четвъртък, март 19, 2015

Космос – Карл Сейгън

Бавното и упорито четене на тази книга най-после дойде до своя щастлив край. Неочаквано се оказа, че от всичката наука, която е споделена на достъпен език тук, най-интересни и нови за мен неща бяха историите от Античността. За Демокрит, Питагор и другите от тяхната тайфа, които са създали истински взрив от човешко познание за света във времената на Йонийската цивилизация. За причините точно там да се развие науката, а не в Египет, Вавилон, Китай или Америките, както и за причините след това всичко да залезе за дълги векове и да потъне в мрака на незнанието. Просветна ми и защо Нютон е бил толкова велик, припомних си за подвизите на Кеплер и Хюйгенс, но най-интересно ми беше, че нищо от съвременната наука (към момента на писане на книгата) не ме трогна. Оказа се, че с тази книга сме почти връстници и колкото и да е невероятно, за Космоса 35 години са страшно много време. За този период самият той може и да не е помръднал, но човешкото познание за него се е развило доста - Плутон вече не е от нашите, марсоходи предават пряко от Червената планета, изгря звездата на Стивън Хокинг, че даже и филм направиха за него в Холивуд. Отдавна бяха открити планети от други системи, вече втора космическа станция се рее в орбита над Земята, отмина епохата на финансиране на космическите изследвания от държавния бюджет на САЩ и СССР и вече частни компании изстрелват ракети. Търсенето на извънземен разум също не чака на държавната хранилка и всеки пубер с компютър може да се включи в програмата SETI и да прослушва радиоефира за малки зелени човечета. Самият компютър е претърпял такава метаморфоза, че и самият Карл Сейгън не би повярвал, че информационни технологии ще се изучават в началното училище. Страхът от ядрена война е намалял, макар и опасността от това на дивите азиатски комунисти нещо да им прещрака да си е все същата.

Хората все така имаме нужда от това науката да открива закономерностите в света и да ни ги обяснява, за да можем да живеем все по-добре и по-дълго. Защото ежедневно сме свидетели на нови и нови крушения, които са резултат от кривване и пренебрегване на рационалната мисъл.

Благодарностите този път са към Пресли, която преди време беше така любезна да ми подари книгата и да ми я изпрати през половин България. :)

Няма коментари: