Блуграс - Петър Тушков

Арло Прехт имаше малко пороци и един от тях бе, че се нуждаеше от три неща дневно: чаша скоч с вода преди обяд, чаша скоч с вода на обяд и чаша скоч с вода след обяд.

Нова книга на Петър Тушков от края на 2021, която разказът "Блуграс" жертвоготовно е почерпил с името си. Някои от произведенията сме чели от електронното им издаване в проекта "99 истории", други не сме или не ги помним добре, а трети пък са... "Вазев". 

Отново се насладих на киберпънка, на космоса, на премеждията на Руслан Кригер от министерство на туризма, Отдел З, за когото няма да спра да се надявам скоро да чета нови разкази.  Обаче колкото и да са прекрасни всички тези произведения, колкото и да имам слабост към марсианския хуманизъм на "Фу Ми", далекоизточната естетика на "Красивата гайша" или "Блуграс", който ме препраща почти към "Х-Мен: Дни на отминалото бъдеще", за мен истинският център на тежестта на книгата е "Вазев". Разбира се, нямам предвид само обема на повестта, а защото "Вазев" е магия, богата с много повече - с развити интересни герои, за които ти пука и искаш да видиш какво ще им се случи, с щипката алтернативна история, с езика от края на деветнайстото столетие, с намека за стиймпънк, със стила на написаното. Това си е една готова вселена, в която можеш да разкажеш всичко - готварска рецепта, политическа интрига, военен сблъсък или любовна история и те ще ѝ паснат като ръкавица, защото умовете на читателите вече са повярвали в заклинанието. А кой е Вазев ли? Ами списувател, будно око, справедлив ум, който се вре из софийските потайности с тефтер и бастонче и най-важното от всичко - той ще се завърне.:)

Стилната корица от Василена Георгиева прави книгата да изглежда като произведение от рафтовете на европейските книжарници, знаете как се дразня на сума български издателства, които публикуват книги с такъв възмутителен външен вид, че на практика по-добре за всички би било да са просто без корици.

Още искрена възхита от книгата може да прочетете при Мартин и в Пещерата на неандерталеца.

Книгата може да бъде открита и закупена на много места, като например на сайта на издателство "Ерго" тук.

Скелет под камбаната - Роберт ван Хюлик

Нови приключения на съдията Ди, от периода когато постъпва на служба в Пуян. Там заварва подреден и благоденстващ град с единици дребни проблеми, които предшественикът му дори вече беше разрешил:

• Истерична бабичка, която има мания за преследване от страна на богат и влиятелен бизнесмен от Кантон, която води безбройни дела срещу него от години. Обвиненията са гигантски, а доказателства няма. Никой не е осъден.
• Изнасилване и убийство на младо момиче, което имало тайна връзка със студент, живеещ отсреща през улицата. Студентът е арестуван.
• В близкия и преуспяващ будистки манастир има намеци за злоупотреби с доверието и честта на поклонничките, но са само слухове, а хора от най-близкото обкръжение на Императора са застъпници за каузата на будизма. Няма смисъл от разследване.

Е, съдията Ди се намеси компетентно и решително и обори всичко и всички. Най-интересните детективи са силни точно там, където всичко води към единствен очевиден заподозрян, но те категорично доказват, че не е той, а някой друг, и то с доказателства, които през цялото време са били под носа ни. Страшно приятно впечатление ми направи колко умело си изплете кошницата, та хем справедливостта да възтържествува, хем да няма злощастно развитие за него от горе, хем всички парчета от пъзела да се подредят по местата си. Почти всичко вършеше на своя глава, без да споделя дори с близките си помощници, защото залогът за трите уж предрешени случая беше толкова голям, че рискуваше не само своя живот, а и съдбата на целия град. Разбира се, ние си знаехме, че накрая всичко ще е наред, но изпратената от столицата награда беше допълнително и интересно признание за добрата работа: дъска, украсена с орнаменти, на която е гравирано копие от надпис, изпълнен от самата цинобърна четка на императора. Каква чест, а?:)

Продължавам да се възхищавам както от писателското умение на автора, така и от образите от древен Китай с всичките му обичаи, нрави, система на управление. Все повече се засилват и симпатиите ми към конфуцианството, за сметка на "будистката ерес".:) Предполагам, че това е временно и субективно, още повече, че току-що научих за издаването през пандемията на чудесен алманах на име "Лотос", чийто първи том можете да видите на сайта на издателството тук. Изгледайте и видеото, знам, че с външния си вид напоследък Дони не изглежда като най-добрата реклама на темата, но наистина си струва.

Битката между двама души с еднаква сила, тежест и умение се решава от духа.

***

Ако повишението дойде твърде късно, огорчава, ако дойде твърде рано - поражда прекалени надежди.

***

Справедливостта е по-ценна от човешкия живот.

Панагюрище - време на промени (1991-1995). Хроника на едно кметуване - Ясен Христов

В тази книга от позицията си на първи демократично избран кмет на Панагюрище след промените баща ми разказва за събитията в града и страната ни през кметския му мандат от 1991 до 1995 година. Тя е своеобразно продължение на "Панагюрище - начало на промени (1989-1991)", която припомни самото начало на смяната на системата тук.

