Късметът е променливо нещо.
Феновете на Майкъл Конъли тази книга я почакахме малко повече, но затова пък нивото отново е топ. Сюжетът е по класическата рецепта и в него освен удовлетворението от разкриването на криминалните загадки (разбира се, че в множествено число), има и намек за епохата - атаката на Капитолия от 06.01., фентанила, пожарът на о. Мауи, кражбите на iPhone15, PS5 и GoPro, намек за "славното" минало - Черната Далия, намек за добрите ресторанти в ЕлЕй.
И цялата еуфория, цялото надъхване, че хей, пак ще се топнем до ушите в майсторлъка на Конъли, понякога бива шпиковано с някакви неочаквани изненадки в българския превод, които приличат на скрити в тортата малки гадни черни пиперчета.
Например думата автостради. Хора, моля ви, да не сме във филм на Антониони? Това не е сериозно, откъде се взеха тия автостради в Лос Анжелис, 2025? Какво им е лошото на магистралите?
Или пък когато Рене се беше подпряла на предната скара на автомобила!? Може да е решетка, може ролбар, може да е всичко, ама скара не е, във всеки автомобилен форум ще ви се смеят. Скара...
Или да наричаме кръстатата отвертка кръстачка. С кръстачка се затеска зелето в бидона или на нея се поставя елхата по Коледа, но определено не се завиват винтове.
За пореден път заглавието озадачава, но този път се притуря и корицата. Забогами, както казва котаракът Румен, откъде се взе тази патрулка, като в романа няма кьорава патрулка!
Както и да е, романът е супер як и Майкъл Конъли не заслужава да бъде пренебрегван. За разлика от многото измислени измислячи на измислици като Дивър, Къслър, Ролинс и т.н., той има какво да каже и знае как.
Думата на годината е генеалогия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар