неделя, май 28, 2017

Претоварване - Артър Хейли

Както и друг път ми е правило впечатление, Хейли е рядка птица. Другите писатели едно си знаят, едно си баят - цял живот пишат за темите, които познават. Хейли от друга страна се задълбочава в нещо интересно, отделя му година-две от живота си, за да го опознае, пише невероятно компетентен роман по темата и... я зарязва, за да се задълбочи в нещо друго, което вече е обсебило вниманието му. Този път това са омайните дебри на енергетиката.

1979, Калифорния. Едно необичайно горещо лято става повод, но не и основна причина, за лавинообразно разразили се проблеми в най-голямата компания за производство и пренос на ток. Климатиците (или както е било увековечено от тогавашния преводач това чудо на техниката - кондиционерите) на щата работят на макс, а мощностите не стигат. Планови ремонти, мерзки саботажи на станции от еко-екстремисти, кражби на ток и съмнителни съвпадения довеждат до немислимото - рухване на системата. Може ли нещо да се направи днес, сега? Има ли хора и отрасли, за които спирането на електричеството е буквално въпрос на живот и смърт?

Като истински майстор на трилъра Хейли умело е смесил личните приключения на героите с големите корпоративни събития. Така става още по-интересно, защото е скучно да гледаш само турски сериали или само документални филмчета. Какви глобални решения взимат хората, когато са затрупани със собствените си семейни проблеми за мен е по-интересно. Колко любопитно може да бъде едно общо събрание на акционерите, да се убедиш във вредата от еко-фундаменталистите или да чуеш за невидимите герои зад пултове, генератори, турбини и тръбопроводи, които ежедневно и ежечасно ни осигуряват нещо, което имаме за даденост.

Интересна беше прогнозата от преди 40 години, че природният газ ще стигне на Северна Америка най-много за още 7 години, понеже континентът напълно е изчерпал запасите си, а нефтът също ще им свърши до началото на новия век. Ето как шистовата революция и развитието на технологиите като цяло може да опровергаят и най-запознатите и да се окаже, че към днешна дата Щатите са най-големия производител в света. 

Малко неочаквано и много приятно за мен тази книга разказва от страната на корпорациите. Днес не вярвам някой да напише нещо такова. Сега е по-трудно да вкараш едрия капитал в кожата на доброто момче. И не защото там моралът се е променил, просто е модерно да се говори за еко и био. По-популярно е да си Майкъл Мур, а не директор на енергото.

Както веднъж ми беше намекнато, на Хейли силата не са му героите. Не са особено интересни, нямат и кой знае колко достоверен вид, но явно на него целите му са други и оригиналните герои не са му приоритет.

Художествените достойнства на българската корица бяха съмнителни и затова прилагам тази.

четвъртък, май 25, 2017

Карти на масата - Агата Кристи

"Карти на масата" е истинско произведение на изкуството, един от най-добрите екземпляри за това как "малките сиви клетчици" на Поаро разкриват убийство, за което няма почти никакви улики.

На вечеря у богат и ексцентричен чужденец са поканени точно 8 души, подбрани по неясен признак. След вечерята се разделят на две карета за бридж в две стаи, като прави впечатление, че едната четворка включва детектив от Скотланд ярд, писателка на криминални романи, агент от Сикрет сървиз и мосю Поаро. Интересното се случва обаче в другата стая, където домакинът е убит с кинжал, а никой от играещите май не е забелязал нищо. Кой е виновен, как е станало и защо? Кой от майсторите на загадките ще разкрие случилото се?

Историята много ми хареса, защото акцентът беше върху методичната работа с фактите и последователното разкриване на нова информация за заподозрените. За миналото им, за действията им днес. Записът на резултата от играта на бридж помогна много, за да се ориентираме що за характери и поведение имат героите. Какво биха предприели и какво не биха се осмелили. Убивали ли са преди? В характерния си стил леля Агата с лекота ни демонстрира как всеки може да има възможност, че и мотив, както и защо няма начин да е бил той.

Искам и аз да се науча да играя бридж!

понеделник, май 15, 2017

Шерлок Холмс: Изгубените случаи. Колекция загадки - Д-р Джон Уотсън

Книгата в луксозен вид (твърди корици, цветни илюстрации, ключ с отговори на края на книгата) преставя 167 загадки с различна трудност уж в духа на историите за Шерлок Холмс на невероятния Артър Конан Дойл. Защо уж? Защото корицата подвежда, че са написани още някога от д-р Уотсън, който също е литературен герой, а всъщност са измислени и рисувани днес от авторски колектив. Освен това голяма част от загадките не са криминални, а са в някаква степен математически - зависимости с числа, подредба на букви и най-общо т.нар. текстови задачи от прогимназията. Е, тук са пропуснали класическия случай с двете тръби, които пълнят басейн, но затова пък имаше множество влакове, велосипедисти и пешеходци, които тръгват от разни точки за други точки, а сборът от годините им е равен на 7/9 от годишния доход на икономката в лири стерлинги. Нещо такова, надявам се, че се ориентирахте.

