Сериен изнасилвач, когото някога Хари Хуле е вкарал в затвора, а после по стечение на обстоятелствата пречука сина му (нали помните какви ги надроби в предишния роман Валентин Йертсен?), си е излежал присъдата и отново е на свобода. Съвсем малък изведнъж след това Хари Хуле получава обаждане, че жена му е открита мъртва. Е, какво да си помисли човек? Обаче ако познавате поне малко маниакалната страст на Ю Несбьо да заблуждава читателите още от първите си страници, ще се сетите веднага, че нещата никога не са чак толкова прости.
Играят доста ножове, както като видове, така и като бройка, мярка се дори любимият ми напоследък фински нож puukko. Промъкват се много стари муцуни, позабравени персонажи от вселената на Хари, като за мое голямо щастие Трюлс и Микаел Белман не са сред тях. Хари разследва, гони и преследва, губи много раздавания, губи приятели и близки. В този роман научаваме за норвежкия дял във войните в Ирак и Афганистан, както и за тяхното парченце психически увреждания от това.
Книгата, разбира се, се чете на един-два дъха, макар някои моменти да изглеждаха като извадени от екранизация на начинаещ режисьор на телевизионни криминалета. Как така се случва, че страшно хитри и направо неуловими престъпници винаги пазят в тайната си бърлога снимки на жертвите плюс някое уникално сувенирче? Винаги в най-тъмното мазе ти свършва батерията на телефона, а най-популярният начин за отваряне на врати е да счупиш стъклото и да бръкнеш през дупката, за да си отвориш?
От друга страна обаче трябва да си призная с ръка на сърцето, че паяжината, която изплете Хари за финал, беше много изящна. Само с една-единствена постановка финтира всички, ама като казвам всички, разбирайте го буквално, и изми Авгиевите обори, които беше наклепал, до поносим блясък. Толкова много сюжетни нишки намериха решение с едно елегантно действие! Доволен съм и от това, че някои герои отпаднаха от вселената му, за да има все пак някакво обновление, защото не може всеки път да играеш с една и съща шепа хора и все да ти е интересно и загадъчно.
И последно, тъй като се оказа, че чета по-бързо, отколкото едни определени автори на криминалета смогват да пишат (Конъли и Несбьо), съм изчерпал всичките им романи с главен разследващ на име Хари (съответно Бош и Хуле). Затова по препоръка от най-високо равнище се отправям към следващия звезден детектив с това име - Хари Дрезден!
2 коментара:
Много ме изкефи "Нож" мен :) Иначе онзи ден прочетох "Кръв по снега", препоръчвам ти я. Лека, кратка и се чете за часове буквално. А следващата с Бош, която е на ред е "Дълга тъмна нощ", като там ще са с Рене ББалард в комбина. Първата с Рене е "Късното шоу", която също ти препоръчвам. А за третия Хари ти ще кажеш как е ;)
Развръзката на "Нож"-а беше много яка, вероятно реално нещата в едно разследване на престъпление никога не могат да завършат толкова удовлетворително, но като за криминален трилър беше върха.:) За "Кръв по снега" виждам, че е без участието на Хари, но вероятно това не е особен риск, като знаем как зарибително пише чичо Ю.
От Конъли съм изчел всичко, барабар с разказите, и сега чакам да излезе само "The Dark Hours". На английски вероятно вече може да се намери, премиерата като че ли мина, но на него чета супер бавно, което ме дразни за неща, които искам да поглъщам на един дъх, та ще си я чакам да излезе при "Бард".:)
От третия Хари си поръчах първия том като подарък рождения ден, обаче поради недоразумение ще получа четвъртия.:):) И се чудя дали изобщо да го почвам, или да си ги карам хронологически...
пп
Съвсем между другото, от 1-2 години се опитвам да правя самоделни ножове от споменатия в книгата фински тип, на които дръжката е много характерна, защото е направена от десетки, може и над сто, слоеве брезова кора. Затова даже само със споменаването им чичо Ю отбеляза важна точка в коша със симпатиите.:)
Публикуване на коментар