сряда, март 11, 2009

Дневниците на Адам и Ева - Марк Твен

Малка книжка, направо брошурка! Повечето пролетно-летни каталози на големи модни вериги изглеждат, като големи многотомни трудове в сравнение с нея. Куриоз е, че първоначалният текст на дневниците излиза, като част от сувенирна книжка - "Niagara book". Поръчката за този кратък "рекламен" текст Марк Твен получава през 1893 лето. В последствие, авторът преразглежда концепцията и превръща книжката от "най-старата реклама на света", в четиво, над което човек може да се посмее от сърце, а отгоре на всичкото при добро желание би могъл и да се позамисли.

Само две глави от Битие са отделени за сътворението на Адам и Ева и животът им в Райската градина. За мен това винаги е било крайно недостатъчно.

Какво прави това дърво насред това хубаво място? Ако е толкова опасно, защо не са го сложили някъде по-далеч? Нямала ли си е друга работа Ева, ами точно от тия плодове да иска да яде? И онзи, мъжа и, що не я е държал под око? Като е знаел, че не трябва да се ядат от въпросните плодове, защо не и е казал по отрано? Пък и нали всички животни са подчинени на човека? Как някаква си змия ще си позволява да дава акъл?

Сами разбирате, че това са твърде много въпроси без отговор, а литературата по темата е кът. И продължава да е кът.

Като за начало една промяна в гледната точка би била доста полезна. Премествате фокуса на събитията от отношенията между Човек и Бог към отношенията Човек и Жена му и установявате фундаментални неразбории. Оказва се, например, че човекът си е бил съвсем добре самичък in the first place.

Monday - This new creature with the long hair is a good deal in the way. It is always hanging around and following me about. I don't like this.
... I wish it would stay with the other animals...

Има си крушка опашка - дамата не е била представена по подобаващ начин.

I followed the other Experiment around, yesterday afternoon, at a distance, to see what it might be for, if I could. But I was not able to make out. I think it is a man, I had never seen a man, but it looked like one...
... I realize that I feel more curiosity about it than any other of the reptiles.

Сблъсъкът между Търсещото-Спокойствие-Винаги-Незаинтересовано Влечуго и Немирното-Плямпащо-Безспир Животно е направо колосален, като броят на допирните им точки клони към нула.

When I found it could talk I felt a new interest in it, for I love to talk; I talk all day, and in my sleep too...
... He talks very little. Perhaps it is because he is not bright and is sensitive about it and wishes to conceal it.

.. and made a noise such as some of the other animals make when they are in distress. I wish it would not talk; it is always talking.

Цялата история, както знаем, свършва зле (или може би добре), но не заради нахапана ябълка, ами заради един кестен, който, както се оказва, бил фигуративно понятие за стар и плосък виц.

И накрая:
Blessed be the chestnut that brought us near together and taught me to know the goodness of her heart and the sweetness of her spirit!

Иначе казано, хареса ми подходът на Марк Твен към темата. От всичко написано струи обективност, зрялост и насмешливост, качества, които за съжаление хората, живеещи повече от век след него, все още не са развили. Поне що се отнася до разликите между половете, де.

6 коментара:

Стоян каза...

Марк Твен много ги разбира тия работи.:) Аз това съм го чел по-отдавна на български и помня, че много се смях на комично-скептичния му поглед към въпроса.:)

Има едно автобиографично съчинение, в което разказва как и защо станал професионален писател-хуморист и може да си умреш от смях, пак е в този уж прагматичен дух.:)

Стоян каза...

Още фенове на същото.

CarreraGT каза...

"Човек и Жена му"... браво бе и таз добра! Май Паулу Коелю, според когото всеки човек си има лична легенда, а жените са призвани да го чакат да си я изпълни, си има последователи :)

Стоян каза...

Ти виж версията на Ева, това нищо не е.;)
Дето се вика, нашия състезател само го болеше глава от непрестанното говорене на "онова нещо" и толкова.:)

marsupial каза...

@CarreraGT

мислех, че Паулу Коелю спада в категорията "Любима литература на манекенките", пък то излезе, че човекът и бисери за мъжете бил писал.

;-)

Анонимен каза...

@алмаки, спада, но далеч на второ място след безспорния фаворит в сърцата на дамите - Кафка... Кафка, копеле!!

А