Пазители на галактиката: Император Куил - Браян Майкъл Бендис, Валерио Скити

Никога не бях чел или имал комикс от известните, от Marvel или DC. Но понеже съм фен на филмите за Пазителите, а тази книжка беше с голямо намаление, набавих си я, за да почерпя вода от извора. Изворът се оказа малко по-разочароващ от очакваното и ми е неудобно, че не мога да кажа, че историята изглежда разводнена (нали вече я нарекох вода от извора). Сюжетът е сравнително плосък, няма особени изненади, в началото нашите ги бият, после те връщат повече бой, лошите губят, Куил се уволнява от императорството. Има обаче смущаващо количество сцени, в които някой бие някого. Физически го блъска с юмруци. В космоса, по разни планети. Което не е причината, поради която се кефя на гласовете на актьорите във филмите, цитирам яките им реплики и слушам саундтрака на рипийт. Филмите са друга бира.

Както и да е, накратко, повече не бих си купил от този комикс, ако ще и по 50 стотинки да ми го дават.

пп.

Имаше и някои положителни неща, като например готини герои, които още не съм виждал във филмите, а бих искал. Например Кити.:)

Блексед 1: Някъде сред сенките - Хуан Диас Каналес, Хуанхо Гуарнидо

Преди няколко десетки години, когато прохождах като читател, никак не ми се четеше плътен текст без действие в обем от стотици такива страници. Напоследък - също. Лечението, което си предписвах и тогава, и сега, бяха качествените комикси. Благодарение хвалбите на Пресли, сега това се оказа първата книжка за Блексед.

Разказите в картинки са много особена категория забавление, а както се твърди и най-старата - още по стените на пещерите на неандерталците има разказани истории. Историята на Блексед е по-нова - криминале с главен герой детектив-котарак, който е малко чандлъровски, малко ноар, малко като себе си. Абе много е як! Испанците, които са автори на комикса, са направили всички герои с тела или поне глави на различни животни и така дори без да ти разказват неща за тях, ти си съставяш мнение за характерите им, или най-малкото дали са от добрите или от лошите. Комиксът е нарисуван много яко, кадрите, гледната точка, как върви историята, екшъна, всичко е топ. Обезателно ще си набавя и останалите истории за Блексед. А като нищо и да изгледам пак Син сити...

Стихотворения - Ерих Кестнер

Не подозирах, че Кестнер е писал стихове, а книгата получих като подарък от човек, който знае колко обичам произведенията на чичо Ерих. Книжката е от онези произведения от зората на 90-те, когато на пазара е било възможно да се появи на практика всичко. Може да е тънка като тетрадка за контролни, да струва 1000 лв и да ти поднесе нещо познато по дух и напълно ново като форма.

Следват малко цитати, които не са представителни, просто ми грабнаха вниманието по разни причини. В крайна сметка аз дори не харесвам особено поезията, за Кестнер обаче съм готов на всичко.:)

Дойде мира и тежка криза в Лайпциг връхлетя ни.
Започва тя бюра и борси бързо да обръща.
Боравех малко с политика, Кант и млади дами.
В неделите валеше и оставах сам във къщи.

***

"Развитието на човечеството"

Подскачаха хората със зверовете,

същински маймуни, космати и грозни.

Подмамени слязоха от лесовете,

заляха с асфалт и бетон градовете,

животът потече в къщи луксозни.

- - -

Така с помощта на ума и устата

преброди прогресът напред вековете.

Но взрем ли се ние добре в съществата,

ще видим отново картина позната

- маймуните стари от лесовете.

***

Да бягаме далеч от фабриките сиви!
Ще има място някъде за нас в света.
Да идем гдето си шептят треви сънливи,
плетат чорапи паяците работливи
без дребни грижи и човешка суета.

***

"Малко соло"

Останеш ли сам, туй е болка голяма,
но лошо боли самотата на двама.

