понеделник, юли 27, 2015

Текила на разсъмване - Михаил Вешим

Тази книга беше предвидена да се чете на морския бряг. Пътуването обаче се забави с един ден и четивото беше довършено още вкъщи. Голяма част от разказите са за там, за Черното море от преди бетона, за къмпингите, созополските бабички-гъркини, мискета и безгрижните младини на автора. По тази тема сме чели подобни неща и в още по-носталгичната "Стари хипари", а и не само. Мен обаче като че ли повече ме грабнаха няколко неочаквани истории, както като сюжет, така и като развръзка. А даже и като настроение и нагласа за харесването им.
  • "Тежка пръст" (за каолина, мамка му!)
  • "Фина настройка" (за провинциалния писател и награждаването му)
  • "Въглищарят Мунк" (за "бизнесмена" с дървените въглища) 
  • "Хотел "Аризона" (за младежката американска афера на бате Весо)
  • "Родителска среща" (за фалшивият родител и диванчето)
Първите два са в най-добрите традиции на О'Хенри, третият е по-отмъстителен, а четвъртият и петият - силно искрени и лични. 

Искам да ловя паламуд в Созопол през септември.

Тази книга е една от малкото, които имам с автограф от автор. Другата, която имам, е от същия автор.

Коктейлът Текила сънрайз (Текила на разсъмване) изглежда така и може да бъде изпит в бар "При Майкъл" в Несебър, както направих аз.;)
Най-общо съдържа: 
  • лед
  • текила
  • портокалов сок
  • гренадин (налива се внимателно, за да падне на дъното и да не се смеси с другата чорба)
  • портокалов резен за украса.

понеделник, юли 20, 2015

Само напред - Майкъл Маршал Смит (2)


Това е първата книга на британския писател М. М. Смит, който постъпи леко заблуждаващо с мен.

Какво е характерно за дебютните книги – често се случва те да са по-кратки от следващите произведения на автора (+) и в тях да има вплетени лично преживяни истини (+), които две неща я правят лесна за прочитане и те предразполага да й повярваш.

В „Само напред” аз преживях приятна първа третина, наситена с приключения и силен главен герой. През нея се почудих защо книгата е подредена в графа фентъзи. Какво общо имат с фентъзито градовете на бъдещето, с всичките им странности, обществено разслоение, банди, технологии, корпорации и дори изобилие от котки? После нещата се поизясниха, защото в изследването и експериментирането със сънищата на героите във втората и трета третини книгата заприлича на Кастанеда, а в справянето с ужасите, които са в собствените ни глави – на Стивън Кинг. По разпиляността и фантастично-нестандартния британски хумор стилът и езикът на М. М. Смит ми заприличаха донякъде на Дъглас Адамс, което макар и приятно, за моя вкус не е бог знае какъв комплимент.

Макар в самия край главният герой да обясни на какво и защо сме станали свидетели и фентъзийното начало да намери своето обяснение, за мен цялата история доби неприятен привкус. Просто не обичам такива неща със сънуване и кошмари. Като ще е фентъзи, нека да има меч и/или магия, а то на какво прилича така? А корицата пък е просто "феноменална", какви работи се раждат в главите на някои хора...

Ето и впечатленията на Алвин, Тери и не на последно място на Алмаак за същата книга, прочетена когато й е било времето.

Мисля, че скоро няма да чета други книги от Майкъл Маршал Смит.

Някой трябваше да играе героя, да знае малко повече, да движи историята напред. Винаги в моя живот този някой съм бил аз. Понякога ми се ще да поспя, да ме пазят. Иска ми се някой да бди над съня ми, всеки миг да е готов да ме хване за ръката и да ми помогне. Бих искал да съм този, който ще бъде успокоен, обичан. Да съм дете, което се протяга в прегръдката на слънцето и вярва, че то завинаги ще бъде топло. Но не можеше да стане така. Защо? Ще разберете, може би. Когато му дойде времето.

сряда, юли 15, 2015

8 1/2 разкази – Даниел Вълчев

Минисборник с разкази от бившия образователен министър и настоящ професор по право в СУ Даниел Вълчев. Много хора в образователната сфера още пазят негативните спомени от надменното му отношение като министър (нали се сещате как двамата с феномена Орешарски разваляха „седенката“ по време на най-голямата и продължителна учителска стачка през 2007) и тази книжка не помага особено да се оправи впечатлението.  

Но да се съсредоточим все пак върху разказите, които са 8 на брой и като цяло са приятни, с известно оригинално зрънце, но даже и без такова пак е хубаво да се прочетат. Обикновени истории без претенции за обикновени хора. Историите най-общо се разказват за угрижени бабички („Сърцето й трепна“), езикови недоразумения („Дебюси“), туристи, които мечтаят за плажа отвъд река Резовска, за студенти, пенсионери, загадъчни стари бръснари и други хора. Най-общо, пак казвам, се разказват за хората. Няма да изпопадате от смях, да се впечатлите от стил и език или да се шашнете от невероятните съдби на героите. Понякога не е лошо да се четат и истории за по-обикновени хора.

В една от историите с главен герой Лазар Георгиев в един момент почнахме да го наричаме Марин, но това са дреболии. Както и това, че не става ясно защо е избрано заглавие "8 1/2 разказИ"

Някои от разказите можете да прочетете в страницата им във фейсбук.

