Стихотворения - Ерих Кестнер

Не подозирах, че Кестнер е писал стихове, а книгата получих като подарък от човек, който знае колко обичам произведенията на чичо Ерих. Книжката е от онези произведения от зората на 90-те, когато на пазара е било възможно да се появи на практика всичко. Може да е тънка като тетрадка за контролни, да струва 1000 лв и да ти поднесе нещо познато по дух и напълно ново като форма.

Следват малко цитати, които не са представителни, просто ми грабнаха вниманието по разни причини. В крайна сметка аз дори не харесвам особено поезията, за Кестнер обаче съм готов на всичко.:)

Дойде мира и тежка криза в Лайпциг връхлетя ни.
Започва тя бюра и борси бързо да обръща.
Боравех малко с политика, Кант и млади дами.
В неделите валеше и оставах сам във къщи.

***

"Развитието на човечеството"

Подскачаха хората със зверовете,

същински маймуни, космати и грозни.

Подмамени слязоха от лесовете,

заляха с асфалт и бетон градовете,

животът потече в къщи луксозни.

- - -

Така с помощта на ума и устата

преброди прогресът напред вековете.

Но взрем ли се ние добре в съществата,

ще видим отново картина позната

- маймуните стари от лесовете.

***

Да бягаме далеч от фабриките сиви!
Ще има място някъде за нас в света.
Да идем гдето си шептят треви сънливи,
плетат чорапи паяците работливи
без дребни грижи и човешка суета.

***

"Малко соло"

Останеш ли сам, туй е болка голяма,
но лошо боли самотата на двама.

***

Унесена от сън в прегръдката му крепка,
девойката заспива и бавно спуска клепки.
Ликът ѝ е щастлив, но някак малко бледен.
А момъкът е млад и още много беден.
През горския листак на юг пое наслука
да търси по земята щастливата сполука.