Познавате ли американските писатели? Ако днес случайно изпитвате безпричинна щедрост и сте в добро състояние на духа, бихте могли да ми направите една услуга. Забравете ги. Забравете ги и прочетете нещо от следните три на Стайнбек – „Тортила Флет“, „Улица Консервна“ и „Благодатният четвъртък“, ако не и всичките три. Не знам дали Америка има други велики писатели, но гениалността на този е предостатъчна. (Отличията му в литературата са от времената, когато с Нобелова награда и Пулицър все още са награждавали само изключително добрите писатели.) От него прелива толкова проста и натурална доброта, че за нула време те покорява и обезоръжава. Ще се смееш и ще плачеш с него дори и за емпатия да си чул само в сутрешния блок на телевизията.
„Благодатният четвъртък“ е история за любов и още почти нищо. Най-неочаквано може да се окаже, че едни от най-ценните и практични препоръки за щастлив семеен живот може да ги даде Фауна, съдържателката на публичния дом „Мечешко знаме“. Парадокс, нали? И не е само той. Само изключително добър приятел може да те обича толкова, че да ти строши ръката с бейзболна бухалка докато си спиш, просто защото се налага.
Една от причините книгите на Стайнбек да са толкова прекрасни е, защото са естествени. Нямат фалшиво място, в чиято достоверност да искаш да се усъмниш, а истините му са леки, приемливи и незабележимо лични като дишането. И не е нужно да си работил в публичен дом или в биологична лаборатория, да си живял в захвърлен парен котел или да си пропадал алкохолически до най-долно възможно стъпало, за да си сигурен, че гледан оттам светът е точно такъв, какъвто ти го представя той.
И да кажа нещо по принцип. „Благодатният четвъртък“ има прекрасен компактен вид. Смятам, че е срамота и писателско неумение, ако не можеш да си разкажеш историята в рамките на 200, максимум 300 страници. И за теб важи, мистър Джордж Мартин.
Ето тук един хубав цитат, за да добиете представа за чудните описания, с които Стайнбек те въвежда в нова глава или промяна в действието. Такава книга не се чете бързо, защото има прекалено много детайли за изпускане.
Фауна гледаше на брака с благосклонно око. Той бе не само желателно обществено положение, но й осигуряваше и едни от най-редовните клиенти.
***
Док заговори на гърмящите змии, а те наизвадиха раздвоените си езичета и заслушаха:
- Пред себе си виждате един глупак – почна той. – Аз съм човек разумен, човек сравнително образован, с коефициент на интелигентност 182, завършил Чикагския университет с докторат и други титли. Човек сведущ в своята област и не профан в други области. Виждате ли го? Ще прави официално посещение на едно момиче, което живее в парен котел! Купил й е четвърт шоколад! И трепери от страх. Защо? Ще ви кажа защо. Страх го е, че момичето няма да го одобри. От нея го е страх. И знае, че това е смешно, ала не може да се смее.
Останалите цитати ще наблъскам като коментари, за да не става прекалено дълго тук.
Картинката по-горе е корицата на най-първото издание.
8 коментара:
- Нали знаеш, казват, че който се жени за уличница, имал три оправдания.
- За какво говориш?
- Първо – Мак почна да изброява на пръсти, - такава няма да ти скита, защото се е наскитала. Второ, никога няма да я изненадаш или разочароваш. И трето, щом уличницата е тръгнала подире ти, значи и тя има оправдание. Но едно единствено.
- Какво е то? – Док гледаше като хипнотизиран.
- Значи те харесва. Лека нощ, Док.
***
- Ето ти сега фруктиерата. Ровиш и уж търсиш, но картончето не изпускаш. Давай, репетиция!
- Искам трийсет и пет цента – каза Джони.
- Какво?
- Ако не ми дадете трийсет и пет цента, ще ви издам.
- Мак бе! – извика Хуити Втори.
- Тоя тука вдига цената.
- Дай му каквото иска – обади се Мак. После ще видим.
- Само да не ми пробутате фалшива монета! – предупреди Джони.
- Ей, това днешните деца нямат капка уважение към възрастните – констатира Еди. – За такива думи баща ми ме претрепваше и окото му нямаше да мигне.
- Баща ти сигурно не е правил фалшива лотария – каза Джони.
- Нечестно дете и това си е – Каза Хуити Първи. – Знаеш ли къде отиват лошите деца, а Джони?
- Знам, бил съм.
- Дайте му трийсет и пет цента! – заповяда Мак.
***
Той има нужда от жена да живее с него. Да има с кого да се бори. Ще бъде толкова зает да се защитава, че няма да му стигне време да се обвинява след това.
Моето копие на книгата изчезва на няколко пъти и аз няколко пъти си го набавях пак, защото просто трябва да го имам и за удоволствие да си го отварям чат-пат. Завиждам, че откривателстваш във вселената на Стайнбек, усещането е изключително богато и оставя белег за цял живот (често сравнявам добри писатели с него).
На мен всъщност ми е втори прочит, ама усещането си е пак така плътно. А пък и тогава нямаше изобретени блогове.:)
Ааааа, хитруваш значи - само тоя път ти се прощава, но следващото ревю да е на нещо много ново :P
Много ми харесват и трите, май съм ги чел по 2 пъти.
Напиши нещо за "На изток от Рая". На мен това може би е една от любимите ми книги.
На изток от рая не се наемам скоро да го чета пак. Много е хубава, но доста тъжна и драматична в сравнение с веселбата в тези.:)
И аз, и аз :) имам записани няколко любими цитата от там:
" Познавам едного — стане ли му криво, връща се при жена си. Така я цени повече. После пак си хваща пътя и живот си живее.
— Шокова терапия — рече Док."
Хубаво е да се четат книги, но все се чудя как да намеря време за това. Повечето хора са обладани от въпроса, как да направим пари и за четене не им минава през ум.
Публикуване на коментар