Човекът, който се усмихваше - Хенинг Манкел

Хенинг Манкел е особен автор - възрастен, може би вдетинил се до наивност идеалист, който дори присъстваше на борда на един от корабите от злополучната флотилия турски кораби, която опита да пробие израелската блокада около Газа заради едната медийна популярност. Но въпреки това изглежда по някакво стечение на обстоятелствата се оказва много добър продавач на стоката си. Една страхотна статия за Манкел и немските екранизации на романите му тук.

За феновете на Манкел казват, че обичали тежката меланхолия на шведските детективи, техните пороци и невротични изблици. Комисарят Курт Валандер привличал най-вече с човешките си недостатъци. Защото той всъщност е един тъжен, застаряващ и леко алкохолизиран комисар, който работи до пълно изтощение.

Хенинг Манкел разказва бавно, мудно, меланхолично. Героите в романите му често са тъжни и на ръба на отчаянието. Разказва простичко, в престъпленията, които описва, няма нито нещо изобретателно, нищо особено кърваво. Та нали обикновено това привлича читателите? Защо тогава тези делнични криминалета се радват на такава огромна популярност? Защото героите са близки на шведската и немска публика? Защото създават тръпка на надвиснала опасност дори там, в най-подредените европейски държави? Аз поне не знам.

А историята този път е за нелегална търговия с човешки органи за трансплантации на черно. Почеркът при първите три жертви е доста странен - с №1 е инсценирана автомобилна катастрофа, №2 просто е застрелян трикратно от упор, а №3 получава противопехотна мина заровена сред розите в градината й. Изящество и почти забележима последователност в стила.

Не знам за другите фенове, ама на мен не ми хареса особено.

Първият случай на Валандер - Хенинг Манкел

Хубаво, леко крими за първия досег на младия Валандер с криминалната полиция, където ще работи цял живот и където ще се пенсионира.

Негов съсед-самотник е намерен в жилището си с пистолет в ръката и дупка от куршум в сърцето (и шепа диаманти в стомаха, ама това все едно не съм ви го казвал) и отначало по всичко изглежда, че полицията ще претупа всичко като очевидно самоубийство. Ако не се беше намесил Валандер, в главата на който има неща, които не пасват на картинката. Затова той започва да се рови сам и да разплита кълбото на действието. Доста аджамийски, но пък с хъс и може би късмет на начинаещия. Вечно притесняващ се дали няма да го изгонят от работа за превишаване на правомощията му, дали няма да го хванат, че се представя за инспектор от криминална полиция, дали няма пак да закъснее с няколко часа за поредната среща с приятелката му Мона (винаги закъсняваше, голям майстор!). И нещата уж тръгнаха на изясняване, когато един опит за палеж, още едно убийство и няколко диаманта (онези същите) усложниха още повече картината. Съвсем различни нюанси на очевидно едно и също престъпление, защото просто няма начин нещата да не са свързани. Няма извършител, няма мотив...

Все пак Валандер се справи подобаващо, макар и с една дупка от нож между ребрата и разрив на добрите отношения с изкуфелия му баща, но все пак е нещо. И за благодарност го приеха за криминалист. В мечтите на полицая се привиждаше мост между Швеция и Дания, който да замени разните трошливи фериботи. Имаше и "ценна" информация от средата на миналия век, че за преяждане с развалени миди се полагат болнични.:)

Преди студа – Хенинг Манкел

Хенинг Манкел и неговият инспектор Курт Валандер са доста известни на феновете на криминалните романи не само в Швеция, ами и по останалия цивилизован свят. У нас обаче май че е издавана само една книжка от приключенията на Валандер от издателство “Колибри”.

Този път историята ми заприлича на съвременните немски криминалета, но с една съществена разлика – доста по-психарска, по-жестока и без вездесъщия инспектор-хубавец с наресан перчем. (Впрочем, има купища страхотни съвременни немски криминални сериали, в които се залага на загадката и логиката на разкриването, а не на стрелбата и кървищата, и които спокойно може да се дават след ранните новини, обаче по неустановени причини нашенските телевизии проявяват наздравословен инат да ни развличат с подобна качествена европейска продукция.)

А в тази книга някакви религиозни фанатици готвеха нов марш на радикалното християнство по света, като за целта си постилаха пътя с обезглавени жени, които някога са правили аборт. Впоследствие се оказва, че предводителят им съвсем не е луд и просто е имал други цели, които е гонел и чрез посочените овощарски методи. Излезе толкова способен, че си остави и място за поне 2-3 продължения на историята, която без предстоящите обяснения на неясните му досега действия изглежда глуповата и без сериозни мотиви. 100 на 100 това не е най-добрата книга на автора. Но пък може да му се признае, че много умело посажда костилките на страха у читателя, който в един момент вече не е много убеден, че му се чете точно тази книга в тъмна стая преди заспиване.

В прийомите на Валандер, а в тази книга и на дъщеря му Линда, има някаква характерна студенина или може би скандинавска дистанцираност. Инспекторът изглежда постоянно като страничен наблюдател, а не като емоционално впрегнат в разследването. Обикновен разведен чичка с проредяла коса и прилично шкембе, които умее да прави логически връзки между разпокъсаните факти, които са му известни.

Не бих чел продължението. Или поне не скоро. А книгата даже е филмирана и се играе из немските театри. На германците сигурно им харесва да видят, че някой е по-касапин от тях.;)