Разхождащо се куче донася на стопанина си пръчка, която не е никаква пръчка, а хумерус – горната кост от ръка на дете. В близкия пущинак Хари Бош и компания намират плитък гроб и свидетелства за убито преди 20 години момче. По костите личат множество травми и фрактури от различна възраст. Тягостното ровене в миналото започва, но скелетите в гардероба се оказват не един и два, включително и в този на Хари.
Веднага ми направи впечатление как Конъли уреди нашето момче с нова мацка подозрително бързо. Нещо мимолетно имаше в това и трябваше да го забележа, за да не се изненадвам когато после пак така скоропостижно я разкара. Добре познатите ни примамки бяха заредени: 30тина годишна, обича джаз, готви, третата й реплика е: Заведи ме у вас... Пиха мартинита, слушаха Бил Еванс с Kind of Blue и познатия ни и от предишни романи Клифърд Браун и обсъждаха белезите по голото тяло на Хари.
Най-после дочакахме в книга на Конъли да бъде изкоментиран и баскетболът – партньорът на Бош Джери Едгар се беше сдобил с билети за мач на Лейкърс и затова се наложи Хари да започне разследването сам.
Към вече разконспирираните черти на Хари Бош, които случайно може би напомнят на нечия друга личност, от тази книга добавяме и това, че пише на компютър с два (вероятно средни) пръста.:)
Книгата е встрани от най-великите постижения на автора, но ценителите няма да я пропуснат. Дори може да им се случи като на мен да четат до 03:30 през нощта само и само да я довършат.
Разследването на убийство е вид преследване с неизброими задънени улички, препятствия и колосални разходи на похабени усилия и време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар