петък, април 29, 2011

Ейнджълс Флайт – Майкъл Конъли

Гневът и насилието запълват празнотата, оставена след загубата на надеждата.


В центъра на ЕлЕй има хълм, Бънкър Хил, по който върви смешна старовремска железница, казва се Ейнджълс Флайт. Състои се от една къса и права отсечка по склона на хълма и две мотриси, които са вързани с въже. Когато едната се качва, другата слиза и се разминават по средата. Едната се казва Синай, а другата Оливет. Стари вагончета, корави дървени пейки, в едната посока е 25 цента, романтика.

Защо го разказвам всичко това? Защото и тази книга четох с отворен Гугъл Мапс и Стрийт Вю и вече познавам района също толкова добре, колкото и холивудското управление на ул. "Уилкокс", всичките полицейски кафенета, паркинга отзад, на който ченгетата излизат да пушат. Всички описани пресечки, автомивката на "Сънсет", където беше работил заподозреният, автобусната спирка до долната спирка на Ейнджълс Флайт, забутаната звезда на Синатра на "Вайн стрийт", сградата с офиса на убития, дори изрисуваната на отсрещния калкан физиономия на Антъни Куин. Какво ли не. Мисля си, че по-подробно впечатление бих имал единствено, ако съм лично в Лос Анжелис. С кола.

Преди да заключи влакчетата на Ейнджълс Флайт една вечер пазачът намира в Оливет два трупа. Простреляните са една отрудена чистачка-мексиканка и най-скандалният адвокат в града. Винаги защитава само чернокожи престъпници, съди полицаите и прави луди пари. Черните в бедните квартали веднага настръхват, медиите подклаждат работата и само питат: Полицай ли го е убил? Нали е полицай? Тогава се намесва Хари Бош и започва да разплита нещата. Щом една посока се окаже без перспективи, веднага скача на следващата най-вероятна и продължава да рови. Започват да изплуват нови заподозрени, нови престъпления, неподозирани мръсници, нови опасности. Само че Хари не се дава.

Харесва ми отношението на Майкъл Конъли към музиката, живописта, а вече и към литературата.:)

Хари споменава на едно място сравнение на бунтовете в ЕлЕй с нещо прочетено - Денят на скакалеца на Натаниъл Уест. Намира се в топ 100 на англоезичните книги евър и се учи в американските училища. Което му изписва вежди макар той да се оправдава с бившата си приятелка от Черен лед, която помним, че беше учителка по литература, демек, тя била виновна. Това обаче не е всичко.

— Хумбърт Хумбърт… — замислено повтори Бош.
— Това е литературен герой — или поне някои хора го смятат за литература — каза Ентренкин. — От „Лолита“ на Набоков.

Песента този път е Lullaby на Франк Моргън от вече споменавания албум Mood Indigо, явно е любим на Майкъл Конъли.

пп
Внушенията за летящи ангели са толкова много, целенасочени и важни, че е грехота книгата да се издава на български със затрогващото с простотата и безсмислието си заглавие Хари.

неделя, април 24, 2011

Сблъсък на крале - Джордж Р. Р. Мартин

Властта е там, където хората вярват, че е.

Мътна и кървава. Това е обобщението на тази увлекателна и бърза за четене книга.

Защо мътна? Защото малко или направо никоя от започнатите в първата книга нишки не беше завършена. Нещата само се дозаплетоха и отложиха. Имаше, разбира се, някакви междинни решения и приключения, но основните въпроси останаха. Какво ще дойде от север със зимата? Кой от владетелите ще оцелее и ще стане крал? Какво ще стане с трите дракона? Ами Аря, вълчищата?

Защо кървава? Многото секс и насилие в първата част от „Песен за огън и лед” бяха изненадващи, но нищо чак толкова фрапиращо. В тази вече те са основен елемент. Много клане, много изнасилени, много нещо и то предадено в смущаващи детайли. Като че ли не беше необходимо, но все пак човекът има тиражи да продава.

Обобщението може да бъде и друго. (Ако не искаш да знаеш какво точно ще се случи, не чети.)
Денерис продължи безотговорно да се мотка в тежка чужбина с невръстните си дракончета, без изгледи от някъде да намери пустата армия, дето й трябва, за да се върне вкъщи и да набие всички. Братята на умрелия крал Робърт излязоха същите рогачи, сбиха се помежду си и изпоизмряха, вместо да се обединят и да разкарат гадните Ланистъри от Кралски чертог. Аря Старк се запиля в пълна анонимност между фронтовете. Зимен хребет беше предаден, завзет и опожарен заради неблагодарното шиле Теон Грейуотър. Джон Сняг замина на експедиция отвъд Вала, но намери само още загадки, колегите му бяха избити, а той самият най-доброволно се присъедини към ордите на Манс Райдър, които масово се изселват и тръгват на юг. Гнъсното джудже Тирион напук на всичко продължава да си разиграва коня и да преуспява във всичките си начинания.

