сряда, септември 23, 2020

Възходът на Ордата - Кристи Голдън

Трал е в ролята на разказвач, който в ретроспективен стил ни предава историята на орките, още когато са били кафяви на цвят и са живели на отделни кланове в хармония с природата на родната им планета. След това обаче външна намеса ги обединява в една яростна Орда, засилва се прочутата им агресия, стават зелени на цвят, а очите им светват в червена ярост. Кои са виновниците и можело ли е всичко това да бъде избегнато? Разказва още за дружбата на младите Дуротан и Оргрим, които случайно се запознават с мистериозната древна раса на дренаите. Научаваме защо Елементите на природата се отвръщат от призивите на орките и шаманите им губят сили. Как доверчиво приемат предложените им от посредниците на Саргерас нови магии и как почти никой не възразява срещу злото, което идва с тях. За моралното падение на ордата, гибелта на дренаите, че и на цялата им планета, и за съдействието, което получава узурпаторът на властта Гулдан, от човешкия магьосник Медив за изграждането на Тъмния портал и нахлуването на Ордата в света на човеците. 

Много нови отговори на стари въпроси, които един по един внасят по малко светлинка в тъмния лабиринт от съдби и сюжетни линии. Неведнъж се е случвало по-младите раси да станат пионки в ноктестите ръце на по-древни и могъщи сили, които не знаят ни прошка, ни милост, а само унищожение, и всеки път постфактум се чудим дали наистина е било неизбежно.

Доста трагична, но пък интересна за проследяване история, в която непознати досега герои добиват реални очертания, а пък вече познатите ни - още по-пълнокръвни образи и повече черти от характерите им. Макар на пръв поглед светът на Уоркрафта да изглежда клиширано черно-бял, във всяка от книгите от поредицата се наслаждавам на разнообразната палитра от чисто човешки качества и нрави, които откривам у героите, независимо от коя раса. Както казваха някъде, че на Азимов роботите му са повече човеци от хората, така и в Уоркрафта понякога зверовете имат повечко човешки черти.

вторник, септември 08, 2020

Приключенията на Хъкълбери Фин – Марк Твен


Това е една много приятна, не особено детска и въпреки това познавателна, възпитателна и весела книга. Не всеки ден подобно бижу може да попадне в ръцете на читателя-ценител. Със сигурност романът е много богат - като език, с много внушения, житейски ситуации, слоеве, които да доставят радост на различните типове почитатели на марктвеновия хумор. 

Приключенията на едно избягало момче, което предпочита да кара сал с избягал негър надолу по реката, да лови риба, да пушат лули от царевични кочани и да си разправят истории, да помагат на едни и да бягат от други, да опознават цялата шарена пасмина, която се носи напред-назад покрай тях. Ако мислиш бързо и умееш да лъжеш, може доста да се позабавляваш. Може да изкараш пари, може да те намажат с катран и овалят в перушина, а може и директно да те гръмнат. Бях забравил колко време беше отделено на премеждията с краля и херцога, както и сложнотията на плановете на оня лигльо Том Сойер за освобождаването на пленника. Ей, весел живот!:) 

Представен от гледната точка на тинейджъра-сирак Хък Фин, романът предлага гледка от американския юг по Мисисипи, където калпавите момчета с въображение имат предостатъчен терен, на който да се развихрят. Трябва да сте наясно също, че през 1885г., когато е писана книгата, робството в Америка все още е било нещо нормално, и бягството на негъра Джим изобщо не е било безобидна работа. 

Това е една от любимите ми книги – сериозна, мъжка, която би се харесала, както на по-млади, така и на по-стари момчета, стига да имат принципи и да си държат на думата. Пък дори и понякога да взимат разни неща „назаем“, когато никой не ги гледа.

понеделник, август 31, 2020

Светът се нарича дъбрава - Урсула Ле Гуин

Представете си свят, населен с безобидни дребни хуманоиди, в езика на които, думите за "свят" и за "гора" са една и съща, просто защото цялата суша на планетата им е плътно обрасла с дървета. А сега изпратете на този свят земляни, които да осекат гората, за да засеят новата планета. Оставете ги да се държат като завоеватели и да мачкат всичко и всички с мачовски ентусиазъм, все едно трябва да усвояват прериите на Дивия Запад или джунглите на Индокитай. Получилата се картина не е особено приятна, особено от гледната точка на местните, които имат доста пацифистко поведение и много специфичен цикъл на сънуване и будуване, а третирането им като човешки роби не се вписва по никакъв начин в него. Конфликтът изглежда неизбежен.

