Тъмна гора (Земното минало II) - Лиу Цъсин

Мълчанието е най-висшата форма на презрение.

Както знаем от първият том на трилогията, трителната флотилия пътува към Земята, за да ни превземе, а при нас целият научно-технически прогрес е блокиран. Разполагаме само с време - 400-те години, в които врагът пътува насам. Въпросът "Какво може да направи човек с толкова време?" извиква у мен автоматичния отговор в стила на поручик Ржевски - "Да го пропилее!". Земляните наистина опитаха всичко по силите си, но в никой случай не мога да кажа, че очаквах това, което се получи в резултат. Нито решението за слепогледците, нито методите на всеки от тях. За развръзката пък изобщо да не говорим.

Искам да разказвам тази книга. Не цялата, само ключовите моменти, в които се обясняват двете аксиоми на ксеносоциологията, веригата на съмнението и обяснението на парадокса на Ферми. С две цели - за да ги запомня, и за да знаят още хора за това обяснение. То би могло да бъде основа за цяла житейска философия. Защо са нужни Падина и Ренесанс, изгонване от новия Рай, защо имаме нужда от това някой да поеме греха, обяснението на заглавието в последните двайсет страници.

Всичките ми бележки в книгата бяха от последната 1/6 от текста. Там е заровен целият основен заряд. Да, от самото начало има разхвърляни множество детонатори, лъжливи примамки, множество неща, които биха потрябвали по-късно, за да задействат лавината от първоначално неприемливи откровения. Но същинската експлозия от шокиращи интелекта истини е накрая. Като гилотина, като изстрел, който те оставя да мислиш, но не и да се чудиш, тя е категорично ясна.

В резултат от прочита добих допълнително желание и изслушах и най-новия подкаст на Стефан Русинов с Майа Разбойникова - Фратева за превода на книгата на Дагмар Лойполд - "За разлика от слоновете!". Балсам!

Точно така. От тревоги полза няма.

***

Истинската Вселена е тъкмо толкова мрачна - отвърна Ло Дзи и протегна ръка, за да усети тъмнината около себе си, сякаш галеше кадифе. - Вселената е тъмна гора, а цивилизациите са ловци, които се промъкват като призраци сред дърветата, отмахват лекичко  клоните по пътя си, стараят се да стъпват безшумно, даже дишат съвсем тихо, внимават във всяко свое действие, защото гората е пълна с много други ловци като тях. Ако се натъкнат на друг живот, бил той друг ловец или не, бил той ангел или демон, бил той крехко детенце или куцукащ старец, бил той жена като фея или мъж като бог, те могат да направят само едно - да стрелят по него. В тази гора другите са адът, вечната заплаха. Всеки живот, издал собственото си съществуване, е обречен на унищожение. Това е картината на вселенските цивилизации. Това е обяснението на парадокса на Ферми.

Земното минало. Трите тела - Лиу Цъсин

Жените трябва да са като водата, да преминават през всичко.

Китай в разгара на Културната революция и Китай днес. Няколко учени, които са извършили немислими от морална гледна точка неща, и други, които трябва да посрещнат и отиграят непосилно високата топка - най-голямата заплаха в историята на човечеството. Още повече, че влизат в играта при уж вече обявен мат. Има и една особена компютърна игра, която прави преговор на избрани глави от историята на математиката, както и това дали има решение задачата за определяне поведението на (звездна) система от три тела (макар реално в книгата да бяха четири).

Книгата се чете с усилие. Не е нещо, по което погледът да се плъзга като по гладка водна повърхност, и да поглъщаш страниците жадно и без насита. Физиката и нейният език математиката не са такова нещо, а са точно нещото, което придаде красота и елегантност на творбата. Сгъване и разгъване на протон в 11 измерения, използване на Слънцето като усилвател на сигнали... Да, чуждоземната заплаха можеше да се резюмира в няколко реда, но нали в това е майсторството на разказвача - така да поднесе историята, че да я превърне от две съобщителни изречения в целодневен опиум за ума на жадния за нова качествена фантастика фен.

Иска ми се да споделя и няколко неща, които не са най-важните и представителните за книгата. Едното е за забележителното качество на превода на Стефан Русинов, а другото е за неговия друг проект - подкастът "Бележка под линия". Адмирации и за двете! Ако ми имате доверие, обърнете им внимание. Ако не - пак.

Книгата е обрала едни най-големите награди в жанра - "Хюго" и "Курд Ласвиц". Разказва за осъществяването на лелеяния първи контакт с друг разум.

