петък, декември 02, 2011

Диви разкази – Николай Хайтов

Едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто — да го направиш.

Знаеш ли защо Николай Хайтов може да ти разкаже толкова интересни неща за родопските села, до които няма даже път, и за горските стражари там? Ами много просто, защото там е роден и е работил като такъв. И, разбира се, защото има талант да подбира драматичните моменти в живота и да ги разказва стегнати и пременени. Сборникът „Диви разкази” му е най-прочутото нещо, а вероятно и най-качественото. Защото е автентика в първо лице, единствено число. Сборникът е преиздаван 9 (според други източници - 18) пъти в сравнително големи за България тиражи.

Много обичам разкази, повече от романите. Но не винаги харесвам какво се получава, когато ги филмират. Поради късия обем се налага да се добавят разни неща според вкуса на режисьора, който много пъти е различан от моя.

„Дърво без корен” го имало и на филм, обаче аз никога няма да го гледам. На разказ е едно да го прочетеш – кратко е и го забравяш. Обаче час и половина да го сечеш тоя корен и да я пиеш тая мъка, вече не е човешко.

„Козият рог” пък не го обичам, още откак го гледах на филм, изкуствена драма, фалшива работа. Натруфените и прекалено крайни работи не са ми особено интересни. Виж, може да ми разкаже и друго - как комшията му е откраднал жената ("Дервишово семе") и до края на живота си я е виждал само през дупка в дувара, докато новата му жена в това време реве вкъщи, защото го знае много добре какво зяпа там. Това ще го разбера от първия път. И обучението на дивите селяндури, дето ги водили в саята да гледат колко внимателно руския мериносов коч ухажва всяка една овца, която му доведат за заплождане, и него ще го разбера и одобря. Че това трябва да се включи в задължителната учебна програма!

Харесах много и "Изпит", във филма Филип Трифонов го играе толкова добре, че все едно е писан за него - за оня млад майстор на каци, дето беше направил най-здравата каца на света с лескови обръчи и беше обръснал ходжата.

"Мъжки времена" също ми е от фаворитите. От него е и крилатата фраза горе вдясно. Филмът е с Григор Вачков в главната роля, която роля му лепва като ръкавица.

Аз на два пъти влизах във война: в първата – фронтално, а във втората – като дивизионен обоз, и да ти кажа, от войната не умрях, нито се уплаших, но мога да ти кажа, че от мир човек преспокойно може да си умре.
И ще ти кажа как: слагаш човека в апартамент, оставяш го без работа, храниш го с майонеза, говориш му от дъжд на вятър и той е свършен!
„Дърво без корен”

В такова време ти се ще да имаш две сърца — едно за чест, друго за мерак, — а то, опустялото — едно: разсечи го, разкъсай го — пак едно!
„Мъжки времена”

Раждането го не зная как е, ала жененето беше мъчно.
„Сватба”

В женското още от дете жената си я има. Дали е под миглите, или под ноктите, ала си я има, докато с мъжете не е същото. Един мъж, дето си няма брада, за да прежули една женска буза – не е никакъв мъж.
„Дервишово семе”

Изключителни истории, може би най-хубавите разкази, писани от българин. Мъжки, диви, нежни и смешни едновременно.

Още малко цитати, кой от кой по-хубави.

9 коментара:

Orehovka каза...

Подкрепям всичко, с изключение на това, което си писал за "Козият рог". За мен това също не е най-силният разказ в сборника, но не е лош и ако човек успее да се абстрахира от двете екранизации (особено от публичността около версията на Методи Андонов), може да намери ценни неща.
(Аз и за себе си признавам, че визуалните образи на диви селяндури с развети потури и потна космата гръд, които псуват на майка и размахват неокастрена гьостерица, са ми просто противни.) Обаче когато четеш този сюжет като текст, езикът на Хайтов е толкова жив, сочен и увлекателен, че просто си всмукан в неговия свят и всичките ти критични съображения отиват на кино.

kathryn каза...

Ама, хуабво си го написал :)
И аз много обичам разкази. За мен са най-доброто в литературата. "Дервишово семе" ми къса сърцето от първия път в който го прочетох.

Orehovka каза...

А защо си сложил на "Диви разкази" етикет "Смешки"? :D

Стоян каза...

Ами защото на някои места така се смях, че сълзи ми капаха. То не е език, то не са ситуации...:):)

Стоян каза...

@kat
"Дервишово семе" е от най-яките, наистина.

zelenkroki каза...

И по „Дервишово семе“ има филм - „Орисия“, с Христо Гърбов в главната роля. Според мене, поне този филм трябва да се гледа след като е прочетен разказът. А пък той е задължителен за изучаване в осми клас.
Филмът „Дърво без корен“ става за гледане и няма да е загуба, сполучлива е ролята на главния герой Гатьо, типичен наш соц. филм. Струва си - защото днес дори такива филми не правим, но това е друга тема.
А самият Хайтов е спорна личност:
http://bg.wikipedia.org/wiki/Николай_Хайтов
Изданията на „Диви разкази“ на български са над 19, като се различават не само по броя на разказите в тях, но и по използваните думи, изрази и дори по правописа.

Стоян каза...

@zelenkroki
За спорната личност на Хайтов знаех, но умишлено не споменах нищо, понеже разказите много ми харесват и не исках да развалям впечатлението. За филма "Орисия" пък нищичко не знаех. Благодаря за компетентното включване, то това е май най-хубавото на блоговете.:)

zelenkroki каза...

Толкова ми се иска да беше чист образец на опазената българщина авторът на „Диви разкази“, @Стоян.
А филмът „Краят на песента“, 1971, с изпълнението на „Руфинкината“ преди Васил Михайлов да стане известен като капитан Петко войвода продължава да бъде ярка поетична интерпретация на разказа „Ибрям Али“.

Ивайло Шонов каза...

Едно е да искаш да пишеш, друго е да можеш,а трето и четвърто да го направиш. Много млади хора искат да пишат, но не могат! Мъчат се и така увелечават броя на графоманите в България. Пожелавам на всички млади автори да издадат такъв сборник като "Диви разкази". Има книги, които стават безсмъртни, другите отиват за претопяване.