Панагюрище - начало на промени (1989-1991) - Ясен Христов

Преди доста години един уважаван гимназиален учител по история ни казваше, че трябва да мине поне едно поколение след случването на определени събития, за да може те да се гледат и оценяват трезво. Е, от падането на тоталитарния комунистически режим и началото на промените в България мина малко повече, така че на книги с такава тематика определено им е време.

Понякога се случва така, че е едновременно и лесно, и трудно да се пишат такива книги, както и да се пише за тях. Някои от участниците в събитията вече ги няма, други са тук, но им е неудобно да си спомнят какви са били, трети пък държат да остане черно на бяло достоверна следа за историческата истина за тези години. В последната категория е и баща ми, който като  едно от най-дейните лица в обществено-политическия живот на Панагюрище през тези години, има много какво да сподели. 

На представянето на книгата директорът на Исторически музей – Панагюрище доц. д-р Атанас Шопов коментира, че тя попада в категорията на мемоарната литература, като същевременно е и своеобразен документ за епохата си, защото се позовава и цитира множество (над 140!) източници - протоколи от заседания, решения, изявления, изборни резултати, медийни изяви... Идеята е субективният фактор от тези локални събития да бъде сведен до минимум, а да останат доказани факти, които лесно може да се проверят в документите от онзи период. А той е толкова бурен, че това, с което се сблъскахме всички ние тогава само за 2-3 години, днес изглежда направо невероятно - смяната на системата, възстановяване на частна собственост и предприемаческата инициатива, сдружения,  партии и лидери, борби на идеали, купони, кризи, инфлация, празни рафтове...

Катаклизми като тези обикновено са рядкост в човешкия живот и се случват по веднъж, а може и направо никога. Не знам дали можем да се окачествим като късметлии, или точно обратното, но повечето съвременници някак оцеляхме. Видяхме края на прехода към демокрация и пазарна икономика, приеха ни в ЕС - клуба на богатите, заживяхме в глобалното информационно общество. Светът отесня и опознавайки езиците, привичките и манталитета на другите, влязохме в техните обувки, а те полека взеха да опознават нас. Младежите, които са родени след тези събития и не помнят нищо от преди, вероятно ще са първите, в чиито глави има истински свободни духове. Но за да могат да придобият поне бегла представа от далечните събития от тяхното рождение, не би било лошо да прочетат тази книга.

Очакваме с искрено нетърпение продължението на събитията в следващата книга на автора!:)