понеделник, юли 06, 2015

Кратка история на почти всичко - Бил Брайсън

Кой е Бил Брайсън? Той е никой – не е физик, не е историк, не е никакъв учен и едвам е завършил първи курс в университета. Защо тогава да четем книга за история на науката от него? Защото разказва интересно верни неща. Той е американски писател, който прави опознавателна експедиция в миналото на човешкото познание и припомня кой какво и кога в естествените науки. Защо да четем книгата му? Защото в увода сам е написал, че има много хора (допускаме, че и той е бил сред тях), които не правят разлика между протон и протеин, кварк и квазар и други такива, а той ни помага да се ориентираме в нАуката. И наистина е само това – ориентиране.

Според споделеното от чичо Бил има и друга светлина, в която да бъдат разгледани животът и делото на великите учени. Например Исак Нютон съвсем не е бил такова цвете за мирисане, каквото ни го представи Карл Сейгън в „Космос“, а пък Дарвин си написал „Произход на видовете“, 15 години дремал, после го публикувал и се отдал на изследвания върху птичите курешки и как влияе музиката върху поведението на червеите. Други хора пък са постигали важни неща без никой да им обърне внимание и стойността на откритото от тях е преоткривана доста по-късно.

Малко се изненадах, когато забелязах, че беше изминала само първата 1/3 от книгата, а чичо Бил вече беше успял да ни преразкаже всичко важно от историята на физиката. Бре, викам си, ми то какво остана да четем сега? Оказа се, че слабост на автора е познанието за Земята. Кога е възникнала, как, как се е оформила и променяла, кой какво е откривал през вековете по тези въпроси. Кои видове кога са се появили и какво са населявали, за камбрийския взрив, за опустошенията и много други такива интересни работи, които обаче няма да видите в никоя подобна книга, понеже обикновено учените като си заплюят едно парче от тортата с човешко познание и все на него си държат. Как физик да ти разкаже за Земята, континентите, климата, скалите и видовете през триас? Ми не може, както и геологът няма да може ясно да се изрази по въпросите за квантовите числа. Затова е силен чичо Бил и книгата му е интересна, защото е събрал на едно място енциклопедичното многообразие на достъпен език. И повече да не съм чул критики на широката обща култура и възхвали на тясната специализация!:)

Установих обаче, че лично на мен вече не ми се четат книги за това кой какво е открил, колкото и да са интересно разказани. Ако е достатъчно важно, аз това вече го знам.

Бил Брайсън изглежда така:
Ако го видите да пие бира на бара в английска кръчма бихте му повярвали, каквото и да ви разкаже, нали?:)

В заключение се убедих, че за да има човек всеобхватно широка обща култура, е нужно максимум гимназиално образование и много любопитство.

Александър фон Хумболт отбелязал, че има три стадия при едно научно откритие: първо, хората оспорват верността му; след това оспорват важността му; накрая приписват заслугите не на когото трябва.

четвъртък, юли 02, 2015

Танц с дракони - Джордж Р. Р. Мартин

След искреното разочарование от „Пир за врани“ и липсата на посока в повествованието на Джордж Мартин се бях зарекъл повече да не му чета глупостите. След големия успех на сериала обаче, който аз продължавам да не искам да гледам, се поддадох на масовата истерия и прочетох и петия том. Така е, прави сте, всички правим грешки.

Събитията очаквано не намериха посока, героите не постигнаха нищо, само дето Джон Сняг беше намушкан от братята му на Вала (ох!), а пък Церсей мина един тегел по без дрехи по улиците на столицата (ах!). Тези две неща като че ли най-силно са впечатлили зрителите на сериала и съм сигурен, че Джордж Мартин може да осигури още достатъчно такива, за да изравни и бие рекорда на „Дързост и красота“. Но какво от това? За какво ми е да чета стотици страници за герои без всякакво значение не само за мен, ами и за действието като цяло? Затова вече ако изобщо захвана да чета евентуален следващ том, той ще бъде филтриран до главите за Аря и може би Денерис, като за последната не е никак сигурно, баси тъпото същество...

Кой точно си въобразяваш, че си?
— Стражът на стените. Мечът в тъмното.
***
— Пророчеството е като опърничаво муле — измърмори той на Джора Мормон. — Струва ти се, че може да е от полза, но в момента, в който му се довериш, те ритва в главата.
***
Човек може да направи лапа от кал и да охлади треска. Може да засади зърно в кал и да отгледа жито, за да изхрани децата си. Калта може да нахрани човек, докато огънят само ще го погълне, но глупаците, децата и младите момичета винаги избират огъня.
***
Никой мъж няма нужда от свещи, щом го чака слънцето.

сряда, юли 01, 2015

Туристически забележителности в Панагюрското Средногорие - Владимир Натов

Този сборник с туристически маршрути из Панагюрския край е издаден през 2014 с финансиране от община Панагюрище и като такъв е едно от малкото полезни неща, които съм видял досега от тяхната инициатива за подпомагане на местните творци.

В книжката са подробно описани 17 популярни дестинации, по които човек може да се разходи около града. За всеки от маршрутите са дадени карта, характерни точки с GPS-координати, снимки и кратка историческо-географска справка за района или забележителността. Описани са пътищата и пътеките, маркировките, хижите и заслоните и са дадени телефони за връзка. Информацията е поднесена компетентно (авторът е председател на дружеството за алтернативен туризъм "Павел Делирадев"), в практичен вид и ще бъде полезна на любителите туристи. Единственото важно нещо, което според мен липсва тук, а по принцип се указва във всички подобни текстове с туристическа насоченост, е ориентировъчната продължителност на прехода, измерена в часове. Това помага доста, за да знае човек дали изобщо да тръгва, както и да прецени как да се движи.

В заключение вече съм си набелязал няколко по-интересни, по които не съм минавал доста отдавна, а за един от тях дори имам предложение за лека корекция, за да стане още по-приятен.:)