Денят не си личи по заранта - Богомил Райнов

Нелегална търговия с оръжие на немска територия, американски агенти с променливи идеи и един окован от обстоятелствата нашенски разведчик. В този епизод Емил Боев по принуда се утешава в прегръдките на американка с фигура на борец полутежка категория, а при официалните преговори се жабури с уиски. Без да се напива, разбира се. Разгледахме Кьолнската катедрала, сума барове, кафенета и даже една крайно упадъчна дискотека с неонови светлини. 

За мое голямо разочарование се оказа, че не само историята куца поради неясната си и нестройна фабула, ами и е заровена под тонове безсъдържателни разговори. Много монолози, диалози и въобще многолози. Едно близо двестастранично упражнение по преливане от пусто в празно, в което въоръжени с две туби от по 3 и 5 литра, трябва да придобием 4 литра пустота под формата на пряка реч. Или празнота, все тая. Липсваха почти каквито и да е изобретателни шпионски похвати, комбинации и преследвания. Цяла книга се разхождаме, закусваме, обядваме и вечеряме по разни древни немски ресторанти. То не бяха пържоли, то не бяха тортички и сладоледи с каймак?! Ама моля ви се, това какво е - шпионски роман или турски сериал? Доста съм обиден. 

А книгата ми беше предоставена специално (мерси, Ивайло), за да се уверя, че има такава, в която вездесъщият агент с хладен ум и горещо сърце вилнее из ФРГ-то и по-конкретно в известният мюнхенски магазин Кауфхоф. Защото аз като неосведомен, но пък инатлив ценител, упорито твърдях, че няма такава. 

Единствен плюс – интересната идея, че уиски може да се разрежда със спрайт – една от многобройните марки американска лимонада. 

– Албер, закусихте ли? - Прозвучава в слушалката приятен женски глас. 

– Не – отвръщам. – По време на сън никога не закусвам. 

*** 

Хората винаги стават по-любезни, когато предстои да получават пари. 

*** 

Заради една лъжа от чисто сърце никой не е отишъл в ада.

Един наивник на средна възраст – Богомил Райнов

Историята беше просто кошмарна – злият агент на вражеското разузнаване, който разказва от първо лице, беше наказан от собствената му разузнавателна структура да отиде да работи в забравеното от Бога посолство в София, след като се провали да организира елементарен преврат в размирна африканска държавица и задигна торба злато. (Чуждите разузнавачи така правят, не като нашите - да се борят на тихия фронт за едната чест.) За негова изненада се оказа, че в София контраразузнаването е толкова силно, а гражданите толкова съвестно се борят с подмолните действия на агресорите, че е на практика невъзможно да се направи каквато и да е завера! Беше му останало да вербува само отявлени отрепки като малкото наркомани, които тогава са се броили на пръстите на едната ръка. Разбира се, причините тези нещастници да изпаднат до там са пак западни, откъде-накъде на българите да са им присъщи такива слабости?

Пак ги има любимите ми философско-цинични лафове, но оставени сами за себе си без да го има вълнението от напрежението и обратите в сюжета, смешките остават кухи.

Слаба работа. Изглежда като нещо, писано за бройка. Да е над n страници, само за да може да се каже където трябва, че професионалният писател Б. Райнов и тази година е издал роман(че). А най-лошото е, че чак към края се усетих, че и друг път съм си губил времето със същата книга.

Господин Никой – Богомил Райнов

Чел съм я и преди, т.е. сега не беше от любопитство, а от жажда за онази хладна и ефективна самоувереност на Емил Боев. Глупаво име, наистина кратко, интернационално и звучно, почти като на Бонд, обаче някак ме отблъсква с наивността си. Докато маниерът му на действие, о, как го обичам.:)

Много стил, без никакви компромиси. Силна психика, която подчинява околните. Манипулира с поведение, говор, език на тялото. Да те накара да мислиш това, което той иска. Самоуверен до наглост, чак да изглежда като наивен глупак и да го подцениш. Всяка неуверена стъпка, всяка глупост или грубост, всяка цигара, всяко питие, всичко е премерено и е нарочно. Всичко е част от веригата, чиито брънки са свързани само в неговата глава. За всички останали ще се свържат чак в края на събитията. Изключително умел и отдаден на ролите, в които влиза. Събуди го ненадейно, изненадай го в гръб, а той вече е в роля и ти подхвърля ехидни забележки за изненадата ти. Чете лицето ти като билборд. Цар на ефикасните рисковани импровизации и ефектните жени в стилни костюми. Светкавично виждащ единствената възможност за спасение, която дори още не съществува, когато той се запътва към нея. Хиляда километра шофиране по пътища, които виждаш за пръв път, на фарове и при условие, че от два дни не си спал? Моля, нека заповядат, та аз никога не съм бил по-свеж. И щом си го казва, то става истина.
Казах ли самоуверен? А за стила? :)

В този епизод покоряваме Париж с всичките му рю-та, авеню-та и плас-ове, из които се провираме в задръстванията с пълна газ и на една боя разстояние със стар очукан ягуар, за който обаче само ние си знаем, че е с чисто нов и мощен двигател. Или поне сме само ние до първата гоненица. Връзката ни е с Франсоаз (“Боже, на тая жена всеки цвят и отива!”), която случайно, но много удачно ни кръщава “господин Никой”. Разбиваме една агентурна мрежа и през цялото време водим други две за носа. Ама до самия край. Контра на контрашпионажа.

„Върви да се оплачеш на баща си и на майка си!“
***
Не обичам да лъжа. Когато истината не ми отърва, просто я премълчавам.
***
Едно безшумно изгонване от кристално-порцелановия рай, където дори не съм успял да поразходя слона на своите мечти.

Четох за това какъв мизерник е бил авторът, но умишлено ще продължа да игнорирам всичко, докато чета шпионските му романи. Те просто са съвсем друга бира. И дори не бира, а перно рикар.