сряда, май 22, 2019

16 страховити истории - Робърт Шекли

Втора година се мъча да завърша този сборник и чак вчера успях. Не е нито обемен, както се вижда от заглавието - само 16 разказа, нито пък са скучни и еднообразни - вероятно няма да ви е лесно да намерите по-различни разкази, писани от един и същ автор. Просто някак все оставаше на заден план и някое друго четиво временно го изместваше.

Някои автори имат толкова необуздана фантазия, толкова разностранни интереси и безгранично любопитство, че само фантастиката може да им даде простор за изява на всичко, което ги вълнува. Темите на разказите на Шекли са различни, стиловете, дори езикът - свежо разнообразие по всички фронтове. Този човек вероятно може да напише фантастичен разказ от всяко дребно хрумване още докато си говорите. Просто така! (Тук щракам с пръсти.) Като краен резултат някои от историите може и да ви се сторят леко наивни или поостарели, но други пък са уловили нещо толкова вълнуващо, което ще си бъде такова, докато има впечатлителни хора по тази земя. 

От съдържанието може да ви направи впечатление, че към края на сборника Шекли е отделил солидно внимание на разкази, които по някакъв начин са свързани с античната история, герои и събития. Понякога това са паралелни нишки, алтернативни клончета, пародийни версии или нещо друго такова весело и по-различно от традиционното, което си го знаем за тези персонажи. Има дори един, посветен на такова клише като Дон Кихот, ама в роботска версия! Има си и магия, Космос, страхотии из отвъдното, срещи с извънземни, общо взето - богата работа...

  • "Магия, кленове и Мериан"
  • "Новата Орла"
  • "Знам по-добър номер"
  • "Психоробите на Манитори"
  • "Кутия на Пандора — отваряй внимателно!" 
  • "Сън за неразбирателството" 
  • "Робот-донкихот" 
  • "Пратеник от един зелено-жълт свят" 
  • "Световната кармична клирингова къща" 
  • "Дълбок син сън" 
  • "Денят, в който дойдоха извънземните" 
  • "Дукакис и извънземните"
  • "Огледални игри"
  • "Разглеждане на забележителности"  
  • "Градът на мъртвите" 
  • "Бягството на Агамемнон"

Накратко, ако в читателско отношение не се заплесвате с друго и обичате фантазията на Шекли, този сборник ще го глътнете за нула време, при това с удоволствие.:)

вторник, май 07, 2019

Книга за джунглата - Ръдиърд Киплинг

"Книга за джунглата" е от онези разкошни произведения, които човек има нужда да си припомня от време на време. Задължително, за добро душевно здраве. Това не е защо приключенията на героите са били забравени - това може да бъде наваксано и чрез гледане на някое от многото детски филмчета. По-скоро ми беше долипсвала онази характерна човеколюбивост, заради която Киплинг е толкова тачен в англоезичния свят и до сега. Независимо дали ще ти разказва историята за Маугли и как той общува с дивите животни, или как Рики-Тики спасява човешкото семейство от кобрите, или пък за белия тюлен, който не спря да се блъска в железобетонните глави на събратята си, само и само да може да им предложи някакво спасение.

Впрочем, този момент го забелязах няколко пъти - не е рожба на нашето време прогресивните и пълни с истина идеи да се сблъскват с отричането на масата, били те примитивни и неграмотни селяни, прости тюлени, приемащи безропотно заколението, или вълци, глутница вълци, забравили на кого дължат благоденствието си. Всички те бяха бити, пострадаха от физическото надмощие на този, който и без друго си беше прав, но никой не му го признаваше без бой. 

Интересни цитати няма да има, не защото няма достатъчно, а защото са прекалено много. Плюс това книгата е толкова кратка, че човек може преспокойно да я глътне цялата наведнъж и без рекламни фрази. 

Това издание от 1980 е с прелестно реалистични илюстрации, нищо общо с онези сладникави глупости на Дисни. Джунглата не е парк с въртележки за забавление.

