понеделник, септември 12, 2011

Вечният градинар – Джон льо Каре

Жените, приятел, те са единствената надежда на Африка.

Джъстин Куейл от британската мисия в Найроби, Кения, се жени за доста по-млада от него жена. Той е позастарял ерген, добряк, обременен с възпитание, чувство за дълг, скъпо образование и богати родители, обича да отглежда цветя. Владее се до съвършенство. Теса Куейл пък е огън и жупел, страст на кристали, острото й чувство за справедливост не търпи компромиси. Работи с хуманитарните организации, просвещава африканките, бори се с корупция, безхаберие и престъпност, но сама, за да не застраши кариерата му. Африканките й викат „майко”, нищо че е по-млада. Не спира да пътува и да спасява.

Една сутрин в Найроби пристига съобщение, че Теса е намерена заклана далече на север край езерото Туркана. Светът на Джъстин се пръсва на парчета и останал не на себе си от болка той се чувства длъжен да разбере какво е станало. Защото това очевидно не е обикновено убийство, около трупа се мяркат прекалено много сенки - на огромна корпорация, фармацевтичен гигант, две правителства и „Дипракса” - едно чисто ново лекарство против туберкулоза.

Книгата напомня по нещо на „Английският пациент”. Сигурно е заради Африка и силното английско нещо, което хлуе от страниците. А може би и заради обречеността, заради нещастната съдба. Или заради Ралф Файнс, който играе главните роли и в двата едноименни филма? След такава книга се умислям, гледам разфокусирано надолу и искрено съжалявам за нещастието на цял един континент, който по някакви рудиментарни причини цялото човечество чувства за свой.

Изключителен роман. Езикът, историята, драмата, атмосферата на Африка и на британската дипломация са предадени по изумително въздействащ начин. Разбира се, ще издиря още, ако не и всичко от същия автор, но не веднага. Първо ще оставя този да попие добре. Вече го издирвам на хартия.

Твърде си млада, твърде съвършена си за мен — каза й той. Трябваше да те оставя на свобода. _Глупости_ — отвърна му тя нежно и той веднага се почувства много по-добре.
***
Теса правеше ясна разлика между видяна и споделена болка. Видяната болка е за журналисти и дипломати. Видяната болка е за показване по телевизията, тя трае, докато гледаме, и изчезва веднага след като щракнем копчето. Според Теса тези, които само виждат болката и не правят нищо, за да я предотвратят, с нищо не са по-добри от онези, които умишлено я причиняват. Това са лошите самаряни.
***
Пътуваш с бавни провинциални автобуси или с пътнически влакове. Обличаш се незабележимо, бръснеш се всеки ден, не поглеждаш никого в очите. Не наемаш коли, в никакъв случай не пътуваш със самолет, дори по вътрешните линии.
***
Противотуберкулозните препарати се продават на черния пазар в Африка като средства за лечение на венерически болести. Световната здравна организация настоява лекуваният пациент да се наблюдава, докато глътне таблетката. Резултат: на черния пазар таблетките се продават „сухи“ или „мокри“ в зависимост от това дали вече са били в устата на някого.
***
— Разбираш ли от медицина? От химия? Може би малко от биология?
— Боя се, че образованието, което съм получил, е прекалено скъпо, за да включва подобни предмети.

3 коментара:

Анонимен каза...

Постинга звучи не само силно, а и ангажирано. /Контраста със следващия текст за „Старгейт” допълнително подсилва усещането/

Стояне, дано повече хора прочетат книгата. Дано и аз да съм сред тях.

А ти - когато ти остане време добави още някой цитат.

Goran.blog.bg

Стоян каза...

Това просто е най-хубавата книга, която съм чел от мноого време.:)

Цитати наистина бях приготвил повечко, но ги пробирах, пробирах, докато останаха тези. Като остане време някой път може да си поговорим по тях, защото като ги разчепка човек, в тях може да се намерят много ценни мисли.

Анонимен каза...

Ще ми бъде интересно.

И на мен цитатите много ми харесаха, затова попитах за още:-)

Горан