Изключително тежки времена, каквито се случват най-много веднъж в живота на човек, в които ставаме свидетели на смяна на обществено-политическата система. Хора, които са родени и целият им живот е минал в комунистическа България, изведнъж вече трябва да строят демократично общество. Проблемът е, че никой от тях не знае, повечето ги е страх, а мнозина дори се съпротивляват и искат невъзможното - да върнат старото. В рамките на този кметски мандат в страната се сменят четири правителства, приватизацията не е започнала, реституцията не е завършила, а законите, по които ще се живее занапред, тепърва се пишат. Години на инфлация, безработица, рекетьори, стачки, грозни и жестоки междучовешки отношения.

Дори и читателят да пренебрегне човешката страна на написаното, макар тя да е най-важната, пак остава невероятното количество и качество на извършеното за тези кратки от сегашна и безкрайни от тогавашна гледна точка четири години:

- Построява се язовир "Луда Яна" до степен готовност за частично завиряване и ползване за питейни нужди, проектира се и се осигурява финансиране за Пречиствателна станция за битови отпадни води;

- Създаване на Природонаучен музей и спасяване на възрожденските къщи, които и досега са част от комплекса на Историческия музей и са туристическата емблема на Панагюрище;

- Осигуряване на нова сграда за съда, построяване на новото крило на поликлиниката, нови кабинети и техника за болницата и създаване на здравни служби в селата;

- Научни конференции, фондация "Оборище", установяване на контакти и обмен между редица европейски градове още във времето, когато Европейският съюз е бил мираж за съгражданите ни;

- Нова структура на общинската администрация, на общинските предприятия и начало на приватизацията им;

- Завършване на училището в Баня, нови профилирани паралелки в панагюрските училища;

- Община Панагюрище се изкачва на шесто място в страната по икономическо развитие;

- И други, и толкова много други...

С какви усилия и на каква цена? Защото нали не вярвате, че всичко това се е случвало просто ей така? Въпреки многото безспорно положителни резултати от този мандат, които никой обективен свидетел не може да отрече, инициаторът им е "възнаграден" с огромен психически товар, с доноси, обиди, заплахи, тормоз, разочарования, горчивина. 

Текстът е подкрепен със стотици цитати от документи (обръщения по радио, публикации във вестници, цитати от книги, протоколи от заседания, становища на експерти), които ни припомнят за някои позабравени събития, лица и отношения. 

Жълтият демон - Едгар Уолъс

Неочаквано увлекателна история за англичани и китайци, за имперските амбиции на един от последните, заговори, екшъни с ръкопашен бой, отвличания, подслушване, оръжия, контрабанда и една "златна" акция. От друга страна може да бъде представена и като приключенията на един решителен и смел мъж (принцът), бъдещата му жена (Пепеляшка) и един китайски злодей (мащехата и сестрите).

В Далечния изток се е споминал английски богаташ, който завещава солидна сума пари на свой близък приятел, ако той се ожени за жена от фамилията на богаташа в Англия. В родината, разбира се, никой не подозира тези условия, и когато кандидат-женихът се представя дегизиран пред родата, тълпата прави крачка назад и избутва напред една далечна роднина, която да бъде пожертвана. Впоследствие на всички става ясно, че човекът е много точен и богат, а момата - носителка на множество прелестни достойнства, но вече е късно за всички други кандидати и кандидатки, с изключение на един особено калпав китаец, който иска да грабне всичко - и парите, и момата, като за известно време дори частично успява. 

Книгата е издадена през размирните времена в началото на 90-те и има забавни моменти в превода на имената на местата и героите. Като цяло беше много приятно да се проследи действието и книгата не е лоша за разтуха.

Илюзия с огледала - Агата Кристи

Мис Марпъл е изпратена на мисия при стара приятелка от младините ѝ, която по думите на трета бабка, е застрашена от нещо. И още пристигнала-непристигнала в имението Стонигейтс старата познавачка на злото става непряка свидетелка на убийство. Кръгът от заподозрените е доста тесен, защото почти всички са били в големия салон, привлечени от брутална кавга в съседния кабинет. В същото време в другия край на коридора някой е застрелян, а привидно никой не е имал шанс да стигне до там, за да го извърши. Мотив също липсва. Когато се запознаваме с особеностите на това богато и странно семейство, виждаме, че интереси към наследството на обичаната от всички госпожа Кари Луиз има доста, а възможностите на роднините да натиснат спусъка също не са били ограничени съвсем до нулата.

Заглавието на романа "Илюзия с огледала" всъщност е... илюзия, защото не очаквайте да срещнете каквито и да е огледала в историята. Виж, с илюзиите работата е друга. За да се насоча по правилната следа много ми помогна схемата на имението, в което се развива действието, която прилагам най-долу.

Щастлив да се похваля, че не се затрудних да позная кой е убиецът и как е станало. Драго ми е, защото не се случва особено често.:)

Отново прилагам корица от изданието на "Абагар", които по принцип толкова харесвам. На пръв поглед е точна и даже буквална, на втори е подвеждаща и направо погрешна, а на трети - откровено издайническа, само да знае човек какво да гледа.

Но си давам сметка, че ако си… добър… трябва също така да се задоволяваш с това, което имаш.