Въпреки, че сега подхождам с една идея по-критично, имаше време (и по-точно от четвърти до седми клас), когато решаването на такива задачки ми доставяше искрено удоволствие. Под давлението на незабравимата ни класна се бяхме специализирали в такива гимнастики на приложната математика. Уви, днес вкусът ми се е променил в друга посока и предпочитам да откривам разминавания в показанията на свидетелите и фактите на местопрестъплението, или някакви логически противоречия, каквито гатанки бяха по-малко. Много хубава част беше, че след всяка задачка има указание на коя страница може да намериш отговора и след като се поблъскаш, може просто да отгърнеш, да си обясниш необяснимото и да запрашиш към следващия опит за разделяне на една бала чай на еднокилограмови пакети, при условие, че имаш само две тежести за везната, съответно от 2,5 и 4,5 кг.

Дори и в такъв тип книга успях да изнамеря цитат, който в русофилските среди може да мине за политнекоректен, но да е все така верен на фактите и науката:

- Абсолютно ясен случай. Следите на убийците водят към руския императорски двор. Не харесвали политиката на премиера. Помнете ми думите, Уотсън, тепърва ще си имаме неприятности с Русия. Това наистина е затвор на народите, а не държава.
- Не сте ли малко рязък, Холмс? Все пак това е велика империя.
- По-точно чудовищно огромна. Величието предполага извисеност на духа. В ония диви степи и предателски блата то не вирее. Там няма и зрънце свобода...

сряда, май 10, 2017

Когато бях армейски генерал - Михаил Вешим

Тези дни един агент от ДС, популярен популист и военен министър по съвместителство се изказа, че щял да връща наборната военна служба, което провокира и припомни доста смешки. Любима тема на целокупния български народ, или поне на мъжката половина, е да се коментира казармата - спомени, кусури, хули, възхвала, умиление, цяла палитра от емоции. Михаил Вешим е имал "честта" да служи на родината 2 години и 3 месеца, което му е дало достатъчно време за събиране на материал за фейлетони. Аз пък имах удоволствието да прочета сборника му на два дъха точно в сегашния злободневен момент.

Смешно си беше, не мога да си кривя душата. Във всичките истории има по нещо забавно, нелепо или от абсурдите на "Параграф 22". За пиянства, безотговорности, обикновена глупост, злоба, простащина. За това как след градска отпуска може да се събудиш облечен с чужди дрехи, а униформата ти я няма. Или как се пишат безсмислени доклади по политическата част по метода копи-пейст и с разместване на думите от ланшния доклад. Безчет методи за скатаване и напиване, без да те те хванат. Как дипломиран журналист обяснява устройството на тежка картечница. Може ли да поздравиш генерал с "Добро утро!". Неща, които не са непременно свързани със служба на Родината, но пък са основна част от времето в казармата. В тази връзка, паралелите с приключенията на храбрия войник Швейк са напълно неслучайни и ценителите ще останат доволни.

Михаил Вешим е може би най-точният човек, когото да послушате по въпроса трябва ли да има задължителна наборна военна служба. Мнението му е кратко, само 180 страници, аргументирано, достоверно и най-важното - забавно да бъде прочетено.:)

неделя, май 07, 2017

Воинът на светлината: Наръчник - Паулу Коелю

Наръчникът на Воина на Светлината е кратка книга без особени претенции за задълбоченост, точна логическа последователност на заключенията или някакви други такива сериозни неща. Тя е по-скоро за нещо по-общо като добротата и вътрешния мир.

Текстът представлява кратички съвети как да се държи човек, ако иска да попадне в категорията добър такъв. Прави това, не прави онова. Не е чак толква кратка и категорична като версията с десетте заповеди, защото тези на Коелю са по-скоро във вид на препоръки за праведен и успешен живот. Голяма част от тях са заимствани от древните мъдреци на Изтока (Лао Дзъ, Конфуций, Джубран...) и само са преразказани. Тук няма да откриете особена оригиналност, дори на няколко места в текста директно си пише откъде е взета споменатата мъдрост. Намекът обаче, че е освен целта, е много важно и по какъв път вървиш към нея, се разпознава отдалече.

Какво е интересното и ценното тогава, щом то не е оригинално като идеи, форма и съдържание? За мен това е неговата по-лесна смилаемост, по-голяма достъпност за масовия читател. Кой ще тръгне да издирва оригинални древни текстове, камо ли да почерпи нещо от тях и да им повярва? А когато е предадено по-лесно разбираемо и не непременно в контекста на войната е по-приемливо. Голяма част от действията на Воина дори си противоречат и Коелю казва: Спокойно, това е ОК. И читателят се успокоява, че дори и да греши, дори и да се колебае, да го е страх, да го бият, да отстъпва и да трупа какви ли не други негативи, това също е част от праведния път да си Воин на Светлината. Воинът на Светлината е нормален човек като всички нас, който иска и вярва, че може да бъде по-добър.

