понеделник, юли 15, 2019

Най-богатият човек във Вавилон - Джордж Самюъл Клейсън

Книжката ми я препоръча познат, който се занимава с финансови консултации. За пръв път е издадена през 1926, няма и 150 страници, дебела хартия, притчообразно съдържание. Самите притчи не изглеждат много интересни или достоверни, но те все пак са измислени и са подчинени само на една цел - да илюстрират авторовите идеи за забогатяване. Чрез примери с камили, роби и сребърници научаваме как хората в най-богатия град са станали такива. Има няколко основни принципа, които главният богаташ проповядва на всички, които искат да почерпят от мъдростта му, и те не са някакви кой знае какви дълбоки тайни, а по-скоро универсални и логични неща, за които може да се сети и всяко дете:

  • Спестявай поне десет процента от доходите си; 
  • Контролирай разходите си;
  • Направи така, че спестеното да започне да ти носи приходи;
  • Не харчи от натрупаното;
  • Погрижи се разходите ти да са печеливши инвестиции;
  • Осигури си доходи за в бъдеще;
  • Увеличавай приходите си;
  • Стой далече от алкохола и хазарта;
  • Работи усърдно!
Смята се, че авторът на книгата е и автор на максимата Плащай първо на себе си. Търсих, но не открих доказателства, че той самият е натрупал богатство благодарение на съветите, които проповядва.

Ей тук произведението може да се чуе като безплатна аудио книга. Със същото заглавие съществува и песен, част от едноименен албум на Thievery Corporation, който има доста повече художествени достойнства и може прекрасно да се слуша паралелно с книгата, макар да няма абсолютно нищо общо с нея.

събота, юли 06, 2019

И други истории - Георги Господинов

Тази кратка книжка престоя у мен и чака реда си незаслужено дълго време. Дадена ми беше с препоръка от една добра жена, но преди да я прочета, поскита из ръцете на други по-нетърпеливи от мен читатели. Накрая се върна, аз я прочетох и харесах. А в понеделник ще я върна на собственичката с кутия бонбони Merci.

Разказите са за разни градски особи, провинциални и столични ("Жива душа"), разбира се, за красиви любови ("Божури и незабравки"), за един мъж, който простирал нощно време, и неговите комшии ("Белите гащи на историята"), за разни неразбрани и неоценени чешити ("Гаустин", "Човекът с многото имена"), за гари и влакове, за страховете и надеждите на хората ("Л.", "Сляпата Вайша", "Третият"), за промените... За неща уж дребни, а понякога обсебващо важни, за обикновени хора, чиито умове и околни обстоятелства са ги вкарали в необикновени ситуации, които да запомнят за цял живот. Това е книга за нещата, които могат да се случат на всеки човек, и само от него да зависи дали ще им сложи такъв акцент, че да станат важни и за някого другиго.

Бях по средата на книгата, когато отговорих на много добър приятел, че чета едни средняшки разкази от Георги Господинов. Приятелката му, изключително добър човек и изключително бременна към момента на настоящите юлски жеги, се засегна, когато той й предал, защото била фенка на автора, та трябваше да се извинявам. Тази непредвидена пауза ме накара да се замисля и докато довършвах втората половина на книгата, се убедих, че не съм бил прав. Стойността на историите наистина е над средното. Те може да не разказват за някакви изключителни събития, които ти е любопитно да проследиш, защото са направо нечувани, но затова пък начинът, по който са разказани, винаги намира нещо оригинално - дума, фраза, сравнение, размишление, исторически пример, нещо, чрез което авторът да ти прошепне: Ей, виж какво нестандартно нещо открих! Не е ли готино?

Струва си да се прочете. Далеч не са много съвременните български писатели (1989 - 2019), които умеят да пишат на такова ниво. А и са само 132 страници.

сряда, юли 03, 2019

Джийвс се намесва - П. Г. Удхаус

Класическа удхаусовска история в най-най-добрите традиции на автора. Бърти е поканен на гости в имението на леля му Далия по спешност, където освен да злоупотребява гастрономическите изкушения на готвача Анатол, трябва да помага в една доста заплетена ситуация. Лошата новина е, че по това време Джийвс е взел годишната си отпуска и лови риба някъде далеч и чете любимия си Спиноза. Така че Бърти запретва ръкави и се заема със собствени сили да:
  • помага на любимата си леля;
  • да умилостивява богати гости;
  • да помага на приятелчето от училище Реджиналд Херинг, по-известен като Кипър, който има проблеми с годеницата си Роберта Уикъм, както и с една статия, в която щедро е охулил директора на доброто старо училище;
  • предразполага самия директор, който също гостува там;
  • опази доведената дъщеря на директора, която напира да се жени за един пройдоха;
  • сътрудничи на сър Родерик Глосъп, който се представя за иконом в имението, докато тайно наблюдава пройдохата по подозрение в клептомания;
  • възвърне Онази кравешка сметаниера, която ПАК изчезна!
  • разтури едва-три годежа, възникнали по недоразумение...
Можете да не се съмнявате, че Бърти успя да оплеска всичко, което му беше по силите, после Джийвс долетя и внесе спасителни корекции в безумните планове. 

Ако по някаква неведома причина авторът все още ви е непознат, трябва да знаете, че пише страшно смешно. Гарантирано оправя настроението, лекува излишъци от стомашни киселини, плитки депресии, оскъдна обща култура, както и злокачествено задълбочаване в ежедневните за всички ни делнично-професионални глупости.

За поддържане на доброто ви настроение д-р Христов препоръчва редовното приемане на творчеството на този автор поне веднъж в месеца.

