Джак от Сенките – Роджър Зелазни

Има нещо, което изглежда аз не разбирам у Зелазни и затова не мога да го оценя. Като изключим дивата ми еуфория от “Една нощ през самотния октомври”, всичко друго от Зелазни ме е оставяло в неудобно озадачено състояние. Все ми се струва, че историята му е била прореждана през ред, през два и затова не я схващам. Уж е на български, уж чета внимателно, връщам се назад, обаче не става. Нищо не му разбирам! Хващам тук-там някакви идеи, които са ми познати и от други автори-фантасти, забелязвам и някои диалози, които ми харесват за цитиране, пък и други приятни идеи, обаче като цяло все едно е някаква шутска дреха, скърпена от космонавтски скафандър с шушлякова качулка от детско яке, крачоли от мъжки панталон с ръб, шифонена дамска блуза и всичкото препасано с каубойски колан с тока колкото капак на боклуджийски варел от някогашните.

Така объркан съм го хулил друг път, заключавайки, че щом аз не вдявам какво иска да ми каже, значи направо няма какво интересно да сподели или пък не умее да разказва. Което очевидно (“Една нощ през самотния октомври”!!!) изобщо не е така. Много странна работа… Постарах се, наистина положих усилия, хем хората го хвалят и препоръчват, обаче се получава неловко… И затова реших да обявя, че повредата сигурно е в моя телевизор. Амнистия за Зелазни и дълбоки съмнения за прехвалената ми способност да разбирам всичко.

Завръщането на инженер Надин. Случаят Ставрев – Андрей Гуляшки

Ново подобие измислих и този път си мисля, че е по-точно. Андрей Гуляшки пише като Рей Бредбъри! Дори на моменти ми се струва, че като рови из човешката душа, той го прави с по-остър скалпел от Рей, реже по чувствата на читателя една идея по-дълбоко, не го жали толкова. Рей малко сантиментално се отнася по минали неща, които още му витаят из главата и му влияят върху взимането на решения за настоящето. Което не е лошо, но е различно от по-активния в настоящето Андрей, той мисли, мисли, мисли, но накрая и действа.

Но все пак аз чистосърдечно си признавам, че вече от две прочетени книги и съм пристрастен.:)

В тази миниатюрна книжка има две повести. Странни едни такива. Не са криминални, а по-скоро фантастични антиутопии. Почти не дразни, че действието се развива все във времето на победилия в световен мащаб комунизъм, а електрификацията, индустриализацията и роботизацията са на верху. Кибернетични машини пишат художествената литература, по сладкарниците ти сервират роботки, въобще – “предвиждам такъв живот”… И в тази прелестна поредица от благодат трябва задължително да има поне едно голямо “но”. Някакъв голям проблем, от който цялата “хубост” започва да нагарча, който не може да има еднозначно решение, а героите-интелектуалци (инж.-химик и инж.-кибернетик) се мъчат да излязат наясно със себе си и тогава да решат проблема. Бърз растеж на индустрията или екология? Сърдечна животоспасяваща операция при 95% шанс за неуспех или отказ от интервенция и още година гарантиран живот на пациентката? Кое е по-важно, общия ред или малкото лично щастие? Вкъщи при бременната жена или в Нова Каледония на мечтаната цял живот високо доходна работа? Ясно е, че не може и двете едновременно. Или трябва да избереш едното, или да се направи компромис и с двете. Сложни избори, но пък според мен поднесени по увлекателен начин. Рядко ми харесва, когато ситуацията е безизходна и авторът не прави нищо, за да ти помогне да си избереш решение. Описва ти ситуацията, детайлите, драмите, а оттам нататък - оправяй се сам.

Хареса ми, ще чета още от автора.

Шегувам се, разбира се, но и най-повърхностната шегичка е една врата, през която лошото настроение започва да се измита.

МИДАС или възкресението на плътта - Волфганг Йешке

Скоро четох друга книжка от него и понеже много ми хареса, взех та потърсих още. Намерих (аудио)книга, която през 1981ва е получила престижната немска награда за фантастика на името на Курд Ласвиц. Изслушах я и останах леко разочарован. Видя ми се толкова посредствено скалъпена, че направо нямам думи...

