вторник, януари 19, 2021

Убийство на игрището за голф - Агата Кристи

"Моята теория е истината — заяви тихо Поаро. — А истината по необходимост е вярна."

Това е историята, в която Поаро разкрива едно убийство с два трупа, а капитан Хейстингс се влюбва в Пепеляшка. 

Поаро получава припряно писмо с молба да помогне в охраната на богат французин, който е във вила на атлантическия бряг на родината си. Събира си куфарите и асистента и докато стигне, клиентът вече е недискретно мъртъв - по бельо, с наметнато палто, което не е негово, в полуизкопан гроб в игрището за голф и една камичка от самолетна стомана в гърба. С една дума - срамота! Крайно неприятна история, свидетели няма, жена му е намерена в спалнята овързана и припаднала, а прислугата нищо не знае и само сплетничи за комшийката от съседната вила. Разбира се, Поаро за нула време отся плявата от зърното и разкри какво се е случило, защото е гений, а ние с капитан Хейстингс тъпеехме в инфантилно недоумение пред серията от смени на заподозрения. Но при всеки случай, когато двама души имат сложни планове за едно и също нещо, може да се разчита, че оплитането им ще е по-лесно от разплитането им, особено за незапознатото с плетката око. Това е ключът - двата плана.

Припомних си защо някога, когато четох за пръв път книжката, не ми допадна чак толкова. Доста заплетена и на практика невъзможна за читателя сам да открие какво се е случило, кой е виновен и защо го е направил така. Накрая Поаро се подигра с глуповатия френски детектив, а младите се взеха. Честито!

пп

За всеки друг без художника това на корицата не би трябвало да е въпросната камичка, защото, както добре знаем от кръстословиците, камата е двуостър нож.

сряда, януари 06, 2021

Сборище на трубадури - Списание, Год. 11, Бр. 12

Много пъти хубавите работи или стават бавно, или изобщо не стават. Коледният брой на списанието беше дългоочакван и има да предложи интересни неща. Повечето, поне за мен. Ще обърна внимание само на една част от тях, която ме грабна най-силно, няма да издавам всичко.

  • „(Не)нормална история“ – Гергана Пожарски. Ситуацията, образите, обръщенията и като цяло езикът на героите – толкова много истина има тук.
  • „Моята блатна луна“ – Елена Павлова. Може да се каже характерен за авторката разказ и въпреки това с изненадващ финал.
  • „Сладолед с вкус на небе“ – Мартин Петков. Класическа фантастика с космически кораби, чужди планети и чаровни инопланетянки, които драскат чертички по пейките в парка. Внимавайте много за чертичките!
  • „Приказка за думата“ – Александър Карапанчев. По принцип не си падам много по текстове без случка, без разказана история, но тук думите извайват образи, сравнения, картини и това само по себе си е приятно за четене.
  • „Бягство към дома“ – Сесил Костадинова. Ето това вече е друга бира! Отново фантастика от онази, заради която хората се влюбват в жанра – за заселници, които са се отправили да колонизират нова планета, но нещо все не им се получава по план. Тази планета сякаш е опърничава жена, която пъди натрапника, в краен случай може да приеме само нещо, което е и отчасти нейно.
  • „Микро Бургас“ също ще задържи вниманието ви. Кратки и интересни.
  • „Операция „Акт на милосърдие“ – Франк Бьомерт. В превод на скромния ви домакин. За немците темата с Хитлер вероятно вече е достатъчно изстрадана, щом на този фон вече и те могат да се шегуват.
  • „Любимото ми убийство“ – Амброуз Биърс. И ако дотук не сте се засмели, вече се дръжте здраво, защото ще има търкаляне по земята и тупане с ръка за милост.:) Не е ли нелепо, какво смешно би могло да има в едно убийство? О, вие още нищо не знаете, само дайте на човека чувал, въже и крайно нетрадиционен чифтокопитен съучастник.
  • „Imago et Umbra“ – Христо Гошев. Нали ви споменах за истинската фантастика, за Космос и нашественици, за невероятни битки, за чест и загадки? Няма да повярвате, но днес в България има хора, които пишат адски добре!
  • „Гощавката у Еди-кой си“ (глава от романа „Дванайсет разбойници”) – Янчо Чолаков. Броят завършва с този текст и макар да е само част от по-голямо произведение, той си идва съвсем на мястото – да завърши, но и да подскаже, че това далеч не е всичко, о, не! Страшно зарибяваща частица криптоистория за Исус и апостолите, които ще видите в съвсем неочаквана светлина, и ще пожелаете страстно да четете още за тях, о да! Като за герои, за които е писано толкова много, няма да очаквате да ви изненадат, запленят, разсмеят и заинтригуват. Имат си загадка, тайна мисия, а подозирам и неочакван финал. Признавам си, че досега не съм знаел колко майсторски пише Янчо Чолаков, вероятно имам много да си наваксвам.

И на мен не ми се върва, че го казвам, но как е възможно да има толкова разкошно пишещи български автори?! Истински талантливи професионалисти! Този брой е явление, повярвайте ми.

Списанието може да се изтегли напълно безплатно от електронната книжарница на издателство „Ерго“. Ще трябва да платите само част от времето си, за да забавлявате от сърце с историите в него.:)

понеделник, януари 04, 2021

Търновската царица - Емилиян Станев

Завършил във Франция лекар се прибира да практикува в родното си Търново, където се опитва да впише европейските си привички в почти ориенталската провинция. Баща му е умрял, но преди това е фалирал, за да го издържа да учи. Младият доктор Старирадев отваря успешна практика, сдобива се с нов файтон с кочияш, бързи коне, пушка и куче (за да ловува с новите другари от кафене "Торино") и две жени - едната е медицинската му сестра, а другата - млада и богата пациентка с туберкулоза. Както знаем от анекдотите, в такива триъгълници много често единият от ъглите е тъп. Кашата се забърква все повече, отношенията се изострят, неприятностите се засилват и никой не знае как би завършило всичко, ако не беше избухнала войната, която има свойството да помита дори съдбите на цели народи, камо ли на нашите скромни персонажи.

