петък, юни 28, 2019

Ден за ден в Магическото царство - Кори Доктороу

Българското издание на тази особена книга е също толкова забележително, колкото е и самият Кори Доктороу. Дори само текстът и формата, в която се предлага, хората, които са се ангажирали, за да блесне и пред българските читатели (Петър Тушков - превод, Милена Иванова - редакция, Владимир Полеганов - предговор, Биляна Савова - оформление и илюстрация), а да не говорим за новаторските идеи, които е посял и полял авторът и чакат само леко да разгърнете страниците, за да избуят в плодородната почва на въображението ви.

Корицата е направо скромна. Не казвам лоша или неудачна, не, наистина е подходяща, но, хей, на фона на колосалните количества нереално високи технологии от бъдещето в книгата, картинката показва нещо, което добре познаваме и няма особен намек за фантастичното.

Годината е някъде там, в бъдещето. Мястото - Дисниленд, USA. Хората живеят на практика вечно, а ако им се случи нещо непредвидено, просто копират умовете си от последното запаметяване в новоклонирано тяло. Изи-пизи. Защо Дисниленд? Защото главният герой след десетилетия опит къде ли не, решава да се засели там и да работи там, да развива и подобрява "магията", която кара хиляди хора да продължават да идват да се забавляват там. Ок, дотук звучи като безметежно и неограничавано от нищо щастие, нали? Просто мечта! Да не забравяме обаче, че на божията земя има и такива неща като закъсали приятели, на които се чувстваме длъжни да помагаме с цената на наши си жертви. Освен това - жените, нали помните, че те вече са прецакали не един и два рая?:) Ами нелоялната конкуренция, която не жали сили и би посегнала дори на нещо безценно като човешкия живот? В такъв безгрижен свят се оказва, че репутацията под формата на специални уъфи-точки е всичко, тя отваря врати и дава възможности, а липсата й те превръща в никой и всички странят от теб. И горко на този, който е сгафил жестоко в очите на обществото.

Особена, нестандартна книга. Наистина, всяка оригинална фантастика би трябвало да е особена и нестандартна, но при тази то е забележимо, не можете да я уподобите на нищо друго. Не мога да кажа, че скоро бих я чел пак, но със сигурност няма да я забравя.

За да се сдобиете официално и безплатно с електронна версия на книгата, да прочетете повече за нея, автора и съмишлениците на благородната му кауза в България, можете да надникнете тук.

понеделник, юни 24, 2019

Свидетелства за прехода. 1989 - 1999 - Иван Костов

Книгата нашумя доста и доста се изказа и изписа за нея, кое заради автора, кое заради коментираните период и участници. Две неща в нея вероятно се открояват най-общо - икономическата страна на случилото се, където авторът е в ролята си на експерт, разполагащ с информация от кухнята, и обществено-политическата, в която си роля отстъпва доста повече като политически лидер.

Книги като тази са нужни и ценни, макар да са обречени да бъдат прочетени от минимална част от обществото. Обемът, сухата фактология и мъчителните спомени за онези изстрадани за повечето българи времена няма никога да я превърнат в любимо четиво. Но тя е важна, защото, както се цитира вътре, "само истината ще ни направи свободни". А истината за този период (книгата привежда над 600 достоверни и лесно проверими източника на цитираните и коментирани факти) съзнателно и тенденциозно беше подменяна от заинтересованите БКП/ДС/сие заради изключително користни цели.

Прочетете я, независимо дали сте от поколението, родено след 1989, или сте заварили нещо от онзи престъпен режим. И в двата случая има голям шанс да откриете или да си припомните важни истини за хора и организации, които за жалост още се подвизават из обществената сцена и претендират най-малкото за вниманието ви, доста вероятно за парите ви, а като нищо и за бъдещето ви. Ако следваме предложената вътре аналогия, имаме да извървим още 10 години лутане през пустинята в посока към обетованата земя, преди да е измрял и последният роб. Само че може да се окаже, че за тези векове от мойсеевото време досега средната продължителност на живота доста се е удължила, а начините на робите да предават робското у наследниците си, са се развили.