Затова аз харесвам това книжле и ми беше приятно да си го припомня с нов аудио-прочит. Спомням си даже, че когато излезе за пръв път преди години, вкъщи по едно време имаше 3 екземпляра за подаряване, правете си сметка.:)

Воинът на светлината никога не забравя да благодари.
По време на битката ангелите са му помогнали, небесните сили са поставили всяко нещо на мястото му и са позволили той да даде най-доброто нещо от себе си.
Другарите му отбелязват: „Има голям късмет!“ И наистина, понякога воинът успява да постигне много повече, отколкото му позволяват възможностите.
Ето защо, при залез слънце той коленичи и благодари на всички свои небесни покровители.
Благодарността му обаче не се ограничава само с духовния свят; той никога не забравя приятелите си, защото тяхната кръв се е смесила с неговата на бойното поле.
Не е нужно някой да напомня на воина за помощта, която другите са му оказали; той сам се сеща за нея и разделя с тях наградата. 
***
Няма воин на светлината, който да не се е боял да влезе в битка.
Няма воин на светлината, който да не е предавал и да не е лъгал в миналото.
Няма воин на светлината, който да не е тръгвал по чужди пътища.
Няма воин на светлината, който да не е страдал за маловажни неща.
Няма воин на светлината, който да не е смятал, че не е воин на светлината.
Няма воин на светлината, който да не е пропускал да изпълни моралните си задължения.
Няма воин на светлината, който да не е казвал „да“, когато всъщност е искал да каже „не“.
Няма воин на светлината, който да не е наранявал този, когото обича.
Затова е и воин на светлината; защото е минал през всичко това и въпреки всичко не е изгубил надеждата да стане по-добър.

четвъртък, май 04, 2017

Чук, чук! Кой е там? - Джеймс Хадли Чейс

Чейс е нещо като запазена марка за феновете на класическите криминалета с елементи на екшън. Бързо действие, напрежение, опасности и задължително драматична развръзка. 

Какво се случи на добрите герои този път:
Джони Бианда е лицето, което минава по заведенията да събира ежемесечната лепта от рекета, който всички плащат на местния бос Масино в малко градче на Източния бряг. И така много години, докато не идва един момент, когато мечтата му за собствена яхта, с която да ходи за риба, не натежава над смъртната опасност от това да посегне на парите на шефа. Става дума за инцидентно събрани много повече пари от обикновено - $180 000, което и днес не е малка сума. Съставен е план, осигурено е алиби, нещата са подготвени и изпипани. Тук идна едно "но", което изиграва ролята на малкото камъче, за което знаем, че е способно да преобръща всевъзможни превозни средства. Мистър Джони, както го нарича черният шофьор на боса, и явяващ се единствена негова дружка (на Джони, не на боса), носи завещан от майка му медальон с образа на свети Христофор. Според твърденията на същата тази майка нищо много лошо не може да му се случи, докато носи медальона. Заради неговото сваляне или по друга причина, обаче планът гръмовно се проваля и тръгва на все по-зле. Блед лъч надежда за измъкване от кашата, ръцете на мафията и прибиране на скритите пари проблясва, когато в един момент на бягството си Джони Бианда попада на млада руса шведка, с която прекарва не една и две нощи и която обещава да му помогне. Натам историята заприличва на нещо бонииклайдовско, барабар с трагичния завършек. 

Поуките, които се налагат, най-общо са от рода на:
  • Осмата Божия заповед - не кради.
  • В подсилен вариант - никога не кради от мафията.
  • Слушай майка си.
  • Не оставяй сигурния си живот, заради каквато и да е мечта, която се предполага да се сбъдне чрез откраднати от мафията пари. Това просто няма как да стане.
  • Нощите прекарани с млади русокоси шведки притъпяват чувството за самосъхранение.
  • Ако въпреки всичко ще правиш обира, не споделяй с никого, защото дойде ли да разпитва мафията, е трудно да си държиш езика зад зъбите, при условие, че току-що си си ги загубил всичките.
Корицата е ужасна, но какво да се прави, има и по-лоши неща в живота. Цитати няма да има, не очаквайте от Чейс особени духовитости или прозрения. Книгата прослушах в аудио версия благодарение на благородните и безкористни действия на лице с псевдоним Тъпанар Дрънкар. А заглавието идва от обяснението на главния герой, че потърси ли те, мафията винаги те намира, може да е след години, но един ден те непременно ще почукат на вратата ти.