сряда, август 29, 2012

Град от кости – Майкъл Конъли

Разхождащо се куче донася на стопанина си пръчка, която не е никаква пръчка, а хумерус – горната кост от ръка на дете. В близкия пущинак Хари Бош и компания намират плитък гроб и свидетелства за убито преди 20 години момче. По костите личат множество травми и фрактури от различна възраст. Тягостното ровене в миналото започва, но скелетите в гардероба се оказват не един и два, включително и в този на Хари. 

Веднага ми направи впечатление как Конъли уреди нашето момче с нова мацка подозрително бързо. Нещо мимолетно имаше в това и трябваше да го забележа, за да не се изненадвам когато после пак така скоропостижно я разкара. Добре познатите ни примамки бяха заредени: 30тина годишна, обича джаз, готви, третата й реплика е: Заведи ме у вас... Пиха мартинита, слушаха Бил Еванс с Kind of Blue и познатия ни и от предишни романи Клифърд Браун и обсъждаха белезите по голото тяло на Хари. 

Най-после дочакахме в книга на Конъли да бъде изкоментиран и баскетболът – партньорът на Бош Джери Едгар се беше сдобил с билети за мач на Лейкърс и затова се наложи Хари да започне разследването сам. 

Към вече разконспирираните черти на Хари Бош, които случайно може би напомнят на нечия друга личност, от тази книга добавяме и това, че пише на компютър с два (вероятно средни) пръста.:) 

Книгата е встрани от най-великите постижения на автора, но ценителите няма да я пропуснат. Дори може да им се случи като на мен да четат до 03:30 през нощта само и само да я довършат. 

Разследването на убийство е вид преследване с неизброими задънени улички, препятствия и колосални разходи на похабени усилия и време.

сряда, август 22, 2012

Между моста и реката - Крейг Фeргюсън


За Крейг Фeргюсън научих покрай едно среднощно проучване на произведенията на водещите на вечерни токшоу-та по телевизиите из Новия свят - Летерман, Конан О'Брайън, Лено и т.н. Оказа се, че хората, гледащи CBS, след като си изгледат Късното шоу с Дейвид Летерман имат желание за още едно, т.нар. Късното късно шоу, което понастоящем е именно с водещ Крейг Фергюсън. Понастоящем, защото какво щеше да е Америка без франчайзите. Докато при дядо Летерман дефилират по няколко пъти в различни сезони най-известните от най-известните личности в Америка, като Джордж Клууни, Парис Хилтън, Анджелина Джоли, Брад Пит и т.н., гостите при чичо Крейг са малко по-отбрани  и като че ли не толкова сериозни. За последното не мога да съм сигурен, понеже изгледах една представителна извадка от около 20 епизода. Човекът ме спечели с това, че е шотландец, вървящ в комплект с относително силен шотландски акцент (музика за ушите ми). Въпреки че от няколко години е горд (ама наистина много горд) собственик и на американски паспорт, британското му чувство за хумор не се е поамериканчило и доста добре се майтапи с всичко и всички.

"Между моста и реката" е първата от двете книги, които Крейг Фергюсън е написал досега и от сега ще кажа, че едва ли бих я прочел втори път. Не защото е с тъп сюжет и не защото е написана лошо или е скучна. Просто е доста специфична и на моменти е като сценарий за Холивудски филм. Има няколко героя - да кажем четири главни - Саул, Леон, Джордж и Фрейзър, които започват животите си в различни точки на земното кълбо; Джордж и Фрейзър в Шотландия, Саул и Леон - в Америка. През цялото време персонажите са доста загубени, но в края се намират - по-точно всеки намира, каквото го прави по някакъв начин щастлив. В романа има от всичко по много - дрога, алкохол, любов и секс, описани в приятни детайли, религия и религиозни фанатици, телевизионни водещи и филмови артисти, продуценти, пустиня, плаж, море, самолети, хора черни, хора бели, хора хомосексуални, хора хетеросексуални, а така също и символи, автобиографични препратки, сарказъм, ирония, мнения на автора по много и най-различни въпроси, заплетени в повествованието стегнато и с много финес от Разказвача. Дори Юнг се появява на няколко места. Богата работа! По всичко в книгата си личи, че Крейги Ферг не е пестил сила, желание и умения, когато я е писал. Поради тази причина бих прочел и втората му книга. Препоръчвам тази на хора без очаквания, харесващи филми, а така също може би и на такива, които обичат разни житейски истории с леко драматичен отенък. Струва ми се подходяща и за хора с умерено цинично виждане за света и хората в него. Не мисля, че би се харесала на хора пуритани. Ще е доста приятна и за хора харесващи сочния, изразителен и не клиширан английски.

За десерт ето нещо по-весело и нещо по-сериозно от Крейг Фергюсън.

сряда, август 15, 2012

Човекът, който обичаше Стивън Кинг – Бранимир Събев

Книгата на Бранимир е негов втори самостоятелен сборник с разкази, а първия му ("Хоро от гарвани") аз просто не съм го чел. Засега. Хорърът сам по себе си не ми е от най-любимите жанрове, но когато е изпипан ми е интересен като всяка друга "спекулативна" литература. 

