Кървава луна – Ю Несбьо

В този проклет случай за трети път играя ва-банк и греша. Готов съм за бунището.

Чичо Ю продължава да ни плаши с гадости, все по-умело и по-професионално, а запазената му марка да ти сервира един заподозрян, а после друг, и друг и т.н. до безкрай никога не се изтърква. Дори аз, който вече уж съм му свикнал, до последно не схващах накъде ме води. А то беше за ярко зелен хайвер. Лутах се като пате измежду двете паралелни линии и не можех да реша коя е истинската и коя – за заблуда.

В началото заварихме Хари да дави мъката в тежка чужбина – по джапанки в пропаднали барове из Лос Анжелис. Там набързо надроби неща, за които му трябваше откуп от един милион, и единственото място, където можеше да спечели толкова само за десет дни, беше Осло. Норвежки богаташ искаше да го наеме като частен детектив, за да разкрие развилнял се сериен убиец и по този начин да оневини богаташа. Речено-сторено. За десет дни. Междувременно обаче Хари притопли някои стари приятелства и легла, взе се в ръце и пи по-малко по рецептата за контролиране на алкохолизма на неговия приятел с таксито, който междувременно се беше развил кариерно и вече продаваше кока на площада. Музикалните му вкусове все така ме дразнеха (Дейвид Боуи, Боб Дилън и разни други такива), но изобретателността в методите на убиеца и майсторската плетеница на сюжета компенсираха и надграждаха всичко. Не съм сигурен дали е задължително необходимо чичо Ю да вкарва в романите си все повече гнусотии, но предполагам това е по рецептата на Джордж Мартин, който показа на света кое продава най-много.

С това отново изчерпах всичко непрочетено за детективи с малко име Хари и май ще трябва да се ориентирам в друга посока.

Понякога Александра се питаше къде ли в класациите за жизнен стандарт щеше да се озове тази страна, в която всички се бояха от работа, ако американците не бяха открили петролни залежи в континенталния ѝ шелф.

***

В края на краищата по-важно е да се чувстваш обичан, отколкото да те обичат.

***

Потребността от порядък и яснота често е по-силна, когато всичко друго в живота ти е хаос и изглежда безсмислено.

Кръв по снега - Ю Несбьо

Това е вероятно най-новата книга от Ю Несбьо на български, самостоятелен роман, не от поредицата за детектив Хари Хуле. Историята е почти като за притча, за нещо, което по-скоро е прието да се разказва, а не да се чете. Съвременна дикенсова драма, която се развива сред студа и снега на предколедно Осло.

Паралелите с "Клетниците" и Дикенс не са никак случайни, авторът съвсем целенасочено ги е вплел в повествованието за младия наемен убиец с добро сърце, който не става за нищо друго, но пък обича да чете. И борейки се с дислексията да си измисля, пресъздава и запомня свои версии не само на прочетеното, а и на случващото се с него, особено когато то не е много приятно. Убийствата, несполуките с жените, грешките, които всички правим, но с разликата, че при тези от нас, които не сме наемни убийци, все остава някакъв втори шанс нещата да се оправят. В книгата има и някакво усещане за прилика с романите на Чейс, с обречените и решителни персонажи, с рязкото развитие на събитията, бързото поемане на непремерени рискове, с разликата обаче, че тук е някаква по-изтънчена, по-романтична, европейска версия на този тип четива.

Чете се бързо, веднъж и определено оставя някаква тежест.

Всички изпитваме потребност да се доближим до идеала, въплътен в нашите родители.

***

Твърде много пари, твърде малко неща, в които си заслужава да ги вложиш.

***

Численият превес и тежкото въоръжение предопределят изхода на всеки двубой.

Най-хубавият цитат беше още по-кратък, но забравих да си го отбележа.

Нож - Ю Несбьо

Сериен изнасилвач, когото някога Хари Хуле е вкарал в затвора, а после по стечение на обстоятелствата пречука сина му (нали помните какви ги надроби в предишния роман Валентин Йертсен?), си е излежал присъдата и отново е на свобода. Съвсем малък изведнъж след това Хари Хуле получава обаждане, че жена му е открита мъртва. Е, какво да си помисли човек? Обаче ако познавате поне малко маниакалната страст на Ю Несбьо да заблуждава читателите още от първите си страници, ще се сетите веднага, че нещата никога не са чак толкова прости.