***

Унесена от сън в прегръдката му крепка,
девойката заспива и бавно спуска клепки.
Ликът ѝ е щастлив, но някак малко бледен.
А момъкът е млад и още много беден.
През горския листак на юг пое наслука
да търси по земята щастливата сполука.

100 хайку - Мацуо Башьо

Мацуо Башьо е бащата на хайку, той е поетът-основател на жанра още някъде през дебрите на 17-тия век. Роден е през 1644 г., живее само петдесет години и казват, че още приживе е станал кумир на стотици хиляди читатели. Сега спрете и се замислете над историческия контект на предишното изречение в световен мащаб. Да имаш дори и "само" сто хиляди почитатели през 1600 и някоя си година, означава, че дори и в тези древни времена в Япония е имало огромна маса грамотни хора, от които само част са чели и харесвали поезията на Башьо. Влиянието му дори и след смъртта му е толкова мащабно, че се твърди, че през 1806 г. императорът го нарича Божество на летящите звуци. Шинто и дзен.

Портрет на поета от края на 18. век.

Ранно утро – 

камбанен звън блуждае

сред мъглите.

Онзи облак

вест за среща 

от мълнията чака.

По нищо не личи,

че близка е смъртта им – 

песен на цикади.

Лястовичке,

калта за гнездото

не пускай в моята чаша.

Овчарска торбичка!

Край плета

цъфнала е тя свенливо.

Есенни дъждове – 

излизам и пътник

вече е моето име.

Пъдпъдъци 

пеят в здрача – 

за ястреба е тъмно вече.

Посеви с елда – 

белеят се смътно

под лунния сърп.

Час за раздяла – 

като облаците надалеч

отлитат дивите гъски.

Пролетен дъжд – 

пътека сред тревите

и пелин край нея.

Стоян - Станислав Стратиев

Донякъде случайно тази книга попадна у мен - търсех с какво да си допълня друга поръчка от същия книжар. Неслучайно беше, че я харесах, първо заради автора, и второ - заради  заглавието.

Знаете какви ги пише по принцип Стратиев ("Българско зелено", "Вавилонска хроника") - иронични, с много препратки, злободневни. С много познаване и сантимент към българското. Е, тази книжка е от 1995 година, развихрилата се свобода, нестандартен формат, форма, илюстрации, теми и корична цена от 75 лв. Произведенията са кратки импресии по страничка-две, разредени с илюстрации от Анри Кулев. По това време в речника на българите вече новото значение на думите "застраховател" и "борец" е станало първо по ред. Спонсор на книгата е Балканбанк. ЕС и НАТО са още само блед мираж, в който никой не вярва, а както казва авторът, ако направите допитване сред хората, те ще ви кажат, че Дейвид Копърфийлд е мъжът на Клаудия Шифър, а Чарлз Дикенс - ляво крило.

Много интересно би ми било, ако Стратиев беше поживял още, за да види и последвалите трансформации в обществено-политическия живот на България, какво би го впечатлило от битовизмите на милениума. Защото сега, от тази, послевкусът е като битерлимон, по-малко сладък, повече горчив.

Името Стоян е олицетворение, хем е максимално българско, хем е обикновено. Той е онзи обобщен образ, който е по опашките с изпотен купон в дланта, следващата година неговите спестявания ще изгорят в банките, него го "застраховат" онези с бухалките, той избира старите муцуни в нови костюми. Стоян е България, България е Стоян. Стоян съм аз. 

Не сме любими никому.

Никой не ни обича.

Никой не иска да се обединява с нас.

***

Навсякъде ни разпознават от километър. Мрачни, намръщени типове, сякаш минати през дарак. Подозрителен поглед, смачкано самочувствие, зле прикрита агресивност. Потиснати, прегърбени, цялата ни нещастна история е изписана върху лицата ни... Излъчването е тотално негативно. Моментално се вижда, че не вярваме в бъдещето си. Не се усмихваме спонтанно. Не внушаваме позитивизъм. Не излъчваме енергия. По рождение сме изпълнени със съмнение във всеки и във всичко.На всяка втора дума налитаме на бой. Все някой друг ни е виновен.