БСП искаха коалиция със СДС , за да ограничат щетите от реформите върху себе си, ги прехвърлят върху нас.
***
Икономиката на страната буксуваше още от 80-те като създаваше ненужна, без реализация продукция. 
***
БСП имаше единна цел. Така да направи прехода, че да преобразува, но напълно да запази властовите си позиции в обществото, в държавата и в българската икономика. БСП/БКП отлично съзнаваха цената на прехода и нямаха никакво намерение да я платят. Бяха избрали да я плати СДС.
***
Ние от СДС също направихме компромис на 4 февруари. Него го разбират малцина, а той може да се види в изказванията на КСНС. Дадохме възможност на БСП на излезе мирно от властта, преди да е понесла цялата вина за повторната национална катастрофа. Съгласихме се да поемем към предсрочни избори преди разпадането на БСП. Съгласихме се на компромис, преди на редовите социалисти да им е станало "безпощадно ясно" какво е причинило на страната ръководството на тяхната партия. Преди избирателите да видят с очите си щетите от повторния фалит и пълна изолация на страната. Ако някой сега се пита какви щяха да бъдат тези щети, нека види какво се случи във Венецуела при управлението на Николас Мадуро след катастрофата, причинена от предишния президент Уго Чавес. Същото щеше да стане и в България, ако Николай Добрев беше опитал да управлява катастрофата, причинена от Любен Беров и Жан Виденов.
***
Позволихме на БСП мирно да слезе от властта. Затова е прав Иван Иванов, когато казва, че ние платихме само част от цената и затова получихме само част от реформите.
***
Защо се провалихме срещу номенклатурата?
На Демократичните сили бе необходим лидер с други качества, не с моите, за да води успешна война срещу номенклатурата на БКП и ДС.

четвъртък, юни 20, 2019

Преди да се родя - Ивайло Петров

"Преди да се родя" е изключително четиво! Нестандартно, кратко, толкова забавно, че отвътре почва да те напира и да не ти стига да се смееш сам, ами искаш и да ги преразказваш тия семейни селски перипетии от времето преди да се е бил родил авторът. Как баба му и дядо му решили да женят баща му, защо в тяхното село никоя не го искала, как се стигнало до булка от съседното Могиларово и защо точно тази. Как го пременили с чужди кожух и калпак, за да се представи по-добре при преговорите, за щедрия бой с железен бъстун, който изял, как го помислили за умрял, за обърканите при последвалата кражба булки, за професионалните уреждачи на бракове, за бесовете на чичо му Мартин, за размирната Добруджа. 

Смята се, че самоиронията е сред най-изисканите, благородни и трудни за овладяване оръжия на хумориста. Ако съдим с този аршин, трябва да знаете, че Йвайло Петров трябва да е бил минимум олимпийски шампион в категорията.

Вероятно каквото и хвалебствие да се каже за Ивайло Петров, все ще е малко. Образът му чисто визуално на мен ми е труден за запомняне, но за сметка на това историите му са от толкова високо качество, че прогарят местата си в ума ми и се настаняват там завинаги.

Със сигурност може още много да се похвалят както авторът, така и книгата, но ако отговорим на забързаното днешно време в само четири думи, те ще са: непременно прочетете тази книга!

понеделник, юни 10, 2019

Шинел - Николай Гогол

Едно от най-прочутите произведения на Гогол, което може и да не сте чели скоро, но вероятно поне сте гледали като театрална постановка със Зуека и жена му. Главният герой Акакий Акакиевич Башмачкин е обикновен чиновник, незабележителен с нищо самотен и беден човечец, който с цената на големи лишения започва да пести, за да си купи нов шинел. Който не е мръзнал на петербургското течение, той не знае колко жизненоважна е солидната връхна дреха. В края на краищата новият шинел е факт, щастието на героя - почти безгранично, та отива дори на прием у началството, а на връщане в тъмното го нападат бандити и му задигат шинела. Акакий Акакиевич се тръшва болен и за нула време си отива, като известно време само духът му остава да броди по петербургските улици и да притеснява минувачи с шинели.

Виждате, че самото действие може да се предаде с две изречения, но не там е силата на историята. На нея не й липсват подробности за епохата, модата, обществените порядки, които толкова помагат човек да се потопи в атмосферата и времето. Историята е украсена с толкова детайли, толкова хъмкане и междуметия, че човек лесно да си представи и героя, ако не и да го уподоби на свой познат. Ето пример, на мен някак ми напомни за онзи смотан Душко Добродушков, който си мечтаеше за печена тиква в едноименния разказ на Елин Пелин.

Приятно произведение, кратко и бива да се припомни.

И тъй, в един департамент служеше един чиновник, чиновник, не може да се каже особено забележителен, нисък на ръст, малко сипаничав, малко червенокос, малко дори недовиждащ, малко плешив, с бръчки по двете бузи и с цвят на лицето, както се казва, хемороиден… Какво да се прави? Виновен е петербургският климат.
***
Направи си от него [стария шинел] партенки, чорапите не топлят. Чорапите са ги измислили немците, за да печелят пари.

четвъртък, юни 06, 2019

Слепоглед - Питър Уотс

Когато книгата излезе на български, спонтанно я бях сортирал в категорията "Неща, които предпочитам да пропусна". Издаваше я издателство, което няма особени традиции в жанра, аз не бях чул нищо за автора, а и я хвалеха хора, с които имаме доста различни вкусове. Отделно пък винаги имам подозрения към корици със снимки. Защо да я чета? После обаче дойде препоръка от доверено лице (благодаря, А.) и се престраших да й дам шанс.

Три пъти я започвах и зарязвах. Една пневмония и болнична изолация доведоха до там, че я довърших.

Не знам дали това е първата книга на автора, но във всеки случай създава такова впечатление. Препълнена е с оригинални хрумвания, а писателите с опит обикновено гледат да си оставят по нещо и за после, когато сключените договори ще ги задължат да изкарват нова продукция в срок. Личи дързост в писането, непривично много бележки под линия (жална й майка на преводачката), множество научни факти, твърдения, цитати, позовавания на чужд авторитет. От друга страна обаче този актив от заета от другаде тежест започва да олеква, когато авторът се отплесва в собствените си разсъждения. Действието от страшно напрегнато на моменти рязко губи остротата си заради тези бури в чужда глава. Защото основната част от описаното всъщност е в нечия глава. Един нов "Соларис" по тази точка. И ако нещо остава неясно на читателя, ни се намеква, че е така, защото на самите герои не им е било особено ясно.

Щеше да ми хареса повече, ако имаше стройна и стегната идея, която да обясни и навърже цялото действие. Около Земята изгоря мрежа от неща, които така и не разбрахме какво са, ние хукнахме да гоним пришълците, които са ги оставили, да пренебрегваме предупрежденията им, да дупчим дупки на кораба им и да ги изтезаваме. После по холивудски дойде голямото "Бум!", а доброто момче отърва кожата. Отговорите на въпроса "Защо?" сигурно са доста, но за мое съжаление много малко от тях фигурират в романа.

За мен романът може да бъде разделен на две части - едната, която касае случващото се в мозъците на хората и бъдещите методи и инструменти за повлияване и подобряване на работата им, а другата - първия контакт с нещо принципно крайно различно от нас. Нуждата от вампири в повествованието пък изобщо няма да го коментирам, допускам, че на пияна глава се е бил хванал на бас, че във всяка книга може да се вкара вампир и това да се отрази положително на продажбите.

С превода се е мъчила Елена Павлова, а по-хубави мнения за същата книга можете да си намерите и сами, пълно е.

