Разкази - Йордан Радичков

Някои от разказите помнех от преди, когато съм ги чел като ученик, тогава много се радвах, че съм открил Радичков. Други пък не ги помнех и сега им се зарадвах като за пръв път. Голяма част се оказаха от леко партизанския "Барутен буквар", други бяха от сибирските обиколки на автора, събрани в "Неосветените дворове", трети пък бяха от рода на "Суматоха", "Януари".

Интересно беше и това, че разказите в тази аудиокнига се оказаха прочетени от някои от най-големите български актьори от миналото. И на Парцалев много му е работа, ама пък на Константин Коцев как му отива да ги чете! 

Харесах малко повече:

• "Бойци" - за селските петли, които винаги налитали на бой, и все без да се съобразяват. Което ми напомни за един съседски петел, който беше много ербап, и все скачаше по децата, а комшийчетата се отбраняваха с големия черпак за изгребване на водата от казана за варене на буркани.
  
• "Каруцата" - за яташките приключения с изрисуваната каруца на бай Флоро, на която майсторът бил нарисувал Ботевата чета. Тя ме подсети за някои джипове, върху капаците или багажниците на които може да се види я Левски, я Ботев, я някой патриотично-кръвожаден възрожденски цитат.
• "Ямурлукът" - "Германката е само комбинизон и ластик!"
• "Нежна спирала" - за ловците, за кръвта на гълъба, за снега и магията на живота.
• "Късни спомени" - за 'Араламби, когото бяха пратили на село с карабина за елементи, а после го бяха разпръснали, защото направил голяма араламба в града. Много смешен!:)
  
• "Циганско петле" - за папуняка, който беше кацнал върху свинята на Татарина. И по-скоро за свинята, която пропадна. И най-вече как Татаринът избира прасе. "Тоя човек разбира от стока!" Един от най-смешните!:)
  
•  "Скитащи театри" - за циганските номера на преминаващия катун. "Айде вие живейте, а па ние да мреме!":)
• "Трикракото столче" - симпатичната история за един от онези неугледни домашни предмети, които са сякаш неуязвими, и с разни перипетии биват ползвани с десетилетия от разни поколения хора.
• "Спомени за коне" - стилът ми се стори твърде мелодраматичен, но добре познах идеята му. Онова опиянение, което конете дават на човека, жажда за свобода и сила.
• "Ние, духовата музика" - ами, духова музика, как да я закриеш.:)

В заключение, Радичков си е майстор от най-големите. С това надали ще изненадам някого, но ми се искаше да го кажа. Прочетете разказите му и се посмейте с него, защото просто си личи, че страшно се е забавлявал, когато ги е писал.

Ние, врабчетата – Йордан Радичков

Пиук, пиук, мустакат турчин пуши с чибук.

Йордан Радичков разказва много приятно. И е голям писател не защото нищо не му се разбира, а напротив - всичко при него е ясно, просто и естествено. На по-млади години е експериментирал с разни новаторски по онова време писателски хватки и някои дори са излезли доста сполучливи. Не мога да преценя дали „Ние, врабчетата” е от тях, но при всички случаи е сполучлива и различна. Много е трудно да измислиш такъв текст, който е смешен за деца, за възрастни и седи толкова естествен. За големите има достъпна и ненатрапчива философия, а за децата - уроци за живота под формата на смешки. А те, смешките му, са особени, уж за сериозни работи разправя, а пък все смешни. Когато разказва той, едни нищо и никакви сиви и скучни врабчета може да се окажат толкова интересни, че направо да се влюбиш в тях и да започнеш да мислиш и за себе си като за врабче.

Има едно фамозно аудио на тази велика книга ето тука. Този, който чете, за мен е намерил призванието си в живота, защото по-добър глас и интонация за такава роля просто не мога да си представя. Евалата!

Мравките са големи майстори на такива тънки работи.
***
Е, и се развъртя там смрадовранката, огледа цялата сбирка, всяко яйце назовава, щото пък и много знае, навсякъде скита, всякакви журнали чете и предимно едно френско списание от 1903 година, пълно като нея с фльонги. Щом стигна до гуменото яйце, смрадовранката се замисли като какво ли ще е това яйце. Докато тя мислеше, реши, че ще е по-добре да не мисли мълчаливо, а да ни разкаже някоя и друга история. Мисли тя, попоглежда яйцето и ни разказва, че възнамерявала да купи трабант, та да се вози с него.
***
Какво да правя, каза костенурчето. Аз все ходя по места, дето няма ни ханчета, ни хотели, а като замръкна, нали трябва някъде да преспя. Затуй си нося къщата, та като ме настигне нощта по пътя, влизам вътре, заключвам срещу разбойниците и лягам да спя. Щом ни обясни това, костенурчето попита къде има вода за пиене и ние му посочихме реката. Костенурчето се прехвърли през гнездото заедно с къщата си, тупна в тревата и се запъти с бясна скорост право към реката. Месец подир туй го видяхме отново, то вече бе презполовило пътя до реката.
***
Чику си запретна ръкавите, провери всички яйца от колекцията си, от едно паешко яйце излязоха сто паяка и продължиха да излизат още, но ние можехме да броим само до сто, та останалите не броихме. Всеки случай те бяха много повече от сто. Паешка работа — каза Чику, старовремска работа! Една птица никога няма да тури сто врабчета в едно яйце, та да се бутат вътре, да се застъпват в краката или да се блъскат с лакти, както хората се блъскат в трамваите.
пп
Не пропускайте и шантавите собственоръчни рисунки, с които Радичков е украсил и допълнил тази голяма малка книга!
пп2
Тази книга трябва да я има във всеки дом, редом с Речника на чуждите думи в българския език, Домашно консервиране и Записки по българските въстания.