вторник, август 07, 2012

Благодатният четвъртък – Джон Стайнбек

Познавате ли американските писатели? Ако днес случайно изпитвате безпричинна щедрост и сте в добро състояние на духа, бихте могли да ми направите една услуга. Забравете ги. Забравете ги и прочетете нещо от следните три на Стайнбек – „Тортила Флет“, „Улица Консервна“ и „Благодатният четвъртък“, ако не и всичките три. Не знам дали Америка има други велики писатели, но гениалността на този е предостатъчна.  (Отличията му в литературата са от времената, когато с Нобелова награда и Пулицър все още са награждавали само изключително добрите писатели.) От него прелива толкова проста и натурална доброта, че за нула време те покорява и обезоръжава. Ще се смееш и ще плачеш с него дори и за емпатия да си чул само в сутрешния блок на телевизията.

„Благодатният четвъртък“ е история за любов и още почти нищо. Най-неочаквано може да се окаже, че едни от най-ценните и практични препоръки за щастлив семеен живот може да ги даде Фауна, съдържателката на публичния дом „Мечешко знаме“. Парадокс, нали? И не е само той. Само изключително добър приятел може да те обича толкова, че да ти строши ръката с бейзболна бухалка докато си спиш, просто защото се налага.

Една от причините книгите на Стайнбек да са толкова прекрасни е, защото са естествени. Нямат фалшиво място, в чиято достоверност да искаш да се усъмниш, а истините му са леки, приемливи и незабележимо лични като дишането. И не е нужно да си работил в публичен дом или в биологична лаборатория, да си живял в захвърлен парен котел или да си пропадал алкохолически до най-долно възможно стъпало, за да си сигурен, че гледан оттам светът е точно такъв, какъвто ти го представя той.

И да кажа нещо по принцип. „Благодатният четвъртък“ има прекрасен компактен вид. Смятам, че е срамота и писателско неумение, ако не можеш да си разкажеш историята в рамките на 200, максимум 300 страници. И за теб важи, мистър Джордж Мартин.

Ето тук един хубав цитат, за да добиете представа за чудните описания, с които Стайнбек те въвежда в нова глава или промяна в действието. Такава книга не се чете бързо, защото има прекалено много детайли за изпускане.

Фауна гледаше на брака с благосклонно око. Той бе не само желателно обществено положение, но й осигуряваше и едни от най-редовните клиенти.
***
Док заговори на гърмящите змии, а те наизвадиха раздвоените си езичета и заслушаха:
- Пред себе си виждате един глупак – почна той. – Аз съм човек разумен, човек сравнително образован, с коефициент на интелигентност 182, завършил Чикагския университет с докторат и други титли. Човек сведущ в своята област и не профан в други области. Виждате ли го? Ще прави официално посещение на едно момиче, което живее в парен котел! Купил й е четвърт шоколад! И трепери от страх. Защо? Ще ви кажа защо. Страх го е, че момичето няма да го одобри. От нея го е страх. И знае, че това е смешно, ала не може да се смее.

Останалите цитати ще наблъскам като коментари, за да не става прекалено дълго тук. Картинката по-горе е корицата на най-първото издание.

8 коментара:

Стоян каза...

- Нали знаеш, казват, че който се жени за уличница, имал три оправдания.
- За какво говориш?
- Първо – Мак почна да изброява на пръсти, - такава няма да ти скита, защото се е наскитала. Второ, никога няма да я изненадаш или разочароваш. И трето, щом уличницата е тръгнала подире ти, значи и тя има оправдание. Но едно единствено.
- Какво е то? – Док гледаше като хипнотизиран.
- Значи те харесва. Лека нощ, Док.
***
- Ето ти сега фруктиерата. Ровиш и уж търсиш, но картончето не изпускаш. Давай, репетиция!
- Искам трийсет и пет цента – каза Джони.
- Какво?
- Ако не ми дадете трийсет и пет цента, ще ви издам.
- Мак бе! – извика Хуити Втори.
- Тоя тука вдига цената.
- Дай му каквото иска – обади се Мак. После ще видим.
- Само да не ми пробутате фалшива монета! – предупреди Джони.
- Ей, това днешните деца нямат капка уважение към възрастните – констатира Еди. – За такива думи баща ми ме претрепваше и окото му нямаше да мигне.
- Баща ти сигурно не е правил фалшива лотария – каза Джони.
- Нечестно дете и това си е – Каза Хуити Първи. – Знаеш ли къде отиват лошите деца, а Джони?
- Знам, бил съм.
- Дайте му трийсет и пет цента! – заповяда Мак.
***
Той има нужда от жена да живее с него. Да има с кого да се бори. Ще бъде толкова зает да се защитава, че няма да му стигне време да се обвинява след това.

Zory каза...

Моето копие на книгата изчезва на няколко пъти и аз няколко пъти си го набавях пак, защото просто трябва да го имам и за удоволствие да си го отварям чат-пат. Завиждам, че откривателстваш във вселената на Стайнбек, усещането е изключително богато и оставя белег за цял живот (често сравнявам добри писатели с него).

Стоян каза...

На мен всъщност ми е втори прочит, ама усещането си е пак така плътно. А пък и тогава нямаше изобретени блогове.:)

Zory каза...

Ааааа, хитруваш значи - само тоя път ти се прощава, но следващото ревю да е на нещо много ново :P

Марин каза...

Много ми харесват и трите, май съм ги чел по 2 пъти.

Напиши нещо за "На изток от Рая". На мен това може би е една от любимите ми книги.

Стоян каза...

На изток от рая не се наемам скоро да го чета пак. Много е хубава, но доста тъжна и драматична в сравнение с веселбата в тези.:)

admin каза...

И аз, и аз :) имам записани няколко любими цитата от там:
" Познавам едного — стане ли му криво, връща се при жена си. Така я цени повече. После пак си хваща пътя и живот си живее.
— Шокова терапия — рече Док."

как да направим пари каза...

Хубаво е да се четат книги, но все се чудя как да намеря време за това. Повечето хора са обладани от въпроса, как да направим пари и за четене не им минава през ум.