понеделник, април 22, 2019

Пътят към Гандолфо - Робърт Лъдлъм

Това е приятно романче без претенции, което очарова със закачливите си диалози, краткостта си (зорлем 300 страници) и тръпката от предстоящата реализация на един изключително сложен план за отвличането на папата срещу откуп. Толкова. Неслучайно поставям акцента върху разговорите между двамата главни герои на първо място, защото от един момент нататък наистина действието бледнее пред тях. Един чешит, който е и пенсиониран генерал, прави план за бързо забогатяване, с ключова роля за реализацията на който, е близкият му помощник и донякъде подчинен Сам Девъро, адвокат от Бостън. И колкото единият заляга на сложните схеми по реализацията на проекта, толкова другият се опитва да саботира цялата галимация заради страх от елементарни неща като затвор, смърт или Трета световна война. Чешитестият генерал прибягва до помощта на четирите си бивши съпруги (описани главно с формата на гърдите им), които се отзовават на драго сърце, когато младият адвокат трябва да бъде "мотивиран" в извършването на подготвителната част от Плана. Точно така, през почти цялата книга непрестанно и само с недомлъвки слушаме за Плана, а истински действия по него има едва в последните страници, където научаваме и за... провала му. Но за последното и защо то не беше съпроводено с никакво разочарование ще си прочетете сами някой път, когато дремете на плажа, чакате в чакалня (за предпочитане самолетна, а не зъболекарска) или въобще имате няколко свободни часа за приятно умъртвяване.

Промениш ли много външността - променяш и вътрешността.
***
- Господи, дай му на германеца власт и му гледай сеира - помисли си той.

петък, април 12, 2019

Разкази - Елин Пелин

Попадна ми интересна подборка разкази на Елин Пелин, които са били прочетени от известни гласове като Богдан Дуков, Константин Коцев, Мариус Куркински, Апостол Карамитев и други. Това са си все същите хубави истории, които всички сме чели още като ученици, но прочетени няколко десетилетия по-късно, освен всичко което помнех, ми направиха впечатление и някои други акценти. А те бяха за любовта и нейните физически измерения в историите на Елин Пелин. Всички знаем колко хубави и богати на какво ли не са разказите му, но днес ще се спра само на афинитета му към тънката част:

  • В "Жената със златния косъм" доброволецът, който водел статистика за даденостите на всички жени в градчето, отишъл да провери лично истината за тази жена, и така и забравил да излезе от къщата й.
  • В "Самодива" една 16-годишна пастирка и млад ловец от града изкарват едно страстно лято в колибата му. Докато накрая колибата буквално не изгоря.
  • "Ветрената мелница" пък има за завръзка едно танцувално предизвикателство, едно надиграване, което завършва с приставане.
  • "Пролетна измама" е за желанията на онзи поп, който като съгледал бялата забрадка на сама жена в полето, така се развълнувал и размечтал, че забелязал, че това всъщност е бял конски череп, чак когато стигнал до него.
  • В "Пижо и Пендо - Добра среща" се коментира плодовитостта на шопското племе и частност онзи селянин, който на стари години направил дете на жена си и минал "от деде пак на чиче".
  • А помните ли "Изповед"? За онзи пастир, който си бил вързал звънчета по крачолите, та да плаши гадинките из тревата, за да не ги смачка? Е, единственият грях на този същия бил, че се отзовавал, когато жените го викали "да си общуват". "Грешно ли е, че съм мъж?"
  • Първият грях, който научаваме, че е извършил отецът от "Чорба от греховете на отец Никодим", е "Спомних за любовта си, която стана причина да постъпя в манастира. Спомних за тая, която обичах, и за белите рози, с които тя обичаше да се кичи.".
  • "Старата пара" е за куцата мома, която била единствената изпращачка на гарата, когато местният виден ерген тръгнал на война. Както и за какво му се случило там и какво направил веднага щом се прибрал.
  • Ами "Задушница"? За онези двама вдовец и вдовица, които се бяха срещнали на гробищата и като му пийнали порядъчно за "Бог да прости!", още там бяха решили да се вземат?
  • Даже в прочутия "Косачи" цялата завръзка е върху това - старите косачи се занасяха с най-младия като го плашеха с кого ли е в момента младата му булка, докато той е тръгнал надалече пари да изкарва. Разбира се, на сутринта момчето се беше изпарило към вкъщи, за да провери и навакса.
  • В "Кумови гости" след сложни планове и приготовления младоженците тръгват на гости на кумовете си в далечно село. Тръгват с кола от вечерта, та сутринта да са на местоназначението. Но още щом излезли от селото и се видели на спокойствие от близки и роднини, взели да хихикат, да се гъделичкат и отбили каруцата за малко от пътя. За малко, та до сутринта.
  • В "Очите на св. Спиридон" светецът си ги беше избол заради греховните желания, които изпитал, след като видял босия крак на една туркиня. Разбира се, впоследствие беше реабилитиран, защото какъв грях е това?
  • А пък в "Грешка" двете госпожи Дена и Савка бяха доставени от мъжете си на СПА-курорт да се забавляват, а мъжете им отпътуваха за града да работят. Единият се беше върнал късно и по тъмно "да навести" за бързо жена си, но без да знае, че тя си е разменила стаята с приятелката си. Е, разбра, ама чак по светло на другата сутрин.
Та така, много и все приятни истории, разказани с вкус и мярка. Бива да се припомнят, най-малкото за калибриране на мерните прибори.:)