Казват, че третата книга била най-добра и е в интерес на Джордж Мартин това да е така, защото в противен случай спирам да му чета обидното на моменти протакане. Долен печалбар! А пък разни изменници с по 11 тома бозяви продължения пък хич не мога да ги разбера. Нито пък читателите им.

Пред очите на Аря пожарът погълна едно дърво, пламъците пропълзяха по клоните му и то изпъкна на фона на нощта, облечено в халат от побеснял оранж.
***

Най-много всички да измрем. Това ще спечели време за братята ни на Вала. Време да се попълнят гарнизоните и да се замразят портите. Време да се наточат брадвите и да се поправят катапултите. Животът ни ще е добре похарчена монета.

***

Дотраките не се доверяваха на солената вода и на нищо, което се движи из нея. С вода, от която конят не може да пие, не искаха да си имат работа.

***

Ако Валът падне, ще загаснат всички огньове.


Старо мнение, но пък фенско.

понеделник, април 18, 2011

Не се страхувайте – Александър Кат

Първото по-дълго произведение на Кат е приятно оформено като безплатна електронна книга с оригинални шрифт и постройка.

Програмистчето, което е и главен герой, вижда над Витоша нещо, което най-вероятно не е със земен произход и се свързва с някои стари приятели, за да разплетат нещата. Любознателните им намерения идват леко наивни на фона на последвалата бъркотия от труп във вана, преследване, отвличане, истински ИИ и една оставаща загадка. Цялата история обаче служи и за фон на противопоставянето на Инженера срещу Философа и присъщите им начини на мислене.

Езикът. Хареса ми, че програмистките неща бяха обяснени нормално и разбираемо за лаици като мен. Харесах и разговорните думички и изрази от диалозите на Инженера и Любопитния, които придават достоверност на ситуациите. Че кой би очаквал такива герои да си говорят на висок стил?

Хареса ми как се поддържа интересът на читателя и напрежението до края с отделни малки случки като тази с бягството от сауната. Сигурно всеки е сънувал кошмари как го преследват непознати костюмирани типове и не може да се изплъзне от преследвачите. Или поне е гледал филми за това. Затова номерът на Инженера в сауната с кърпата върху панталон с навити крачоли ми се видя хитър.

Номерът с периодичните бележки в тефтера беше як, до края им се чудих. Малко се разочаровах от самата развръзка, очаквах нещо по-конкретно, но сигурно е защото все пак съм малко повече инженер и по-малко философ.:)

Изобщо цялата идея с два непримирими един с друг образи е доста ловка като писателска примамка, защото един от популярните и лесно приемани митове е, че човек не може да бъде едновременно и любопитен творец с развинтено въображение, и логичен и последователен прагматик. Хората лесно кълват на това. Има обаче едно „но”...

В действителност в инженерната мисъл задължително трябва има малко философия, за да не се превърне тя в обикновено занаятчийство. Инженерът трябва да разбира смисъла, да знае отговора на въпроса „защо”, а не само да копира нещата по начина, по който са ги правили предците му. Разбирането на принципите на нещата му позволява да тласка приложната наука напред.

Философът пък, ако държи да бъде смислен и да прави философия за хората извън тесния кръг негови колеги, задължително трябва да има от инженерната приложност. Иначе размишленията му го отнасят в някакви негови си измерения, където може да се забавлява с какви ли не умствени гимнастики, които обаче за жалост нямат никаква връзка с действителността. А философията е нужна и важна, защото, както казва Лонганлон, тя дава начина по който разсъждаваме и по който стигаме до познанието и вземаме решения.

Харесаха ми и много отделни пасажи, които придават достоверност на действието, от рода на:

Сауната беше градски еквивалент на риболов - оправдание да си седиш половин час без да правиш абсолютно нищо.
***

Странно е, но се чувстваме истински свободни, само когато сме далече от нормалната ни среда. Пътуването е приятно. А най-приятният вид пътуване е пътуването към дома...

***

Който не желае да бъде третиран като част от цялото, ще направи така, че да се диференцира от него.


По-голямата сила на Кат засега като че ли още са разказите с неочакван край. Неговото „Момиче на име Иванка”, което за пръв път видях в Капитал Лайт, продължава да е първото негово нещо, което хваля на незапознатите.

сряда, април 13, 2011

Божията формула - Жозе Родригеш душ Сантуш

Животът е софтуер.

Насам, народе! Португалският Дан Браун ще ви обясни нещата! Нерде науката, нерде религията. От мухлясала Португалия през умопобъркан Техеран, та чак до вмирисания на биволско масло Тибет просторите са все негови! Има разбити супер яки шифри от две думи на кръст, взлом по нощите в иранско министерство и разшифроване на най-важната тайна на Все... wait for it ...лената! И всичко това, извършено от задръстен университетски преподавател!