Корицата е образцов пример как се продава литература. Оригинално име на автора, което обаче поради временна непопулярност е с дребен шрифт и в кьошето. Най-едрите букви привличат погледа, защото казват СТИВЪН КИНГ. Картинката също е важна, защото на нея буквално и много точно е представен едноименният разказ, който е озаглавил и сборника. Така си доволен и от първия поглед, и от последния. Маркетингът на автора също не е за подценяване. Бранимир има над 2 400 приятели във фейсбук, където за профилна снимка е поместил корицата на сборника. Пазарната му атака не подмина и блогърското братство, където щедро биват раздавани книги в замяна на ревюта. Тенкю и евала!:) 

За пореден път се доказва ефикасността на класическата рецепта за успешни истории - пиши за неща, които познаваш добре, пиши за неща, които предизвикват силни емоции у всички читатели - любов, страст, престъпност, опасности на живот и смърт. И си готов. Затова и харесах верните описания на народа по малките градове на татковината. "Страх от страха" (деца си разказват страхотии късно вечер), "Към Ада" (Хичкок, чиста проба) и "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" (продавачите на стари книги в кашони от еквадорски банани ги чувствам почти като роднини) бяха толкова реални и познати като атмосфера, че човек си вика: Брей, как ми се ще аз да я бях измислил тази история. Подозирам, че много от тях са автентични и е възможно след като авторът придобие световна слава по места да се правят организирани турове с гид за най-запалените му фенове.:) Харесах и подигравката с конкурса в Шумен, където организаторите изядоха една участничка, а последният останал автор на хоръри им разказа играта и ги изби до крак. По-познати и може би не толкова оригинални по усещане ми се сториха криминалните му истории, в които си имаше класически престъпници и детективи за герои и Америка за място на действието от рода на"Арлекин" и "Бягството". 

Стори ми се, че в книгата са намерили място и разкази, които не съм много сигурен защо са там ("Котешкият господар"). По-различни като оригиналност, сюжет и писателско умение те изпъкват като скромни провинциални гимназисти на прием на посланик. Други пък се набиват на око като непълнолетна циганка от Околовръстното на същия прием. Три от тях ("Видеокасети", "Любов моя, ангел мой" и най-вече "Благословеният, вещицата и дяволът") са си откровена порнография, която дори и поместена в художествено произведение си остава съществена грешка и оскърбява както читателските очи, така и името на титана от корицата. Недостатък при експлоатирането на чуждата слава е, че те задължава да държиш ниво. 

Личи, че Бранимир опитва да пише различно и експериментира с всичко – сменят се стилове, постройки, места и герои, епохи, какво ли не. Интересно ми е кой от всичките експерименти ще излезе най-удовлетворяващ за самия него и в коя от всичките засегнати посоки ще са следващите му истории. Поздравления и успех!

вторник, август 07, 2012

Благодатният четвъртък – Джон Стайнбек

Познавате ли американските писатели? Ако днес случайно изпитвате безпричинна щедрост и сте в добро състояние на духа, бихте могли да ми направите една услуга. Забравете ги. Забравете ги и прочетете нещо от следните три на Стайнбек – „Тортила Флет“, „Улица Консервна“ и „Благодатният четвъртък“, ако не и всичките три. Не знам дали Америка има други велики писатели, но гениалността на този е предостатъчна.  (Отличията му в литературата са от времената, когато с Нобелова награда и Пулицър все още са награждавали само изключително добрите писатели.) От него прелива толкова проста и натурална доброта, че за нула време те покорява и обезоръжава. Ще се смееш и ще плачеш с него дори и за емпатия да си чул само в сутрешния блок на телевизията.

„Благодатният четвъртък“ е история за любов и още почти нищо. Най-неочаквано може да се окаже, че едни от най-ценните и практични препоръки за щастлив семеен живот може да ги даде Фауна, съдържателката на публичния дом „Мечешко знаме“. Парадокс, нали? И не е само той. Само изключително добър приятел може да те обича толкова, че да ти строши ръката с бейзболна бухалка докато си спиш, просто защото се налага.

Една от причините книгите на Стайнбек да са толкова прекрасни е, защото са естествени. Нямат фалшиво място, в чиято достоверност да искаш да се усъмниш, а истините му са леки, приемливи и незабележимо лични като дишането. И не е нужно да си работил в публичен дом или в биологична лаборатория, да си живял в захвърлен парен котел или да си пропадал алкохолически до най-долно възможно стъпало, за да си сигурен, че гледан оттам светът е точно такъв, какъвто ти го представя той.

И да кажа нещо по принцип. „Благодатният четвъртък“ има прекрасен компактен вид. Смятам, че е срамота и писателско неумение, ако не можеш да си разкажеш историята в рамките на 200, максимум 300 страници. И за теб важи, мистър Джордж Мартин.

Ето тук един хубав цитат, за да добиете представа за чудните описания, с които Стайнбек те въвежда в нова глава или промяна в действието. Такава книга не се чете бързо, защото има прекалено много детайли за изпускане.

Фауна гледаше на брака с благосклонно око. Той бе не само желателно обществено положение, но й осигуряваше и едни от най-редовните клиенти.
***
Док заговори на гърмящите змии, а те наизвадиха раздвоените си езичета и заслушаха:
- Пред себе си виждате един глупак – почна той. – Аз съм човек разумен, човек сравнително образован, с коефициент на интелигентност 182, завършил Чикагския университет с докторат и други титли. Човек сведущ в своята област и не профан в други области. Виждате ли го? Ще прави официално посещение на едно момиче, което живее в парен котел! Купил й е четвърт шоколад! И трепери от страх. Защо? Ще ви кажа защо. Страх го е, че момичето няма да го одобри. От нея го е страх. И знае, че това е смешно, ала не може да се смее.

Останалите цитати ще наблъскам като коментари, за да не става прекалено дълго тук. Картинката по-горе е корицата на най-първото издание.