По принцип харесвам как пише Емилиян Станев, природните образи, картини, цветове и миризми (кой друг ще ви обърне внимание къде има свирчовина, за ловните кучета и жегата в лозята?), но тук не ми допадна особено. Много тъга, драма, неприятни човешки отношения - завист, ревност, омраза, страстно желание да обидиш, да нагрубиш, да направиш някого за срам и посмешище. Защо е нужно всичко това?

Извод: Човек каквото сам си направи, никой друг не може да му го направи. 

Интересни подробности за едноименния филм, който е дори по-известен от книгата, има тук, а тук може да прочетете как и къде е излизала тази повест и какви са били очакванията на търновци.

вторник, декември 29, 2020

Джуджетата. Том 1: Претендент за престола - Маркус Хайц

Поредицата за джуджетата на Маркус Хайц отдавна ми правеше впечатление из чужди и бъграски книжарници, явно по някакъв начин издателите му са съумели да го направят популярен. За съжаление подозрението ми беше, че това се е случило благодарение на търговски похвати, а не на писателски талант, в което най-накрая се убедих лично след прочита на първия том.

Вселената е истинско фентъзийско клише - джуджетата, копаят мини, коват, пият бира и се бият, човеците са или воини, или магьосници, а елфите са в същата картина основно за украса и да дразнят джуджетата. Очаквано, акцентите (два броя) са върху брадатите дребосъци, които а) свикват избори за следващ крал на всички джуджушки кланове и б) едно самотно осиновено джудже е изпратено от човешкия господар, на когото е служило цял живот, да иде и да срещне най-после своите. Тази смес от личните терзания на джудже, отгледано от човеци, и борбата да надмощие между клановете, се случва на фона на катаклизъм, който разрушава Бариерата, която досега е удържала ужасни зверове като орки и алви (това са анти-елфите) да не нахлуят във вече описания свят. Най-могъщите магьосници се събират, за да обединят сили в поправянето на разрушението, но за тяхно съжаление има един, който вече служи на тъмната страна. В тази връзка мисията на наблюдаваното от нас джудже от роднинско-опознавателна се превръща в светоспасителна и аха да разберем как ще бъде изкована Единствената бойна брадва, която може да ни помогне, и томът свърши.

Постройката, езикът, героите и въобще всичко говори за един вероятно млад и начинаещ писател, кой е споделил малко фантазия и повече стандартни фентъзи клишета. Донякъде това доскучава, но пък от друга страна акцентът е върху джуджетата, което го прави по-скоро необичайно четиво, защото те като цяло са симпатяги и умеят неща, на които симпатизирам - обичат да коват и да пият тъмна бира.

Съмнявам се, че някога изобщо ще чета друга книга от поредицата. Приемам, че авторът пише за друга аудитория, а не защото не умее да разказва интересно. Разбира се, има и други мнения.

А, забравих да кажа, има и зомбита!:)

сряда, декември 23, 2020

Отвъд Тъмния портал - Арън Розенберг, Кристи Голдън

С помощта на могъщи артефакти като книгата на Медив и черепа на Гулдан, старият водач на Ордата Нерзул успя да отвори наново Тъмния портал, който пострада фатално в епичната война от "Приливи на мрака". За да сполучи в това, той предаде най-близките си съратници от Ордата се съюзи с нови и по-могъщи същества, които преследват свои си цели, различни от неговата да отвори портали към много други светове, в които да се разсели Ордата. За негово съжаление обаче Алиансът също не спеше и малка ударна група от смелчаци-камикадзета се прехвърли през Тъмния портал, за да осуети плановете му. Магьосникът Кадгар, паладинът Туралиън, елфата Алериа и целият им отряд се впуснаха в надпревара с малкото оставащо им време. Бяха наясно, че вероятно никога няма да се върнат живи на родния им Азерот, но Светлината ги задължаваше да се преборят със злото и да спасят всички други светове от нахлуване на Ордата.

Тази книга от поредицата беше една от най-богатите на видове емоции. От възторг от победата, независимо за коя от страните, защото балансът на силите в битката за Тъмния портал се менеше доста често, та до отчаяние от загубата на всичко скъпо. На нечовешка омраза и обикновена любов, на нови приятелства и стари предателства (Гулдан, Нерзул и кралят на Алтерак Перинолд). Направи ми впечатление как дори най-нежните и чувствителни същества могат да загубят облика си, когато преследват вредна кауза, водени само и единствено от желание за мъст. Хареса ми как авторите бяха дали шанс за поправителен на персонажи като Данат Тролбейн, които в самото начало можеше да бъдат помислени за некадърни страхливци, но след това отвъд Портала доказаха смелостта и жертвоготовността си.

Забелязвам, че много от героите и събитията, които харесах, са били свързани със Светлината и божествената дарба на паладините да си служат с нея за добро. Могъщите магии и оръжия също впечатляват силно, но за къде сме, ако няма кой да лекува телата и душите ни?

Не се отчайвай. Светлината е с теб. Ние сме с теб. Независимо колко тежък е мракът, Светлината ще го прогони. Независимо в кой свят, независимо при какви същества, Светлината е винаги там, на онова място, в онази душа. Запомни това, Туралиън, и върви напред с радостно сърце.

***

Само поискай. Трябва само да поискаш… с чисто сърце.