понеделник, март 11, 2019

Богат татко, беден татко - Робърт Кийосаки

Господ няма нужда да получава, но хората имат нужда да дават.

Крайно популярна книга от жанр и автор, към които не бях посягал досега. Мога да потвърдя стойността й най-малкото като силно средство за мотивация, а не толкова като практически наръчник за забогатяване.

Като стил и литературни качества има още какво да се желае от книгата, но тя се цели в нещо съвсем друго. Да посади внушения, да поощри и възпита дух на предприемчивост, с подходящи и разбираеми за всички примери да обясни и прикани всеки човек да подобри финансовото си здраве и воля. Защото финансовата независимост е мечта за много хора, но наистина много малко от тях я превръщат от мечта в цел, която се преследва делово и последователно. Както и в много други начинания, и тук въпросът е човек да се престраши и да започне. Най-вероятно ще има своите върхове и падения, но както гласи популярното клише, нали никой не се е научил да кара колело, без да падне поне веднъж?

Струва си да се прочете, за категорията си е доста добра. Вярвам, че всеки читател може да намери в тази книга нещо ценно за себе си.

Основната причина за бедността или финансовите затруднения са страхът и незнанието, а не икономиката, правителството или богатите.
***
- Ако дойдете с мен, ще забравите да работите за пари и ще научите как да карате парите да работят за вас.
- И какво ще получим, ако тръгнем с теб? Какво ще стане, ако се съгласим да учим от теб? Какво ще получим? - попитах аз.
- Свобода.
***
Повечето хора работят за всеки друг, само не и за себе си. На първо място работят за собствениците на компанията, след това - за правителството чрез данъците, които плащат, и най-накрая - за банката, от която са взели заем за покупка на жилище.
***
Не слушайте бедни или изплашени хора.

петък, март 08, 2019

18% сиво - Захари Карабашлиев

Не бях чел друго от този автор и дълго отлагах книгата заради подозрения в нечитавост. Единственото нечитаво, което мога да потвърдя след края й, е на места мяркащи се вулгарни сцени или по-волна употреба на цинизми. Такъв език не е в услуга на никой автор. Обаче действието, героите, диалозите са си ок, а в крайна сметка това е същественото.

Не знам дали някой друг български автор е писал за българите в Америка. Как, кога, защо са емигрирали, как се справят и за какво се борят. Какви демони се блъскат в главите им, български или американски? Когато загазят, как се държат?

Има трансконтинентално пътешествие с кола, опасности, различни видове загуби, гонене на една малка американска мечта (да продаде случайно попаднал му чувал с марихуана), която героят преследва почти фанатично с надежда да го измъкне от дупката, в която се е озовал. А кризата идва основно от загубата на любимата жена и сцените на пътешествието от Калифорния до Ню Йорк се редуват със спомени от запознанството с нея, та до смъртта й. Пътят ни среща с най-различни хора - мексиканци, продавачки, рокери, дилъри, милионери и какви ли още не, като междувременно авторът обръща внимание колко много са думите в Америка, които значат "път". И как в българския същото разнообразие от думи го има, когато човек се опита да опише различните роднински отношения и връзки. Постройката на романа е приятна и проследяването на завоите из действието ни води до един логичен и обясним завършек. Обичам да става така, финалът да бъде изграден тухла по тухла в хода на действието, а не да се оставя в ръцете на случайността.

Авторът в прав текст споделя на едно място чуденето си за това, на кого му е нужна още една книга за раздяла. Много размишления без конкретни отговори. Твърде много изкуство, картини и фотографии, твърде много за моя вкус, разбира се. За героите това са професии и призвания, но на мен ми идват леко позьорски и претенциозни занимания. Дори заглавието идва от специфичната за тази среда терминология.

Приятно беше, но не бих чел/слушал още произведения в този дух.

ps
Забравих да спомена, че докато четох тази история за Америка, в която главният герой е изгубил своята Стела, нямаше как да не се сетя за джаз-стандарта "Stella by Starlight" - песен от 40-те години, която през десетилетния си живот е била обичана от толкова много музиканти. Ето версията на Майлс Дейвис:


неделя, февруари 24, 2019

Гонитбата на Шута - Робин Хоб

Действието забавя темп, забавя и цял том се мотаем с Фиц, който се възстановява от премеждията в "Убиецът на Шута", тревожи се, лута се в опити да успокои всички, да сложи ред в имението Върбов лес, да подреди нещата си в Бъкип преди да тръгне да отмъщава на Слугите в Клерес, които, както вярва той, са погубили малката му дъщеря. И това повече от 550 страници. 

И преди бях забелязал у Робин Хоб подобна склонност да отлага моментите, когато се налагат решителни действия. Предполагам това е неминуемо, когато авторите на фентъзи се увлекат в продълженията, но ми се искаше Робин да не е като другите. Също така ми се щеше да кривне в другото фентъзи-клише - да отиде на Белия остров, да открие виновните и да ги избие до крак, както беше обещал.

Забелязах, че чак в края на романа, когато традиционните похвати и нишки от преди вече не са в състояние да поднесат нещо ново като действие и герои, авторката не се посвени да въведе напълно нови места, с абсолютно непознати герои и нови за нас проблеми. Разбира се, всичко това беше стоварено основно на главата на Фиц, макар Шутът и триото съпътстващи ги младежи да помагаха кой с каквото може. От камък на камък събитията отведоха всички в Келсингра, където присъствието на драконите е ежедневие и където това присъствие е променило физически всички хора. И от мисия на отмъстител, Фиц пак се оказа по пътя на спасител с още една непредвидена спирка по пътя му. И точно тогава последната глава набързо ни съобщи в прав текст това, което ние вече така или иначе подозирахме - Пчеличка не само, че не се е стопила в Умението, ами беше изплюта от потока му жива и здрава. Къде? Това ще се разбере чак в последния том от тази трилогия - "Съдбата на Убиеца".:)

петък, февруари 15, 2019

Дълга тъмна нощ - Майкъл Конъли

Дори и заглавието ни насочва в тази книга - кой работи през нощта? Рене Балард, разбира се. В добавка обаче към всичко, което вече знаем за нея и начина й на работа от предишната книга ("Късното шоу"), тук се намесва и старото пенсионирано куче, което нищи стари случаи в Сан Фернандо. Точно така, Хари Бош още е в играта.

Преплитащите се спирали от случаи, по които работят двамата, се оказват свързани от преки мостчета, за да заприлича историята на истинска ДНК. Бош рови през свободното си време изстинал случай за загиналата дъщеря на наркоманката, която спаси при предишните си приключения под прикритие в "Два вида истина". Рене пък откликва на всякакви повиквания през нощните си дежурства, включително неволни инциденти с подхлъзнали се бабички, обири на картини от Анди Уорхол от загриженост и даже фалшив опит за изнасилване - в Холивуд е така. Тършуването на Бош около стари следи обаче привлече и нея и в един момент, най-неочаквано за мен, старанието им се отплати. Да, Хари не би бил той, ако не загази драматично, но хубавото сега беше, че има някой като него, който не жали сили за своите и не прощава на лошите.

При превода на заглавието някъде е изпаднала святостта от Dark sacred night, но поне българската корица този път е удачна - хем не издава нищо, хем съдържа достатъчно мрак.

Ето така си представих, че е изглеждала изчезналата картина, устните били на Мерилин Монро:

понеделник, февруари 11, 2019

Убиецът на Шута - Робин Хоб

След подозрително дълга пауза Робин Хоб изкарва на пазара трета трилогия за Фиц и Шута и това е първата книга от нея. Знам, че писателите на фентъзи често се изкушават да прекаляват с обемите и продълженията, но това наистина дойде малко неочаквано. В края на втората трилогия ("Съдбата на Шута") събитията и съдбите на героите бяха доведени до логичен финал и може би дори не ми се искаше да чета още за тях. Не знам.

В тази книга Фиц е малко преди, на и след 50-те си години. С Моли изживяват циганското си лято оставени на спокойствие в провинциалното им имение. Никой не ги тормози за нищо, но както е известно, каквото човек сам си направи, никой не може да му го направи. И те си правят дете. Невъзможно, странно, способно. И ела да видиш в какъв филм се вкарват, вече нито те, нито имението, абе нищо не остава същото! Да, за финал шутът също се намесва решително в действието, но тази книга почти изцяло е посветена на порастването на Пчеличка Беджърлок. Която тепърва предстои да се развихри из Шестте херцогства, но като гледам как стартира в живота, Бог да е на помощ на враговете й.

Робин Хоб е авторка, за която отдавна сме се убедили, че умее да разказва приятно, знае как да направи така, че да харесаш героите й, защото са натурални, да залага капани, да пласира универсални житейски истини, независимо от чие лице разказва. А в тази книга лицата се сменят и това доста разнообразява текста. Имаме си нови персонажи, на които да симпатизираме, нищо старо не е забравено, а лошите така и не придобиват лице, макар деянията им са достатъчно скверни. Имаше толкова заложени примки и заредени оръжия, че не знам как ще й стигне мястото на тази жена да развърже всичко в оставащите две книги. 

Дали е интересна? Не знам, аз я четох до два през нощта, при условие, че обикновените книги ме приспиват от половин страница още в девет.:)

Спри да хленчиш. Ако си уплашена, мълчи. Хленчът е за плячка. Привлича хищници. А ти не си плячка.