Кратичко, ала доста емблематично произведение, което идва от зимата на 1968 и печели награда "Хюго" през 1973. Виетнамската война е в разгара си, а екологичните движения едва прохождат. Авторката споделя, че самата тя не била особено очарована от клишетата в него, но пък времената са били такива, че приемът от страна на читателите е бил повече от радушен. Заслугата за великолепното заглавие пък е на Харлан Елисън, който е бил и първият редактор. 

Книжката страшно ми хареса някога, когато я четох за пръв път. Очаквах годините да се ме направили по-критично-циничен към такава материя, но ми беше много приятно да установя, че 2 десетилетия по-късно произведението е все така прелестно и четенето му доставя същата наслада. 

В августовския брой на NG тази година има силна статия, която потвърждава връзката между зачестилата поява на нови вирусни заболявания с унищожаването на все повече диви територии. Здравето на хората на нашата планета буквално зависи от това да има балансирани екосистеми, които сами да се справят с опасностите.

Силно препоръчителна книга!

сряда, август 19, 2020

Кръгът на омразата - Кийт Р. А. Декандидо

Действието в "Кръгът на омразата" ни препраща след епохата, когато хора и орки заедно едва са надвили поредната визита на Пламтящия легион на Сарджерас. Привидното спокойствие и мирно съжителство на двете раси обаче изглежда крехко и нетрайно, особено когато навред започват уж спонтанно и без връзка да избухват дребни разпри и конфликти. За по-внимателното око тези провокации ще се окажат организирани от фигура, която подозрително намирисва на сяра. Точно така, демоните имат хитър план как да подсилят старата неприязън между хора и орки, за да се изтребят сами в подкладения от тях конфликт. За голямо демонско съжаление Джейна Праудмуър неволно откри невероятен съюзник, за когото нямам смелост да издам повече, освен това, че е на над 800 години.:) Тяхната комбинация беше подсилена и от решителната полковник Лорена, което доста засили позициите на феминизма в тази книга, но беше приятно разнообразие за традиционно препълнените с мъжки образи фентъзита.

Отново ми направи приятно впечатление какви достоверни психологически похвати и нормални човешки склонности са претворени за пореден път в света на Уоркрафта. Толкова лесно е да им повярваш, толкова предразполагащо е да прегърнеш грешната кауза. Колко е лесно понякога хората да се плъзнат по патриотична, национална или някаква друга наклонена повърхност. Уж мислейки и действайки за благото първо на своите, често се оказва, че няма такъв филм и направените компромиси ще засегнат всички. Дори и във фантастичните светове трябва да се мисли глобално и да не се жертват принципите, да не говорим за нашия си.

четвъртък, август 06, 2020

Ди Гунан - Роберт ван Хюлик

Това е първата по ред на написване книга на Роберт ван Хюлик за случаите на съдията Ди. Хронологически тя се пада малко по-назад в списъка с приключенията му, но за щастие прочитането ѝ извън редицата не влияе изобщо на удоволствието от великото майсторство на автора.

Заварваме съдията Ди още като магистрат на Джанпин, където му се падат два съвсем странни случая на убийства, както и един, за който никой освен съдията не твърди, че изобщо има убийство. Случайно преминаващ търговец на коприна изчезва в неизвестна посока, след като спътникът му е намерен на пазара обран и заклан, млада вдовица отрича до последно вината да е убила собствения си мъж, макар духът му да твърди друго, а самата тя е подложена на мъчения и стягане на крайниците в дървени менгемета, а пък една младоженка умира отровена от неизвестна ръка още през първата си брачна нощ, като е пила единствено чаша чай. Няма улики, няма свидетели, няма дори слухове.

Съдията Ди за пореден път демонстрира прословутата си прозорливост, като тя отново не се явяваше като някаква сила свише, а винаги беше в резултат на солидни проучвания и разследване. Не бяха пожалени сили, хора, разходи и пътувания, за да се изяснят случаите, като асистентите му Цяо Тай и Ма Жун изтъркаха по един чифт сандали, докато изпълняваха поръченията му. В резултат усилията и таланта на съдията не останаха незабелязани от най-висшата инстанция, писмата от която се четат винаги вдигнати над нивото на главата на четящия.

Много приятна книга! Малко по-засукана и на моменти докарваща любимия ни персонаж почти до безнадеждност, ала може би затова още по-удовлетворителна.