Играят доста ножове, както като видове, така и като бройка, мярка се дори любимият ми напоследък фински нож puukko. Промъкват се много стари муцуни, позабравени персонажи от вселената на Хари, като за мое голямо щастие Трюлс и Микаел Белман не са сред тях. Хари разследва, гони и преследва, губи много раздавания, губи приятели и близки. В този роман научаваме за норвежкия дял във войните в Ирак и Афганистан, както и за тяхното парченце психически увреждания от това.

Книгата, разбира се, се чете на един-два дъха, макар някои моменти да изглеждаха като извадени от екранизация на начинаещ режисьор на телевизионни криминалета. Как така се случва, че страшно хитри и направо неуловими престъпници винаги пазят в тайната си бърлога снимки на жертвите плюс някое уникално сувенирче? Винаги в най-тъмното мазе ти свършва батерията на телефона, а най-популярният начин за отваряне на врати е да счупиш стъклото и да бръкнеш през дупката, за да си отвориш?

От друга страна обаче трябва да си призная с ръка на сърцето, че паяжината, която изплете Хари за финал, беше много изящна. Само с една-единствена постановка финтира всички, ама като казвам всички, разбирайте го буквално, и изми Авгиевите обори, които беше наклепал, до поносим блясък. Толкова много сюжетни нишки намериха решение с едно елегантно действие! Доволен съм и от това, че някои герои отпаднаха от вселената му, за да има все пак някакво обновление, защото не може всеки път да играеш с една и съща шепа хора и все да ти е интересно и загадъчно.

И последно, тъй като се оказа, че чета по-бързо, отколкото едни определени автори на криминалета смогват да пишат (Конъли и Несбьо), съм изчерпал всичките им романи с главен разследващ на име Хари (съответно Бош и Хуле). Затова по препоръка от най-високо равнище се отправям към следващия звезден детектив с това име - Хари Дрезден!

Жажда - Ю Несбьо

– Хората са непоправими – цитира го Бьорн. – Упорито повтарят едни и същи грешки.

Някакъв тип си слага старинно желязно чене и хапе до смърт шиите на самотни мацки из Осло, които открива в Тиндър.

Може и да греша, но ми се струва, че чичо Ю изпада в чудене какво по-страховито нещо да измисли и така стига до т.нар. убиец-вампирист. От една страна гледа да вкара нещо супер ново и различно, а от друга не забравя да разтегне и старите дъвки, хората, които се държаха зле с Хари Хуле и все им се разминаваше. Някой стар познайник на детектива му има зъб, Ракел е в кома, а убиецът има подозрително много информация.

Необичайна ми дойде и постройката, в която имаше изненада след изненадата. От една страна това е добре дошло - колкото повече съспенс, толкова по-добре, но пък от друга, когато човек вече е изненадан и адреналиновата помпа върти на пълни обороти, колко повече може да го стреснеш, като му сервираш втора изненада? Не особено много, нали? Хубавото беше, че изненадата беше качествена и единственият признак, по който личеше, че това не е всичко и там има още някой, беше по оставащия обем страници, а те бяха подозрително много.

Като се тегли чертата, имаме пореден супер интересен роман от норвежкия крал на криминалето, чете се за нула време!

Полиция – Ю Несбьо

Хари Хуле по чудо е жив след "малкия" му инцидент с "Одесата" в предишния роман "Фантом", напълно и завинаги трезвен, само че вече се труди не в полицията, а за по-безопасно е преподавател в полицейската академия, с Ракел ще се женят, а Олег се лекува. И ако си мислите, че такава идилия е невъзможна в криминале от норвежкия крал на жанра, сте напълно прави. Защото в Осло някой започва да избива ченгета, които са се провалили в стари разследвания, и то го прави на оригиналните местопрестъпления. Принудително екипът от Котелното ще трябва да се събере отново, макар и в трагично променен състав.

