Духът на свободата - Джордж Байрон

От датите под стихотворенията научих, че Байрон е творил в началото на деветнайсти век. От темите, които са го вълнували, някои ми бяха интересни, други - не чак толкова. Имаше няколко стихотворения с имена на жени, по които явно много си е падал, други - посветени на родината, на местата, където е пораснал, на волния дух, на свободата. Имаше и някои твърде отлвлечени и общи, в които не личеше конкретен повод или човек със заслуги за написването им. Имаше и цял цикъл за еврейските земи и хора, от което съдя, че Байрон, както много други поети, е писал за всичко, което го развълнува силно.

Не съм се интересувал особено от живота и творчеството на Байрон и попаднах на стихосбирката по-скоро случайно. Търсех поетичен превод на стихотворението  "They say that Hope is happiness", което обаче не открих никъде, а ми трябваше, за да приложа две строфи от него като завършек на един фантастичен разказ, който превеждах. Както и да е, не открих стихотворението и в тази книжка, която си купих специално за целта, но поне я прочетох и се обогатих с байронщини.

Прочетох в Уикипедията за бурните му връзки, за това как е блуждал и бягал насам-натам, за общественото неодобрение, как умрял безславно, когато опитал да се присъедини към борбата на гърците за свобода. Спомням си как преди много години при една екскурзия из Гърция гидът ни показа мраморна колона на нос Сунио, на която Байрон издълбал подписа си. Което ми се видя странно, малко егоистично, нахално и безотговорно. Но може би много поети са така - невъздържани и импулсивни, вероятно това и трябва, за да пишат стихове.

Дали бих го препоръчал? По-скоро да, особено стиховете му за Шотландия, например "Лох-на-Гар". От него научих, че Каледония е старото име на Шотландия. Вече проучвам маршрути за изкачване на тамошните планини.

Умрелите се будят - как да спя?
Пшеницата узря - как да не жъна?
Тирани властват - как да ги търпя?
Не спя - в постелята ми сякаш тръни.
Тръба звучи в слуха ми всеки ден,
отеква в мойта гръд...