За Крейг Фeргюсън научих покрай едно среднощно проучване на произведенията на водещите на вечерни токшоу-та по телевизиите из Новия свят - Летерман, Конан О'Брайън, Лено и т.н. Оказа се, че хората, гледащи CBS, след като си изгледат Късното шоу с Дейвид Летерман имат желание за още едно, т.нар. Късното късно шоу, което понастоящем е именно с водещ Крейг Фергюсън. Понастоящем, защото какво щеше да е Америка без франчайзите. Докато при дядо Летерман дефилират по няколко пъти в различни сезони най-известните от най-известните личности в Америка, като Джордж Клууни, Парис Хилтън, Анджелина Джоли, Брад Пит и т.н., гостите при чичо Крейг са малко по-отбрани и като че ли не толкова сериозни. За последното не мога да съм сигурен, понеже изгледах една представителна извадка от около 20 епизода. Човекът ме спечели с това, че е шотландец, вървящ в комплект с относително силен шотландски акцент (музика за ушите ми). Въпреки че от няколко години е горд (ама наистина много горд) собственик и на американски паспорт, британското му чувство за хумор не се е поамериканчило и доста добре се майтапи с всичко и всички.
"Между моста и реката" е първата от двете книги, които Крейг Фергюсън е написал досега и от сега ще кажа, че едва ли бих я прочел втори път. Не защото е с тъп сюжет и не защото е написана лошо или е скучна. Просто е доста специфична и на моменти е като сценарий за Холивудски филм. Има няколко героя - да кажем четири главни - Саул, Леон, Джордж и Фрейзър, които започват животите си в различни точки на земното кълбо; Джордж и Фрейзър в Шотландия, Саул и Леон - в Америка. През цялото време персонажите са доста загубени, но в края се намират - по-точно всеки намира, каквото го прави по някакъв начин щастлив. В романа има от всичко по много - дрога, алкохол, любов и секс, описани в приятни детайли, религия и религиозни фанатици, телевизионни водещи и филмови артисти, продуценти, пустиня, плаж, море, самолети, хора черни, хора бели, хора хомосексуални, хора хетеросексуални, а така също и символи, автобиографични препратки, сарказъм, ирония, мнения на автора по много и най-различни въпроси, заплетени в повествованието стегнато и с много финес от Разказвача. Дори Юнг се появява на няколко места. Богата работа! По всичко в книгата си личи, че Крейги Ферг не е пестил сила, желание и умения, когато я е писал. Поради тази причина бих прочел и втората му книга. Препоръчвам тази на хора без очаквания, харесващи филми, а така също може би и на такива, които обичат разни житейски истории с леко драматичен отенък. Струва ми се подходяща и за хора с умерено цинично виждане за света и хората в него. Не мисля, че би се харесала на хора пуритани. Ще е доста приятна и за хора харесващи сочния, изразителен и не клиширан английски.
Няма коментари:
Публикуване на коментар