Чичо Ю обича да подвежда читателите. Да разказва сцени без конкретика, но нарочно да те навежда на определени заключения, само за да може после да те изненада. Жив ли е Хари? Кой е охраняваният пациент в празното крило? Къде е дъщерята на психиатъра?

Не помня някога да съм чел книга с толкова много обрати и изненади! Открих и нещо друго – Ю Несбьо обича да пръска на парчета дори малкото успокоение, което настъпва, щом читателят си отдъхне дори след най-ужасния ужас, че поне се е изяснило кой, как и защо го върши, като заменя страха от това с още по-големия страх – този от неизвестното. Защото извършителят не е този. И тогава отново всеки неясен силует пред прозореца, всеки шум в пуста сграда, всяка отворила се зад гърба ни врата превръщат надбъбречните ни жлези във високооборотни помпи за адреналин.

Явно Ю Несбьо дотолкова умело е разработил този инструмент, че го ползва под път и над път, като дори в един момент след поредната нова хипотеза взе да ми се струва чак прекалено. Също отработен, макар и недолюбван от мен, беше навикът да се оставят оцелели злодеи за после. За следваща книга, където да продължават да творят зло.

Още възторг от същата книга можете да откриете при нашите братя и сестри по оръжие GFoxxx, Ивз, Христо, Копо, а вероятно и на много други места.

Март – непотвърденият слух за настъпващата пролет.

***

Интуицията представлява съвкупност от множество дребни, но съвсем конкретни факти, които умът още не е успял да уточни.

***

Сватба, без да се напиеш, е безсмислена като тоник без джин.

Фантом - Ю Несбьо

Плътта е по-силна от духа. 

След като в предишния том старши инспектор Хари Хуле успешно се справи с поредния сериен убиец в Осло, този път детективът си има работа с дрога, наркомани, пласьори и техните неуловими босове. И отново всичко е повече от лично, защото след тригодишен рахат в Хонконг вече извън редиците на полицията, Хари е призован да се върне и да спасява света, защото пълнолетният Олег е арестуван за убийство. В Осло се вихри нарко-война, а на пазара тържествува нова дрога на име виолин, която по загадъчен начин тръгва да се разпростира и да завладява света точно оттам. Защо, как и заради кого Олег е загазил така, научаваме както от постепенните разкрития на Хари, така и от паралелната изповед на убития, които два източника се редуват през глава. Телесата на Хари пак понесоха доста, като за една бройка да бъде заклан, за още една удавен, за още няколко застрелян, като нетипично отвореният край не ни позволи да разберем какво става в крайна сметка с него и Олег. Моля те, г-н Несбьо, никога не прави повече така, срамота е криминале да се зарязва недовършено!

Плетката на действието беше традиционно сложна и добре заплетена, та да не може по-будни читатели да се сетят сами кой кой е. За пореден път гнили ябълки от високите етажи на полицейската кошница останаха незасегнати, но така чичо Ю си оставя достатъчно материал за следващи романи, в които корумпирани ченгета ще играят важна роля.

Научихме още, че кралят на Норвегия е роден през 1937. Също не се опитвайте да си играете с широкоплещест двуметров човек, който има титанова протеза на отрязания си пръст, и зараснал белег от разпорване на бузата от ъгъла на устата, та почти до ухото. Тези признаци само показват, че други хора преди вас са се провалили в опитите си да си играят с него и сега най-вероятно вече не са част от този прекрасен свят.

Стана ми интересно и проследих известна част от действието чрез Гугъл и неговото Стрийтвю. Осло наистина е интересно място за посещение, дано някоя нискотарифна авиокомпания скоро да проправи пътека и за натам.

Този път ми харесаха учудващо много фрази за цитиране, не знам защо.

И последно, до всички автори, преводачи, редактори и коректори: химичният елемент Ti на български се казва титан, не е е нито титаний, нито титаниум, а съответното му прилагателно е титанов, а не титаниев или всичко друго, което срещнах. Благодаря за вниманието.

Юли. По дяволите. Не е ли срамота човек да пукне точно през юли? 