Цялата работа в романа се въртеше около това, че в близкото бъдеще изобретили метод за копиране на кажи-речи всякаква материя, който бил заплануван едва ли не като разрешение на световния глад. Обаче малко по-късно учените от уж провалилия се проект започват един по един да загиват при различни "случайни" "инциденти". Като начало, разбира се, беше загинал основният мозък на цялата идея. С напредването на действието и разкриването на мистерията (някаква кино-звезда беше забелязана да ходи да пазарува няколко дни след официалното и погребение) се оказа, че групата гении са можели да правят не само перфектни копия на всичко живо, но и да записват мозъци в "кристална форма", каквото и да значи това. Нали си представяте бляскавите бизнес възможности пред тартора на групата, който естествено не е беше съвсем умрял? Имаше телефонни разговори с тези записи на човешки личности (правени в различни времеви моменти и никоя от тях не знаеше предишните какво са говорили:), секретни планове, завери и престрелка, плюс признанието, че цялата история се разказва от един такъв конструкт...

Хм, сега даже взе да ми се струва по-хубаво от преди...

Убийството на улица “Чехов” – Андрей Гуляшки

Андрей Гуляшки - изискан, точен, откровен, забавен. Интелектуалец със стил. Заприлича ми на Светослав Минков, малко на Павел Вежинов и съвсем леко на Богомил Райнов. На първия - по тънкия хумор, остър интелект и широка обща култура, на втория - по точните описания на познати ми столични квартали и по откровеното си отношение по въпросите за пиенето, пушенето и жените, а на Богомил - хм, май само по нахакано-безпардонното си отношение към околните в стил "Ех, деца...".

Веднага правят впечатление имената на героите. Личи, че е положено усилие да са странни и оригинални. Да внасят смешна нотка още със споменаването си, даже преди да ни е описал що за хора са. Тази предварителна весела нагласа помага да се създаде някаква съзаклятническа атмосфера с читателя, който е наясно със смешката, макар повече никъде да не се повдига въпросът и да не се натяква. В подходящата компания вицовете се разказват само по веднъж и може би не винаги до края.

Тук отново се развихря геният на Авакум Захов, макар и индиректно въвлечен в случая. Следователи и инспектори кроят хилави планове и хипотези, които се оказват безкрайно далече от истината, докато Авакум с един разговор в супермаркета открива правилната следа. И после е свободен да обърне внимание на грамадната си камина, коняка “Преслав”, монографията за траките и снежинките през прозореца.

- Разбирам ви! – кимна повторно Авакум. Между часовници от една марка и от един модел може да се появи предварение или закъснение, изразени в плюс или минус, та какво остава за сърцата на хората! – Той се засмя. – При сърцата на хората се случва предваренията и закъсненията – плюсовете и минусите за време – да се измерват не със секунди и минути – не с часове дори!, - а с цели епохи. Не мислите ли?
***
Трябва да знаете, че всеки се забавлява и развлича според характера си и според това, разбира се, което на по-изискан език се нарича “култура”.
***
Чувствах се замаян, объркан и отчаян като ония нещастни кучета, дето стопаните им ги губят в самия най-оживен център на града.

Ето така бих искал да пиша някой ден.:)

Последният ден на сътворението - Волфганг Йешке

Хубава фантастика, класическа. Вездесъщите американски военни започнали да намират и събират разни парчета странни материали из западния край на Средиземното море, които при датирането си се оказвали все от преди около 5 000 000 години. Включително пластмаси. Е, нали интересно започва?:)

Оказа се, че през 80те години американските учЕни успели да измислят и създадат особено силно гравитационно поле, което така изкривява време-пространството, че да позволява изпращане на неща в миналото. Никога няма да допуснете какво направиха те с това ценно изобретение. Беше толкова шантаво, колкото е представата на европейците за душевната пустота на американците. Взеха да изпращат хора и тръби в миналото, за да изпомпат петрола изпод арабите и да го насочат на запад, та като дойде настоящето да не става така, че разни мургави субекти с чалми да имат начини за влияние върху гордата американска политика. И го направиха, изпратиха всякакви специалисти, работници, военни за охрана, но се оказа, че поради "дребно недоглеждане" няма никога да успеят да ги върнат обратно в настоящето. На всичкото отгоре пропуснаха да отбележат много други важни подробности. Като например тази, че джентълмените с камилите също може да се сдобият с такава технология през някой хубав бъдещ ден и тогава те също ще започнат да изпращат наемници в миналото. Така любезните американци се провалиха страхотно тържествено в архаичната си петролодобивна мисия, защото още с пристигането си в миналото започнаха да се наслаждават на атомните гранати на изпреварилите ги наемници. Затова пък успяха да опитомят кроманьонците и им дадоха як тласък по пътя към цивилизацията.

Новина за мен беше, че Средиземното море изпарява повече вода, отколкото реките вливат в него и дефицитът се възстановява само благодарение на това, че през Гибралтар постоянно се изливат огромни количества океанска вода от Атлантика.

Това е единственото произведение на автора, което е превеждано на български, което е редно може би да се промени.