понеделник, август 08, 2022

Перуански записки - Николай Хайтов

Тупак Амару

На младини имах много високо мнение за Хайтов. Тази книга не помогна това да се запази. Тя е нещо като пътепис за една кратка визита на българска делегация от артистичните среди в Перу, като предава освен субективните впечатления на автора, а и доста за историята на страната от предколумбово време (много интересно!), за географията (също става) и за съжаление за комунистическите залитания на разни военни диктатори-превратаджии (защо беше нужно?), които, както вече знаем, водят до неминуем крах и мизерия.

Последното доста нагарча и влошава цялостното впечатление от иначе не лошата аудио книга. Дали бих я чел пак? Не. Дали я препоръчвам? Още по-малко.

понеделник, август 01, 2022

Великата четворка - Агата Кристи

Не си спомням някога да съм чел толкова нескопосана книга от Агата Кристи. Тя обикновено ми е еталон за достоверна атмосфера, където домашното и наглед дребното може да се превърне в опасно и животозастрашаващо.

В този роман, моля ви се, Поаро се бори с четирима архизлодеи, които се канят да хвърлят целия свят в анархия и да го контролират като такъв.(!!) Един китаец е умът, французойката е по науките, американецът финансира всичко, а англичанинът е оръдието за мръсната работа. Тези хора и слугите им са навсякъде, а следите сочат, че редица атентати и революции по целия свят са задействани от тях. Винаги са на крачка пред Поаро и винаги валят трупове.

Сега нали се разбира разочарованието ми от това, че нямаше никакъв английски селски уют, а беше препълнено с някакво бясно преследване и международни клишета. Като изключим двата цитата по-долу, искрено съжалявам, че я четох.

След няколко думи към инспектора тримата отидохме до Уайн Харт, където концентрирахме вниманието си върху яйца с шунка и девънширско ябълково вино.

***

Само в Англия кафето е така отвратително.

сряда, юли 27, 2022

Поети и убийци - Роберт ван Хюлик

Връщаме се откъдето идем.
Където отива пламъкът на угаснала свещ.

Съдията Ди гостува на свой колега, който е поканил четен брой отбрано общество - поети, висши администратори, един монах-гробар, обвинена в убийство поетеса. На втори план разследваме необяснимото убийство на един млад учен, завладян от лисиците мистичен манастир и неговата обитателка, виновна ли е наистина поетесата, както и как да бъде измъкнат домакинът от цялата каша, която се забърка около него.

Съдията Ди отново блесна с разследващите си способности, макар и във финалната фаза да разчиташе повече на психически натиск върху заподозрените и все на някого нервите да не издържат, което очевидно също проработи.

Роберт ван Хюлик е класа, древният китайски съдебен роман - също.

... трябва да ви кажа, че промяната, която настъпва с характера на жената, щом я вземеш за съпруга, е отчайваща.
***
Всички истински мъже, Ди, имат приятели и врагове.
***
Скромната личност, която седи пред вас, от дълго време жадуваше за щастлив случай да изкаже почитанията си на негова светлост.
***
Напредвам, опрян на патериците на древните цитати.

вторник, юли 12, 2022

В служба на злото - Робърт Галбрейт

Робин все така се кани да се жени и все така има епизодични избухвания между тях с мъжа ѝ, когато стане дума за работата ѝ или за Корморан въобще. При едно такова нещата се изострят дотам, че излиза наяве стара изневяра и тя си тръгва, като оставя годежния пръстен. Това си е трагедия, но шокът се засили и от това, че в кантората пристигна адресиран до нея пакет, който съдържаше прясно отрязан женски крак.

Впоследствие убиецът с мачетето се развихри още повече и се разлетяха и други телесни части, като стана ясно, че има зъб конкретно на Корморан и всичко извършено е, за да уязви него. След бърз исторически преглед на враговете с подобни вкусове, детективът се спря на три имена и започна да ги издирва из цяла Великобритания. Един по един и тримата се сдобиха с мотиви и възможност, но накрая с цената на доста усилия и жертви стигнахме до истинския, а терзанията на Робин си намериха удовлетворително решение.

Доста добър роман, който въпреки неудачното си (според мен) заглавие, предлага доста приятно за проследяване действие. Емоционалната страна също изглеждаше приятно достоверна. Продължаваме напреде!

понеделник, юни 20, 2022

Труден за убиване - Лий Чайлд

Джак Ричър в ролята на случаен минувач се оказва пред вратата на дюкян за химическо чистене в Чикаго точно в момента, когато излизащата от него куцукаща агентка от ФБР Холи Джонсън се спъва, полита в кавалерските му обятия и в същия момент двамата са отвлечени от някакви бели радикали с терористични наклонности, които са се окопали в планините на запад и искат да правят собствена държава.

Като прочетете това, има шанс да изгубите желание да го четете цялото нещо. Не е от най-изпипаните произведения на Лий Чайлд, но тъй като хронологически се явява втора по ред след разкошната "Място за убиване" в историите за Ричър, дадох всичко от себе си да я довърша. Днес ни се струва, че сме се нагледали на какви ли не шантави терористи кой от кой с по-налудничави идеи, и може би затова претенциите на тези ми се сториха не особено истински. Книгата е от 1998 и съм склонен да допусна, че тогава в Щатите е имало малко повече на брой такива групички, а евентуално и да са имали повече гласност. След това колелото на интернет и глобализацията така се засвятка, че се съмнявам да е останало нещо от взривоопасните им помисли.

Можете да не се съмнявате, че Джак Ричър наби и уби всички злодеи, макар не и без малко помощ от добродетелни стари и по-нови приятели.

Ако човек обръща прекалено голямо внимание на заглавия като това, би могъл да се заблуди. Защото с това име има стар филм със Стивън Сегал в главната роля, който като действие няма нищо общо с романа. Романът пък има оригинално заглавие Die Trying, което не е баш същото като това на българската корица. 

Чудите се дали да я четете? Не бих препоръчал.

Преди години той се появи изневиделица в армията и тъй стремглаво потегли нагоре, че шивачите едва успяваха да прибавят нови лентички по мундира му.