***

На света няма по-хубаво място от Осло през септември. 

*** 

Истинското лице на Осло — един от европейските градове с най-високо потребление на хероин.

***

Подаде на младежа червения си норвежки паспорт с разръфани краища и множество печати. Премного, та животът на притежателя му да се нарече щастлив.

***

Всичко се бе променило и същевременно си течеше постарому… В съботните вечери мъжете стояха до барбекюто с престилки и аперитиви в ръка. От отворените прозорци на кухните се разнасяха веселите женски гласове на съпругите им, докато приготвяха салата и пиеха кампари. 

***

Един поет беше казал, че след голямата любов идват малките. 

***

Животът не ни научава на много, но едно ни показва със сигурност: няма връщане назад.

***

По стълбите и коридора Хари остави кървава диря. Червените точки по синия линолеум приличаха на морзов сигнал.

***

Хари опипа бузата си. В кожата се бе забило пластмасово парче. Той го отскубна. За щастие, новата рана се намираше от страната на белега и нямаше опасност да срине драстично акциите му на пазара за женско внимание. 

***

Хари обаче не вярваше в съвпаденията, а в способността на човешкия мозък да открива причинно-следствени връзки — дори там, където те не съществуват. 

***

Асансьорът прозвъня и по коридора отекнаха стъпки: категорични, къси стъпки с висока честота. Така вървят жени с тесни поли. 

***

— Моята мисия е да разпръсквам слънчева светлина, скъпа.

***

Защото богатството прилича на грима: прикрива недостатъците, подсигурява ти всичко, дори онова, което уж не се продавало: уважение, възхищение, любов. Накъдето и да погледнеш, ще видиш доказателства, че красотата се жени за пари. 

***

В Трюлс Бернтсен се бяха приковали три очи. Две със светлосини, измити от алкохола ириси, и едно черно — дулото на собствения му щаер. 

Единствената музика, която запомних, беше „Palladium“ в изпълнение на „Weather Report“. Другото бяха някакви подтиснати металяги, които крещят и се карат.

Леопардът - Ю Несбьо

Глезотии като сауна и джакузи са запазена марка на парвенютата.

От цялото кълбо сюжетни линии като че ли има две-три, които тормозят Хари повече от всичко - баща му умира от рак в местната болница, отделът му в полицията се конкурира с друго звено, което при успешно разкрит случай ще ги закрие и ще изземе функциите им, и последно - "Кавалерът", автор на няколко садистични убийства, който успешно разиграва всички разследващи.

Чичо Ю стана вече леко предвидим и клиширан с това да осигурява нова млада и красива полицайка за компания нощем на Хари Хуле. Вече не е никакво предизвикателство, а само въпрос на време, както и очакването да й се случи нещо лошо след това. Винаги така става с жените на старши инспектор Хуле. 

Освен из различните квартали на Осло, сега препускахме още до Хонконг, норвежките заснежени планини, Кигали и Гома, съответно в Руанда и Конго, и като цяло географски романът беше доста удовлетворителен и дори познавателен.

Имам чувството, че от "Мълчанието на агнетата" насам авторите се чудят вече какви гадости да измислят, и в резултат убийците в романите имат кой от кой по-недостоверен вид и са като извадени от телевизионен криминален сериал, но пък е доста интересно за проследяване. Гарантирано непреодолимо предизвикателство е човек да се опита сам да разкрие кой е убиецът.

Вкусът на Ю Несбьо за музиката и алкохола не е особено претенциозен и е на принципа на Пернишката печка – гори всичко. Героите му пиеха каквото има, а слушаха следното:

• Кейти Мелуа, чийто глас наричаха сладникаво-лепкав;
• Speed King на Дийп Пърпъл;
• Flamenco Sketches от албума Kind of Blue на Майлс Дейвис в оригиналния вариант, записан без обработка;
• Трейси Чапман с Fast Car, разбира се, какво друго.
• Концерт на Лусинда Уилямс от Остин;
• И за капак Ханк Уилямс, когото нарочно оставих на последно място, за да мога да му обърна повече внимание. Той се оказа изключително интересна фигура и музикант за направо невръстните 29 години, които е успял да изживее. Преди няколко години за него има направен биографичен филм със заглавие „I Saw the Light“ с Том Хидълстън в главната роля, който непременно ще се гледа!

