сряда, ноември 23, 2011

Пеликан в Бландингс - П. Г. Удхаус

Поредна оздравителна доза в тези грипави времена от най-висококачествената проба английски хумор. Удхаус е във вихъра си, макар книгата да е писана късно - чак през 1969 г.

Безценното спокойствие на Кларънс, деветия граф Емсуърт, е нарушено от завръщането в родния замък на един брой огнедишаща сестра, нейната приятелка американка, безцеремонен херцог с обноски на носорог и още 2-3ма навлеци, всеки от които с най-разнообразни проблеми - предбрачни, съдебни, сантиментални, търговски и разбира се роднински. Като фон и фриволен повод за половината от получилите се заплетени ситуации се мярка една картина с гола дебелана, рисувана от някакъв прочут французин. (Този път не е кравешка сметаниера.:)) Но както и да е, накрая всичко завършва благополучно, младите се взимат, а на старите са им натрити носовете. Ролята на веселия гений, който скроява невероятните комбинации, които ще решат всичко, е поета от Галахад, брат на Кларънс и също така най-виден Пеликан. А кои са Пеликаните, ще разберете чак когато се насладите на този прекрасен екземпляр от гениалното творчество на Удхаус, защото аз повече и дума няма да издам.

Това е от изключително значение, Бийч. Ако няма много мармалад в пудинговото руло, не си струва да се яде.
***

Брат му Галахад беше казал веднъж, че да имаш сестри безспорно е божие наказание.

***
Но и толкова богат, той все е нащрек да стане още повече. Никога не изпуска момента. Ако му се предостави възможност да търчи два километра в чепици с три номера по-малки от неговите, само и само да изменти някого с пет гроша, запретва ръкави. Не мога да разбера какво толкова намират тия хора в парите, че да хвърлят толкова пот по тях.

***
Когато брат ти те вика на помощ, не можеш да го пренебрегнеш. Заминавам за Замъка Бландингс със сутрешния влак.

пп
За илюстрация на това защо не харесвам импровизациите на случайни аматьори в отговорния бранш по оформяне на корици на книги, прилагам корицата на оригиналното издание. Съ-вър-ше-на!

четвъртък, ноември 17, 2011

Ние, врабчетата – Йордан Радичков

Пиук, пиук, мустакат турчин пуши с чибук.

Йордан Радичков разказва много приятно. И е голям писател не защото нищо не му се разбира, а напротив - всичко при него е ясно, просто и естествено. На по-млади години е експериментирал с разни новаторски по онова време писателски хватки и някои дори са излезли доста сполучливи. Не мога да преценя дали „Ние, врабчетата” е от тях, но при всички случаи е сполучлива и различна. Много е трудно да измислиш такъв текст, който е смешен за деца, за възрастни и седи толкова естествен. За големите има достъпна и ненатрапчива философия, а за децата - уроци за живота под формата на смешки. А те, смешките му, са особени, уж за сериозни работи разправя, а пък все смешни. Когато разказва той, едни нищо и никакви сиви и скучни врабчета може да се окажат толкова интересни, че направо да се влюбиш в тях и да започнеш да мислиш и за себе си като за врабче.

Има едно фамозно аудио на тази велика книга ето тука. Този, който чете, за мен е намерил призванието си в живота, защото по-добър глас и интонация за такава роля просто не мога да си представя. Евалата!

Мравките са големи майстори на такива тънки работи.
***
Е, и се развъртя там смрадовранката, огледа цялата сбирка, всяко яйце назовава, щото пък и много знае, навсякъде скита, всякакви журнали чете и предимно едно френско списание от 1903 година, пълно като нея с фльонги. Щом стигна до гуменото яйце, смрадовранката се замисли като какво ли ще е това яйце. Докато тя мислеше, реши, че ще е по-добре да не мисли мълчаливо, а да ни разкаже някоя и друга история. Мисли тя, попоглежда яйцето и ни разказва, че възнамерявала да купи трабант, та да се вози с него.
***
Какво да правя, каза костенурчето. Аз все ходя по места, дето няма ни ханчета, ни хотели, а като замръкна, нали трябва някъде да преспя. Затуй си нося къщата, та като ме настигне нощта по пътя, влизам вътре, заключвам срещу разбойниците и лягам да спя. Щом ни обясни това, костенурчето попита къде има вода за пиене и ние му посочихме реката. Костенурчето се прехвърли през гнездото заедно с къщата си, тупна в тревата и се запъти с бясна скорост право към реката. Месец подир туй го видяхме отново, то вече бе презполовило пътя до реката.
***
Чику си запретна ръкавите, провери всички яйца от колекцията си, от едно паешко яйце излязоха сто паяка и продължиха да излизат още, но ние можехме да броим само до сто, та останалите не броихме. Всеки случай те бяха много повече от сто. Паешка работа — каза Чику, старовремска работа! Една птица никога няма да тури сто врабчета в едно яйце, та да се бутат вътре, да се застъпват в краката или да се блъскат с лакти, както хората се блъскат в трамваите.
пп
Не пропускайте и шантавите собственоръчни рисунки, с които Радичков е украсил и допълнил тази голяма малка книга!
пп2
Тази книга трябва да я има във всеки дом, редом с Речника на чуждите думи в българския език, Домашно консервиране и Записки по българските въстания.

вторник, ноември 15, 2011

Пир за врани – Джордж Р. Р. Мартин

— Лъжеш. Всички лъжат, когато ги е страх.

Очаквано или не стигна се и до момента, когато Джордж Мартин се изложи безвъзвратно, а аз се разочаровах от книгите му дотолкова, че вече спирам да ги чета. Дори и моето търпение си има граници.