сряда, юни 05, 2019

Подбрани тостове - Сборник

Като съставител на този луксозен сборник Дамян Яков от едноименното издателство явно е свършил чудесна работа. Изданието може да бъде много хубав подарък с луксозния си вид, твърда корица, позлатени ръбове на страниците и стилни илюстрации. Важна добавка е, че тематиката е развеселяваща, самите тостове - приемливо кратки, за да може лесно да бъдат запомнени, а обемът на книжката не е прекалено голям, за да не досажда, а човек да може да се съсредоточи върху практиката и затвърждаването на наученото.:) 

Тостовете са сортирани в няколко секции по тематика и поводи, като  очаквано значителна част произхождат от кавказкия район - грузинците нали са прословути с оригиналните си тостове. В началото на сборничето има кратко въведение от съставителя, което съдържа и ценни съвети по въпросите за тостовете, темите им, хумора, намеците в тях и въобще подходящия за конкретната компания тон.

Защо жените винаги намаляват възрастта си?
Защото те просто приспадат безполезните години, които са преживели без любов.
Да пием за това - повече любов - повече смислено преживени години!
***
Сократ обичал да казва:
- Всеки мъж трябва да се ожени независимо от всичко. Ако попадне на добра жена, ще бъде изключение, ако попадне на лоша - ще стане философ.
Да пием за жените, чиито мъже не философстват!
***
Живели някога в един малък град красива девойка и умен младеж - Шота и Сулико. Двамата се обикнали силно и се оженили. Но скоро след сватбата младоженецът трябвало да замине по работа в друг град. 
- Не се притеснявай! - казал Шота на младата си жена. - След три дни ще бъда отново при теб.
Минали три дни, но младият съпруг не се върнал. Минали още три пъти по три дни и още три пъти по толкова, а от него - ни вест, ни кост. Разтревожила се Сулико и изпратила писма до десет негови верни приятели, които живеели в десет различни градове. Не след дълго пристигнали отговорите - от десетте града, от десетимата верни приятели на Шота. И всички отговори гласели:
"Не се безпокой, съпругът ти е при мен. Има важна работа."
Да пием за верните приятели, които никога не ни подвеждат.
***
Нека нашият приятел Иван да има винаги толкова здраве и щастие, колкото му пожелава неговата майка! Нека винаги да има толкова пари, колкото му пожелава неговата жена! Нека всяка вечер да се прибира у дома! Но ако някога не се прибере, нека му пожелаем да не му се е случило това, което би си помислила майка му, а да му се е случило това, което би си помислила неговата жена!

вторник, юни 04, 2019

Антология "Галактики" - Сборник

Какво съдържа този сборник? Това са победителите в конкурс на издателство "Колибри" за къс фантастичен разказ от преди няколко години. Някои от имената на включените автори може и да са ви по-познати, други - не толкова. Същото важи и за членовете на журито, което е направило подборката - Андрей Велков (идеен създател на поредицата „Галактики“), Светлозар Желев („Колибри“), Емануил Томов („Шадоуденс“) и Христо Блажев („Книголандия“). 

В опит за отговор на изначалния въпрос "За какво се разказва?" мислех да изброя съдържанието и с по едно изречение да нахвърлям по нещо характерно. Обаче стана така, че след прочита мина време, четох други книги и в крайна сметка освен двете истории на Калоян Захариев за смотания некромант Лазар, май друго не запомних. Имаше една забавна копродукция на Ивана Вълкович и Самуил Лянов, имаше преиначени приказки, дилеми за убийства с намесени андроиди... абе доста разнообразни неща имаше и доста хора са си дали труд да приведат суровата фантазия в литературен вид.

В името на добрия тон и международното положение засега ще оставим без коментар въпроса е доколко е коректно поредицата на това издателство изобщо да носи име и емблема толкова подобни на тези на някогашната "Библиотека Галактика" на издателство "Георги Бакалов".

Електронната книга може да бъде свалена безплатно от сайта на издателството и книжарниците онлайн. Също може да бъде и прочетена.

Други читатели за същия сборник.