Посланическото градче - Чайна Миевил

Човешките езици са нещо, което за мен е доста любопитно, а чуждите езици и мисленето чрез тях - още повече. Затова и посегнах към тази книга от непознат за мен автор, от една страна името му фигурираше сред лауреатите на престижните фантастични награди, а от друга пък критиката казваше, че това е точно роман за езика. Макар дискретно да премълчаваше за какъв точно език.

Изненадах се, че действието напредва твърде мудно за съвременен роман. Успяваше да ме приспива от половин страница в продължение на няколко месеца. В цялата първа половина от обема на книгата читателят все още не беше станал свидетел на нещо грабващо, нямаше истинска завръзка, а само се полагаха основите на света на Посланическото градче. А той е доста, доста странен. На планетата, на която хората са установили някакво съвместно съжителство с ариеките, наричани още Домакини, живеят както обикновени хора (като главната героиня и разказвачка от първо лице Ейвис), така и специалните Посланици. Те са винаги двойки от еднояйчни близнаци, които са отгледани и обучени със специалната цел да могат да мислят и говорят в едновременен синхрон, защото само по този начин речта им може да бъде разбрана от ариеките. Речта на ариеките била такава, състояща се от две компоненти, които обикновен човек не би могъл да произнесе, нито пък които е да е произволни двама едновременно. За тази реч не само синхронът на мисълта е основополагащ, а и истинността, защото ариеките не могат да лъжат. Те просто не могат да мислят и произнасят неща, които не съществуват. Затова понякога си създават по изкуствен начин ситуации, за да могат да ги включат в езика си и да ги изговарят и разсъждават за тях. По такава причина и с едно свое действие Ейвис се оказва част от езика на Домакините и всичко изглежда донякъде смилаемо и разбираемо, или поне докато в градчето не пристигат посланиците ЕзРа, които щом заговорят на речта на ариеките, и то без значение какво казват, се случва нещо страшно, което ще наруши цялото вековно равновесие и разбирателство между расите.

Езикът може да бъде дрога за ума. А какво може да бъде лъжата?

Чайна Миевил е доста странна птица:

Слепоглед - Питър Уотс

Когато книгата излезе на български, спонтанно я бях сортирал в категорията "Неща, които предпочитам да пропусна". Издаваше я издателство, което няма особени традиции в жанра, аз не бях чул нищо за автора, а и я хвалеха хора, с които имаме доста различни вкусове. Отделно пък винаги имам подозрения към корици със снимки. Защо да я чета? После обаче дойде препоръка от доверено лице (благодаря, А.) и се престраших да й дам шанс.

Три пъти я започвах и зарязвах. Една пневмония и болнична изолация доведоха до там, че я довърших.

Не знам дали това е първата книга на автора, но във всеки случай създава такова впечатление. Препълнена е с оригинални хрумвания, а писателите с опит обикновено гледат да си оставят по нещо и за после, когато сключените договори ще ги задължат да изкарват нова продукция в срок. Личи дързост в писането, непривично много бележки под линия (жална й майка на преводачката), множество научни факти, твърдения, цитати, позовавания на чужд авторитет. От друга страна обаче този актив от заета от другаде тежест започва да олеква, когато авторът се отплесва в собствените си разсъждения. Действието от страшно напрегнато на моменти рязко губи остротата си заради тези бури в чужда глава. Защото основната част от описаното всъщност е в нечия глава. Един нов "Соларис" по тази точка. И ако нещо остава неясно на читателя, ни се намеква, че е така, защото на самите герои не им е било особено ясно.

Щеше да ми хареса повече, ако имаше стройна и стегната идея, която да обясни и навърже цялото действие. Около Земята изгоря мрежа от неща, които така и не разбрахме какво са, ние хукнахме да гоним пришълците, които са ги оставили, да пренебрегваме предупрежденията им, да дупчим дупки на кораба им и да ги изтезаваме. После по холивудски дойде голямото "Бум!", а доброто момче отърва кожата. Отговорите на въпроса "Защо?" сигурно са доста, но за мое съжаление много малко от тях фигурират в романа.

За мен романът може да бъде разделен на две части - едната, която касае случващото се в мозъците на хората и бъдещите методи и инструменти за повлияване и подобряване на работата им, а другата - първия контакт с нещо принципно крайно различно от нас. Нуждата от вампири в повествованието пък изобщо няма да го коментирам, допускам, че на пияна глава се е бил хванал на бас, че във всяка книга може да се вкара вампир и това да се отрази положително на продажбите.

С превода се е мъчила Елена Павлова, а по-хубави мнения за същата книга можете да си намерите и сами, пълно е.