Този том от „Песен за огън и лед” беше толкова разводнен, както никой друг досега. Средняшко начало с някакво съдържание все пак, за да си припомним кой какъв беше и какво се беше случило последно. Отвратително бозява среда, в която на практика не се случи абсолютно нищо, само се въведоха още няколко хиляди непотребни герои, като една част от предишните такива благоразумно бяха изклани. Лека интрижка за финал, която дразни още повече, отколкото ако я нямаше. Значи можеш да пишеш интересно, ама 500 страници преди това ни правиш на идиоти и ни сервираш блудкавия си буламач? Е, аз пък вече няма да те чета, продажен наглец!

Отделните пикантни сцени се превърнаха в откровена порнография, а каруцарският речник се наложи повсеместно, от кралици до мародерстващи дезертьори.

Бриен я биха зверски, един гад дори й отхапа ухо и половин буза, накрая я окачиха на въжето, но до редакционното приключване на тома още риташе. Корава е, харесва ми. Джайм взе да тренира бой с меч с лявата ръка и напредва подозрително бързо. Церсей го загази сериозно, но липсваше онази лаконичност, с която Мартин отписва непотребните вече герои, та затова предполагам, че мръсницата и този път ще се измъкне. Последно я оставихме заключена боса и полугола в една килия на септата. Аря, Санса и Сам бяха споменати колкото да кажем, че още мърдат. Имаше някакво движение и около Кат, което се очакваше, защото макар и подло и старателно заклана, за нейната съдба имаше неясноти и липса на свидетели.

А върхът на всичко беше, че цял том ни занимава само с половината герои! Ти представяш ли си още един такъв том с редкаш за останалата половина?!

Когато дойдоха да му кажат, че кралят е мъртъв, пророкът тъкмо давеше мъже на Голям Уик.
***
Колко може да струва една корона, щом една врана може да се угощава с крал?
***
Никога, никога не беше пяла… а й се беше искало, искало…
***
— Как е могъл да научи? Толкова внимавах. Как е могъл да научи?
— Някой е казал. — Хота сви рамене. — Някой винаги казва.
***
Церсей се пресегна над масата и стисна ръката му.
— Аз… бих спала по-спокойно нощем, ако можех да чуя, че… че сир Брон е сполетян от… злополука… по време на лов може би.
Сир Балман помисли за миг.
— _Смъртоносна_ злополука?
„Не, искам да си счупи кутрето на левия крак. — Трябваше да прехапе устна. — Враговете ми са навсякъде, а приятелите ми са глупаци“.
— Моля ви, сир — прошепна Церсей. — Не ме карайте да го казвам…
— Разбирам. — Сир Балман вдигна пръст пред устните си. И ряпа щеше да го схване по-бързо.
***
— Държиш се глупаво. Дойдох да ти помогна.
— Да ми помогнеш да вляза в гроба. Казах да се махаш. Или ще ме принудиш да повикам тъмничарите да те извлекат, жестока, коварна, зла кучко? [Последното е разговор между Церсей и Марджъри Тирел.:)]

неделя, ноември 13, 2011

Повелителят на осите - Михаил Вешим

Зa Михаил Вешим кoлeгитe му oт вестник "Стършeл" кaзвaт, чe e нaй-звучнo смeeщият сe рeдaктoр в истoриятa нa вeстникa. Кoгaтo Вeшим сe зaсмee в рeдaкциятa, счeтoвoдитeлкaтa, кoятo живee прeз три прeсeчки, гo чувa и тръгвa нa рaбoтa.

Михаил Вешим е истински класик в българската хумористична проза, или поне много скоро ще се превърне в такъв. Разказва много смешни истории и вече е достолепно плешив - две основни изисквания са налице. Трябва да му се признае също, че си разбира от работата и хуморът му е професионално изпипан. Умее да се шегува с всичко, но най-добре със себе си и собственото си семейство. С такава серия фейлетони открива той този си сборник. После под ножа на безпощадния му хумор падат приятелите, лекарското съсловие, животните, криминалната действителност, а последен е разнородният цикъл "Капризи на съдбата". Общо 56 фейлетона - весели, симпатични, благовъзпитани и премерени.

Браво, г-н Вешим, продължавайте все така, а пък ние в замяна ще продължаваме да ви четем книгите и да се абонираме за вестник "Стършел"!:)

Животът ми така се стече, че в свободното си време, когато други ходят на Витоша или пийват с приятели, аз отглеждам дете. Детето е само на месец и отказва да се грижи само за себе си, а се е оставило на моите грижи. Най-странното е, че иска и да яде - не само през деня, ами и нощем. Нощното му хранене е моят кошмар. Когато си потънал в най-сладките бездни на съня, изведнъж те стряска бебешки рев, ставаш като сомнамбул, за да премериш в разграфено шише с мерителна лъжичка нужните 60-70 грама. Аз по принцип имам набито око за милилитри - без проблем различавам малката водка от голямата. Така сервирах и на детето, на око - малко петдесет грамово мляко, ако продължава да реве - сипвам му сто грама. Но оптималната доза на мойто бебе се оказа по средата - някъде около 70 грама. Много трудно уцелвам тия 70 грама на око, на заспало око нощем.
- Откажете нощното хранене! - посъветва ме една позната.
Лесно е да се каже: откажете! Как да обясниш на едномесечно бебе, че не е здравословно да се тъпче нощем. Познавам човек на петдесет и осем години, който не може да откаже нощното хранене, та бебето ли!

Тази книга ми беше любезно подарена от Ицо Блажев. Коментарът след неговия прочит може да се види тук.