сряда, ноември 23, 2011

Пеликан в Бландингс - П. Г. Удхаус

Поредна оздравителна доза в тези грипави времена от най-висококачествената проба английски хумор. Удхаус е във вихъра си, макар книгата да е писана късно - чак през 1969 г.

Безценното спокойствие на Кларънс, деветия граф Емсуърт, е нарушено от завръщането в родния замък на един брой огнедишаща сестра, нейната приятелка американка, безцеремонен херцог с обноски на носорог и още 2-3ма навлеци, всеки от които с най-разнообразни проблеми - предбрачни, съдебни, сантиментални, търговски и разбира се роднински. Като фон и фриволен повод за половината от получилите се заплетени ситуации се мярка една картина с гола дебелана, рисувана от някакъв прочут французин. (Този път не е кравешка сметаниера.:)) Но както и да е, накрая всичко завършва благополучно, младите се взимат, а на старите са им натрити носовете. Ролята на веселия гений, който скроява невероятните комбинации, които ще решат всичко, е поета от Галахад, брат на Кларънс и също така най-виден Пеликан. А кои са Пеликаните, ще разберете чак когато се насладите на този прекрасен екземпляр от гениалното творчество на Удхаус, защото аз повече и дума няма да издам.

Това е от изключително значение, Бийч. Ако няма много мармалад в пудинговото руло, не си струва да се яде.
***

Брат му Галахад беше казал веднъж, че да имаш сестри безспорно е божие наказание.

***
Но и толкова богат, той все е нащрек да стане още повече. Никога не изпуска момента. Ако му се предостави възможност да търчи два километра в чепици с три номера по-малки от неговите, само и само да изменти някого с пет гроша, запретва ръкави. Не мога да разбера какво толкова намират тия хора в парите, че да хвърлят толкова пот по тях.

***
Когато брат ти те вика на помощ, не можеш да го пренебрегнеш. Заминавам за Замъка Бландингс със сутрешния влак.

пп
За илюстрация на това защо не харесвам импровизациите на случайни аматьори в отговорния бранш по оформяне на корици на книги, прилагам корицата на оригиналното издание. Съ-вър-ше-на!

4 коментара:

kathryn каза...

"За илюстрация на това защо не харесвам импровизациите на случайни аматьори в отговорния бранш по оформяне на корици на книги, прилагам корицата на оригиналното издание. Съ-вър-ше-на!"
Аб-со-лют-но!
Единственото слабо звено в книгите на Удхауз са кориците на българските издания! Иначе, всеки негов текст е лек за ума и душата!

Ганима каза...

Кой ти гледа кориците при тези текстове! :Р Веднъж "влязъл"
в замъка Бландингс, ги забравяш изцяло :). Любимото ми място на действие, а Кларънс... безспорен любимец :).

Стоян каза...

Хубаво е човек от време на време да се подсеща за съществуването на такива изискани литературни десерти.:)

Анонимен каза...

А кориците на последните издания за тотален абсурд. Спомням си една, в която група костюмари гледат небостъргачи през прозореца на офиса си.
Удхаус. Нали.
:)

alvin