Завъртя крана на чешмата. Коленете му се опряха о вратата на долапа под мивката. "Джим Бийм" шепнеше името му отвътре.

***

Кучетата дърпаха ожесточено веригите. Виеха, ръмжаха, лаеха, късаха вътрешностите му със зъби. Този път пусне ли ги, няма връщане назад. Ала почне ли пак да пие, не би успял да се откаже от алкохола.

***

В малки нации като Белгия човек трябва да се научи да гледа отвъд границите на родината си, а не навътре.

***

Хари гледаше Белман с възхищението, което човек изпитва към хлебарка в тоалетна чиния. Колкото и пъти да пуснеш водата, тя пак изплува. И накрая завладява света.

***

Мъгла забулваше фиорда и града. Автомобилите се промъкваха крадешком с жълтите си котешки очи.

***

Когато мъжете започват да цитират бащите си, значи навлизат в старостта.

Снежния човек - Ю Несбьо

Алкохолизираният детектив Хари Хуле има нова стая, нова колежка и нова загадка за решаване - Норвегия изглежда се е сдобила с крайно предпазлив и също толкова ужасен сериен убиец.

Според статистиката в страната всяка година безследно изчезват хора. Никому не прави впечатление обаче, че от един момент изчезват повече омъжени жени, които имат деца. Защо, къде, как, какво е общото между тях? Неизвестните, напрегнатата атмосфера и изненадващите обрати държат човек да не може да остави книгата, както и универсалната рецепта от премерени дози секс и насилие. Хари продължава да не може да се справя с жадните кучета в стомаха му, а жените в живота му са друга съществена опорна точка на действието. Ще потвърдя единствено, че този път самият Хари си изпати доста по-сериозно и след развръзката вече не е цял.

Много ми харесва как в книгите за Хари Хуле разследването прескача в различни посоки. Никога заблудата не е само една, никога не е толкова просто. Не е като да ни е повел веднъж по грешна следа, само за да ни изненада после с нещо неочаквано. Не, тук неочакваното е още в началото, после е друго неочаквано, после трето и четвърто... Съвсем дребни трошички ми подсказваха, че поредната следа и заподозрян не са верните, но най-вече, че имаше още много до края на книгата, подозрително много.:)

Не мога да кажа дали Ю Несбьо е най-голямата звезда на скандинавските криминални трилъри, но които и да са претендентите за титлата, трябва да са адски добри, за да го доближат.

По мотиви от книгата миналата година е направен филм с участието на Майкъл Фасбендър и Ребека Фъргюсън, а трейлърът му е обещава достойна версия на написаните страхотии.

По принцип групите със задължителното ръмжене, хриптене, сатанински знаци и бесни барабани предизвикваха насмешката му.

***

Пусна чешмата и изчака водата да се изстуди, сви длан в шепа и пи. Винаги му се услаждаше повече, когато пие от шепа, от собствената си кожа.

***

Глутница жадни кучета в стомаха, които лаеха като полудели. Всичко го тласкаше към минибара.

***

Хари не вярваше във вдъхновението, в прозренията свише или в телепатията. Осланяваше се обаче на късмета. Наричаше късмет не ориста за сполука в живота, а успеха, който възнаграждава системните усилия и съпровожда онези, изплели с цената на неуморен труд толкова гъста мрежа, че рано или късно обстоятелствата заработват в тяхна полза.

Спасителя - Ю Несбьо

Хари Хуле продължава да разкрива най-заплетените криминални загадки на нашето време, а чичо Ю не го жали и го изправя пред все по-големи предизвикателства. И леснодостъпните жени и алкохол бяха нищо в сравнение с новите изкушения.