петък, юни 28, 2019

Ден за ден в Магическото царство - Кори Доктороу

Българското издание на тази особена книга е също толкова забележително, колкото е и самият Кори Доктороу. Дори само текстът и формата, в която се предлага, хората, които са се ангажирали, за да блесне и пред българските читатели (Петър Тушков - превод, Милена Иванова - редакция, Владимир Полеганов - предговор, Биляна Савова - оформление и илюстрация), а да не говорим за новаторските идеи, които е посял и полял авторът и чакат само леко да разгърнете страниците, за да избуят в плодородната почва на въображението ви.

Корицата е направо скромна. Не казвам лоша или неудачна, не, наистина е подходяща, но, хей, на фона на колосалните количества нереално високи технологии от бъдещето в книгата, картинката показва нещо, което добре познаваме и няма особен намек за фантастичното.

Годината е някъде там, в бъдещето. Мястото - Дисниленд, USA. Хората живеят на практика вечно, а ако им се случи нещо непредвидено, просто копират умовете си от последното запаметяване в новоклонирано тяло. Изи-пизи. Защо Дисниленд? Защото главният герой след десетилетия опит къде ли не, решава да се засели там и да работи там, да развива и подобрява "магията", която кара хиляди хора да продължават да идват да се забавляват там. Ок, дотук звучи като безметежно и неограничавано от нищо щастие, нали? Просто мечта! Да не забравяме обаче, че на божията земя има и такива неща като закъсали приятели, на които се чувстваме длъжни да помагаме с цената на наши си жертви. Освен това - жените, нали помните, че те вече са прецакали не един и два рая?:) Ами нелоялната конкуренция, която не жали сили и би посегнала дори на нещо безценно като човешкия живот? В такъв безгрижен свят се оказва, че репутацията под формата на специални уъфи-точки е всичко, тя отваря врати и дава възможности, а липсата й те превръща в никой и всички странят от теб. И горко на този, който е сгафил жестоко в очите на обществото.

Особена, нестандартна книга. Наистина, всяка оригинална фантастика би трябвало да е особена и нестандартна, но при тази то е забележимо, не можете да я уподобите на нищо друго. Не мога да кажа, че скоро бих я чел пак, но със сигурност няма да я забравя.

За да се сдобиете официално и безплатно с електронна версия на книгата, да прочетете повече за нея, автора и съмишлениците на благородната му кауза в България, можете да надникнете тук.

понеделник, юни 24, 2019

Свидетелства за прехода. 1989 - 1999 - Иван Костов

Книгата нашумя доста и доста се изказа и изписа за нея, кое заради автора, кое заради коментираните период и участници. Две неща в нея вероятно се открояват най-общо - икономическата страна на случилото се, където авторът е в ролята си на експерт, разполагащ с информация от кухнята, и обществено-политическата, в която си роля отстъпва доста повече като политически лидер.

Книги като тази са нужни и ценни, макар да са обречени да бъдат прочетени от минимална част от обществото. Обемът, сухата фактология и мъчителните спомени за онези изстрадани за повечето българи времена няма никога да я превърнат в любимо четиво. Но тя е важна, защото, както се цитира вътре, "само истината ще ни направи свободни". А истината за този период (книгата привежда над 600 достоверни и лесно проверими източника на цитираните и коментирани факти) съзнателно и тенденциозно беше подменяна от заинтересованите БКП/ДС/сие заради изключително користни цели.

Прочетете я, независимо дали сте от поколението, родено след 1989, или сте заварили нещо от онзи престъпен режим. И в двата случая има голям шанс да откриете или да си припомните важни истини за хора и организации, които за жалост още се подвизават из обществената сцена и претендират най-малкото за вниманието ви, доста вероятно за парите ви, а като нищо и за бъдещето ви. Ако следваме предложената вътре аналогия, имаме да извървим още 10 години лутане през пустинята в посока към обетованата земя, преди да е измрял и последният роб. Само че може да се окаже, че за тези векове от мойсеевото време досега средната продължителност на живота доста се е удължила, а начините на робите да предават робското у наследниците си, са се развили.

БСП искаха коалиция със СДС , за да ограничат щетите от реформите върху себе си, ги прехвърлят върху нас.
***
Икономиката на страната буксуваше още от 80-те като създаваше ненужна, без реализация продукция. 
***
БСП имаше единна цел. Така да направи прехода, че да преобразува, но напълно да запази властовите си позиции в обществото, в държавата и в българската икономика. БСП/БКП отлично съзнаваха цената на прехода и нямаха никакво намерение да я платят. Бяха избрали да я плати СДС.
***
Ние от СДС също направихме компромис на 4 февруари. Него го разбират малцина, а той може да се види в изказванията на КСНС. Дадохме възможност на БСП на излезе мирно от властта, преди да е понесла цялата вина за повторната национална катастрофа. Съгласихме се да поемем към предсрочни избори преди разпадането на БСП. Съгласихме се на компромис, преди на редовите социалисти да им е станало "безпощадно ясно" какво е причинило на страната ръководството на тяхната партия. Преди избирателите да видят с очите си щетите от повторния фалит и пълна изолация на страната. Ако някой сега се пита какви щяха да бъдат тези щети, нека види какво се случи във Венецуела при управлението на Николас Мадуро след катастрофата, причинена от предишния президент Уго Чавес. Същото щеше да стане и в България, ако Николай Добрев беше опитал да управлява катастрофата, причинена от Любен Беров и Жан Виденов.
***
Позволихме на БСП мирно да слезе от властта. Затова е прав Иван Иванов, когато казва, че ние платихме само част от цената и затова получихме само част от реформите.
***
Защо се провалихме срещу номенклатурата?
На Демократичните сили бе необходим лидер с други качества, не с моите, за да води успешна война срещу номенклатурата на БКП и ДС.