понеделник, август 23, 2021

Проклятието на огледалото - Агата Кристи

Нова драма с труп в Сейнт Мери Мийд и то съвсем скоро след събитията в "Трупът в библиотеката", а близката приятелка на мис Марпъл, мисиз Бантри, отново е сред най-осведомените очевидци. Нещастието се случва на празненство, на което прочута филмова звезда от Холивуд е поканила селската общественост на пищно парти под формата на "ден на отворените врати" за пръв път, след като е купила имението на Бантри и го е ремонтирала. Разбира се, всички искат да надзърнат, да се отъркат от славата, а някои дори леко нахално да напомнят на звездата, че и друг път са се срещали. Е, за тези някои това се оказва фатално, защото скоро се оказват отровени със свръхдоза приспивателно в чашата с коктейла. Защо, кой, как, а и не на последно място това ли е била истинската мишена на убиеца? Кому е притрябвало да убива някаква безизвестна женица, за която научаваме единствено, че е толкова голяма фенка на Марина Грег, че когато преди години била болна от рубеола, се напудрила, пременила и тайно се измъкнала от отделението, за да иде да се ръкува и вземе автограф от звездата.

По познатия ни маниер, заподозрените извършители са ограничен кръг - само тези, които са били непосредствено на стълбищната площадка, където Марина Грег и антуражът ѝ са посрещали гостите. Домакинята, десетина гости, иконом, секретарка, количка с коктейли и една картина на Белини на щастливата Мадона с младенеца. В интернет открих различни негови версии, на повечето от които тя е с описаната в романа синя дреха, но на тази по-долу Мадоната ми се видя най-щастлива.


Продължавам да се възхищавам от прекрасните корици на поредицата на издателство "Абагар", едновременно стилни и съдържателни, но без да издават всичко.

Когато напреднах с текста, се оказа, че чета книгата за втори път, и изненада в действието нямаше, но пък беше интересно да се припомнят някои безотговорни черти на егото, които изпъкват ежедневно дори в сегашните пандемични времена. Errare humanum est, sed perseverare autem diabolicum. Твърди се, че го е казал Цицерон, а преводът трябва да е нещо като: “Човешко е да се греши, но да се продължава, е дяволско.”