Прочут хърватски наемен убиец има една последна поръчка преди да се оттегли на заслужен отдих. За негово съжаление и наша радост тази поръчка е в Осло, теренът на Хари. Убиецът е с напълно обикновена външност и това е най-голямата му сила - всички го виждат, но никой не може да го запомни. Задачата е да елиминира един набожен младеж от Армията на спасението, като никой не може да обясни защо и кому е навредил. Лесна работа, ще кажете, като да настъпиш божа кравичка. Предварително изпипаният му план обаче се разваля по напълно норвежка причина:

— Значи такъв е бил първоначалният план. Кое се е развалило?

— Онова, което винаги се разваля — отвърна Хари. — Времето.

По-лошото е, че и поръчителят е имал план, а жертвите валят, без да има напредък по който и да е от плановете. Хари пак загуби скъп човек, борбата му с пиенето е все така неравна, но все като че ли е на прав път. Ръфаха го не само кучетата вътре в него, а и съвсем обикновени дворни кучета. Уреди се с мацки, коя от коя по-засукани, което е направо невероятно като се има предвид какъв алкохолизиран грозник е той. Пътува до Загреб, сключва споразумения на честта с бандити, като дори развръзката беше нестандартна като за детектив от полицията. Неочаквано, но пък напълно удовлетворително, имаше и тънка нишка, която да ни препрати към събитията от предишните романи и престъпленията на Принца. 

Накратко, сложна плетка, но пък много топли душата.

Който никога не е изпитал любов, е имал празен живот, но още по-празен е животът на онзи, който никога не е изпитал болка.

***

Праволинейната почтеност е присъща на мързеливите хора без визия за бъдещето.

пп
Погледнете пак корицата и отместете поглед. Какво запомнихте от човека на нея? Само едно червено шалче, нали? Ето така се чувстваха всички, които някога са срещали Спасителя.:)

Пентаграма - Ю Несбьо

Неофициалният крал на скандинавските страхотии продължава с приключенията на любимия ни алкохолизиран детектив Хари Хуле. И то как! 

Чичо Ю набързо ни припомни какво се беше случило в предишните две книги и ни захвърли в едно неочаквано горещо лято в Осло. Хари се развива алкохолически, личната му инициатива с разследването на убийството на любимата му колежка не стига до никъде, Ракел го напуска, а началството любезно го уведомява, че ще бъде уволнен, защото това неговото вече на нищо не прилича. При такава прелестна завръзка започнаха да валят убийства на млади жени, край които се въргалят петолъчки и по един отрязан пръст. Кой и как са въпросите, които си задават всички, а само Хари се пита защо. Защото отказва да повярва, че всичко е дело на откачен убиец, и се заравя да намери причината. Мяркащите се червени диаманти, източноевропейската следа и някои други неща го насочиха в правилната посока, макар нито той, нито аз до самия край да очаквахме невероятната развръзка.

Ако ви трябват снимки на заподозрян някъде около туристическите забележителности, конфискувайте фотоапаратите на групите туристи от Япония. Винаги ще изскочи нещо.;)

Чичо Ю очевидно е овладял майсторството да пише интересно и действието и съдбите на героите така да увличат читателя в жанр с толкова изострена конкуренция, че направо ти отнася главата. Не е за вярване как може да валят изненади, дори когато си мислиш, че вече си чел всичко.:)

Книгата се явява и нещо като минифинал на мерзостите на врага от предишните две книги, който за зла съдба все успяваше да се измъкне и да натвори още бели. Е, оди баба до намяра... А завършекът, о, прелест! Както отбеляза младата дама от щанда на издателството на Пролетния панаир на книгата, която ме обу да си купя книгата, с времето Ю Несбьо става все по-добър.

Нямах никакво намерение да купувам тази книга, но се поддадох на чара на продавачката, и сега не съжалявам за нито една похарчена стотинка. Непременно ще се чете още!

Още възторзи за същата книга ще намерите при Елица от Момичетата от града.

Усещаха единствената по рода си вечерна милувка на столичния въздух през юли.
***
В наши дни рядко редакция, уважаваща публицистиката, използваше въпросителен знак при заглавие на първа страница.
***
Носеше жълт бански. Такъв цвят бански отива на много малко жени. Ракел беше една от тях.

Немезида – Ю Несбьо

Всички цигани лъжат.

