четвъртък, март 12, 2009

Господин Никой – Богомил Райнов

Чел съм я и преди, т.е. сега не беше от любопитство, а от жажда за онази хладна и ефективна самоувереност на Емил Боев. Глупаво име, наистина кратко, интернационално и звучно, почти като на Бонд, обаче някак ме отблъсква с наивността си. Докато маниерът му на действие, о, как го обичам.:)

Много стил, без никакви компромиси. Силна психика, която подчинява околните. Манипулира с поведение, говор, език на тялото. Да те накара да мислиш това, което той иска. Самоуверен до наглост, чак да изглежда като наивен глупак и да го подцениш. Всяка неуверена стъпка, всяка глупост или грубост, всяка цигара, всяко питие, всичко е премерено и е нарочно. Всичко е част от веригата, чиито брънки са свързани само в неговата глава. За всички останали ще се свържат чак в края на събитията. Изключително умел и отдаден на ролите, в които влиза. Събуди го ненадейно, изненадай го в гръб, а той вече е в роля и ти подхвърля ехидни забележки за изненадата ти. Чете лицето ти като билборд. Цар на ефикасните рисковани импровизации и ефектните жени в стилни костюми. Светкавично виждащ единствената възможност за спасение, която дори още не съществува, когато той се запътва към нея. Хиляда километра шофиране по пътища, които виждаш за пръв път, на фарове и при условие, че от два дни не си спал? Моля, нека заповядат, та аз никога не съм бил по-свеж. И щом си го казва, то става истина.
Казах ли самоуверен? А за стила? :)

В този епизод покоряваме Париж с всичките му рю-та, авеню-та и плас-ове, из които се провираме в задръстванията с пълна газ и на една боя разстояние със стар очукан ягуар, за който обаче само ние си знаем, че е с чисто нов и мощен двигател. Или поне сме само ние до първата гоненица. Връзката ни е с Франсоаз (“Боже, на тая жена всеки цвят и отива!”), която случайно, но много удачно ни кръщава “господин Никой”. Разбиваме една агентурна мрежа и през цялото време водим други две за носа. Ама до самия край. Контра на контрашпионажа.

„Върви да се оплачеш на баща си и на майка си!“
***
Не обичам да лъжа. Когато истината не ми отърва, просто я премълчавам.
***
Едно безшумно изгонване от кристално-порцелановия рай, където дори не съм успял да поразходя слона на своите мечти.

Четох за това какъв мизерник е бил авторът, но умишлено ще продължа да игнорирам всичко, докато чета шпионските му романи. Те просто са съвсем друга бира. И дори не бира, а перно рикар.

7 коментара:

Анонимен каза...

Разкош! Пък и споделям.

А

Стоян каза...

Много е зъл, а пък и аз помня що-годе какво сме си говорили преди по подобни въпроси.:)

lindyhopper каза...

В явочната квартира има места до 4 април (после пак, но в посочения период лелговата база е особено свободна ;).

kathryn каза...

Ех, как пишеш, мама му стара! Ще ме накараш да зачета шпионски книги и то от български автори.

Стоян каза...

@kathryn
хахах, айде сега;)

Емил Боев си го бива, даже ако помня добре "Няма нищо по-хубаво от лошото време" може да беше и по-приятна от тази. Но да си знаеш, че и двете трудно ще ти харесат, ако жанрът като цяло не те привлича. При всички случаи ги препоръчвам, хубавото си е хубаво.:)

kathryn каза...

Не за първи път ще прочета нещо, видяно тук.
Единственият жанр, който не ме привлича са книгите продавани по реп-ове и в супермаркета. Днес, примерно мернах "Истината" на Лили Иванова. Да се смееш ли, да плачеш ли, не знам. Помня и едни други, "вулгарните романи" на Христо Калчев, лека му пръст. След първия опит, който остана и последен, разбрах, че те това не мога да го чета.
П.П. Бих прочела твой коментар, обаче. Ако има такъв.

Стоян каза...

На Лили и на Христо по-добре не се чуди, ами директно им се смей, аз така правя, ако изобщо се сетя, че обитаваме една вселена.;)

Засега още не съм чел нищо от тях и се чувствам добре.:) Но донякъде съм склонен да се пробвам на някой от Калчевите романи.