четвъртък, март 21, 2019

Съдбата на Убиеца - Робин Хоб

Протакането на действието, очакването, пътят и страданията докато героите стигнат до Клерес и не причинят развръзката, за която са предопределени, беше тегаво. Робин Хоб го умее това нагнетяване на емоции, но още по-приятно беше, когато макар и в малко страници нашите се развихриха и показаха на лошите, че са си направили криво сметката. Накрая по очакван начин любимците ни се отърваха с достатъчно малко поражения, като изключим Фиц. Той беше орисан да страда през цялата многология и финалът й трябваше да бъде и негов финал. Дори това, че накрая авторката ни върна там, където започнаха перипетиите му, явно не е било случайно. Трябвало е да заприлича на затворен кръг.

Имам една любима теория за образа на Малко момиченце™ в литературата и киното. То е нещо, което по потенциал и могъщество далеч надскача друго утвърдено понятие като Немощен старец™ в кунг-фу филмите, Междузвездни войни и други такива леко приказни феерии. Посланието е следното: никога да не подценявате слабите и да не спекулирате с привидната им неспособност да се защитят. Защото има и такива малки момиченца, които няма да ви оставят дори да съжалите за злините, които сте им причинили. Когато времето настъпи, Пчеличка не им даде шанс.

Убиването е нещо важно. Наскоро някъде срещнах форумен капацитет да обвинява света, човечеството и в частност мъжете като източник на агресия и причинители на над 80% от престъпленията. Как трябвало да се поправи всичко това. Не само, че не може, ами и не трябва. Убиването е част от живеенето, питайте Робин Хоб. Ако не го умееш, си овца, ако ли пък се справяш, ти си вълк, така казва тя.

Това беше най-бавно прочетения том от всички досегашни с любимите ми герои. Очакването на развръзката и съдбовните събития не ми попречиха със седмици да припадам вечер след две прочетени страници, докато накрая не се взех в ръце и й отделих нужното време. Не знам, подозирам, че може и подсъзнателно да не съм искал всичко това да свърши.

Както подобава на всяко окончателно сбогуване, и това не беше нито особено лесно, нито особено приятно. Когато трябва да погребеш герои, с които си свикнал и които си заобичал в продължение на хиляди страници, няма как с лека ръка да ги изоставиш. Тъжно е, все едно се прощаваш със заминаващи за дълго истински приятели.

Благодаря ти за всичко, г-жо Хоб!