Изпитвам безпочвените подозрения, че авторът наскоро е бил огрян от изцелителната сила на обучението по физика в горните класове на гимназията и магията на наученото го е опиянила дотолкова, че е решил да престане да ограничава разказваческия си талант до журналистически дописки и е прехвърлил възхитата си от физиката в истински дебел роман. Само че книгата прилича на роман само по дебелината си. Липсва почти всякаква художествена стойност, фабулата е съшита с бели конци, а диалозите... о, диалозите са просто прелест. В общи линии представляват следното:

Герой А: Една страница монологичен плътен текст с история на физиката.
Герой Б: Нима?
Герой А: Една страница монологичен плътен текст с история на физиката.
Герой Б: Аха, разбирам.
Герой А: Една страница монологичен плътен текст с история на физиката.
Герой Б: Ясно.
Герой А: Една страница монологичен плътен текст с история на физиката. После мъдрецът с физичните познания логично се изморява и отива да спи. На другия ден инквизицията продължава.

Въпреки всички подозрения Герой Б не е селския идиот, а се зове професор Нороня - преподавател и стар ерген по съвместителство. Безценното светило на португалската криптографска наука се оказа вербуван едновременно от иранските тайни служби и ЦРУ за „разшифроването” на секретен документ, писан от самия Айнщайн по поръчка на Бен Гурион. По всички подозрения това трябваше да е рецепта за създаване на евтина гараж-мейд атомна бомба, но се оказа нещо къде по-тривиално – „доказателство” за съществуването на Бог, разбираш ли.

Не мога да се сдържа и да не обърна внимание на колектива, който е имал грижата тази белетристична перла да украси рафтовете и на българските книжарници. 5 души са си написали имената на предпоследната страница и 5те са мацки. Не, че е нещо, ама да бяха дали поне на един мъж със средно образование да прочете книгата и да им обърне внимание на някои очевидности. Феминизацията вече достига такива размери, че дори природният газ от страница 35 вече е сменил резбата и сега си тече като природна газ.

Някъде из блогосферата преди време срещах следната крилата мисъл, която доста точно пасва на господина душ Сантуш. Който не е чел фантастика на младини, после му се налага цял живот да живее в нея.

Обобщение: Рядко наивна и некадърна книга, която на места откровено лъже, като се маскира зад уж научни истини.

Един бърз сърч постфактум показа някои изненадващи и дори подвеждащи данни за същата творба. Ел, честно, не го очаквах от теб.:)

петък, април 08, 2011

Ченгета – Майкъл Конъли

...тъмно като в душата на лихвар.

Майкъл Конъли в този блог вече ще бъде известен и като Ел Магнифико. Така те оплита в разследването, че до края на романа тичаш покрай детектив Бош като послушно куче. Не можеш да избързаш пред него, защото повествованието е много интензивно и постоянно се случват нови неща, старите хипотези се зарязват и тръгваме по нова следа. Същевременно обаче не можеш и да изостанеш от него, защото е адски интересно. Гатанки за ума, персонални опасности, едрогабаритна мафия ти диша във врата, нагазил си до ушите в стриптизьорки, перачи и евтини холивудски филми. Добрата новина беше, че Хари най-после си намери другарчета в работата, които да му уйдисват на дивия нрав и се съгласяват да вършат нелегални разследвания, докато са отстранени официално.

Започва по почти тривиален за ЛА начин. На един от пустите баири над открития амфитеатър Холивуд Боул седи бял ролс ройс с бос мъж в багажника, който от своя страна има златен ролекс с диаманти на китката и два куршума .22 в тиквата. Сиво ежедневие, един вид. Обаче следите водят основно към Вегас, а Хари се направи на нахален и отседна в „Мираж”, нали управлението плаща командировките. Чудех се сега коя и с какъв номер ще му завърти главата и почти се изненадах от дежа вю-то. В тая серия симпатягата с мустака яде съвсем малко бой, но затова пък хвърли доста повече. Добрите почти не можаха да бият лошите, защото лошите сами се биха още повече, Хари запази малко чест за финала и... не, айде поне него да не преразказвам.

Важен момент пак беше музиката. В тази книга Майкъл Конъли тотално се изложи, когато отказа да даде малко джазец за душата, и пусна Менделсон до дупка. Както и да е, ще продължавам да го чета, сигурно издателите са го натискали и затова е прибързал с лесна развръзка.

Той отпи от чашата със студено кафе, която бе донесъл със себе си в кабинета. От кофеина ръцете му трепереха, но знаеше, че ако престане да подхранва звяра, бързо ще грохне от умора.
***
Знаеше, че за истинските комарджии нямаше значение печалбата или загубата, а само очакването.
***
Подробностите бяха двигателната сила на всяко разследване.
***
Всичко това в град, в който проститутките по булеварда се задържаха по-дълго от повечето ресторанти.

пп
Заглавието за пореден и вече традиционен път магически се е превърнало от съдържателното Trunk Music в безличното Ченгета.