Историята беше просто кошмарна – злият агент на вражеското разузнаване, който разказва от първо лице, беше наказан от собствената му разузнавателна структура да отиде да работи в забравеното от Бога посолство в София, след като се провали да организира елементарен преврат в размирна африканска държавица и задигна торба злато. (Чуждите разузнавачи така правят, не като нашите - да се борят на тихия фронт за едната чест.) За негова изненада се оказа, че в София контраразузнаването е толкова силно, а гражданите толкова съвестно се борят с подмолните действия на агресорите, че е на практика невъзможно да се направи каквато и да е завера! Беше му останало да вербува само отявлени отрепки като малкото наркомани, които тогава са се броили на пръстите на едната ръка. Разбира се, причините тези нещастници да изпаднат до там са пак западни, откъде-накъде на българите да са им присъщи такива слабости?Пак ги има любимите ми философско-цинични лафове, но оставени сами за себе си без да го има вълнението от напрежението и обратите в сюжета, смешките остават кухи.
Слаба работа. Изглежда като нещо, писано за бройка. Да е над n страници, само за да може да се каже където трябва, че професионалният писател Б. Райнов и тази година е издал роман(че). А най-лошото е, че чак към края се усетих, че и друг път съм си губил времето със същата книга.
2 коментара:
Попадала ли ви е "Само за мъже"? Аз лично харесвам Б.Райнов. Няма писател, който да е еднакво добър във всичките си книги, но стилът му ми допада като цяло. Някак е лесно да разбереш героя - колкото и абсурден да е той. Колкото и отдавна да е живял. Колкото и да са ни чужди проблемите му.
Не се сещам да съм я чел. Иначе съм му много голям фен и съм чел доста негови неща с упоение от стила му на писане. Самата тематика за идеалиста, който се бори всеотдайно на тихия фронт, ми е малко нелепа, но то пък не може всичко да е на 6.:)
Публикуване на коментар