Нощта на кръстопътя - Жорж Сименон

На загубено междуселско кръстовище се е случило нещо странно. Убит белгийски евреин, търговец на диаманти, е намерен застрелян в автомобила на един от местните жители. Автомобилът е вкаран в гаража на комшията, а комшийската кола е в гаража на онази с убития. И никой от двамата комшии с колите не знае нищо, не е чул нищо, не познава жертвата и няма никаква представа каква е тази история. Вдовицата на убития пристига, но още слизайки от колата и... абе има си изненади, действието не е никак заспало. Копринено бельо, заключени мацки.

Един кръстопът с три къщи - брат и сестра датчани с аристократично потекло, но мизерстващи без доходи във Франция, смотаният застраховател Мишоне и жена му и господин Оскар с автосервиза, който познава всички коли и камиони само по звука. Странни птици. Кой би могъл да има нещо общо с убития?

По книгата има френски филм от 1932 и английски на ВВС с Роуън Аткинсън в ролята на инспектор Мегре. Лули, запалени печки, мъгла, здрач.

Много готино криминале, което ме изненада приятно. Не очаквах чак толкова екшън в книга на Сименон.

— Кой готви? 

— Аз… Той го каза просто, без смущение, без срам...
***
Присъствието на жена пречи, когато се върши работа.

Зло под слънцето - Агата Кристи

На сравнително малък остров близо до брега на Девън (да, пак там), толкова близо, че даже има и път, по който може да се мине при отлив, има популярен хотел, който приютява разни летуващи, включително и мосю Поаро. Неочаквано за всички младата и крайно привлекателна съпруга на един от гостите, много известна актриса, е открита удушена на един от плажовете. Кой може да го е извършил? Кой има мотив и защо? А възможност? Върху това започва да разсъждава полицията и асистирана от частния детектив да задава въпроси на всички присъстващи. Завист, ревност, обида или алчност? Коя подбуда е тласнала убиеца и как е станало, при условие, че май всички заподозрени си имат алибита?

Любим ми е похватът на Агата Кристи да изправя в началото читателя пред неразгадаема загадка и после само след уж безобидни разговори с всички присъстващи бдителното око да успее да отсее къде някой от тях е изпуснал нещо уличаващо. Кой лъже и защо? Страхотна тръпка!

Направи ми впечатление, че много пъти в романите на Агата Кристи действието и разговорите са такива, че не можеш да разбереш през коя година се случва всичко. Не е ли чудесно? Конкретно този роман е от 1941, но какво ли толкова се е изменило в един летен курорт оттогава? Хората лежат по плажа, плуват, ядат, спят, говорят си с другите, играят тенис, гребат с лодки, пийват си от питиетата и блаженстват.

По книгата има филми от 1982 и от 2001, които може би също не е лошо да се пробват.

Обикновено веднъж в живота си човек става за смях заради жена.

Колелото на времето: Окото на света - Робърт Джордан

Както вероятно добре знаете, и то по-добре от мен, „Колелото на времето“ е едно от най-основополагащите фентъзита, които изобщо съществуват. В началото на 90-те то е дало тон за песен на цялата последвала вълна, която днес имаме за даденост.

Робърт Джордан е почерпил щедро от наследството на Толкин много неща, но това не е кой знае какъв кусур, още повече, че той не го крие. Защото Джордан е развил своите герои, характерите и израстването им в по-друга посока и не се е спрял. Вероятно това прави голямата разлика (освен разнообразието от образи, раси, магьоснически ордени, екшън и загадки), защото „Окото“ със своите близо 700 страници поставя основите и залага нишки за развитие на поредица от 14 тома.

В забутано село, което дори не помни, че преди три хиляди години е било съществена част от последната велика империя на този свят, се появяват странни и ужасяващи същества, които имат описаните в легендите черти на тролоците - изродите от Севера, служили на Тъмния преди да бъде окован и обезопасен. Селото е подложено на сеч и огън и става очевидно, че чудовищата търсят нещо или някого. Подозрително съвпадение е, че малко преди това там са пристигнали двама заможни пътници, които решават да поостанат. За какво им е, та там няма нищо интересно?  Разбира се, и децата ще се сетят, че две привидни случайности едновременно няма как да не са свързани. Пътниците се намесват по чудодеен начин и спасяват селото, и което е по-важно, спасяват три момчета, които са били истинската цел на нападението. Защо слугите на Тъмния търсят тези три момчета? Защо са толкова важни? И купища други въпроси изникват, но няма време за тях, защото трябва да се бяга, да се търси помощ и спасение за младежите, селото и даже целия свят, защото Сянката пак се надига и някой трябва да я спре. Последвалите пътешествия и перипетии сплотяват групата (задругата), и макар да нямат единствен пръстен, който да ги владее, мъките им по нещо напомнят борбата на Фродо и компания. Злите сили срещу тях също изглеждат като орки и назгули, но светът тук изглежда малко по-мащабен от този на Средната земя. Кралства, пророчества, история и магия се преплитат в сложни фигури и до последно никой не знае как и защо, защото Колелото се върти и тъче шарката на времето, както само то си знае.

Фентъзито не е само ескапизъм на уплашените от науката и технологиите, то е още социално и морално точило, което е в състояние да изостря и изглажда страни в характерите на читателите, които трудно друг литературен жанр би докоснал изцяло. Тук акцентът е върху  общуването, взаимопомощта, загрижеността и споделянето на познанието, а не толкова върху фактите на самото познание. Какво би направил, с кого и как, ако имаш Силата, без да се задълбочаваме каква е тя и откъде се е взела. 

