понеделник, юли 06, 2015

Кратка история на почти всичко - Бил Брайсън

Кой е Бил Брайсън? Той е никой – не е физик, не е историк, не е никакъв учен и едвам е завършил първи курс в университета. Защо тогава да четем книга за история на науката от него? Защото разказва интересно верни неща. Той е американски писател, който прави опознавателна експедиция в миналото на човешкото познание и припомня кой какво и кога в естествените науки. Защо да четем книгата му? Защото в увода сам е написал, че има много хора (допускаме, че и той е бил сред тях), които не правят разлика между протон и протеин, кварк и квазар и други такива, а той ни помага да се ориентираме в нАуката. И наистина е само това – ориентиране.

Според споделеното от чичо Бил има и друга светлина, в която да бъдат разгледани животът и делото на великите учени. Например Исак Нютон съвсем не е бил такова цвете за мирисане, каквото ни го представи Карл Сейгън в „Космос“, а пък Дарвин си написал „Произход на видовете“, 15 години дремал, после го публикувал и се отдал на изследвания върху птичите курешки и как влияе музиката върху поведението на червеите. Други хора пък са постигали важни неща без никой да им обърне внимание и стойността на откритото от тях е преоткривана доста по-късно.

Малко се изненадах, когато забелязах, че беше изминала само първата 1/3 от книгата, а чичо Бил вече беше успял да ни преразкаже всичко важно от историята на физиката. Бре, викам си, ми то какво остана да четем сега? Оказа се, че слабост на автора е познанието за Земята. Кога е възникнала, как, как се е оформила и променяла, кой какво е откривал през вековете по тези въпроси. Кои видове кога са се появили и какво са населявали, за камбрийския взрив, за опустошенията и много други такива интересни работи, които обаче няма да видите в никоя подобна книга, понеже обикновено учените като си заплюят едно парче от тортата с човешко познание и все на него си държат. Как физик да ти разкаже за Земята, континентите, климата, скалите и видовете през триас? Ми не може, както и геологът няма да може ясно да се изрази по въпросите за квантовите числа. Затова е силен чичо Бил и книгата му е интересна, защото е събрал на едно място енциклопедичното многообразие на достъпен език. И повече да не съм чул критики на широката обща култура и възхвали на тясната специализация!:)

Установих обаче, че лично на мен вече не ми се четат книги за това кой какво е открил, колкото и да са интересно разказани. Ако е достатъчно важно, аз това вече го знам.

Бил Брайсън изглежда така:
Ако го видите да пие бира на бара в английска кръчма бихте му повярвали, каквото и да ви разкаже, нали?:)

В заключение се убедих, че за да има човек всеобхватно широка обща култура, е нужно максимум гимназиално образование и много любопитство.

Александър фон Хумболт отбелязал, че има три стадия при едно научно откритие: първо, хората оспорват верността му; след това оспорват важността му; накрая приписват заслугите не на когото трябва.

3 коментара:

miro mik mik каза...

По-горе пишеш, че чичо Бил (подходящо!Браво) има слабост В поззнанията към земята. После разбрах- искаш да кажеш "интересува го много". Но първоначално се обърках.
На мен книгата много ми допадна. Най - вече, защото и аз съм един викториански мислител - знам МНОГО от хиляди специялности, но от никоя ДОСТАТЪЧНО, за да съм професионалист...

Отделно от книгата на чичо, искам да ти БЛАГОДАРЯ за рецензиите! Много са ценни - пестят ми адски много време! И ако времето е пари...лелеее:-о "Вътре" съм яко:(

miro mik mik каза...

СпециАлност. Не спецЯлност!
Пффф! Знаел много ... Горееещ ветър...

Стоян Христов каза...

Здравейте,
радвам се, че съм бил полезен, и че имаме сходни мнения за тази приятна книга.:)