Хари още тъгува за колежката му Елен, която беше убита в „Червеношийката“, и продължава да рови по случая. Междувременно обаче се случват серия дръзки банкови обири, като в първия дори в жертва пада една от служителките в банковия клон. Обирът е изключително педантично подготвен и полицията не може да се хване за абсолютно нищо. Хари не може да се съсредоточи изцяло върху обирите, защото Ракел и Олег са в Москва заради делото за попечителство, а пък негова стара любов най-случайно го кани да се видят отново, просто „ей така“. Според чичо Ю есента в Норвегия е гадна и облачна, само че тези облаци са нищо, в сравнение с онези, които се струпват над главата на Хари, когато на другия ден след срещата със старата тръпка главата го цепи ужасно, не помни как се е прибрал и някои хора са открити леко „самоубити“.

Точно когато си мислиш, че това е развръзката - имаме някакъв намерен извършител, мотив и възможност, Хари винаги се връща към онези 1-2 нещица, които не пасват и нямат обяснение и подхваща съвсем друг вариант, с друго обяснение на случилото се и с други заподозрени. И после пак, и пак. Докато накрая вече няма нито едно нещо, което не пасва.

Хари Хуле е алкохолик. Не слуша хубава музика, не яде в готини ресторанти. Обикновено се владее, но житейските му провали понякога го надвиват и тогава се отрязва до безпаметност.

Сега я усети: жаждата. Опъваше крайниците му като впряг от обезумели кучета.

И последно, уважаеми г-н Несбьо, никога повече не прави така да оставяш най-интересното от резервната сюжетна линия за след последното изречение на романа. Ок, интересно ни е какво ще се случи и ще прочетем и следващата ти книга, но не е никак джентълменско да ни изнудваш така грубо.

Имам професия, плащат ми, понякога смятам, че върша добра работа — оставям някакви следи.

***

Жените винаги имат намерения за бъдещето.

***

Справедливостта е като водата, каза веднъж Елен. Винаги намира път. 

Червеношийката - Ю Несбьо

Това е първи роман от поредицата на Ю Несбьо (норвежкият крал на криминалните трилъри) за детектив Хари Хуле. Главният герой е саможив стар ерген със слабост към алкохола, а социалният му живот е в руини. Обича първо да действа, а после да пита, което професионално му носи доста негативи, но от друга страна пък го свързва с хубави жени. Нали забелязахте приликата? Не мога да кажа, че е копие на Хари Бош, но маниерът му на действие е също доста интригуващ, а щастливата развръзка е малко по-щастлива.

В началото действието на романа прескача между съвременна Норвегия и проблемите й с неонацистки групировки и съдбата на няколко млади норвежки доброволци, които се бият заедно с фашистите под стените на Ленинград. Там ми беше малко трудно да следя нишките, особено докато се преборя с незапомняемите норвежки имена, но постепенно Ю Несбьо така умело и логично ги сплете една с друга в една единствена, че на резултата би могъл да завиди всеки майстор гайтанджия. Раните, които нанася войната, не винаги са по телата на хората и не винаги заздравяват. Фатални странични ефекти може да се проявят и след 50 и повече години...

Преводът е дело на Ева Кънева, която превежда на високо ниво и с преводите си е заслужила не една и две награди. 

И една дреболия, която наистина е само това:

Пръстите му напипаха дръжката на служебния револвер „Смит&Уесън“, 38-ми калибър с шест патрона. На колана си носеше още два пълнителя, всеки с по шест патрона.

Как може револвер да има пълнител аз не знам.

Ще се четат и следващите книги, умовете ни са жадни за още северни гатанки.:)

По темата вече са ни изпреварили момичетата и разбира се Копо.

— Дрехите са един от най-силните ни сигнали — Ауне поглади с ръка ревера на сакото си. — Туидът сигнализира мъжественост и самоувереност. 
— А папийонката? — подметна Хари, като извади бележник и химикалка. 
— Интелектуална небрежност и арогантност. Сериозност със самоиронична нотка, ако така предпочиташ. Оказва се напълно достатъчно, за да впечатля второразредните си колеги.