Сигурно имаше някаква разлика, прецени младежът, в това, как изглеждат нещата, според това дали сам търсиш приключението, или си принуден да го преживееш.

***

— Имената не означават нищо.

***

Бягай, когато се наложи, бий се, когато трябва, почивай, когато можеш.

***

Светът е пълен с глупаци, в чиито глави няма капка разум да си натискат задниците там, откъдето са.

***

— Бедата е там, че сте се заплели в политиката, момко, макар и да не е по ваша вина. А политиката е като мъгливо блато, гъмжащо от усойници.

***

— Според обичая — каза Елейн — придружаваме гостите до самите врати, но не оставаме да ги гледаме как си отиват. Човек трябва да запомни удоволствието от компанията на госта, а не тъгата от раздялата.

***

По-лесно е да си смел, когато някой се нуждае от твоята закрила.

***
Всички жени са Айез Седай.

Басни - Жан дьо Лафонтен

Пак басни на аудиокнига, този път от Лафонтен. Уикипедията казва, че повечето от приказките му не са авторски, а са заети основно от Езоп. През 17-ти век, когато Лафонтен се забавлявал чрез басни да осмива това и онова, подходът му не бил приет добре във Франция, където духовенството изобщо не прегърнало идеята някой да му намира кусури, пък и да ги разказва смешно чрез герои-животни. Кралят също намекнал на Лафонтен да си промени начина на писане. В резултат чичо Жан първоначално решил, че ще му накривят шапката и си отпечатал книгата в Холандия. После поразмислил за здравето си, включително и финансовото, поправил се и прописал и други неща, включително романи и религиозни текстове.

Заглавията на приказките му са познати на всеки - "Заекът и костенурката", "Лисицата и гроздето", "Кокошката със златните яйца", "Лисицата и щъркелът", "Рибарят и рибката", "Двете кози"...

Забелязах някои разлики в познатите ни истории, например в тази за мравката и щуреца. В лафонтеновата версия мравката е стисната и зла, защото не ще да почерпи благородния музикант.

Иначе са приятни, кратки, посланията са ясни и еднозначни и няма никакъв шанс някой да те затормози с въпроса "Какво е искал да каже авторът?". Може обаче и да се попрескочи, не е образователен пропуск.

Градове за хората - Ян Геел

Предполагам, че и вие като мен знаете думата урбанист от Тодор Колев в "Опасен чар": Ястребовски — свободен архитект, урбанист и еколог! След тази книга вече познавам още един и съм доста по-наясно какви са тези хора и какво вършат. Най-общо те мислят и дават отговори на това как да се проектират градовете, за да са добри и удобни за живеене за хората. Защото през последните десетилетия на модернизъм в строителството се оказва, че голяма част от построеното има античовешки облик и отблъсква хората, затруднява живота им в такава среда или най-малкото го прави по-неприятен. А градовете могат да са толкова хубаво място за обитаване и Ян Геел разнищва подробно и в детайли кое прави един град удобен за хората, а не за колите. Авторът е едно от най-големите имена в тази област и от дългия си опит с проектиране из различни градове по Земята той е установил най-различни зависимости, които е изложил в книгата си.

Ако градската среда (улици, площади, сгради, алеи, паркове и т.н.) е съобразена с човешките мащаби и сетива, то тя е много по-приятна за обитаване. Ако по тротоарите има повече място за ходене, колоездене, има къде човек да приседне, да поговори, да си почине, погледите да се спират на интересни фасади, всяка следваща врата, магазин или някакъв офис от приземните етажи да е различна от предишната – това е, което авторът нарича „мека контактна среда“. Там, където е прекият контакт на човека със заобикалящата го среда, там трябва да му е удобно, а 50-тият етаж на небостъргача спокойно може да е скучен. Ако същите тези зони, където се движат хората, бъдат пресечени от високоскоростни булеварди, детелини, подлези, надлези, дълги и монотонни стени, най-различни стълбове и светофари, пейзаж без дървета, без чешмички и пейки, без нищо, което да привлече погледа и да те покани да се спреш и да надникнеш, този градски пейзаж говори единствено за провала на архитектите и проектантите, които са го допуснали. Вървейки из града човек не бива да се чувства като преследван беглец, който гледа само как да се скрие някъде.

Книгата е доста интересна не толкова за четене, колкото като храна за размисъл. Какво би могъл човек да подобри сам, в своето място на живот, своя начин на придвижване и кои квартали, предпочита да посещава. Осъзнаването на една ценност я прави по-лесна за защитаване. Осъзнайте сами защо ходенето пеша и колоезденето са добри за вас и тогава никога повече няма да излезете с несъстоятелни твърдения като „Нямам достатъчно време.“ или „Няма достатъчно велоалеи.“, Ян Геел може да ви помогне в това.

Човек за човека е най-велика радост. – Стих от хилядолетна исландска поема „Хавамал“

***

Да бяхме помолили проектантите да проектират градове, които усложняват ежедневието и отблъскват хората от общите градски пространства, едва ли щяха да се справят така ефективно, както с модернистичната идеология.

***

Пустата улица е като празен театър: явно нещо не е наред с представлението, щом няма публика.

***

Най-студената зима в живота ми бе едно лято в Сан Франциско. Марк Твен

***

Дубай, където само за няколко години изникнаха огромен брой високомерни небостъргачи, е друга една голяма градска зона, в която усилията се концентрират върху големия мащаб и зрелищните конструкции, и почти върху нищо друго. Градският пейзаж чисто и просто няма какво да предложи на тукашните жители.