен вид животите и заслугите на тези личности, защото много от тях на практика са построили съвременна България. Кой останал в историята с университет, кой - с болница, кой - писал, кой - събарял...

неделя, януари 13, 2019

Фалшивата брада на Дядо Коледа - Тери Пратчет

Още една доза стари пратчетски историйки за деца и по-големи. Този път тематиката е за Дядо Коледа, джуджетата, зимните празници, снегове и времето в най-общ смисъл. Все пак в Англия времето си е основна и доста важна тема. Мястото, както и в предната книга, е малкото градче Блекбъри, освен ако не е някой засипан от преспите замък. А може и да е просто замък, без преспи, но пък с принц, който трябва да отговори на шантава гатанка, за да спечели една принцеса за жена. Абе много работи има, няма да скучаете, дори няма и да заспивате прекалено често, ако понечите да четете тези приказки на някой, който още не може да чете.

Преводът отново е на Комата, което е гаранция за качество и смешни смешки.

Боя се, че той не разбира английските закони. Престъпление може да бъде абсолютно всичко, както често се случва. Ако на хората им се позволяваше да правят каквото си щатсамо защото случайно не съществува закон, който да го забранява, щяхме да сме на същия хал като французите.
***
- Виж какво, бабо, не може да си гледаш Гнусен гаден снежен човек за домашен любимец! Тях всички ги ненавиждат!
- Той никак не е гнусен и гаден! - сопна му се тя. - Много даже си го навиждам и утре ще го водя в пощата да ми издадат разрешително да си го гледам.

събота, януари 12, 2019

Прахосмукачката на вещицата - Тери Пратчет

Патица на хоризонта! На таран! Пълен ластик!

Доста време мина, откакто по тези ширини са се мяркали платната на Тери Пратчет, и беше крайно време животворният му хумор да озари душите ни.

Разказите са сравнително по-старички и са от младините му, когато е публикувал навред из периодичния печат. Може да ви се сторят по-детински или неортодоксални (няма и намек за Света на диска), но пак са си симпатични и смешни. Има една прокрадваща се нишка за малко градче в най-дивия запад (Уелс), където овцекрадците биват преследвани от най-бързата полицейска палка наоколо, както е известен местният полицай. Имаше нещо познато и в историята за малките човечета, които живеят в тунелчета край подмолите на реката и се возят в лодки от орехови черупки, имаше даже и разгневени магьосници, които се замерят с всичко магическо, за което се сетят, а имаше и съвсем различни темички, които пък на нищо познато не приличат.

Много приятни и възпитани истории, които могат да бъдат страхотен подарък за мало и по-голямо. Буквите са едри, понякога грамадански и кривят насам-натам, а има и доста картинки. И има обилно много смешки, нали си знаете?:)

Още хубави думи за същата книга са писали Искрен и Ана.

неделя, януари 06, 2019

Черният орден - Джеймс Ролинс

Жанрова смеска от шпионски трилър, европейски аукциони за древни книги, които освен много пари, започват да струват и много животи, загадки от квантовата механика, тайнствени чудовища в африкански резерват, ужасяваща епидемия в Тибет и дори... оцелели до днес нацисти! В хода на действието привидно разнопосочните нишки се обединяват и започват да сочат в една и съща посока - имението на една от най-богатите фамилии в ЮАР. Добрите герои в тази история са агентите от една секретна организация в САЩ, които са способни да раздадат правосъдие по всички места и теми.

Да, знам как звучи. Целта на автора най-вероятно не е била да разкаже нещо, което да звучи максимално достоверно, а просто да е леко и забавно. Да се чете бързо, да ти е любопитно какво ще се случи и как точно добрите ще надвият лошите. Тук-там има дори неща, които провокират читателя да се замисли или му припомнят въпроси, на които досега не е намирал отговор. Например - какво е провокирало някои "взривове" на видово разнообразие през епохите. Кое е тласнало случайно възникналите сложни въглеводороди в първичния бульон да започнат да се саморепликират? Отговорите са особени и непълни, но някои неща странно напомнят на "Радиото на Дарвин", което някога така безпощадно ми отнесе ума.

Може да се прочете, но не е нещо невероятно.

четвъртък, януари 03, 2019

Седем кратки беседи по физика - Карло Ровели

Седем кратки научнопопулярни беседи от италианския физик Карло Ровели, за чието съществуване аз най-профански досега изобщо не подозирах.

От прочетеното останах с впечатление, че Карло Ровели умее да разказва интересно на лаиците за сложната материя, в която той е професионалист. Имаше някои приятни моменти в книгата, които се надявам да се били достатъчни, за да запалят случайния читател да търси и чете още по темите, защото колко други хора след Хокинг пишат разбираемо за обикновения човек по тези въпроси? Разказаното е на популярен език без формули, графики и други сложнотии, просто съвременното ниво на науката физика по теми като: теорията на относителността, квантовата механика, гравитацията, Космосът, частиците, времето и мястото на хората в целия този калабалък. Приятно е да се прочете, и ако имате дори минимален интерес по темата, книгата най-вероятно ще ви допадне.

Това е една изключително кратка книжка. По-кратка трудно можете да си представите. За да компенсират това, издателите са я изработили в малък формат и с доста дебела хартия, та да придобие вид като за 12 лв. Преводът очаквано е на нужното високо ниво и е дело на Нева Мичева, интервю с която можете да прочетете тук

Малко странно ми се стори и книжка с научно съдържание да излиза при "Жанет-45". Каквото и да си говорим, колкото и да сме политкоректни, това си е едно по-женствено издателство, където е по-вероятно да срещнеш поезия, а не наука. Но както и да е, адмирации за решението, обикновено тези, които са фенове на поезията, имат по-голяма нужда от научни познания за света, в който се намираме всички.;)