Така паралелно с полицията и любопитното око на баба ви Марпъл научаваме кое е момичето, в кой хотел е танцувало, за да забавлява гостите, както и името на богаташа, който се е привързал към нея дотолкова, че да пожелае да я осинови, макар да усеща, че е доста болнав и времето му изтича. Тази негова привързаност по думите му върви с 50 000 лири в завещанието му, които по днешния курс правят малко над 3 милиона. А това е нещо, което би ощетило доста хора и би ги навяло на неприятни мисли.
Разбира се, всички заподозрени с мотив имат солидни алибита, а тези които си нямат, пък са толкова смотани, че никак не е за вярване да са способни да удушат когото и да било. И точно разследването тръгна да се разплита в някаква посока, когато полицията откри изчезналата кола на един от гостите на хотела опожарена в изоставена каменоломна и за зла участ с овъгления труп на изчезнала преди дни ученичка в нея. Това може да обърка всички, които вече си бяха изградили някаква идея кой е убиецът, но не и мис Марпъл, защото:
При този случай бедата е, че всички са се оказали прекалено доверчиви и вярват на всичко, което им се казва. Човек просто не може да си позволи да вярва на всичко, което казват. Когато пък се е случило нещо нередно, тогава не вярвам на никого! Вижте, твърде добре познавам човешката природа.
***
Но ето как един джентълмен може да се подведе, когато става дума за млада жена.
И една любопитна информация за добрия тон и в кои часове е удобно да се звъни на хората:
В селото времето за приятелски обаждания бе между девет и девет и половина. Тогава се обсъждаха плановете за деня, отправяха се покани за гости и прочее. В изключително редки случаи преди десет звънеше месарят, когато се появеше някакъв сериозен проблем в доставката на месо. През деня бе възможно да има епизодични обаждания, но да се звъни вечер след девет и тридесет се смяташе за проява на лош тон.
По романа има две телевизионни адаптации, съответно от 1984 и 2004, като втората май изглежда по-адекватна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар